- 105 -
някога подобни критики А съдбата на този архив, в който се оглеждат 50 години от нашата история, и където са запечатани съдбите на стотици хиляди най-достойни български граждани, е предрешена Чака се само удобен случай за неговото фиктивно изгаряне И ако това наистина се случи – ще е най-голямото престъпление на комунизма и на неговите могъщи западни създатели и покровители!Когато 1995 г, приключваше кметския ми мандат, не се кандидатирах за
следващите избори, и с идеята, да имам известни приходи и свободно време, за да мога да напиша спомените си от затвора и от "дружеството, започнах "бизнес" като едноличен търговец, и след около година, вече държех три съвсем скромни "магазинчета, в моето село и в гр. Трън. Всичко това започнах без никакъв капитала само със символични, лични средства. Но есента на 96 г, олигархията предизвика невиждана дотогава в България,
инфлация, и само за 4 – 5 месеца, левът се обезцени кратно Аз, уж "преживях" инфлацията, но вече едва успявах да подържам "бизнеса" си, като плащах само минимална заплата на моите продавачи. Тъкмо вече бях уредил всички необходими документации – договори, лицензи, санитарни и пожарни разрешителни,
когато ме голобиха за липса на касови апарати, което дотогава при нас не се изискваше. Така, поради липса на средства, едва успях да задържа само крайпътния
мизерен селски магазин, на разклона за нашето село Парамун. За подписката и пресконференцията, която проведох в началото на 2001 ги застари компютри, похарчих оборотните пари от последния ми магазин. Така, пролетта на 2001 г, след 5 години "търговия, затворих и този магазина, и останах само с неколко крави. Вече имам повече крави, но не се отказвам от тях, само поради любовта ми към животните и към земеделската идея,
макар дами е пределно ясно, че присъдата над независимите стопани селяните земеделци – отдавна е произнесена и даже - вече е изпълнена Започнах да пиша спомените си и 2003 ги г. вече бяха готови, но финансова възможност да издам спомените и изводите си, имам чак сега – та година. И чак сега,
спокойно мога да споделя, че през последните 20 години, сериозно се опасявах, да не се случи така, чеда не успея да напиша спомените си, но слава Богу, мисля че успях, та борбите и страданията ни по затворите, да не останат, никому неизвестни, и с това, почти напразни А многогодишното
забавяне използвах, за да допълня книгата си с документи и факти, които преди да имам интернет, нямаше как да науча. И слава Богу, защото сега именно тези документи и неопровержими факти, поместени в пета част, са същината на тази книга, а спомените ми, макар да са важни и интересни, са само един вид – увод Но за да разберете най-важните заглавия в Пета частна книгата, най-добре е да четете наред, макар некои неща ида не ви харесат, защото между важните документи има хронологична и фактологична последователност И още веднъж - слава Богу, че отбрах, преведох и
поместих в тази книга, най-важните,
неизвестни или малко известни на мнозинството ни, разобличаващи документи и документирани изказваня, които ни отварят очите. Нека не си затваряме очите за истината и за Христовите думи, защото думите Му са голата истина за нашето, уж, модерно, демократично и прогресивно време
“
Сподели с приятели: 
