С ъ д б о н о с н и я т н е д е л е н з а к о н д в у р о г и я т з в я р

Защото любещият Христос проля Своята драгоценна кръв за мен на Голготския кръст, аз избрах чрез Божията милост да Го следвам до край, да пазя всички Негови заповеди, включително Неговия седми ден – съботата – и да получа “печата на живия Бог”. А какво мислите вие? Дали също ще изберете верността към Него? Аз искам да живея с Него, когато Той дойде. А вие искате ли? Той казва:

“Блажени, които изперат дрехите си за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите в града.”  (Откр. 22:14)

Мнозина днес за гладни и жадни за истината. Искрените не се задоволяват с разредена смес. Те искат чистата истина. Грешките от амвона не хранят умовете им. Аз искрено вярвам, че вие ревностно търсите истината. В противен случай никога нямаше да четете тези редове в търсене познание за Божията воля.

Има други основни въпроси, които ни вълнуват. За хилядолетното царуване на Христос. Що е непростим грях? Как може да сме свободни от вина и да живеем  с мир? Защо има толкова много религии? Няма място в тази малка книга да отговоря на тези и други въпроси, които навярно ви интересуват. Затова издадох за вас втора книга, озаглавена “Космическият конфликт”. Тези интересни томове ще отговорят на тези и други жизненоважни въпроси, които ще ни подготвят за идването на Исус. В “космическият конфликт” ще имате възможност да научите “Защо има грях и страдание?” и “Кои са ангелите?”. Повече от Сатанинските заговори ще бъдат разкрити. Ще бъдете в състояние да прецените дали има или няма религиозна организация, която наистина следва изискванията на “остатъка” от Откр. 12:17. Ще бъдете развълнувани да открието повече истини за небесата и за великото изливане на Святия Дух. Ние ще ви я изпратим незабавно.

Нека Бог ви благослови богато – вас и вашите семейства в по-нататъшното изучаване на Неговото чудесно слово.

“Милостта на нашия Господ Исус Христос да бъде с всички вас.”

П Р И Л О Ж Е Н И Е 1

През 476 година Римската империя беше разделена точно на  десет царства.

“Историкът Макиавели, без ни най-малко позоваване на това пророчество, дава следния списък от народите, които заемат територията на Западна Европа по време на падането на Ромулус Аугустус (476 г.), последният император на Рим:

1. 
   Омбарди
   
2. 
   Франки
   
3. 
   Бургунди
   
4. 
   Остготи
   
5. 
   Вестготи
   
6. 
   Вандали
   
7. 
   Херули
   
8. 
   Суеви
   
9. 
   Хуни
   
10. 
    сакси
    

След разпадането на стария Рим те никога не бяха обединени в една единствена империя; никога не образуваха едно цяло, дори само като САЩ. Нито срам, нито горди амбиции да се обединят отново разкъсаните земи на империята имаха успех; когато такива желания се възраждаха, те бяха неизменно разбивани.

 Разделението е много по-явно сега, отколкото когато и да било. Просто и осезаемо изобразено на картата на Европа в тези дни, то се изправя срещу скептика със своето мълчаливо, но неопровержимо свидетелство за изпълнението на великото пророчество.” H. Grattan Guenness, “The Divine Program of the World`s History”, p. 318-321.
П Р И Л О Ж Е Н И Е 1 А

“ЗВЯРЪТ И МАЛКИЯТ РОГ”

“Числото на звяра ... е число на човек” (Откр. 13:18)

2 “Малкият рог” “изтощава светиите на Всевишния” (Дан. 7:25). Звярът също “воюва против светиите” (Откр. 13:6)

3 “Малкият рог” “говори думи против Всевишния” (Дан. 7:25). Звярът също “...отвори устата си да изрече хули против Бога” (Откр. 13:6) 

4. “Малкият рог” излиза измежду десетте рога” (десетте части на разделения Рим) (Дан. 7:8).  “Звярът” получи своята “сила, престола си и голяма власт” от Рим, след като разделението на десет части бе извършено. (Откр. 13:2)
П  Р И Л О Ж Е Н И Е 2

1260-ГОДИШНОТО ЦАРУВАНЕ НА ЗВЯРА

  Седемте стиха, които споменават 1260-годишния период, говорят за една и съща сила, която преследва Божия народ. Тези текстове са: Откр.13:2; Откр. 11:2; Дан. 7:25; Откр. 12:14; Откр.11:3; Откр, 12:6; Дан. 12:7.

 Ключът, който разкрива времето в пророчеството, е принципът, даден в Ез. 4:6 и Чис. 14:24. Тези стихове ни показват, че един ден в пророчеството е равен на една година. Поради това, всеки период от време в пророчеството трябва да бъде приведен най-напред в дни. Като използваме библейския “ключ”, времето в пророчеството е лесно за изследване.

 Месецът в Библейските изчисления е 30 дни. Годината – 360 дни. Това е формулата за разбиране на пророческото време. В Откр. 11:2 и Откр. 12:14 дадената формулировка е “време”, “времена” и “половин време”. Това се равнява на 3 ½ време. От Дан. 4 глава ние разбрахме, че “време” означава една година. В тази глава ще прочетете, че цар Навуходоносор изгуби разума си, както предсказа Даниил, и живя в полата “седем времена”. Той беше в това състояние седем години. Така че 3 ½ време е равно на 3 ½ години (3 ½ години са равни на 1260 дни). “Откровение” 11:3 и “Откровение” 12:6 ясно дава времето от 1260 дни (времето, когато звярът ще преследва Божия народ).

Като прилагаме принципа ден за година, принцип, намерил израз в Ез. 4:6 и Чис. 14:34, ние виждаме, че силата ще властва 1260 години, преди да получи “смъртоносната рана”. Когато разглеждаме въпроса за звяра, виждаме, че точно това се е случило. Бог да повтори този период от време седем пъти, означава да разкрие важността му.

Това са стиховете в последователност.

Откр. 11:2 и Откр. 13:5 показват тази сила да господства 42 месеца (42 месеца с 30 дни в месеца са равни на 1260 дни).

Дан. 7:25 и Дан. 12:7 и Откр. 12:14 разкриват звяра, господстващ 3 ½ години (3 ½ пророчески години също са равни на 1260 дни).

Откр. 11:3 и Откр. 12:6 описват тази преследваща сила и нейното господство в продължение на 1260 дни.

Всичките седем текста описват властта на тази сила през 1260 пророчески дни, което е равно на 1260 години.

 Следващите извадки са достоверни изявления на католически сановници относно титлата и положението на техния водител.

 “Всичките имена, които са дадени на Христос в Писанието, имена, които разкриват Неговото върховенство над църквата, са също качество на папата”. Belfamin, “On the Authoriti of Councils”, книга 2, глава 17.

“Че ти си овчарят, ти си лекарят, ти си водителят, ти си земеделецът, най-накрая – ти си още един Бог на земята”. Labbe and Cossart`s, “History of the Councils”, vol. col. 109.

За титлата “Господ Бог папата” виж коментарите на папа Йоан XXII в Extravagantes думите “Dominum Deum Papam (Нашият Господ Бог папата) се явяват в колона 153. В парижкото издание те се срещат в колона 140.

“Следователно, папата е коронясан с тиара като цар на небесата, на земята и на чистилището. “Prompta Biblioteca”, Feraris, Vol. VI. P. 26, статия “Папата”.

В пасажа, който е поместен в Римокатолическия правен кодекс, папа Инокентий III заявява, че римският първосвещеник е “заместникът на земята, не на човек, а на самия Бог”; и в пояснителните бележки на пасажа е обяснено, че това е така, защото той е наместник на Христос, Който е “истинският Бог и истински човек”. Виж Gregorii Papae IX, liberi, de translatione Episcoporum title 7 ch. 3; Corpus Juris Canonice (II издание, Лайпциг, 1 881 ) col.99 (Париж, 1612) tom. 2,  Decretales, col. 205 .

Непогрешимост

Измежду двадесетте и седем предложения, познати като “Повеля към Хилдебранд” (от името на папа Григорий VII) се срещат следните изявления

… 2. Че единствен римският папа справедливо е титулуван “вселенски”.

… 6. Че никоя личност ... не може да живее под един покрив с някого, когото папата е отлъчил.

… 9. Всички принцове трябва да целуват само неговите крака.

… 19. Той не може да бъде съден от никого.

… 22. Че римската църква никога не греши и според Писанието ще остане завинаги непогрешима.

… 27. Че той може да освобождава поданици от тяхната зависимост към несправедливи управници. … ”

В “Clark`s Commentary” за “Даниил” 7:25 се казва:

“Те приеха непогрешимост, която принадлежи единствено на Бога. Те претендираха да прощават грехове, което принадлежи само на Бога.”

На Съвета  в Тулуза църковните водачи приеха:

“Ние забранихме обикновения човек да притежава копие от Стария и Новия завет... Ние им забранихме най-строго да имат горепосочените книги на народен език. Господарите на областите внимателно ще претърсят жилищата на еретиците, хижи и гори и дори техните нелегални убежище ще бъдат унищожени.”  Consil Tolosanum, Papa  Gregory IX, Anno Chr. 1229.

Църковният съвет на Тарагона прие: “Никой не може да притежава Стария и Новия завет на романски език и ако някой ги притежава, трябва да ги даде на местния епископ в продължение на осем дни след провъзгласяване на този декрет, за да бъдат изгорени.” D. Lortsch, History de la Bible en France, 1910, p. 14.

 След като бяха формирани библейски общества, те бяха класифицирани редом с комунизма в невероятен декрет. На 08.12.1866 година папа Пий IX в своето писмо Quanta Cura направи следното изявление: “Социализмът, комунизмът, тайните общества, библейските общества... всички тези напасти трябва да бъдат унищожавани с всички възможни средства.”
П Р И Л О Ж Е Н И Е 5

ВОЙНА СЪС СВЕТИИТЕ

“По тази кървава максима тези преследвания продължаваха от единадесети и дванадесети век, близо до наши дни (написано през 1845 година), преследвания, споменът за които е запазен на страниците на историята. След сигнала на открито мъчение, даден в Орлеанския канон, последва унищожение на албигойците – кръстоносен поход на инквизицията, жесток опит да унищожават валденсите, мъчениците от Лолард, жестоката война за изтребване на хусистите, изгарянето на Хус и Жером и много други проповедници ... задушаване на Реформацията в Испания и Италия, чрез измама и открито преследване в Полша и клането във Вартоломеевата нощ ... бавните и тайни убийства на свещения съд на инквизицията.”  J.R. Birks, M. A. The  First Two Visions of Daniel, (Лондон, 1845) р. 258, 259).

“Броят на жертвите на инквизицията в Испания е даден в The History of Inquisition in Spain от Льоренте (бивш секретар на инквизицията) р. 206-208. Този “специалист” потвърди, че повече от 300 000 са пострадали от гоненията само в Испания, от тях 31 912 бяха изгорени на клада. Милиони още бяха посечени за вярата си в цяла Европа. Отпечатано в Bible Readings for the Home; Review& Herald Publ. Assos. , 1942 р. 221.

Църквата бе преследвана. Само незапознат с църковната история ще отрече това ... сто и петдесет години след Константин донатистите бяха преследвани във Франция и Испания с пълното одобрение на църковната власт. “Когато мисли, че е добре да използва физическо насилие, тя ще го използва” The Western Watchmen( Римокатолическо издание) от Сент Луис.

 “Голяма част от текста на папското послание, издадено от Инокентий VIII  през 1487 година срещу валденсите (оригиналът се пази в библиотеката на Кембриджския университет) е представен в английски превод в History of Romanism  от Джон Доулин, 1871, книга 6, глава 5, сек. 62 (цит. по Cosmic . ( Washington: Review & Herald Publ . Assoc . , 1982), р. 602

Вторият събор в Никея през 787 година беше събран да установи богослужение на изображения в църквата. Този събор е отразен в Ecclesiastical Annals  от Барониус, том 9, стр. 391-407 (Антверпен, 1612 година) и от Чарлс Дж. Хефили в A History of the Councils of the Church from the Original Documents, книга 18, глава 1, сек. 332, 333; глава 2, сек. 345-352 (изд. Т. И Т. Кларк, 1896 година) том 5, с. 260-304 и 342-372.

Дж. Мендхам казва в The Seventh Counsilq the Second of Nocea, Introduction p. III-VI: “Боготворенето на изображения... беше една от покварите на християнството, която се промъкна в църквата потайно и почти незабелязано. Тази поквара не бе възникнала, както други ереси изведнъж. Ако случаят беше такъв, тя щеше да бъде посрещната от решителна цензура и порицание. Образите бяха въведени в църквата, не за да бъдат боготворени, но или вместо наставляващи книги за тези, които не могат да четат, или за да предизвикат емоции ... но се разбра, че боготворенето на изображенията донесе умопомрачение, а не просветление на умовете на невежите, то довежда до деградация, вместо да възвиши посвещението на богомолците.”
П Р И Л О Ж Е Н И Е 8

ПРОМЯНА НА БОЖИЯ ЗАКОН

“Въпреки че Десетте заповеди присъстват в Римокатолическия превод на Словото, все пак вярващите са наставлявани от катехизма на църквата, не от Библията. Както учи катехизмът, Божият закон беше променен и в действителност реактивиран от папата.

Втората заповед, която забранява правенето и прекланянето пред изображения е премахната в католическия катехизъм и десетата , която забранява да пожелаваш, е разделена на две”. Bible Readings for the Home; Washington D. C.: Review & Herald Publishing Assos . , 1942 p. 221.

На следващите страници са Божиите заповеди, дадени от Бога и променените от човека.

“1. Да нямаш други богове, освен Мене.

2. Не си прави кумир или каквото и да било изображение на нещо, което е на небето  горе, или което е на земята долу, или което е във водата, под земята; да не им се кланяш , нито да им служиш, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на онези, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.

3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бо; защото Господ няма да счита за безгрешен онзи, който изговаря напразно името Му.

4. Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти, защото в шест  дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

5. Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята, която ти дава Господ, твоят Бог.

6. Не убивай.

7. Не прелюбодействай.

8. Не кради.

9. Не свидетелствай лъжливо против ближния си.

10. Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е притежание на ближния ти.”   (“Изход” 20:3-17)
ТАКА, КАКТО Е ПРОМЕНЕН ОТ ЧОВЕКА :

1. Аз съм Господ, твоят Бог, да нямаш чужди богове пред Мен.

2. Не вземай името на Господа, твоя бог напразно.

3. Помни, че трябва да пазиш свято съботния (т.е. почивния) ден.

4. Почитай баща си и майка си.

5. Не убивай.

6. Не прелюбодействай.

7. Не кради.

8. Не свидетелствай лъжливо против ближния си.

9. Не пожелавай жената на ближния си.

10. Не пожелавай благата на ближния си.

(“Катехизис на Бултер”, с. 28)

Най-ранното приемане на съблюдаване неделята като регламентирано задължение е установено от Константин през 321 година и нарежда всички съдилища, жителите на градовете и работилниците да почиват в неделя (venerabili dies Solis), с изключение на заетите със земеделска работа. Encyclopedia  Britanica, девето издание, статия  “Sunday”. Латинският оригинал в Codes Justiniani (Кодекс на Юстиниян), lib. 3, title 12 , lex . 3.

Законът е преведен на латински и на английски от Филип Шаф в неговата Hystory of the Christian Church , vol . 3 , 3d , period ch 7 , sec . 75 p. 380 , бележка 1.

Така също и от Албърт Хенри Нюман в  A Manual of Church History, ( Philadelphia : The American Baptist Publication Society , 1933 ) , rev . ed . Vol . 1 pp. 305-307  и от Лерой Е. Руум в The Prophetic Faith of our Fathers , ( Washington , D . C : Review & Herald Publishing . Assos ., 1950, vol. pp. 376-381.

“ПЪРВИЯТ ДЕН” БИБЛЕЙСКИ ТЕКСТОВЕ

Милиони добросъвестни християни ходят на църква всяка неделя – първият ден на седмицата. Те правят това, вярвайки, че някъде, някак си, някой е променил деня за богослужение. Те не знаят, че Бог отдели седмия ден, не първия ден на седмицата за Свой свят ден.

Истина е, че промяна беше направена. Но от кого? Ние разкрихме, че Бог направи съботата през първата седмица на земната история. Той я отдели за седмична среща между човека и Бога – за благословия, за освежение, среща между две същества, които се обичат (Бог и човек). Ако Бог бе променил Своето мнение относно специалната Си среща с нас, нямаше ли Той да отбележи тази промяна в Библията?

Вече видяхме, че силата на звяра твърди, че направи промяна, но какво казва Библията?

Има осем текста в Новия завет, които споменават първия ден на седмицата. Прочетете ги внимателно.

Мат. 28:1

Марк 16:1, 2

Марк 16:9

Лука 24:1

Йоан 20:1

Йоан 20:19

Д.А. 20:7, 8

1 Кор. 16:1 , 2)

Първите пет текста просто казват, че жените дойдоха при гробницата рано в деня на възкресението и че Исус възкръсна от мъртвите.

Сега вижте във вашата Библия “Йоан” 20:19. Този текст ни казва,  че Исус се яви на апостолите по-късно през деня на възкресението. Казва също, че причината за събирането беше “страх от юдеите”. Те бяха уплашени. Не знаеха кога юдеите могат да ги хванат и да постъпят с тях по същия начин, както постъпиха с техния Учител. Те се криеха.

Те видяха своя възлюбен Учител мъртъв в петък.

И като се върнаха, приготвиха аромати и миро, и в съботата си почиваха според заповедта” (Лука 23:56).

И сега те се крият с врати заключени “поради страха от юдеите” (Йоан 20:19)

Не се споменават никакви промени.

Седмият текст е Д.А. 20:7, 8. И казва:

“И в първия ден на седмицата, когато бяха събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ. И имаше много светила в горната стая, дето бяхме събрани.”

Това беше вечерно събрание – тъмната част от първия ден на седмицата. В библейското разбиране тъмната част на деня идва преди светлата част. “И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.”

Тъмната част идва първа (Бит. 1:5).

Библията определя деня от залез до залез

Седмият ден започва от залез в петък. Първият ден на седмицата започва в събота вечер.

Павел е заедно със своите приятели през тъмната част на първия ден на седмицата – събота вечер. Това е доброволно събиране. Той говореше до полунощ, когато Евтих падна от прозореца (Д.А 20:9).

Можете да си представите, колко облекчени бяха братята, когато се разбра, че Бог запази неговия живот. Единадесетият стих казва, че те говориха до зазоряване и след това Павел тръгна. Тринадесетият стих разкрива, че Павел прекара тази неделя сутрин на път за Асон. Тук няма нищо, дори загатнато, за промяна на съботата.

New English Bible превежда този текст така:

“В събота вечер, на нашето събиране на разчупване на хляба, Павел, който трябваше да заминава на следващия ден, беседваше с тях да говори до полунощ.” (Д.А. 20:7)

Последният текст, споменаващ първия ден на седмицата е 1 Кор. 16:1, 2.

А колкото за събирането на милостинята за светиите, правете и вие, както наредих в галатийските църкви. В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да ги има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.”

Трети стих казва, че ще занесе дарението в Ерусалим.

Както направи в Галатия, така също Павел иска коринтяните да имат всичко събрано, когато дойде, за да го занесе на светиите в Ерусалим. Няма нищо в текста относно църковната служба, а указание всеки “да отделя... и да го има при себе си”. Първият ден на седмицата е най-доброто време за хората да заделят пари настрана, защото по-късно през седмицата ще бъдат похарчени. Това е истина също и за днешно време! Павел иска това, за “да не стават събирания, когато дойда” (1 Кор. 16:2).

Тогава християните преживяват трудни времена в Ерусалим и Павел обикаля църквите, за да вземе събраното за тях. (Ние трябва да бъдем също така загрижени за нашите братя днес). Няма нищо в този текст относно замяната на божията събота с неделя.

Какъв беше обичаят на Павел за богослужението? Ето отговорът:

“И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи наред разискваше с тях от Писанията. (Д.A. 17:2)

Исус, Който е пример за нас, също имаше обичай да посещава синагогата в събота, седмия ден (Лука 4:16).
П Р И Л О Ж Е Н И Е 1 1

ЦЕРЕМОНИАЛНИЯТ ЗАКОН И ДВАТА ДОГОВОРА

Десетте заповеди:

1. Наричат се “царският закон” (Яков 2:8). 2. Беше изговорен от Бога (Вт. 4:12, 13) 3. Бяха изписани с Божия пръст (Изх. 31:18). 4. Бяха поставени в ковчега (Изх. 40:20, Евр. 9:4). 5. Заповедите Утвърдени са до вечни векове” (Пс. 111:7,8). 6. Не бяха унищожени от Христос (Мат. 5:17,18).

Церемониалният закон

1. Нарича се закон на постановления (Еф. 2:15).

2. Беше изговорен от Мойсей (Лев. 1:1-3).

3.Беше написан от Мойсей на книга (2 Лет. 35:12).

4. Беше поставен край ковчега (Вт. 31:24-26).

5. Беше прикован на кръста (Кол. 2:14).

6. Беше премахнат от Христос (Еф. 2:15)

Двете големи заповеди са: “Да възлюбиш Господа, твоя Бог, от цялото си сърце, от цялата си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум.”

Втората голяма заповед е: “Да обичаш ближния както себе си”.

Божиите заповеди поясняват тези две. Първите четири заповеди, написани на първата плоча, ни казват как да обичаме Бога с цялото си сърце (да нямаме други богове, да нямаме кумири, да не изговаряме напразно Божието име и да помним Неговата събота, за да я пазим свята).

Следващите шест заповеди, написани на втората плоча, са свързани с голямата заповед : “Обичай ближния си, както себе си” (да почитаме нашите родители, да не убиваме, да не прелюбодействаме, да не крадем, да не лъжем, да не пожелаваме).

