"Ще научите истината и тя ще ви направи свободни"!

- 42 - заварихме едно момче, което за наш ужас, каза, че тук бил от неколко дни Върнал се от дело и чакал да го извика началника на затвора, за да може да се прибере в отделението Такъв бе редът Показани и ушите си, нагризани от плъховете през ноща. А дупки от плъховете имаше навсякъде, даже и покрай дюшеците над нара. – Те излизат, – викана глутници Първо излезе един, направи една бърза обиколка и се върне в дупката. След него изскачат всички и ако си заспал, щети оглозгат ушите и лицето. Имахме достатъчно време да се убедим, че това е точно така, но понеже бяхме десетина човека и по принуда дежурехме, понеже нямаше място на нара, нямаше друг ухапан, по времена нашия престой, продължил около седмица Отначало, сериозно се задушавах от смрада и затова се придвижих по-близо до прозореца, където влизаше малко свеж въздух. Вечерта вързах двата края наедно одеало, за преминаваща над нара тръба, и легнах в него като в койка, защото на нара беше тясно. Но одя- лото се отвърза откъм главата ми, и паднах по гръб върху нара, та от удара си изкарах въздуха и дълго време неможах да си поема дъх. От софийската група с която пристигнах в Ловеч, помня само прекора на "Шестака Той и още едно момче, след "приемната, отказаха да излязат на работа и ги наказаха с, 2 х 14 дни, карцер. Не помня, но май отказаха да работят, именно заради "условята" в приемната Фашисткият" карцер, както му викаха, се намираше също в сутерена, като прозореца му бе навътре към коридора. Върху решетките на прозореца, комунистите бяха сложили гъста телена мрежа След като вкараха обаче, двамата софиянци, закриха плътно прозореца със шперплати продължаваха да му викат, "Фашисткия карцера не, "комунистическия, какъвто си беше В този карцер било още по-задушно отколкото в "приемната, казваха предишни обитатели А може да си представите, какво е станало след като затвориха плътно единствения прозорец Мен ме разпределиха в дърводелната, а отделението ни бе на първия етажна затвора. Вторият етаж, беше – лудницата на затворите
Незная как е било в цели затвор, нов нашето отделение килиите бяха големи помещения. Леглата бяха натри етажа и бях пресметнал, че на човек се падаше по 0.8 кв. метра площ, от помещението. Аз бях на третия етажи можех само да лежа, но не ида седна, защото таванът бе ниско над леглото и нямаше място Нарочно избирах втория или трети етаж, ако има такъв, защото горе е по-топло, и защото по-спокойно можех да се занимавам с рисуване, чертаене и учене на чужди езици, предимно, от преписи от тетрадки или листа.
Обикновено съм мълчаливи въобще не обичам безсмислените спорове и скандали, но понеже в помещението бяхме триесетина души, не исках да търпя, когато некой, от незнание или умишлено, заблуждава и затъпява всички Бях много по-запознат, от останалите, по политическите въпроси и почти винаги вземах отношение, когато станеше нужда, като без заобиколки изразявах мнение, или цитирах факти. Това малко хора си го позволяваха пред такава "широка аудитория, но аз нямаше какво да губя С неколко момчета, осъдени също за бегство, и там се сближихме и започнахме да обсъждаме различни идеи за бегства, за укриване и за съпротива, но сега не помня имената им. Ако не се лъжа, едното момче се казваше, Дúне, и бе от кюстендилско село Не помня и името на "Ушко". Викаха му така, заради клепналите уши. Той казваше, че е татарин и ми предлагаше да се включа в неговата или тяхната, турска тайна организация,
"Свободата си искаме Незнам дали е имало такава, или това е било само идея. Вероятно е имало.
Не приех предложението му и него разпитвах, защото имах свои идеи и стремеж за организиране на някаква българска "демократична антикомунистическа съпротивителна организация Вярвах, че всеки човека и всеки народе дължен да се бори за свободата си Затова считах, че непременно трябваше да покажем ида докажем, че и в България комунизмът не се приема доброволно, и че и ние не сме по-долу от другите европейски народи, по свободолюбие, борбеност и жертвоготовност А комунистите, с масовия

- 43 - следдеветосептемврийски терори с ликвидирането на нционалните лидери и организации, наистина доведоха България до незавидното положение, на "верен съветски сателит, което никак небе добре за авторитета и бъдещето на България По това време в Ловешкия затвор, нов друго отделение, беше Петър Пасков, виден политически затворник, земеделец Тогава за първ път чувах за него и живо се интересувах от подобни хора, но неми се удаде възможност да разговаряме, защото много скоро ме преместиха от Ловеч Изглежда Пасков е прекарал най-много години в затвора, по политически причини, но за съжаление, пред Христо Цачев, откровено е споменавал за себе си и ДС, озадачаващи неща,
които, най-малкото, следва да се проверят!
В софийския затвор не се разрешаваха стъклени буркани, затова много се зарадвах когато видях в лавката на ловешкия затвор, компот от праскови. Едва чаках дами излезе месечния картон за лавка и купих за всичките полагащи ми се 5 лева, за месеца, 5-6 буркана. Не съм много по яденето, но обичам плодовете и десертите, а такива работи в затвора нямаше Но за нещастие тъкмо прибрах бурканите ведно самоделно шкавче в дърводелната, и още не бях отворил нито един, когато вечерта получих известие, че утре ме превеждат, без дами казват закъде и без да мога да си взема багажа от дърводелната! Така компота, който дълго след това,
“неможах да прежаля, остана в Ловеч, а мен ме подкараха неизвестно накъде!
Нали често споделях с много хора, опасни мнения и идеи, затова очаквах да ме карат за следствие в ДС! Споделях, не защото съм приказливи непредпазлив, но за да разпространявам истините ида доказвам между по-будните и смели момчета, че има начини да се борим против комунизма, въпреки формалното им могъщество и въпреки липсата на подкрепа отнякъде Оказа сече ме преведоха в Старозагорския затвор, което доста ме зарадва. Тук бяха докарани преди мен доста мои приятели и познати, а и най-важното, щях да видя какво представляват политическите и имали сериозни хора между тях!
В Старозагорския затвор
Закараха ме при началника на затвора и той ме пита Ти политически лиси А аз му отговорих – "Е, може да не съм политически, но не съм и криминален След това ме вкараха в "Тежкия салон, където на част от килиите имаше табели:
осъдени за престъпления против Народна Република България
Вкараха ме в една такава килия и там, или заварих Илия Минев, или го докараха след мен, а по късно докараха и Ханс Алаксандър Клайн, – български гражданин от австрийско потекло. С бай Илия, когото дотогава не познавах, прекарахме в тази килия два месеца, а Ханс изкараха на работа по-рано. Тежкият салон беше наказателно, изолационно отделение, подобно на седмо в софийския, но тук беше по-строго. Изкарваха ни до тоалетна, три пъти наден, отделно, килия по килия, и докато още отивахме, нарочно започваха да викат да се прибираме. А трябваше да изплакнем със студена вода чинията за хранене да изсипем и изплакнем "тоалетната кофа, да налеем вода за пиене, а ида ходим по нужда Всичко ставаше на "тъгъдък", с много викане и заплахи Всеки ден ни извеждаха и на каре, по един час, всички едновременно, като се движехме, по килии, на разстояние 5-6 метра. Само тогава можехме да се поогледаме ида видим какви други затворници имаше в нашия салони евентуално крадешком да разменим некоя дума. От всички в тежкия салон, помня само Димитър Велков, за когото ще става дума и по-нататък.
От Илия Минев разбрах, че моя съпроцесник, д-р Васил Пеев, е негов добър познати приятел. И двамата били легионери и бяха изкарали доста години по затворите.
След 16 години затвор, бай Илия е бил освободен, някъде 1964 г. след което 10 години е бил изселен в село Божур, Разградско. А този път беше осъден на 5 години, по чл. 108, за клевети против народната власт, плюс 1 година за обида на съда, – по повод реакцията му,

- 44 - против скалъпена "криминална присъда, че продавал част от произвежданите, от него, за някаква кооперация, пластмасови копчета С тези присъди, срещнах бай Илия в Старозагорския затвор,
1976 година. Бай Илия разказа, как на два пъти, по времена предишния му затвор, са го изнасяли мъртъв, в книжен чувал, но и двата пъти се съживявал, "преди Циганина да го зарови Ето така, – казваше Бай Илия, – "сгъват тена две, и в чувалчето"! (А по разказна Христо Цачев, в Белене, с брадва отсичали краката на недоубити лагеристи, които не се побират в чувалите Такава е била погребалната практика. Бай Илия казваше, че е прекарал в карцерите над дни А Ханс беше кротък, приятен човек, и понеже каза че е австриец, го попитах – "Ще се присъединили Австрия към Европейския съюзи той уверено отговори Ще се присъедини А тогава, та година, това не само чене бе сигурно, но този въпрос въобще не се и повдигаше,
защото на Австрия не се позволяваше да влиза в никакви съюзи. Все пак, Ханс излезе прав, защото само след десетина години, за доброили лошо, Австрия стана член на Европейския съюз Скоро изкараха Ханс на работа в първи "отряд, където бяха политическите, и в килията останахме само двамата с бай Илия. Радвах сече срещам стар, непречупен плитически затворник, от когото мога да науча много, но аз вече бях убеден привърженик на западната демокрация, въпреки всичките и недостатъци, и симпатизирах на БЗНС, а бай Илия беше преди всичко националист – легионери доста резервиран към запада, за което си имаше основания. Славяни или прабългари – ненужен спор С бай Илия често говорехме и спорехме за произхода на българите. Той, като легионер, не се съмняваше, че българи и прабългари, е едно и също, а аз считах и считам, че българите сме преди всичко славяни, – по език, по раса и по култура, а славяните по раса са арийци, както почти всички европейски народи Затова веднъж попитах бай Илия – Какви са били прабългарите по раса И той, като се позамисли, за да не сгреши, отговори – Теса си отделна раса!?
Прабългарите, сигурно не са били отделна раса, но по-важното е, че ние българите, по раса, по език и по култура, сме неразделна част от останалите европейски народи Злоумишлено внушеното ни срамуване от славянството, и търсенето на някаква друга идентичност, в друга раса, е смешно и жалко Убеден съм, че който априори приема, че сме преки наследници на прабългарите, се води само от официалната, фалшифицирана история, а не от реалностите А и аз доста време преди това, се бях интересували размишлявал, търсейки следи от прабългарите, в особеностите на езика ни, или във външния ни видно се убедих, чене сме нито тюрки, нито татари, нито угро-фини! Освен това, нали казват че има "Волжски българи, и добре се знаят, техният език и раса, и който иска, нека направи нужното сравнение Та нали още в първите, официално признати, български писмени произведения, от ти век, не само няма нито една тюркска или друга съмнителна думано самите автори, с гордост наблягат, че става въпрос за славянски народи славянски език (язик словенск)! А между другото, и до днес в Трънско, а вероятно и в цяла западна България, на Бъдни вечер, с кратък символичен ритуал, все още се почита и славянският ни Бог" (или светец) Джерман Пред вратата на къщата се изнася храна и се призовава Джерман, със следните думи:

Изтегляне 6.19 Mb.

Сподели с приятели: