С а м с о л е й н с н и к о л а с с о л е й н превод: Емил Енчев Много от принципите съдържащи се в тази книга

Татко мой Татко мой
77
Най-дълбокия аспект на характера на Бог е този на Баща. Бог като Баща изразява напълно Своята природа на любов Божията любов е неразделна от Неговото изразяване като Баща, а природата на Баща е неразделна от характера на любов, особено когато бащинствуването е замислено. Бог замисли човека като Свой син преднамерено, за да изрази природата на любовта. Неговото грижливо внимание на целта му обяснява защо Бог би влязъл в завет със Себе Си, за да облагодетелства човек преди да го създаде. Човека не беше замислен като непрекъснато развиващ се протоплазмен плавей, носещ се в необятността на вселената. Бог завърза Собственото Си същество към човека чрез Своята неразрушима клетва със Себе Си. В създаването на човека, Той изложи едно опитно поле за демонстрацията на Своята природа на любов. Въпреки че Бог винаги е имал в ума Си да покаже величието на Своята любов, дълбочините на Неговата любов не можеха да бъдат напълно показани докато Той не създаде Син по Собствения Си образи подобие. Този процес съществува поради природата на любовта. Любовта не съществува просто като теория или понятие. За да съществува любовта, тя трябва да бъде реализирана – изразена и изпитана. Любовта може да бъде демонстрирана по разнообразни начини. В Божието Царство, такива демонстрации съществуват като форми нареди управление, което облагодетелства всички, които са в Царството. Обаче, любовта е представена перфектно в контекста на един баща и неговите деца, понеже това е единствената форма, в която природата на любовта, както е определена чрез Божието взаимоотношение с човека, може да бъде напълно опитана, и, следователно, напълно изразена. Божието взаимоотношение с хората, като Баща със синове, не е нито случайно нито инцидентно. То е умишлено подредено и предопределено от Бога. Бог реши да създаде човека като Свой син човека беше безсилен да повлияе на това решение по някакъв начин. Божията любов към човека е основата за целта за човека в творението. Когато човека се отдели от своя Баща, неговата цел в творението беше загубена. Само когато бъде примирен с Баща си, той може отново да получи истинската цел за своето съществуване. Божията любов никога не трябва да се тълкува като основата за позволяването на човека да се въвлече в безразсъдно и развратно поведение без последствия. Защото в действителност, такъв начин на живот има последствия, и във времето и след това. Тези дълбоки истини за Божията природа и Неговата цел за създаването на човека изглежда противоположна на нормалните религиозни подчертавания на недостойнството на човека, като фона, на който да се вижда Божията милост. До идването на Христос и възстановяването на синовството на човека, целта на човека в творението беше определяна от надеждата муза изкупление. Съобразно с това, в това времена прототипи и сенки, Бог поощряваше определени поведения, значението, на които беше до голяма степен непризнато от участниците. На хората им беше позволено да се въвлекат в религиозни дейности, които имитираха принципите на взаимоотношенията между баща и син, запазвайки целта за сътворението и надеждата за изкупление в културата. Например, Авраам не разбираше защо Бог искаше да мине през подготовките за жертването на Исаак, после да спре ръката му в последния моменти Сам да снабди жертва. Обаче, неговата готовност да процедира доколкото можеше показа сърцето на Бог Бащата, Който беше готов да пожертва Исус, за да спаси Адам. Въз основана тази

Татко мой Татко мой
78 задача, след това, Бог квалифицира Авраам да получи обещанието да донесе Христос в света чрез своето родословие.
178
Човек не трябва да тълкува тази надежда за възстановяване нито възстановяването в синовство чрез Христос като цел само по себе си. Възстановяването на човека чрез Христос е на първо място възстановяване в неговото изгубено състояние. Това е едно препозициониране на човека. Бог направи човека като сина Христос го възстанови в синовство. Възстановяването в синовство е Божието снабдяване за точно реорганизиране на човека на земята, така че Бог да може да покаже истинското значение на Бащата чрез него. Точно както един син се нуждае от баща, за да разбере правилно своята идентичности своята цел, бащата се нуждае от син, за да покаже бащинската природа. Историята на сина и произхода му се определят от бащата, от който произлиза сина. В съгласие с това, неговата цел никога не може да отиде по-далеч от баща му. Съответно, бащата се обещава да поддържа съществуването на своя син. Това е ролята, която Бог избра, когато създаде сина, за да покаже Своята природа. Баща и син, следователно, е символично и сложно взаимосвързано взаимоотношение към взаимна и продължителна цел. Преди идването на Христос, обаче, културата без бащи беше проникнала във всеки аспект на човешкото взаимодействие, и беше рядкост да се открие истинска картина на Бог Бащата в човешките традиции. Това, че този основен аспект на небесната култура отсъстваше поединично на земята, прави необходимо идването на един модел, който да води човека в неговото разбиране на стандарта баща и син. Бог изпрати Исус, Своя Син, за да живее сред хората точно с тази цел – да даде шаблон, чрез който това възстановено взаимоотношение може да се разбере и измери. Въображението на човека не можеше да отвърне на тази най-важна култура. Тя трябваше да стане отново видима чрез чистия небесен можел на Исус.

Изтегляне 1.53 Mb.

Сподели с приятели: