- 114 - се,
всички виждаха и добре знаеха, за какво става думано гузното им поведение издаваше истинската им същност Само обикновени граждани, се спираха име подкрепяха. Видя ме и Янко Янков, известен политически затворник и председател на "Партия Либерален Конгрес. Той се заинтересува, и от името на организациите които представляваше, написа изложения до всички главни български инстанции, с копия до посолствата на държавите подписали заключителния акт от Хелзинки. Но отговор не се получи отникъде. Янко Янков писа още неколко пъти, но резултатът бе
нулев След три седмици, край мен мина име позна, Петър Бояджиев, с когото се познавахме от
Старозагорския затвори който след това, фактически беше "задграничен координатор, от Марсилия, на
Независимото дружество, а по-късно беше и кандидат за министър-председател от
БСП. Бояджиев каза, че точно тези дни чете своето досие и ще се опита да направи нещо и за мен. На следващия ден пак дойде и каза че е уредил среща с началника на "отдел архивна МВР, Серафим Стойков. Така, с Бояджиев влязохме в Министерството на вътрешните работи, в кабинета на Стойкова плаката оставих побит на обичайното място, пред паметника "Цар освободител. Серафим Стойков обеща, че на следващия ден ще мога да прегледам досието си. На
следващия ден, вече без плакат, пак отидох в София и в "читалнята" на ул. Гурко, вместо досието със събираните агентурни разработки и доноси, ми предоставиха да прегледам следствените и съдебните ми дела, които аз и без това познавах, но все пак бях доволен, чеса запазени От следственото дело за "Откритото писмо – апел, дадох заявка дами копират десетина страници, за което се плащаше по 20
стотинки на страница, а на "улицата" се плаща пост. Един откопираните протоколи за разпит в ДС, е поместен в тази книга.)
Разбрах, че само това ще е ползата от протеста ми дотук, и след като поради измамата отстрана на началника на архива на МВР, вече бях прекратил за един ден, протеста си, реших че няма да има особен смисъл да продължавам да мръзна из София, във февруарския студ. (А току що – април г. прочетох
интервю със Серафим Стойков, който още в началото предупреждава журналистите
Сподели с приятели: 
