С а м с о л е й н с н и к о л а с с о л е й н превод: Емил Енчев Много от принципите съдържащи се в тази книга
Изтегляне 1.53 Mb. Pdf просмотр
|
| Татко мой Татко мой 72 естественото, като чели е духовно. Старозаветните примери на тази практика включват жертвата на агнета и спазването на диетичните закони. В Новия завет, примерите включващи Господната вечеря, водното кръщение, и десятъка, които са били поучавани единствено като прототипни практики бездуховно откровение. Религиозните практикуващи се придържат към тези практики, като чели истината в тях се съдържа в самата практика без никаква истина отвъд действията. Без разбирането на откровението свързано с реалностите, истините или тайните забулени от обикновените практиките вечно са бебета, неподготвени да представляват Бог на света. Отклика на религиозния дух, тогава, на запитванията на човешкия дух относно дълбоките неща на Бог, е да твърди или, че самата религиозна практика съдържа ценността, понеже тя е нещото, което Бог обичаи възнаграждава, или че едно такова дълбоко разбиране е непознато. В този контекст, жертвата на агнето става за тези, които виждат единствено през очите на душата, централна част от националната идентичност. Практиката се свързва с важни исторически възпоменания, и взема значимостта на празник, който обединява един народ около едно общо наследство. Лишена от божественото значение, жертвата на агнето е понижена до едно спазване, изпразнена от първоначалното си значение. Много преди нациите да съществуват, Авел принесе в жертва агне и преди потомците на Авраам да станат многобройни като небесните звезди, едно агне беше заместител за сина му Исаак. 160 Четиридесет и две поколения по-късно, пророка Йоан Кръстителя щеше да обяви, че Исус е Божието Агне, дошъл, за да бъде принесен в жертва за греховете на света. Чрез личността на Исус, Бог разкри тайната обграждаща жертвите на агнетата, която беше станала неразделна от религиозната практика през историята на човешката цивилизация. Отделно от тази истина, убиването на агнета за религиозни цели няма присъща ценност. Обаче, където една култура се поддържа от религиозно спазване, желанието да се увековечи тази култура отменя желанието да се изостави практиката, дори заради изместващата слава на реалността, която е била напълно изявена. Чрез културни и религиозни традиции, практиката става много по-ценна от реалността. Бог е планирал подобието или сянката на небесната реалност да остане само до времето докато дойде реалността, а реалността разкрива истинските намерения на Бог. В примера на свещениците, които служеха в скинията, и след това в храма в Ерусалим, се казва, чете служеха в светилище, което е подобие и сянка на това, което е в небето“, 161 и че „Святия Дух показваше чрез това, че пътя за Пресвятото Място все още не е бил разкрит докато първата скиния още е стояла“. 162 Бог не упълномощава и сянката иреалността по едно и също време. Такава двойственост е и ненужна и ще причини объркване, а Бог не е автора на объркването, а намира ПОЛЗАТА ОТ РЕАЛНОСТТА Ползата от реалността не може да се сравнява с тази отсянката. Обаче, сенките дават на хората интерпретация, докато Духа е арбитъра на истинската реалност. Тези, които са установени в религиозните традиции са понтифекса 164 между небето и земята, като не са заинтересовани от идването на реалността. Идването на реалността Вижте Битие 22:17. Евреи 8:5 NIV (2010). Евреи 9:8. 163 1 Коринтяни 14:33 Човек от висшия съвет на свещениците в древен Рим. Татко мой Татко мой 73 превъзхожда ограниченията на прототипите на религиозните и културните традиции, и винаги преобръщат системите на власт, чрез които се определя тяхното тълкуване и практикуване. Откровението винаги изобразява една установена традиция, изградена на основата на сянката свързана и представяща всяка такава установена традиция с изчезване. Бог знаеше, че след падението, човека ще започне да вижда всичко чрез своята душа, което щеше да увисне върху неговото разбиране като покривало. Все пак Божиите намерения за човечеството, които Той е предопределил от началото щяха да продължат докато всички тези процеси не се развият напълно. Просто щеше да бъде въпросна време преди пълното намерение на Бог да се появи на земята, небесната и земната област щяха да бъдат обединени под управлението на един цари Небесното Царство щеше да се появи на земята по същия начин, по който съществувана небето. Той ни направи известна тайната на Своята воля според Своето намерение, което възнамеряваше в Христос, да го изпълни когато времената се изпълнят – да донесе единство на всичко на небето и на земята под Христос“. 165 Царството не е изявено във физически символи, като храна и питие, но под формата на управление, което е праведно и води до мир сред тези, над които владее Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мири радост в Святия Дух“. 166 Бог продължава да подготвя хората за откровението на Своето Царство, като вмъква тези божествени напомняния в центъра на човешката култура. Тези божествени символи ще останат в човешката култура, дълго след като знанието за тяхното значение сее загубило за човешката раса. Обаче, самото съществуване на символите предразполага човечеството да приема истинското Божие значение, Неговите възнамерявани цели, когато е време реалностите скрити в символите да се появят на земята. Когато времето заявяването на духовната реалност наближите също повишават, съответен копнеж затова тези истини да се явят, без значение от това дали човечеството може или не може действително да определи или разбере това, за което копнеят. Ако има естествено тяло, има и духовно. Както е писано „Първия човек Адам стана жива душа последния Адам, животворящ дух. Духовното не дойде първо, а естественото и след това духовното. Първия човек беше от пръстта на земята втория е от небето. Какъвто беше земния човек, такива саи тези, които са от земята и какъвто е небесния човек, такива са и тези, които са от небето. И точно както сме се облекли с образа наземния човек, трябва да се облечем и с образа на небесния човек. 167 Изтегляне 1.53 Mb. Сподели с приятели:
|