Старият завет беше ратифициран с кръвта на животни (Изх. 24:5-8 и Евр. 9:19, 20) и установен на обещанията на хората, че ще пазят Божиите заповеди.

Новият завет е установен на Божието обещание да напише Закона Си на нашите сърца и беше ратифициран с кръвта на Христос (Евр. 8:10 и Ер. 31:33, 34).

Евр. 8:10 : “защото ето завета, който ще сключа с Израелевия дом: След онези дни, казва Господ, ще положа законите Си в ума им, и ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ”.

Земята прави точно за 365 дни, 5 часа, 48 минути, 47,8 секунди една обиколка около слънцето.

Но няма никакъв начин това да се отрази в календар, така че нашият календар непрекъснато е обновяван. Ето защо има “високосна година”. През 1582 година бе открито, че годината е малко по-дълга от 365 дни и астрономите прибавиха 10 дни, за да приведат месеца в съответствие с последните открития, седмичният цикъл обаче не беше променен. Четвъртък, 4-ти беше следван от петък, 15-ти. Календарът беше обновен без никакви промени в седмичния цикъл.

Разбира се, дори във високосната година назад във вековете, дните на седмицата никога не бяха променяни, нито минута време беше изгубена!

Имало е много стари календари. Първият съвременен календар - този, с който си служим днес, бе въведен в употреба през 45 г. пр. Хр. от Юлий Цезар. Имената на дните, каквито ги знаем днес, бяха също използвани тогава.

Тъй като вавилонците боготворяха планетите, много народи в древността започнаха да наричат дните на седмицата с имената на небесните тела. Евреите и библейските автори никога не правеха това. Ето защо, макар че имената на дните, използвани днес – неделя, понеделник и т. н. съществуваха по времето на Христос, библейските автори никога не прибягваха до тези имена, тъй като те бяха от езически произход.

Култът към Митра във Вавилон и Персия доведе до наименуване на  дните на седмицата по имената на планетите. Заратустра популяризира бог Митра в Персия около 630 г. пр. Хр. Тъй като Митра беше бог на голямата смелост, римските войници му се покланяха. От своите походи те донесоха идеята да наименуват дните на седмицата по имената на планетите в езика на племето тевтонци, населявало днешната територия на Германия. Тевтонците заместиха някои от имената на дните на седмицата с имената на техните богове. Имената останаха и ние ги използваме досега.

Следват тевтонските наименования на дните на седмицата:

Сън - Сънди – неделя (ден на Слънцето).

Моон- Мънди- понеделник (ден на Луната).

Тио - Тюсди - вторник

Воден- Уеснсди- сряда

Тор - Търсди – четвъртък

Фриг - Фрайди – петък

Сетурн- Сатърди- събота (ден на Сатурн).

Въпреки че календарът непрекъснато е променян, за да компенсира натрупаните разлики за 365 дни, 5 часа, 48 минути, 47,8 секунди в годината, все пак, седмицата от седем дни никога не е била изменена. Историци, писали около и дори преди времето на Христос, прибягваха до названията “деня на Слънцето” и “деня на Сатурн”.

Д-р Кемпбел, директор на обсерваторията Лик на хълма Хамилтън, Калифорния, ни уверява:

“Седмицата от седем дни е била в употреба още дори по времето на Мойсей и няма причини да предполагаме някакви неточности в цикъла на седмиците и дните от минало време до наши дни.” D. W. Cross, Your Amazing Calendar, 1972, pp. 6, 7. Времето може да бъде проследено до последната секунда посредством положението на звездите. Аз писах до Пентагона във Вашингтон до Департамента по астрономия. И получих учтив отговор. Те ме информираха, че по положението на звездите, за всеки момент от времето, е държана сметка дори отпреди 500 години преди Христос. Д-р Дж. Димблеби, първи хронолог на Британския хронологичен и астрономичен съюз след дългогодишни внимателни изчисления, твърди: “Ако човекът бе се отказал да съблюдава седмиците и линията на времето бе забравена, ден от седмицата може да бъде открит чрез наблюдение движението на планетите или при слънчево и лунно затъмнение. Тези величествени пазители на небесата пазят седемте дни, вписани в боговдъхновените страници” – All Past Time, р. 10. Интересно е да се отбележи как д-р Г.Е. Хале, прочут астроном, по името на когото бе назован известния “Паломар телескоп”, изрази същата истина с пет силни думи: “Никакво време не беше изгубено”.

.

4. Динамит....................................................24