С а м с о л е й н с н и к о л а с с о л е й н превод: Емил Енчев Много от принципите съдържащи се в тази книга

Татко мой Татко мой
120 материалните ресурси, поради приближаването на сурови икономически проблеми, и почти мигновеното развихряне на силно преследване срещу тях от управниците на храма.
306
Споделяйки една обща съдба, те се обръщаха един към друг за утеха и помощ. Апостолите снабдиха лидерство и въведоха реда на помощници, които да подпомагат правилното и безпристрастно разпределение на материалните помощи. Те правеха разлика между управление, което дава духовна дирекция и надзори такова, което прислужваше на материалните нужди. Апостолите се посветиха на Словото на Господа и на молитвата, докато дадоха инструкции, които щяха да доведат до управление предназначено да снабди правилно разпределение на ресурсите за общите нужди. Те избраха седем мъже, които да надзирават разпределението на ресурсите. Те избраха тези мъже понеже бяха пълни със [Святия] Дух и с мъдрост“.
307
Самите апостоли заявиха Ние ще прехвърлим тази отговорност на тях седмината и ще дадем вниманието сина молитвата и служението насловото снабдяване дойде от доброволната щедрост на самите ранни вярващи. Това спонтанно споделяне на ресурси изглежда емблематично за начина, по който те демонстрираха усещането си за единство и общност. Скоро след началото на църквата на деня на Петдесятница, беше записано, че
Всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо. Те продаваха
имоти и притежания, за да дават на всеки, който има нужда.
Всеки ден продължаваха да се събират заедно в дворовете на
храма. Разчупваха хляб по къщите си и ядяха заедно с радостни
и искрени сърца, хвалейки Бога и радвайки сена благоволението
на всички хора. А Господ прибавяше към техния брой онези,
които се спасяваха.
309
Когато броят им нарасна, те се нуждаеха от установен ред. Апостолите продължаваха да функционират в ролята на бащи, снабдяващи духовна грижа и дирекция за младата църква, докато дяконите (първоначално седемте помощника, посветени на материалното снабдяване) бяха отговорни за разпределението на материалните помощи.
310
Следващото голямо предизвикателство, пред което те се изправиха дойде под формата на преследване. То започна с арестуването на апостолите Петър и Йоан, което Вижте Деяния 2-8. Деяния Деяния 6:3-4. Термина дякон бил приложен към тази функция, тъй като е описателен за действията на един прислужник или сервитьор, който търчи за поръчки и изпълнява помощна служба, обикновено от рода на прислужване. Такъв човек типично има дар на помагания и се удоволства в това да служи на другите. Деяния 2:44-47 NIV (2010). Бележка за изучаване Това изпълнява пророческия символна Исус, даден на юдеите в случая, когато Той нахрани множества от попети четири хиляди Все още ли не виждате нито разбирате Исус попита учениците Си Сърцата ви закоравели лиса Имате ли очи, но не можете да виждате, и имате ли уши, но не множете да чувате И не помните ли Когато разчупих хлябовете за петте хиляди, колко пълни кошници с парчета събрахте Дванадесет, отговориха те. А когато разчупих седемте хляба за четирите хиляди, колко пълни кошници с парчета събрахте Те отговориха Седем. Той им каза все още ли не разбирате (Марк 8:17-21). Самия Исус беше Хлябът от небето, и щеше да снабди нуждата от духовна и естествена храна на Своите последователи. Първото разпределение на това снабдяване се случи, когато дванадесетте апостола се натовариха с духовната грижа за Ерусалимската църква, докато предадоха задачата по разпределянето на материалните блага на седемте дякона.

Татко мой Татко мой
121 стана вследствие наедно очевидно чудо извършено пред самите порти на храма в Ерусалим. Ефектите от това грандиозно събитие станаха невъзможни за игнориране от юдейските лидери. Нарастващите последици от Исус от Назарет стана проблем за тези лидери. Неговото влияние се разпространяваше бързо чрез поученията на учениците Му. Тези поучения често бяха съпровождани от демонстрация на чудотворна сила, което водеше до бързо увеличаване наброя на последователите на Исус.
311
Имаше враждебна реакция отстрана на властите на храма, които започнаха да се страхуват отрастящото влияние на учениците на Исус и връзката, която се правеше между разпъването Му от римляните и тяхното тайно споразумение с властите на храма. Лицето на това преследване беше един млад равин, от Тарс Киликийски, който учеше в храма по това време. Този млад равин, чието име бе Савел, беше контактната точка между враждебната реакция от храма и преследването на последователите на Исус. Вместо да ги обезсърчи, преследването имаше ефекта да засили решителността на вярващите. С убиването на Стефан, един от седемте дякона, вярващите бяха разпръснати нашироко.
312
За известно време, само апостолите останаха в Ерусалим. След като Савел (преименуван на Павел) се обърна, преследването изглежда стихна и Църквата отново започна да се установява отново в Ерусалим. Обаче, започна нов рунд на преследване, и то претендираше за живота на Яков, брата на Йоан, и самият Петър беше затворен.
313
По това време, обществените събрания в храма повече не бяха възможни, така чете започнаха да се събират тайно по домовете. През това време, някои от апостолите и дяконите се осмелиха да отидат отвъд Ерусалим. Петър посети дома на Корнилий, римски стотник, който беше настанен в Кесария, и първите езически обръщенци се прибавиха към Църквата.
314
Филип отиде в Самария и от посещението му последваха много обръщенци. Петър и Йоан по-късно бяха изпратени, за да установят църквата в тази област. Ерусалимската църква в началото установи усещане за общност сред вярващите, заедно със съпровождащия ред, който доведе до техния духовен растежи правилно разпределение на материалните ресурси. Беше някъде по-късно, след преследването в Ерусалим и първото разпръсване на много вярващи в езическия свят, когато възникна един ред, който обхващаше повече от този, който се появи първоначално в Ерусалим. Павел щеше да води този напредък сред езичниците, и реда на Църквата щеше да приеме по-голяма сложност, тъй като се изправяше пред предизвикателствата ви извън Ерусалим. Бавно се появи картината на Тялото на Христос, състоящо се от юдеи и от езичници. Накрая църквата в Ерусалим щеше да се изправи пред крайни икономически затруднения и щеше да получи материални снабдявания от езичниците, което щеше да установи Църквата като нация сред нациите на човечеството. Този резултат беше постигнат след много тежки битки, които изискваха огромни промени на мисленето, особено сред юдейските вярващи. Централната фигура водеща този напредък беше Павел, младият юдейски равин, преди наричащ се Савел, който в началото водеше преследването на Църквата в полза на юдейските власти. Неговото апостолско управление ръководеше бързото издигане Вижте Деяния 3:11 до Вижте Деяния 7 и 8. Вижте Деяния 12. Вижте Деяния 10.

Татко мой Татко мой
122 на Църквата в гръцко-римския свят и донесе въпроса за примирението между юдеите и езичниците в Тялото на Христос на първа линия. След като въпроса най-накрая беше установен, след апостолския съвет в Ерусалим,
315
растежа на Църквата сред езическите народи беше доста бърз. До падението на Ерусалим през 70 г. сл. Хр., е имало множество центрове на християнската вяра на места като Ефес, Коринт и самият Рим. Юдейското влияние върху Църквата спря внезапно с разрушаването на Ерусалим, и реда, който Павел установи, стана основата за управлението на Църквата.

Изтегляне 1.53 Mb.

Сподели с приятели: