- 106 -
– ІІІ част –
СДС не отвори архива на ДС !
1990 – 2001 г
За човешки правдини
Веднага, след като пролетта на 91 г. станах председател навременната управа (кмет) в нашето село, на кметската пишеща машина, във връзка с публикуваните,
две години преди това, клеветнически статии срещу дружеството, написах до вестниците "Дума" и "Време" бившите – "Работническо дело" и "Пиринско дело, следното обръщение Непобедимата идея за човешки правдини
Преди две години, февруари 89 г. за гладните стачки на Петър Манолов и Илия Минев, от Независимото дружество за защита правата на човека, се заговори по всички западни радиостанции. Интелектуалци от България и чужбина, открито и решително се
обявиха в защита нагладуващите, и най-вече завръщане архива на поета Манолов, иззет му от служители на ДС. В защита на активистите от "дружеството, се ангажираха международни организации и правителствени ръководители от запад!
Точно тогава, комунистическата машина у нас, – виждайки че ще загуби тоталния контрол над обществото, ако допусне да хване корен непобедимата идея за човешки правдини, – даде ход на дирижирана клеветническа кампания срещу дружеството и неговото ръководство!
Надявам сече днес, бившите пропагандни средства на БКП, – "Работническо дело" и "Априлско дело, – са вече наистина СРЕДСТВА ЗА ИНФОРМАЦИЯ и няма да е проблем да се
публикува кратко разяснение, на страниците на днешните им наследници, – "Дума" и "Време. Не става дума за опровержение, защото авторите на статията във в. "Дело, – "КОЙ И КАК се бори за правата на човека в България, от 7. 02. 89 г. бяха надминали всички граници в оклеветяването на първите организирани застъпници за човешки права в България Какво всъщност се случи преди две години, в началото на та година На 11. 01. 89 г. ръководството на дружеството трябваше да се събере в дома на Петър Манолов в Пловдив, за да обсъди и приеме устава на дружеството. Всички пристигнали в този ден, обаче, бяхме арестувани Но благодарение на незабавните международни протести и предстоящото
посещение в България, на Франсоа Митеран, – само след три дни, бяхме "освободени. Освободиха ни от ареста, с условие да не напускаме местоживеенето си, 1 месец. За мен този срок, впоследствие, бе продължен с още 1 месец.
По
предваритвлна уговорка, всички ние от ръководството на дружеството, трябваше да обявим гладна стачка, ако евентуално ни задържат. По времена тридневния ни ареста и след
- 107 - това, бяхме напълно изолирани един от други дълго време неможахме да научим, че Манолов и Минев са продължили гладните стачки и след ареста. Вероятно най изолиран бях аз, понеже живея на село и нямам телефона милицията от трънското МВР, денонощно дежуреше около къщата низа да са сигурни че няма да мога да се срещна с никого.
На 2. 02. 89 г. при мен в гр. Трън, където току що, принудително бях започнал работа, дойдоха двама журналисти с касетофони настоятелно искаха да ме интервюират. Отказах, макар че нямах нищо за криене, защото знаех че интервюто ще е само повод, да се публикуват клеветнически статии срещу дружеството. Но след като ми обещаха, че ще ми предоставят касета със записана интервюто, а и без това неможех да им попреча да напишат каквото си искат, оправдавайки се
с отказа мида говоря, – аз приех По времена интервюто, продължило около час, единият от журналистите, така се престараваше да защищава тоталитарния комунистически режим, че от него едва успявах да взема думата. С особено раздразнение реагира, когато споменах, че нашето дружество е "правозащитна организация. "Другарят"
изглежда бе убеден, че само ДС, към която явно принадлежеше, е такава организация Само неколко дни, след полу-насилственото интервю, на 7. 02. 89 г. във в. "Работническо дело, цъфна, почти на цяла страница –
Сподели с приятели: 
