С а м с о л е й н с н и к о л а с с о л е й н превод: Емил Енчев Много от принципите съдържащи се в тази книга
Изтегляне 1.53 Mb. Pdf просмотр
|
| С ИСТЕМИТЕ НА КОСМОСА На земята, всички хора принадлежат наедно от двете царства, или на Божието Царство, или на космоса. 94 Природата на царя на всяко едно от тези царства определя съдбата на неговите поданици. Докато не сме прехвърлени в Божието Царство, ние сме управлявани от културата на сирака, постоянно завещание от нашия велик праотец Адам, увековечена от Сатана, богът на този свят. В Божието Царство, обаче, Христос определя културата на Своите поданици. Теса синове на Бог и наследници на обещанието за вечен живот. Системите на всяко едно от царствата отразява природата на техните царе. В края на краищата, поданиците подчинени на почитаемите управници моделират характера на царете, понеже културата на царството диктува характеристиките на начина на живот на поданиците. Съществуването на тези различни системи е гарантирано от нуждата от правителствени администрации, които да се справят с нещата, които се надигат сред поданиците на някое царство. Системите на космоса имат своите съответствия в системите на Божието Царство, но те радикално се различават, тъй като отразяват крайни различия в природите на своите царе. С ИСТЕМАТА ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТИ Подбуждането на конфликт е класически план на врага. Затова, всяко царство е необходимо да разполага със система за разрешаване на спорове между поданиците му, целта на която е да определя относителните права и задължения на страните в конфликта ида отсъжда. Определянето на относителните права и задължения на страните се съсредоточава върху това, което се смята за ценно в системата. Стойността, или нещото, което може да се спечели в разрешаването на конфликта, се определя от културата на царството. В космоса, стойността се измерва от нуждите за снабдяване и защита. В граждански спорове, стойността се приписвана парите, имуществените права, личното имущество, и неопределени неща като здраве и интелектуално притежание. Всичко това са неща, на които съдилищата могат да Йоан допълнително описва тези системи, казвайки целия свят е под контрола на злия, (1 Йоана Павел пише в писмото до Ефесяните, че ние не се борим срещу плът и кръв, а срещу силите на този тъмен свят, „космократора“ (Ефесяни 6:12). Вижте също 1 Йоан 5:4-5: Защото всеки роден от Бог побеждава света. Това е победата, която е победила света, нашата вяра. Кой е този, който побеждава света Само този, който вярва, че Исус е Божия Син 1 Петрово 2:9: Но вие сте избран народ, царско свещенство, свята нация, народ принадлежащ на Бог, за да можете да известявате хвалата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина. Матей 4:8-9. 94 Колосяни 1:13: Защото Той ни изкупи от властта на тъмнината и ни доведе в царството на Сина, когото обича. Татко мой Татко мой 50 припишат парична стойност. В криминални въпроси, конфликта е между сигурността на държавата и нейните граждани и интересите за свободата на отделния индивид. Това, което е ценно в космоса е това, върху което държавата може да упражнява властта си. Имуществото, парите и свободата на човека могат да бъдат манипулирани от държавата. Взаимоотношенията, от друга страна, или онези по-дълбоки наранявания между отделните индивиди, които пускат корен когато някой се чувства онеправдан, не са във владение на държавата, следователно, те трябва да бъдат махнати настрана когато две страни търсят разрешение на конфликт. Това е една противна система, която поставя първостепенна важност върху спечелването, понеже няма основа за измерване на стойността на взаимоотношението между страните. Всеки въпрос представен за разрешаване е предметна процес, който очаква усърдна защита отстрана на всяка страна за едностранен резултат. Въпреки, че заседанията могат да бъдат провеждани в подреден ред, много е вероятно страните да излязат от процеса като противници, независимо за коя страна са благосклонни резултатите. Приятели и семейни членове стават врагове просто чрез предявяване на спор пред властите на царството. Тази стратегия на разделяне на хората едни от други отразява природата на създателя на тази система, който, от началото, беше успешен в това да скъса взаимоотношението между Адам и Бог. От друга страна, системата за разрешаване на спорове в Божието Царство започва с придаването на стойност към отношенията на страните в спора, като целта на процеса е помирението на страните в спора. Исус очерта стъпките за помирение Ако брат ти съгреши срещу теб, върви и му покажи грешката, просто между вас двамата. Ако те послуша, спечелил си брат си. Но ако не те послуша, вземи един или двама, така че всяко нещо да се установи чрез свидетелството на един или двама свидетели.’ Ако откаже да послуша и тях, кажи това на църквата; и ако откаже да послуша и църквата, отнасяй се към него като към езичник или като към бирник. 95 Стойността на взаимоотношението се запазва през целия процес. Първата стъпкана отиване при брата насаме е предназначена да намали възможността за поставянето му в неловко положение ида покани за примирение в една обстановка налична преценка. Този подход води до запазване на добра воля между страните, като същевременно дава честна дискусия по съществото на спора. Въпреки че това е трудна стъпка за предприемане, защото изисква ангажираност лицев лице, тя предава стойността, която този, който е бил ощетен поставяна взаимоотношението с този, който го е онеправдал. Чрез изискването този, който е обиден да започне процеса, това подчертава целта на помирение, а не на възмездие. Това съвпада точно с отношението на Бог към човека. Защото когато човека съгреши срещу Него, Бог започна процеса на примирение в личността на Исус Христос. Ако засегнатата страна отблъсне първоначалния опит за разрешаване, процеса продължава от включването минималния брой хора необходими да помогнат да донесат разрешение. Тези двама или трима свидетели са избрани въз основана тяхната готовност да предпочетат примирението на взаимоотношението като главната цел на тяхното включване. По времето на инструкцията на Исус в този процес, двама Матей 18:15-17. Татко мой Татко мой 51 или трима свидетели е бил минималния брой необходим за да се установи даден въпрос чрез свидетелство. 96 Термина, който Исус използва за свидетели има двойствено значение. Първо, той се отнася за свидетел в юридическия смисъли второ, той описва някой, който съответствана „мъченик“. 97 В този контекст, тези свидетели са онези, които са готови да положат живота си заради спорещите, за да постигнат примирение на взаимоотношението. Поради посвещението на свидетелите към страните в конфликта, на тях може да им се има доверие да дадат точно и безпристрастно оценяване на фактите. По тази причина теса в най-добрата позиция да призоват тези, които са в конфликт един с друг, да се помирят. Ако опита за примиряване в тази стъпка се провали, свидетелите съобщават фактите на духовното семейство на страните, изключвайки нуждата от нова намеса във фактите. Това позволявана всеки, които има връзка с виновната страната да се опита да го убеди да се промени ида се помири. Последната стъпка в този процес се прави след като всички предшестващи усилия са били изчерпани. Когато засегнатата страна откаже да оцени взаимоотношението над всичко друго, на нея й се отказва общението с вярващите надве нива. Първо, човека последователно е обезценявал взаимоотношението си със своя брат, показвайки, че няма ценностната система на Царя, който е над тази култура. Второ, той е отхвърлил съвета на Христос, предложен му чрез целия процес. В този случай, неговия отказ да се подчини на помирението предложено в процеса го поставя извън авторитета на Царството. Този, който е в Царството трябва да бъде подчинен на царя Христос. Това подчинение е, което дава възможност на помиряването на взаимоотношението. Заповедта на Христос, вместо да налага контрол, променя сърцата на хората. Ако човек непоколебимо отхвърля съвета на Христос, той показва, чене е подчинен на Божието царство. Преди да може да се помири с брат си, той трябва да бъде доведен в Царството. Последната възможност за този, който не се подчинява е да се отдели от протекцията на Царството ида се позволи на врага му да го управлява чрез похотите му. Въпреки че е жестоко, това може да е единствената възможност да бъде доведен обратно в Царството. Ето защо, дори тази стъпка е замислена да произведе желания резултат. Помирението, преследвано в този модел нито игнорира нито омаловажава конфликта. Вместо това, то установява ценното нещо като взаимоотношението, признава съществуването на конфликта и се придвижва към установяването на истинска основа, която да даде правилния резултат. Това кратко сравнение подчертава контраста между двете системи издигащи се от културата на драстично различните царства. Целите на двете царства се отразяват в техните съответни системи. Установяването на ценността, която трябва да се приема е съответна във всяко царство с природата и властта на царя. Сатана цени изолирането и разделянето, понеже това подпомагана интереса му да докаже, че Бог е сбъркал в своя изборна човека като Свой наследник. От друга страна, Христос цени помиряването на взаимоотношението, понеже Той дойде да възстанови хората в Бог като Божии синове. 96 Второзаконие 19:15. 97 Стронг, Новия Стронг, G3144. Сравнете със Стронг H5705, еврейската дума преведена свидетел във Второзаконие 19:15, която има изключителното значение на наблюдател или протоколист, който дава свидетелство. |