С ъ д б о н о с н и я т н е д е л е н з а к о н д в у р о г и я т з в я р

СПРИ!  АКО НЕ СИ ПРОЧЕЛ ГЛАВА 2. “ЗВЯЗЪТ РАЗПОЗНАТ”, НЕ ЧЕТИ ТАЗИ ГЛАВА !

 Нека обстойно да разгледаме фактите, за да бъдем сигурни, че не грешим:

“...и змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт” (Откр. 13:2)

Император Юстиниан “даде” Рим на папата, след като издаде декрет, че папата ще оглави всички християнски църкви на земята и така установи папската институция през 538 г. сл. Хр., когато римският генерал Велизариус изтласка остготите от Рим  

Рим даде на папата “престола си”. Библейските пророчества предсказаха това събитие стотици години преди да се случи. От 538 г. сл. Хр. папството господстваше точно 1260 години, до 1798 г., когато се случи нещо невероятно. Папата бе ранен! Наполеоновият генерал Бертие плени папата и го задържа във Франция! Смъртоносна рана. Папството господства точно 1260 години. Възможно ли е това да е само съвпадение? Защо го направи Бертие?

Наполеон искаше да господства над света. Папството беше пречка на неговия път. Чудя се, дали са знаели, че изпълняват пророчество, независимо от волята си!?

“... Но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя учудена отиде след звяра.”  (Откр. 13:3)

През 1929 г. италианското правителство призна Ватикана за независима държава. Папата отново стана цар. На 9 март 1929 г. той каза: “Хората от целия свят са с нас”.

Вестник “The San Francisco Chronicle” публикува на първата си страница материал за подписване на пакта. Точно така бе написано:

“Мусолини и Гаспари подписаха исторически пакт...излекува многолетна рана.”

Това е фантастично! Библията предричаше, че раната ще оздравее и вестникът потвърди пророчеството точно със същите думи. Въпреки че тази организация не беше установена официално до 538 г., апостол Павел видя сили, които с действията си подготвяха пътя. Какви събития бе успял да прозре? Ето фактите:

След като Исус се върна в небесата, ранната църква порасна неимоверно с благословението на Светия Дух. Исус бе предсказал отношението на света към Неговия народ.

“Тогава те ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всичките народи поради Моето име.” (Мат. 24:29)

Пророчеството бе изпълнено буквално. Ето поразителните свидетелства:

“Екзекуцията беше превърната в развлечение”, писа Такитус за гоненията по времето на Нерон. “Те бяха покривани с кожи от диви животни и разкъсвани от кучета. Бяха разпъвани на кръст. Бяха изгаряни, обвити в запалителна материя и запалвани за да осветят нощта”.

 За да избегнат смъртта, трябваше да се отрекат от Христос, да правят жертвоприношения пред императора. Някои го сториха, ала много повече бяха изтезавани до смърт, не приели да се отрекат от своя Господ. Езичеството предчувстваше, че ако Евангелието възтържествува, неговите храмове и олтари ще бъдат пометени завинаги; ето защо то събра своите сили, за да погуби християните. Християните бяха лишени от собственост и прогонени от домовете си. Мнозина запечатаха своето свидетелство с кръвта си. Благородни и роби, богати и бедни, учени и прости, бяха убивани по един и същи начин, без милост.

“Под хълмовете край Рим през пластове земя и камъни бяха прекарани дълги галерии; тъмната и сложна мрежа от коридори се простираше на мили отвъд градските стени. В  тези подземни скривалища последователите на Христос погребваха своите мъртви; също тук заподозрените намираха приют. Много бяха “мъчени, защото , за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени” (Евр. 11:35)

Те се радваха, че бяха считани достойни да страдат за истината и победни песни се    издигаха над съскащите пламъци”.

Сатана не можа да ги унищожи. С години императорите Нерон и Диоклетиан ги избиваха с хиляди.”Вие можете да ни убивате, изтезавате, обвинявате”, заяви един християнин на своите гонители, “ вашата несправедливост свидетелства за нашата невинност” ( Tertullian Apology, para. 50).

До 313 г. беше противозаконно да бъдеш християнин. Християнинът бе считан за престъпник. Ала последователи на Христос имаше навред.

Сатана видя, че трябва да смети тактиката си. Той използва по-подъл план. Какво можеше да измисли, което по-добре би служило на целта му от избиването на християни. Направи нещата лесни – и нападна отвътре! Като мъдър генерал той може да завземе църквата отвътре.

Ето какво се случи.

Империята възкликва: “Император Константин стана християнин!“ Християните са в недоумение. Няма вече да бъдат разкъсвани от кучета и лъвове, няма вече да бъдат хладнокръвно убивани жертви – живи факли, осветили арените на гладиаторите. Християнството става държавна религия! Нещата се развиват чудесно. Или поне така изглежда.

Но малко по малко, след като всички се успокояват и престават да се тревожат, че ще ги измъчват до смърт, настъпват нови събития.

Компромис! Постепенно водачите, заради популярност и полза принизиха изискванията, за да улеснят езичниците да се присъединят към църквата. Но това от своя страна доведе да грешки и въведе езически обичаи в църквата.

Бог съвсем не бе изненадан от Сатанинския план да поквари църквата от вътре. Той ни дава чудесно предупреждение. Чуйте словото на Павел:

“Никой да не ви измами по никакъв начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог или на когото се отдава поклонение, щото той седи (както Бог) в Божия храм и представя себе си за Бог”...”Защото оная тайна, сиреч беззаконието, вече действа." (2 Сол. 2:3, 4, 7)

О, да, Той предвидя бъдещите събития. Мистичната дейност на покварата напредваше със светкавична скорост след смъртта на последния апостол.

Какво се случи?

След като преследването бе преустановено, грандиозният план на Сатана бе да контролира водачите на църквата. Ако той би могъл да възбуди тяхното его, да ги направи алчни за пари, цялото щеше да бъде заразено.

Щеше да започне борба за популярност: да привлекат колкото може повече езичници да приемат християнството. Богатството и авторитетът на църквата щяха да пораснат. Кой го е грижа, ако трябва Библията малко да се промени, за да ги спечелят! Необходимо бе само да се приемат някои езически обичаи и закони, да се назоват с християнско име и езичниците щяха да се присъединят към стадото. Ужасно е, ала точно това стана!

Апостолите бяха обходили империята, основаха църкви в много градове. С течение на времето в околните селски райони бяха създадени малки църкви. Големите центрове бяха в Ерусалим, Рим и Александрия, Египет. Най-накрая Рим застана начело. Следващата стъпка в заговора беше ЦЪРКОВНИТЕ ВОДАЧИ ДА ВЗЕМАТ КОНТРОЛ ВЪРХУ ДЪРЖАВАТА, с което щяха да помогнат за установяване на своите постановления. Те осъществиха тази своя най-налудничава мечта. Постигнаха целта си. ПРЕЗ 538 Г. ЦЕЛИЯТ ГРАД РИМ БЕШЕ ПРЕДАДЕН НА ПАПАТА, епископа на Рим. ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ 1260 ГОДИНИ ЦЪРКОВНИТЕ ВОДАЧИ ГОСПОДСТВАХА, ВЗЕЛИ В РЪЦЕ ЦЯЛАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ. ТОЧНО КАКТО БЕ ПРЕДСКАЗАНО В ПРОРОЧЕСТВОТО!

Невероятно!

Ето един изумителен факт. Казва се, че звярът има “...богохулно име” (Откр. 13:1). Една от основните доктрини на църквата бе, че Главата на църквата е облечен с върховен авторитет над епископи и пастири във всички части на света. Нещо повече, той дори взе самото име на Бога! Бе наречен “Господ Бог Папата” и обявен за “непогрешим” (Документация виж в Приложение 3). Той изисква да бъде боготворен от всички хора.

А ЧИСЛОТО 666 ?

Нека направим едно първоначално изследване.

