С а м с о л е й н с н и к о л а с с о л е й н превод: Емил Енчев Много от принципите съдържащи се в тази книга

Татко мой Татко мой
74 възстанови културата на управление на Неговия Дом. От началото на пророческото Писание, възстановяването на взаимоотношението между Бог и човека беше предназначено да бъде извършено чрез Исус Христос, Царят. Сатана долавяше, че Божия план беше да разруши делата на дявола“.
168
Христос щеше да унищожи зависимостта на човека от системите на космоса чрез повторното въвеждане наедно различно Царство. Като Цар, Той щеше да има властта да заличи последствията от човешките грехове ида ги изкупи от властта на Сатана ида ги приеме в Собственото Си Царство. Всички царства са основани на някаква форма на власт. Термина царство означава фундамент или основа за власти управление.
169
Като такова, царството съществува, понеже специфичен суверен притежава необходимата власт да гарантира сигурността и благосъстоянието на своите поданици срещу всички противопоставящи си сили. Тази власт не само доставя снабдяване и защита за поданиците на царя, но много по-важно, тя съществува, за да поддържа поданиците в по-основната задача. В очакване на идването на Исус като Цар, пророческото Писание поставя ясен път, който поддържа този превъзходен фокус през цялата Библия. Преобразите и сенките представящи тази истина не са ограничени до някакви предмети в творението, носа скритото послание в многобройните истории в Стария завет. Два примера, от които са благословението на Яков, изречено за Юда и специфичното включване на жената Тамар в родословието на Христос. Когато Яков идва до края на живота си и благославя синовете си, неговото пророчество върху Юда е да признае неговата линия като потекло на Царя. Той казва
Юда, братята ти щете похвалят ръката ти ще бъде на врата
на неприятелите ти синовете на баща ти ще се наведат пред
теб. Ти си лъвче, Юда връщаш се от плячка, сине мой. Свил сее
като лъв и лежи, като лъвица – кой се осмелява да го събуди
Скиптъра няма да липсва от Юда, нито тоягата на управление
от под краката му, докато дойде този, на когото принадлежи и
покорството на народите ще бъде негово. Той ще върже
магарето сина лоза, жребчето сина избрана клонка ще изпере
дрехите си във вино, робата сив кръвта на гроздето. Очите му
ще бъдат потъмни от вино, зъбите му побели от мляко.
170
Яков разпознава Юда като този сред дванадесетте му сина, който е избран, чрез чиято семейна линия ще дойде обещаният Цар. Юда не беше нито любимото дете на Яков, нито първородният му син. Според тези критерии, Яков щеше да избере Йосиф, своя любимец, или Рувим, първородният му син, когото той умишлено подмина, казвайки „Рувиме, ти си първородният ми, мощта ми, първия белег на силата ми…“
171
Яков не избра Юда той беше избран от Бог.
168 1 Йоан 3:8.
169
Стронг по-горе от G932. Базилея, баз-ил-и-ах; от 935 [базилеус; вероятно от 939 (чрез понятието за основата насила суверен]; кралска особа, те. управител или (завоевател) област (буквално или фигуративно -царство, + царуване. Битие 49:8-12 NIV (2010). Битие 42:37.

Татко мой Татко мой
75 Юда беше този, чрез когото Царя щеше да дойде, понеже той демонстрира характеристики съвместими с целта за съществуването на семейството на Авраам. Това е демонстрирано в съответните клетви на Рувим и Юда да върнат Вениамин и Симеон от Египет. За да убедят Яков да изпрати Вениамин в Египет, за да могат да купят жито ида освободят брат си Симеон, Рувим и Юда алтернативно направиха поръчителства за сигурността на Вениамин. Рувим предложи живота на двамата си сина като гаранция за сигурността на Вениамин, но Яков отхвърли тази клетва.
172
Юда, обаче, гарантира, че сина ще се върне заедно със собствения му живот.
173
В това поръчителство, Юда представя изискванията необходими за изкуплението на всички Божии синове обратно при Татко, които изисквания Исус всъщност изпълни. За разлика от Рувим, Юда въплъти основната характеристика на Христос като заложи живота сив гаранция, че ще върне пленения син на Яков. Рувим не само предпочиташе живота си вместо живота на децата си, но той също беше склонен да постави потеклото си под риск. Следователно той не можеше да получи доверието да представлява линията на Царя. От друга страна, залога на Юда беше много по- съвместим с духана себепожертвователност, който щеше да бъде въплътен в Христос. Следователно, той е много по-символизиращ културата на дома на Авраам отколкото по-големия му брат, Рувим. Подобно, историята на Тамар показва едно посвещение за запазване на линията на Царя. Юда не беше много охотен да почете правото на Тамар да отгледа син, който да получи обещанието на семейството на Авраам, но Бог почете упоритостта на Тамар. Нейното решително поведение проби през всички бариери и й даде правото да бъде вързана към семейството и към неговата божествена цел. В нейната история, тя искаше два залога от Юда тоягата му и пръстена му печат, двата символа на власт. Тоягата на Юда представлява скиптъра в ръката на Царя, който ще дойде от неговата кръвна линия. Пръстена печат беше символна властта му. Тя ценеше нещата, които Бог ценеше и затова й беше дадено правото да запази линията на Юда жива. В почит на нейното упорство в запазването на живота на царя, тя постоянно е поставяна в записана родословието на Христос. Бог й даде двама сина и наименува единият Фарес,
174
което означава този, който пробива.
175
Той е потомъка, от който дойде Христос. Тези истории са прототипи и сенки, дадени, за да доставят проникновение в ума на Господа и сакато илюстрации, че пътищата на Бога саи познаваеми и сигурни.

Изтегляне 1.53 Mb.

Сподели с приятели: