С а м с о л е й н с н и к о л а с с о л е й н превод: Емил Енчев Много от принципите съдържащи се в тази книга
Изтегляне 1.53 Mb. Pdf просмотр
|
| О Т СИМВОЛИЗЪМ КЪМ РЕАЛНОСТ Идването на Исус като Божия Син, който да бъде пожертван, според условията на този завет, беше предопределено, и това предопределение беше разкрито чрез Исус като Агнето заклано преди основаването на света. Бог вмъкна знанието за съществуването на този завет, особено изискването за жертвата на Исус, в човешката култура скоро след като човека падна. Това културно знание съществуваше под формата на жертвана агне. Точното времена въвеждането на това знание не е ясно от Писанието. Обаче, Авел разбираше, че трябва да принесе тази жертвана Бог, като заместител засвоя грях. Бог показа Своето удовлетворение от жертвата на Авеловото агне и неудовлетворението Си от жертвата на Каин от подовете от земята“. 105 Агнето стана подходящата и изисквана жертвана Бог, като основен владетел на културата, която Божият избор да ся яви като Баща и Син, когато Той по природа е духне е ограничаване на Божията способност да се явява в безгранични изменения на Духа, тъй като Бог, като Дух, присъства в Своята пълнота във всяко човешко същество, което е Божий син. Римляни 8:14-16 NIV (2010): Защото тези, които са водени от Божия Дух са Божиите деца. Духа, Който приехте не ви прави роби, за да живеете отново в страх, по-скоро, Духа, който сте приели носи вашето осиновяване в синовство. И чрез Него ние викаме ‘Авва, Татко. Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божиите деца. Бог като Дух присъства когато Неговото съвършено същество в стотици милиони хора живее по едно и също времена земята, докато Той едновременно стои на трона в небето и като Бащата и като Сина. Деяния 7:55-56: Но Стефан, пълен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава, и Исус стоящ отдясно на Бога. Вижте, каза той, виждам небето отворено и Човешкия Син седящ отдясно на Бога. Вижте също Откровение 4. Евреи 6:13. 104 1 Йоан 3:8 NIV (2010): Този, който върши това, което е грешно е от дявола, защото дявола съгрешава от началото. Причината, поради която се яви Божия Син е за да разруши делата на дявола. Битие 4:3. Татко мой Татко мой 56 продължаваше да Го търси, понеже то беше символа, в който се поддържаше знанието за завета. По-късно, Бог щеше да изпита Авраам, като му поиска да пожертва Исаак, неговия син. Това беше предвещание на взаимоотношението между Бог и Исус и на това, което благоприятства за разбирането зад изискването на жертвата на агнето. В историята, Бог пощади Исаак и снабди един овен, който да бъде пожертван вместо него. Във факта, че Бог снабди агнето в историята на Авраам и Исаак, значението на жертвата беше разширено, за да демонстрира Божието обещание Самият Той да бъде агнето. Този символна завета се поддържаше и разширяваше по времена избавлението на Израел от египетското робство. Бог мина през Израел, докато унищожаваше първородните на египетските домочадия, в нощта преди да освободи Израел от Египет. Смъртта на Египетските първородни е аналог на състоянието на смърт обграждащо Адам, първият от двамата Божии синове поставени в творението. Първородните в домовете на Израел бяха пощадени, понеже входовете за домовете, в които те живееха бяха намазани с кръвта на агнето под формата накръст. Символа на агнето щеше да продължава да доказва съществуването на завета, с левитското свещенство, което ежегодно принасяше кръвта на агне в Деня на Изкуплението за греховете на цялата нация Израел. Бог запази знанието за завета на земята, така че когато Този, Който действително беше Агнето, което трябваше да се пожертва, се разкри, човешката култура да има основа за тълкуване на смисъла на Исус на кръста. Това беше изключително действие изисквано от завета да бъде изпълнено от Сина, което щеше да включва всички условия на завета. Когато Йоан Кръстителят заяви Вижте, Божието Агне, което носи греха на света“, 106 той направи това противно на фона на традициите на левитския ред, който беше ангажиран с поддържането на това символично отразяване на завета съществуващ преди сътворението чрез закона за жертвите. Самия Йоан беше законен свещеник от този ред, тъй като свещеничеството беше наследствено, а баща му служеше в храма като свещеник, който практикуваше принасянето на жертвите. Ритуала свързан с принасянето на жертвени агнета включваше отговорността да се изследват, подберат и определят съвършени агнета за жертва, и също така да се измият преди да се принесат в жертва. Това обяснява защо Йоан идентифицира Исус като реалността, която беше дошла да изпълни символизма на образите. Правейки това, Йоан, в съгласие с обичаите на закона относно определената жертва, кръсти Исус в очакване на Неговото разпъване. За културата на онова време, действията на Йоан бяха и законни и трансформиращи. Реалността на Христос замени символизма на жертвеното агне. Това ключово изискване на завета преди сътворението беше заявено, че е удовлетворено. Изтегляне 1.53 Mb. Сподели с приятели:
|