На папската официална корона (митра) е изписана титлата “VICARIUS FILII DEI”, което означава: “Наместник на Божия Син”. Години наред бе публично утвърждавано, че това е официалната титла на папата. В брой от 18 април 1915 г. на “Our Sunday Visitor”, четем: “Буквите, изписани на папската митра, са тези: “VICARIUS FILII DEI, което на латински означава: “Наместник на Божия Син”.

В Откр. 13:18 се казва:

“ ... нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото е шестстотин шестдесет и шест.”

 Нека пресметнем и да видим какво ще открием. Помните ли римските цифри, които ни преподаваха в училище?

V = 5

C = 100

R = 0

U = 5

F = 0

L = 50

I = 1

D = 500

I = 1
ОБЩО = 666

U и V имат еднаква стойност. Сборът от числените значения на буквите от този надпис на гръцки, еврейски и латински е еднакъв – също 666.

Ще побързам да кажа, че когато някой споделя удивителни откровения, трябва да бъде внимателен и тактичен. Трябва да дадем на хората да разберат, че Бог ги обича. Истината трябва да бъде казана, но винаги с такт.

1260 – те години на папското господство са наречени “мрачното средновековие”.

Сигурен съм, че сте чели този израз и преди. Причината този период да е така мрачен, бе, че свещениците забраниха на хората да четат и дори да притежават Библията. Сатана трябваше да отнеме на хората Библията, за да може да ги държи в мрак и да ги потиска. Хората не знаеха нищо по-добро. Дори имаше време, когато заловените, че четат Библията, биваха измъквани от домовете им, привързвани на кол и изгаряни живи в дворовете им! (Документация виж в приложение 4).

Следващите събития, които Йоан вижда, са тъй невероятни, че той е изумен.


4. Д И Н А М И Т

СПРЕТЕ ! АКО НЕ СТЕ ПРОЧЕЛИ ВТОРАТА ГЛАВА,

“ЗВЯРЪТ РАЗПОЗНАТ”, НЕ ЧЕТЕТЕ ТАЗИ ГЛАВА!

Може ли да си представите християни да убиват християни?! Ужасно е да си го пoмислиш дори!

“И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи.” (Откр. 13:7).

“И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много”(Откр. 17:6).

Каква картина! Не е чудно, че Йоан бе удивен. Куп книги едва ли ще може да побере имената на 50 милиона християни, убити като “еретици”. За притежаване на Библия, за вярата, че хората трябва да бъдат свободни в службата си на Бога, според тяхната съвест; за това и много други “престъпления” мъже, жени и малки деца бяха изтезавани до смърт. Историята ни говори високо и ясно, че цели села и градове бяха пометени от лицето на земята за неподчинение на официалната църква и на нейните водители.

“Високопоставени в църквата лица под ръководството на Сатана, техния господар, изобретяваха средства за възможно най-голямо изтезание, без да се прекъсне живота на жертвата. В много случаи адският процес беше повтарян до пределните граници на човешката издръжливост, докато природата престане да се съпротивлява и мъченикът приветства смъртта като благо избавление.”

Такава беше съдбата на тези, които се противопоставяха на Римската църква. Ако й се даде възможност, в САЩ днес ще бъде сторено същото против “еретиците”. Гордостта на Римокатолическата църква е, че тя никога не се променя. Ректорът на Католическия институт в Париж, Н. М. А. Baudrillart  разкри становището на църквата и нейните водачи относно гоненията. “Когато се бори срещу ерес”, казва той, “тя не се задоволява с преследване, аргументите от интелектуален и морален характер за нея са недостатъчни и тя прибягва до сила, до физически наказания, до изтезания.” (Поразителни факти, как валденсите, албигойците, хугенотите и други “еретици” бяха изтребвани или бавно и тайно избивани заради тяхната вяра. Виж Приложение 5.)

Една от най-необикновените истории е тази на валденсите. Те бяха шепа хора, които имаха преписи от Библията в ранните години на папската власт.

“Те виждаха, че под водителството на папата и свещениците, тълпите напразно се стремяха да добият опрощение чрез изтезаване на телата си за греховете на своите души. Подтиснати от чувство за грях  и преследвани от страх пред Божия отмъстителен гняв, мнозина страдаха, докато изтощена, природата се предаваше и без лъч светлина на надежда, те потъваха в гроба. Валденсите жадуваха да разчупят за тези гладуващи души хляба на живота, да отворят пред тях посланието на мир в обещанията на Бога и да ги насочат към Христос, единствената надежда за спасение.

Спасителят беше представян от свещениците като лишен от симпатия към човека в неговото състояние на падение, тъй че посредничеството на свещениците и светиите беше задължително. Валденсите копнееха да насочат душите към Христос, като техен състрадателен, любящ Спасител, Който ги чака с широко отворени обятия, кани всички да дойдат при Него със своето бреме от грях и да получат опрощение и мир.

С треперещи устни и пълни със сълзи очи, често на колене, Той открива пред другите скъпоценните обещания, единствената надежда за грешника. С пламенно желание се повтаряха думите “... кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях” (1 Йоан 1:7).

Мнозина не бяха излъгани от ученията на Рим. Те виждаха, колко безполезно е посредничеството на човек в полза на грешника. Увереността в любовта на Спасителя означаваше толкова много за някои от тези бедни, подмятани от бурите души. Така голямо беше облекчението, което донесе, тъй обилна бе светлината, която ги заля, че те се чувстваха пренесени в небесата. Много често бяха произнасяни думи като тези: “Дали Бог наистина ще приеме моето приношение? Дали ще ми се усмихне? Дали Той ще ми прости? Отговорът бе:

“Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя.” (Мат. 11:28)

Вярата разбра обещанието и отговори доволна: Няма вече да се правят дълги поклонения; няма да има вече мъчителни пътешествия до святи места. Аз мога да дойда при Исус такъв, какъвто съм и Той няма да презре моята молитва: “Прощават ти се греховете”. Моите, дори моите, може би са опростени!

Имаше странна и тържествена сила в Словото, което говореше направо на сърцата, които копнееха за истината. Бе гласът на Бога, Който даваше увереност на тези, които чуха.

В много случаи посланикът на истината изчезваше завинаги. Той пътуваше към други земи или доживяваше дните си в някоя неизвестна тъмница, или може би костите му бяха побелели на мястото, където бе свидетелствал за истината. Мисионерите валденси навлизаха в царството на Сатана. Самото съществуване на тези хора, опазили вярата на древната църква, бе непрестанно свидетелство за отстъплението на Рим и предизвикваше възможно най-горчива омраза и преследване. Отказът им да предадат Писанието бе оскърбление, което Рим не можеше да толерира. Бе решил да ги изтрие от лицето на земята.

Папа Инокентий VIII издаде заповед: “Тази зла и отвратителна секта от зловредни люде, ако откажат да отстъпят, да бъдат смачкани като злъчни змии” (Виж приложение 6).

Нямаше никакви обвинения против техния морал. Най-голямото им престъпление бе, че не служеха на Бога съгласно волята на папата. Затова престъпление всяко унижение, оскърбление и изтезание, изобретено от човек или дяволи, бе тяхна участ.

Те бяха преследвани до смърт и все пак тяхната кръв напои посетите семена и даде плод. Разпръснати по много земи тези семена дават плода си и занапред до края на времето чрез тези, които са готови да страдат “за Божието слово и свидетелството за Исус Христос” (Откр. 1:9).

Тези ужасни събития се развиха много преди да се появим на бял свят. Но предупреждението против получаването на “белега на звяра” със сигурност се отнася за нас днес. Скоро вие ще знаете какъв е “белегът на звяра”!

Както разбрахме, тази сила “ще замисли да промени времена и закони” (Дан. 7:25). Как би било възможно да стане това? Тъй като езичниците бяха свикнали да боготворят кумири, църквата премахна втората заповед, която забранява да се служи на статуи, на изображения. Поставиха кумири(статуи) в църквите. Вместо кумири езически богове, използваха изображения на умрели светии. Учеха хората, че те ще помогнат на ръста на техните познания и набожност. Но резултатът бе различен (Документация за това, как богослужението на образи беше въведено в църквите, виж в Приложение 7). Казано е, че “ще замисли да промени времена и закони”.

Вижте това изумително изявление от официален декрет:

Папата има сила да променя времена, да променя закони и да освобождава от всички неща, дори от наставленията на Христос”.(Декретът de Translatic Episcop).

Невероятно!

Когато аз за първи път прочетох това изявление, останах поразен. Бях  удивен, че официалното изявление на папството беше точно дума по дума цитирано от Библията! Вместо да оставят само девет заповеди, разделиха десетата на две, така че пак да останат десет (Виж Приложение 8).

Дяволът беше причината втората заповед да бъде отстранена. Но той не бе извършил докрай делото си. Водачите промениха също четвъртата заповед. Промяната на четвъртата заповед бе извършена постепенно за известен период от време, така че да не предизвика ничие подозрение. Но промяната е шедьовър на Сатана.

Следващото, стряскащо ума изявление, бе направено от църковните власти и е документирано.

Въпрос:“Имате ли, какъвто и да е начин на потвърждение, че Римокатолическата църква има сила да учредява празници с правила?”

Отговор: “Ако тя нямаше такава сила, тя не би могла да направи това, в което всички модерни религии са съгласни с нея – тя не би могла да наложи спазването на неделния ден, първият ден на седмицата, вместо спазването на съботния ден, седмият ден, промяна, за която няма основания в Светите Писания.”(Stephen Keepan, D Doctrinal Catehism, p. 174).

Следващият въпрос, отправен към тях:

Въпрос: “Кой е почивният ден?”

Отговор: ”Почивният ден е събота”.

Въпрос: ”Защо ние пазим неделя вместо събота?”

Отговор: ”Ние пазим неделя вместо събота, защото католическата църква, на Събора в Лаодикия, през 364 г. прехвърли светостта на съботата върху неделята” ( The Convert`s  Catehism of Catholic Doctrine, р. 50, трето издание).

Впрочем, какво казва четвъртата заповед?

“Помни съботния ден , за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти, защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях,  а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.” (Изх. 20: 8-11)

Дали църковните власти съзнават, че Библията няма заповед за освещаване на неделята? Да, съзнават! Прочетете това:

Католическият кардинал Гиббон, във “Вярата на нашите бащи”, стр. 111, казва:  “Вие може да прочетете Библията от “Битие” до “Откровение” и няма да намерите ни един стих, който да утвърждава освещаването на неделята. Святите Писания постановяват религиозно пазене на съботата, ден, който ние никога не освещаваме.”

Виждате ли, на Събора в Трент (1545 г.) църковните водачи приеха, че “традицията”, има авторитет равен на Библията! Те вярваха, че Бог им е дал авторитет (власт) да променят Библията, в каквато насока пожелаят. Под “традиция” те разбираха човешки учения.

Исус каза: “Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.” (Мат. 15:9)

Приеха образи в църквата, за да направят по-лесно влизането на езичниците в нея, те промениха Библейската събота поради същата причина.

Как започна всичко това?

Слънцето беше главният бог на езичниците много отдавна, още по времето на древния Вавилон. Тъй като те боготворяха слънцето в неделя, готовите на компромиси църковни водачи виждаха, че ако преместят Шабат (ден за почивка -  събота) от събота в неделя, ще постигнат няколко цели. Първо, тази промяна ще ги раздели от евреите, които бяха мразени от много римляни и също като Исус (Лука 4:16) извършваха богослуженията си в събота (отначалото дори до днес). Второ, ще бъде по-лесно за езичниците да посещават църква, ако християните се събират на същия ден, в който езичниците правят това.

Всичко вървеше много добре. Езичниците се присъединяваха с хиляди. Сатанинският план на компромиса вършеше своето гибелно дело. Промяната бе предприета постепенно, но много от верните в сърцата си лоялни християни бяха смутени. Дойдоха при своите водители и искаха да знаят защо те си позволяват да променят закона на Всемогъщия Бог. Църковните водачи знаеха, че това ще стане и имаха готов отговор. Той е шедьовър. Ако човек не познава добре Библията, отговорът звучи доста приемливо.

На хората бе казано, че сега пазят неделята, защото Исус възкръсна от мъртвите на този ден. В Библията няма дори един стих, който да потвърждава  това, което им бе казано. Не е ли удивително? Може би вие сте го чували лично!

Когато император Константин стана християнин, християнството бе обявено за държавна религия, помните, нали? След като хиляди поклонници на слънцето се присъединиха към църквата, не след дълго те вече доминираха. Повечето от върховните им водачи бяха служители на слънцето. Поради нестабилността на Римската държава, Константин се консултира със съветниците си, с помощници и с официалните църковни лица в Рим. “Какво трябва да направим? Как да обединим и стабилизираме управлението?” Съветът на църковните водачи дойде тъкмо навреме.

“Издай неделен закон. Наложи всеки един да спре работата и да почете неделята.”

Това бе решение! Ще удовлетвори езичниците поклонници на слънцето и ще обедини езичниците, християните и Римската империя, както никога преди.

Годината е 321. Константин прие предложението на църковните водачи, прокара първия неделен закон. Ето документите:

“Нека всички съдии и граждани от всяко занятие почиват на почитания ден на слънцето”. Декрет от 7 март, 321 г.. Corpus  Juris   Civilis., lib.3, tit.12 Lex. 3 (Повече информация виж в Приложение 9.)

Християните, които не направиха компромис и зачетоха волята на Бога, се изправиха пред дилема. Сатана беше подготвил нещата така, че да бъдат принудени да почитат езическия “ден на слънцето” или да заплатят наказанието. Дори и след излизането на императорския неделен закон, много християни продължиха да почитат и освещават седмия, съботния ден, който техният Спасител пазеше. Бог знаеше какво става и бе предсказал, че човекът на греха “ще замисли да промени времена и закони”. Сатана бе готов да представи една световна измама. Библията бе забранена от свещениците. С времето новото поколение, лишено от Библията, щеше да забрави всичко относно съботата на Господа.

Не само това – от време на време бяха провеждани големи църковни събори. Почти на всеки от тях съботата, дадена от Бога като спомен за сътворението на света, беше потъпквана и неделята бе въздигана. Езическият празник най-накрая бе утвърден като “Господния ден” (от папа Силвестър, 314 – 337 г.) и църковните водачи обявиха библейската събота за светиня за евреите и тези, които я почитаха, изпълнявайки четвъртата заповед на Бога, бяха обявени за “проклети”.

Виждате ли, Сатана мрази четвъртата заповед повече от всички останали, защото е единствената, която говори Кой е Бог – Той е Създател на  ”... небето и земята, морето и всичко, що има в тях” (Изх. 20:11). Може да се служи на всеки бог и да се пазят другите девет заповеди (не убивай, не кради и т.н.), но, за да се пази четвъртата заповед, трябва да се служи на Твореца на Вселената, Който Сам Си почина на седмия ден и заповяда на Своите люде да правят същото, в знак на обич към Него.

Отминаваха столетия без Библията, хората забравиха Божията събота и бе установен неделният култ. За мнозина дори днес този въпрос е неясен.

Валденсите, за които вече споменах, и някои други християнски общности през средновековието, тайно притежаваха Библията и пазеха ревностно Библейската събота в съботния ден, както правеше Исус. Ала те бяха третирани като престъпници. Когато ги залавяха, изтезаваха ги до смърт. Осакатените им останки разкриват на света вечното оръжие на звяра – насилието.

За останалите верни на Бога в последните дни е казано: “Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса”(Откр. 14:12).

В съвременните времена водители, които познават фактите, ще признаят, че човекът промени съботата, а не Бог.

Погледнете тези поразителни изказвания на протестантски водители: