С благословението на Негово Високопреосвещенство Калиник Митрополит Врачански
Изтегляне 383.02 Kb.
|
Свързани:
Курсова сигнали и с-ми, Курсова База Данни, Емоционалната Интелигентност - Даниъл Голман
| ** РС 6, 420-421.
* Прев. Ил. Цоневски [1942/43, 44-45]. Лат. текст по ССЗЬ [20,133-182): “Сге(1о т Веит Ра1гет оттро1еп1ет; е1 т СЬтШт 1е«ит СШит еш« ипкит, с1оттит по51гит; ^и^ паШз ез1 с!е 5ртШ ЗапсЮ е1 Мапа У1г§те, цш киЬ Роп1ю РПаЮ * Бълг. прев. по Д. Дюлгероб, Ил. Цонебски [1948, 24-25]. Ориг. текст по С. НеП [10, 1, 17-19]: «Пштейореу е!<; ет 0еоу натура тшувократора, тго1Птг]У ойрауой те кей уг)$, оротшу тв тшутоу кой йоратшу. кей е!д еуа кйрюу ’1г|оо0у Хрштоу, тоу шоу той 0еой тоу роуоусуг), тоу ек той тгатрод уеууг)0ЕУта яро гохутшу тшу сжоуюу, тоитеопу ек тгц; ойотад той латрод, фйд ек фштод, 0еоу 6Хп01у6у ек 0еоО аХп0т)й, уеууг]0еута ой тто1Г|0еута, ороойоюу тф тгатр!, 6Г ой та ттаута еуеуето, та те еу тоц ойрауоц ка! та еу тг| уту тоу 5Г ^рад тойд ау0рсоттоид ка! бю тг]у прЕтйрау оштпр1ау катЕХ0оута ^к тшу ойрауйу ка! ааркш0ЕУта, ек 7ГУЕйратод аукш ка! Мар1ад тпе тгарОеуои ка! ^у«у0рсотгг|аауга, отаирсо0ЕУта те йтгер г|ршу етп Поутшо ШЛатои ка! тга0оута ка! тафЕУта, ка! ауаатаута тр тргтр прЕрф ката тад урафад ка! ауеХ0оута ек тойд ойрауойд, ка! кабеСореуОУ ек бе^иоу той яатрос; ка! тгаЛ1У ерхореуоу рЕта бо^пд крТуаг С^утад ка! УЕкройд, об тг)д раа1ЛЕ1ад ойк гатт теХод. ка! ей; то тгУЕйра то ауюу, то кйрюу ка! Сюо7поу, то ек той латро<; еклореоореуоу, то айу латр! ка! шф оир7гроок1)уойреуоу ка! аиубо^аСорЕУОУ, то ХаХпоау 61а тсоу тгрофптшу е!с р!оу, ау!«у, ка0оХокг|у ка! атгоотоХ1кг)у еккХг|о- * Бблг. прев. по Д. Дюлгеров, Ил. Цоневски [1948, 25-26]. Ориг. текст по Сгееск & СопГе$$юп5 [2003, 675-676]: [ 1 ] ^и^сип^ие уиН 5а1уи5 еззе ап1е отша ориз е$1 и11епеа1 са1ЬоНсат Пс1ет: [2] яиат П151 яшз т(е§гат йтокипцие 5егуа\'еп1, аЪ^ие с1иЬ1о т ае1етит репЪк. [3] р1с1е$ аи1ет са1ЬоНса Ьаес е$1, и1 ипит Беит т ТптШе е1 ТпшШет т иш1а1е уепегетиг, [4] пеяие сопйтс1еп1е$ регзопаз пеяие $иЬ$1апйат $ерагап1е$. [5] АНа е$1 етт регзопа ра^пз, аНа РПи, аНа 11. Който не изповядва, че плътта на Господа е животворяща и принадлежаща и на Сатото Слово на Бога Отца, а принадлежаща сякаш на някой друг, различен от Него, и е съединена с Него по достойнство, т.е., приела е сато божественото (в себе си) обитаване, а не както казвате, че е станала свойствена на Словото и тоже да животвори всичко - анатета да бъде. 11С6. Кирил Александрийски изпраща три послания до Несторий [Мапм, IV, 885, 888-892, 1081-1084; КарщрП, 1952: 138, 139-140, 141-145]. 12 Вж. канон 3 от Втория вселенски сйбор. 12. Ако някой защитава учението на нечестивия Теодор Моп- суестийски, който е говорил, че едно е Бог Аогос, а друго - Христос, Който е изпитал душевни страдания и телесни желания доброволно, и че е бил3а малко разделен [заради слабостта си], и че по най-добрия възможен начин се е усъвършенствал с добри дела и по живот станаЛбезупречен, че като обикновен човек се е кръстил в името на Отца и Сина и Светия Дух и чрез кръщението е приел благодатта на Светия Дух и се е удостоил с богосиновство, че съгласно с висотата на царския образ почитан като отобраз на Бога Слово и че станал след възкресението напълно непогрешим в помислите и напълно безгрешен; и отново, същият този нечестив Теодор казва, че единението на Бога Аогос с Христос е като товара което апостолът е изрекъл 3а мъжа и жена- 14 Охце 3а произхода на т.нар. Апостолски постановления 6ж. 6 Цо- невски, Ил. Патрология. С„ 1986, с. 43. 17 Става дума 3а Константин V Копроним, който на иконоборческия сьбор от 754 г. е провезгласен 3а “изтребител на идолопоклонничеството”. 1 Вж. приложената библиография. От изследванията в чужбина следва да се отбележат две: на Йоан Кармирис от 1952 г., което и до днес се счита 3а едно от най-авторитетните, предвид прецизната редакция на публикуваните извори, а сгицо и издадения наскоро от университета Йейл четиритомен сборник под редакцията на Ярослав Пеликан и Валери Хочкис, което в частта си относно източните символи и вероопределения, сьщо се базира на труда на И. Кармирис. 1 В това издание библейските имена са изписани според правописната норма, възприета в Синодалния превод на Библията от 1925 г. 1 Грвцката дума ц&рторае, с която са били назовавани древните мъченици, означава именно свидетел. 1 А&егвив Магаопет 5,1 // СС5Ь, 1,664. 2 Ер. 69, ААМа$пит, 7 // РЬ 3,1145. В руското издание на творенията на сб. Киприян от 1999 г. това писмо е под номерацията 62, а изразът “еос!ет $утЬо1о” е преведен като “тем же знамением”. * Бълг. текст по Правила на св. Православна църква. ВТ., 1999. Ориг. текст по Правилата на св. Православна църква с тълкуванията ит. Т. И. С„ 1913, с. 788: «Пер! той, тойд ек тйу трЕОЕШУ, тойт’ есги, Моистауйу, т^тог Фштггугаушу, г) Тгаааресгксабекатгтшу, етпстт- ресроцбуоид, ехте кат^хощгуоис, ехте тотойд, тойд ттар’ еке(уоос цг| тгростбЕХЕстваг, тгр\у ауабецатгашш тгааау агреспу, &;шрЕтсод 4у ^ катЕ(хоуто- кои т6те Аопгоу тойд ЛЕуоцеУоид ттар’ айтоТд тггатойд, екцаубауоутас та тг|с тпатЕшд сг6ц(ЗоХа, хрюбЕУтад те тф бсугсо хргстцатг ойтш кохушуеТу тшу |аиспт|р1а)у тшу ауиоу». 1 Прев. на Ив. Гошев [Гошев: 1940, 33-34]. Ориг. текст по Гошев [пак там]: [1]... «ойтсо (ЗатгтшатЕ' таОта паута яроЕот6утЕ<; [Затт- аате ас, то оуоца той патрон кои той шой кш той ауюи яуей|1ато<; еу ббап^шуп. [2] ’Еау 5е цг) ехлс Й5шр Сшу, е!с аХХо ббшр Р&япаоУ 81 5’ ой бйуааш еу \|л)хрф, йу берцф. [3] ’ Еау 5е ацфбтера цг| ЕХ1К, екхеоу ек; тг)У кефоЛг)у тр'и; 08шр ег<; буоца латрод кш шой кш ауюи 7ГУЕйцато<;». 1 Прев. на Ил. Цоневски [Цоневски: 1942/43, 52] по РС 1, 201,204, 205: «'Н ЕКкХцаСа той ©гой г| тгаронсоОаа 'Ршцг|У тг| еккХг|ст(а тоО 0еой тг| 7гаро1Койстг1 Корхувоу, кХг|той; луихацеуохд еу беХгциап 0еой бш той Кирюи гщшу ’1г|сгой Хрштой. Хар1д йдТу ка! 81рт)уг) йтго тгаутократорос 0еой 61а ’1т|аой Хрштой 7гХт10ц- уте1г|». 1 Прев. на Св. Риболов [Изборник: 60-61 ]. Изтегляне 383.02 Kb. Сподели с приятели:
|