“в архивите и фондовете на МВР не се установиха данни за обстоятепствата по чл. 2, за които се предвижда еднократно обезщетение) По това времена власт бе СДС, а министър на вътрешните работи, Соколов. Молбата мида получа документ за изселването, небе във връзка с обезщетения, понеже имах предостатъчен стаж в затвора, – 13 години, а обезщетения се плащаха само за около 2 години затвори който е "лежал" повече, – "да не е лежал Цинизмът на тази бележка е в друго: Аз, "довчера" бях изселен, заради застъпването миза човешки права, а днешната уж демократична власт, ми отговаря: – "Не се установиха данни ..."! А печатите от адресната регистрация в паспорта ми, още показваха кога съм бил изселен в с. Кайнарджа, и кога съм отписан Значи, тогава ми отговарят, – "Не се установиха данни ..." , – а по-късно, 1998 г, когато поисках да видя досието си, – ми отговориха, че "нямам досие, а вместо това, подробно цитират, – кога, къде и защо съм бил изселени даже, че "Изселването ми влияело добре и съм се бил поправил, затова ме били освободили А истината е, че ме освободиха под натиск от запад, и в директна връзка с посещението тогава в България, на американския зам. Държавен секретар по човешките права, Уайтхед. А когато, Август 1997 г. в Народното събрание започна разглеждането на проектозакона за достъп до документите на бившата държавна сигурност, или т.н. "закон за досиетата, – понеже сериозно се съмнявах в искренните намерения на "демократичното мнозинство, – още същата сутрин застанах до Народното събрание, със следния плакат ГОСПОДА ДЕПУТАТИ ОТВОРЕТЕ АРХИВА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ПОЛИЦИЯ НА БКП – "ДС"! ТАМ СА КОРЕНИТЕ НА ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ; НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ КУКЛОВОДИ Застанах край работния входна събранието, но веднага ме изгониха. Гонеха ме отвсякъде, докато не застанах край паметника на "Цар освободител, срещу Народното събрание. Там стоях с плаката, всеки работен ден, в продължение на седмица, докато закона небе приет Но закона се прие в крайно окастрен вид, като в него се гарантираше, че няма да се разкрият имената на никого от служителите на ДС, които продължават да служат във вече преименуваната "НСС". Също и онези, които по някаква причина са напуснали "държавна сигурност, но отново се върнат на служба, – се гарантираше че няма да бъдат разкрити работните им досиета Това означаваше, че никой служител от бившата ДС, няма да бъде разкрит, но уж, поне щяха да дадат
- 112 - право на преследваните от ДС, да прегледат досиетата си. "Да, ама не Оказа сече това е поредната измама! На 1 септември, 97 г, както бе по закона, подадох заявление в МВР, с искане дами се разреши да прегледам досието си, и изчаках едномесечния срок. Минаха не един, а три месеца, но отговор не получавах. След като и от министъра на вътрешните работи, не получих отговорна г. отидох в София и писмено уведомих кмета, Софиянски, че от 19. 01. 98 г, възнамерявам да стоя с плакат пред министерския съвет, в продължение на един месец. Ана януари, 98 г, неколко стари членове на "дружеството, вкл. Илия Минев, проведохме среща по случай десет години от учередяването му. На тази среща предложих, и всички се съгласиха, да подпишем следната декларация, адресирана до главните държавни институции и до средствата за информация ДЕКЛАРАЦИЯ
