С п о м е н и от затворите и Независимото дружество за защита правата на човека и независимото др пода търся вашата помощ в огромната задача
"За първ път в съдебната практика, прокурорът и обвиняемите бяха на една
Изтегляне 6.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Джон Коулман - Комитет 300 - EN to BGN, ХРИСТО ТАНЕВ - АЗ-ЪТ НА БЪЛГАРИТЕ
| "За първ път в съдебната практика, прокурорът и обвиняемите бяха на една страна и заедно искаха по-голема присъда А когато съдията прочете присъдата, – и двамата подсъдими, извикаха – Мáло, сýдия, мáло!" А Гошо, наистина извика така. Тази статийка бях изрязал, нов следващия затвор мия взеха, при обиск Това което писа вестника беше верно, но имаше и други куриози Назначеният ни, служебен защитник пледираше за условна присъда, и когато, за да ни оправдае, се опитваше да каже нещо в наша защита, Гошо извика – "Него слушайте, он лаже"! А ние се държехме така, защото ако ни осъдят условно, веднага ни връщаха в България Докато бяхме в Нишкия затвор, през него минаха още неколко бегълци от България. Един от тях излизаше на работа с другите затворници и себе опитал да избягано го хванали иго пребили отбой Видяхме го да седи окървавен на карето, до стената, откъм входа на затвора Дали се казваше Симо Григоров или нешо подобно, не помня точно, но беше от Плевен След като ни осъдиха, за нас най-важно беше в кой затвор ще излежаваме присъдата, и ще имали някакви шансове за бегство! В Нишкия общински затвор изкарахме около 3 месеца, докато излезе окончателната ни присъда, и щяха да ни местят в Сремска Митровица, където събирали всички чужденци. Двамата милиционери, които щяха да ни конвоират, бяха избрали успешна тактика След като ни претърсиха абсолютно щателно (защото Гошо говореше, че ще скрие игла за отваряне на белезниците, закопчани един за друг с белезници, ни закараха в ресторанта на гарата Черпиха ни по едно пиене и взеха една бутилка за из път В купето на влака извадиха бутилката, играхме карти с милиционерите, и не след дълго, Гошо беше пиян. Помнеше, че трябва да бягаме, но правеше само смешни опити, за удоволствие на Милиционерите Бяхме вързани един задруги аз сигурно не съм го гледал одобрително, щом единият милиционер, самодоволно казана другия, сочейки към мен – "Тоя ще го пребие, стигнат ли в Митровица"! Затворът в Сремска Митровица беше много голям. Около месец бяхме в приемната, която бе отделна сграда, най-старата, от комплекса затворнически сгради. Там пак си изкарах боя, защото веднъж не бях чул звънеца заставане и един по-злобен надзирател, само това е чакал. Тогава ми взеха и изрезката от нишкия вестник Докато бях още в приемната, при някаква възможност, се видяхме с моя комбина от кремиковския затвор, Петър Той избяга от Кремиковци, година и нещо преди мен, но след като минал границата, убил човек, за да него заловят, но пак го хванали иго осъдили на смърт А понеже според югославския закон, нямал навършени 21 години и не бил пълнолетен, а на непълнолетни не изпълнявали смъртни присъди, затова, заменили присъдата му на 20 години затвор От Сремска Митровица, пак се опитал да избяга през канализацията, но го измъкнали от каналите иго били жестоко Заварихме още един българин, от Ловеч, който бил там от 6 години Името му забравих, защото оттогава минаха 30 години (чак сега – 2010 г. прочетох в показанияте пред следователя на Гошо Чепинеца, че човека сее казвал Иван, имай беше военен, но случаят му е такъв При опит да избягана запад, стигнал до юго-австрийската граница. Там го засекли югославски войници, които били на учение. При престрелка, той ранил един войник, иго хванали. След нахлуването в Чехословакия, на войските от Варшавския договор, написал от затвора в Югославия, "протестно писмо, срещу участието на България в окупацията на Чехословакия, за което, в България задочно го осъдили на 20 години Споделих с него, че ние с Гошо или ще избягаме от затвора, или ще трябва да издействаме допълнителна, вътрешна присъда, за да не ни върнат в България. – За какво вие вътрешна присъда, – каза той - 29 - – Ще чакаме политически промени, – отговорих. – Аз ги чакам 6 години, но няма През цялото време го залъгваха, че нама да го върнат в България, но разбира се, го излъгаха Между другото, той беше забравил български и говореше само на сръбски В България се говореше, че за един върнат беглец, комунистическата ни власт давана Югославия, от 300 – до 1000 кг. телешко месо А от югославяните научих, че завърнат румънец, Румъния давала вагон царевица Тази престъпна търговия с избягали роби, продължи десетилетия, а за хилядите стремящите се към свобода, бегълци от комунизма, това означаваше смърт или многогодишен каторжен затвор! Всичките тези ужасии нямаше да се случат, ако комунистическа Югославия не връщаше политическите бегълци от окупираната от Съветския съюзи насилствено комунизирана източна Европа ! А сега се сещам и за още един показателен случай Във Войводина, където се намираше затвора ни, има голямо унгарско малцинство и половината затворници бяха унгарци, и понеже аз съм беглец, един унгарец разказа следния случай от детството си Живеел на село, а някъде наблизо имало затворили лагер – "Една сутрин, като влязох в плевнята ни, заварих десетина разсъблечени жени и момичета, които сушеха дрехите си. Те били заловени бежанци от Унгария. Държали ги в близкия затвор, преди да ги върнат обратно. От затвора избягали през канализацията и затова били мокри и изцапани "Най-възрастната от тях ме прегърна име помоли да не казвам на никого за тях. Избери си, каза, да любиш която искаш от нас, но не ни издавай Аз и посочих най-малката, а жената каза Еее, моля ти се, недей нея, тя мие дъщеря ... Но така или иначе, жените били отново заловени !! Политическото ми ограмотяване! Поради много по-голямата отвореност на Югославия към запада, тамошната преса бе несравнимо по-обективна и богата на външнополитическа информация Когато българските вестници бяха само един сгънат лист, в Югославия, и общинските ежедневници, бяха многостра- нични свитъци, каквито саи днешните български вестници. В Нишкия затвор прегледах и прочетох всички събирани стари вестници и списания. А в Сремска Митровица имаше и читалня със всички вестници и списания, където, щом имаше възможност, четех. Така че, ако дотогава имах само откъслечна представа за политиката на запада, там научих почти всичко за основните политически партии и за отношението на всяка от тях към съветския блок. Изтегляне 6.19 Mb. Сподели с приятели:
|