И оттогава, преценявах западните демократични партии и техните

- 30 -По това време се случи аферата с "Гюнтер Гийом", съветник на западногерманския канцлер, Вили Брант. Гйом бе разкрит че е комунистически агенти бе арестуван. От тази афера, а и от всичко което вече знаех, останах с убеждение че и самият Брант, а и социалдемократите, са комунистически агенти, защото, освен всичко друго, дотогава не бях чул, нито прочел, да са казали и дума против СССР и комунизма!
А условята в затвора в Сремска Митровица, бяха доста подобри, в сравнение с българските затвори. В основната сграда от затворническия комплекс, помещенията бяха за подуши, като всеко крило на етажа, бе цяло помещение. Леглата бяха разположени на два етажа, покрай двете стени, а по средата дълъг ред маси спейки покрай тях. Пода бе асвалтов и се забръсваше всеки ден с нафта, а не свода Умивалнята и тоалетната бяха в дъното на помещението и бяха достъпни през цялото денонощие Освен това, имаше и бойлерче за топла вода!
Чаят "трепач" и връщането ни в България
Веднъж Гошо каза, че ако се накиснат в гореща вода два пакета цигари и престоят, не помня колко дни, и после водата се изпие, се получава жълтеница (или симптоми на жълтеница И понеже жълтеницата е заразна, най-вероятно ще карат "болния" в болница, а оттам, естествено може да се избяга по-лесно! Реших да опитам. Така и така, реален шанс за бегство нямаше. Не помня колко дни киснаха цигарите, и на местоработата си, почнах да пия чая “трепач"! Сигурно подобен чай, само седна цигара е вредена какво остава, с 40?! Още с първите глътки усетих, че това чудо, много парии стяга устата и гърлото, и макар да бях решен да го изпия, без да се замислям, все пак си помислих Ако изпия целия буркан, или ще се отровя, или изобщо няма да мога да ходя, а камо ли да бягам Тревожното парене в стомаха, ми помогна да се откажа, макари с малко закъснение, от неразумния експерименти колкото можах, повърщах за да намаля пораженията от ужасната отвара Слава Богу, в следващите дни не забелязах никакви последствия, но покрай машината, на която работех, и зад която повръщах, цял месец се носеше ужасна воня Вече минаваше година и присъдата ни свършваше Почти се бях отказал от варианта, да си издействам по-голема присъда, поради отрицателното мнение на по-стария затворник от Ловеч, а и затова, че трябваше да извърша реално престъпление, за да заслужа присъда, примерно от 5 години, каквато ми беше нужна Оставаше варианта, да нападнем и обезоръжим конвоиращите ни към България милиционери, в някакъв напълно отчаяни обречен "щурм, но въобще не можехме предварително да знаем, каква ще е реалната обстановка, за да имаме какъвто ида е план и готовност В такива случаи се разчитана всяка случайна възможност!
В цеха за тракторни и автомобилни джанти, в който работехме в затвора, направих "кама" от парче ръчна ножовка Ножовките им бяха твърди и златисти на цвят, но много чупливи, което разбрах по-късно! Получихме цивилните си дрешки, които предишната година ни бяха дали колегите от нишкия затвори аз скрих камата в чорапа, под десното си стъпало Трябваше да отидем, от сградата, в която ни дадоха дрехите и ни снимаха, до основната сграда в рамките на затворническия комплекс. Гошо вече бе там. Мен ме съпровождаха двама надзиратели, и забеля, още с първите крачки, поради прегъването на стъпалото, камата се пречупи надве и парчетата започнаха да дрънчат едно о друго, при всяка крачка Получи се ужасно положение Ако откриеха камата, естествено щяха да ме пребият Опитвах се да ходя така чеда не се чува дрънченето, и някак си успявах Стигнахме благополучно в сутеренния етажна основната сграда, където заварих Гошо! Останахме сами, и докато чакаме да ни извикат за конвоирането, се събух и с облекчение изхвърлих двете парчета от ножа

- 31 -Бях облечен изцяло в черно и Гошо прие това, за лоша поличба Той пък нямаше горна дреха и затова му дадох, нова, бяла, домашна, вълнена жилетка, с дълъг ръкав, която ми бяха донесли на свиждане, сестра ми Сетка и съпругата на брат ми, Троянка. Вероятно защото живееха в Перник и София, и нашите власти не бяха направили връзка с моя случай, и им бяха разрешили да пътуват до Югославия, но на майка мине бяха разрешили.
Пред портала ни чакаше едно много малко милиционерско микробусче, викаха му -
Мáрица, което отпред имаше два реда седалки, а отзад закрита кабинка за арестанти. Бяхме с белезници, с ръце отпред. Мен ме разположиха на задната седалка, между двама милиционери, а Гошо остана сам отзад в кабинката. Мислех че ще ни карат на гарата, но те били измислили друго Щяха да ни карат директно с колата, около 300 километра, до Димитровград (Цариброд), на българската граница Това беше изненада и нов удар за нас, защото силно намаляваха, и без това нищожните ни шансове за бегство!
След неколко часа път, започнахме да се преструваме на гладни, с надежда да се отбием в некое крайпътно заведение Това не стана, а ни купиха храна с малкото пари които бях изкарал в затвора. Спряха колата име преместиха отзад при Гошо, за да хапнем. Бяха ни купили хлеб, наденица и по една бира На мен въобще неми бе до ядене и пиене, затова въобще не можех да преглътна нито един залък, но накрая, насила отпих една глътка бира, понеже ни наблюдаваха и щяха да разберат, че симулираме. Преди пак да ни разделят, казах на Гошо: – "Аз съм до Димитровград А той – "Аз стигнали в България, в знак на протест,

Изтегляне 6.19 Mb.

Сподели с приятели: