“Вие трябва много да внимавате, когато говорите с такива като мен, защото

- 115 -
2. На осъжданите подела на ДС, въобще не се отговаря, или им се дават за прочит, не
досиетата им, със събираната за тях информация, а съдебните и следствените им дела,
които не са досиета и не попадат под разпоредбите на закона за досиетата!
3. Специално приготвената читалня на ул. Гурко е винаги празна, като в нея средно наден
влизат по двама – трима души, а местата са 26! Така че, и дума неможе да става, че
неможело да се смогне да се обработят всички желаещи да си видят досието!
По неофициален път се свързах с началника на архивите на бившата ДС, г-н Стойков,
който "уреди" да си прегледам досието на 10. 02. 98 г. Не се изненадах, когато вместо
досието ми, със събираната по агентурен път информация, ми представиха моите съдебни и
следствени дела!
ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ако в най-скоро време неми се даде
достъп до досието, ще считам че:
1) ПОЛИТИЧЕСКАТА ПОЛИЦИЯ НА БКП – "ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ, САМО Е
ПРЕИМЕНУВАНА В "НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА ЗА СИГУРНОСТ"!
2) ВИСШАТА НОМЕНКЛАТУРА НА БКП И ДС, СА ПОДЧИНИЛИ И ПРИСПОСОБИЛИ
ДЪРЖАВАТА НИ, КЪМ СВОИТЕ ПРЕСТЪПНИ ИНТЕРЕСИ !
3) У НАС ВЕЧЕ ТЪРЖЕСТВУВА МАФИЯТА, ПРОИЗЛЯЗЛА ОТ, И ОРГАНИЧЕСКИ СВЪРЗАНА С
БКП И "БИВШАТА" ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ !
В такъв случай няма да имам друг разумен избор, освен да подам молби за ПОЛИТИЧЕСКО
УБЕЖИЩЕ до всички страни, подписали "Заключителния акт от Хелзинки, от Съвещанието
за сигурности сътрудничество в Европа, чрез посолствата им в София, пък макари този мой
отчаян акт да остане само един символичен протест срещу беззаконието, наложено у нас, от
уж "бившата ДС".
Аз не съм космополити България мие скъпа "но истината мие по-скъпа"! Убеден съм, че
истината е най-добрият избор за всички, включително и за България!
Прилагам копия от 1. Открито писмо – апел
2. Декларация от НДЗПЧ
3. Молба до Софийска община
17.02.1998 г
Някъде около 1 май, получих "отговорна това изложение. В отговора изреждаха присъдите ми и споменаваха само, че 1989 г. в МВР Трън, ми било регистрирано "Дело за оперативна разработка" (ДОР), с псевдоним "Язовец, по линия "опит за бягство зад граница", което 1990 г. било унищожено, – и толкова Явно, и този отговор бе само лукава подигравка, защото за какво "бягстов зад граница" може да става въпрос, когато тогава вече бях отказал да замина на запад, с официално издадения ми паспорт !? А и кой ще им повярва, че от 1970 – дог. не съм бил следени разработван от
ДС, и не съм имал досие, когато точно през това време е цялата ми дейност, заради която ДС ме е осъждала 6 пъти и освен те години затвор, дълго бях изселен заради "откритото писмо" за човешки права След този "отговорна МВР, съставих и размножих комплект документи, в 12 страници, от всичките писани дотогава изложения, и ги разнесох по редакциите на вестниците и другите средства за информацая. В комплекта документи, включих
1. – "Откритото писмо – апел, от 1986 г.
2. – " Открито писмо – апел, за в. "Демокрация, от 91 г. – Декларацията на членовете на НДЗПЧ, от 98 г. – "Молбата" до Софиянски, от 23. 01. 98 г. – Изложението до министъра на МВР, от 17. 02. 98 ги други материали!
Подобни "свитъци" разнасях многократно по редакциите на вестниците, с копия до всички държавни инстанции, и до западните посолства Но нито нещо бе публикувано, нито имаше

- 116 - реакция от държавните инстанции Само, след всеки мой "рейд, раздадени по редакциите материали, – от МВР публикуваха по едно кратко съобщение в "Труд, че, еди колко си души вече са прегледали досиетата си, но било трудно и ставало бавно, и тем подобни залъгалки.
Така, въпреки множеството материали, които разнасях по редакциите, по темата за досиетата небе публикувано нищо. Чак 5 месеца по-късно, на 29 юли във в. Континент, Тошо Пейков успя да публикува статия за истинското положение със закона за досиетата, а на 21 август, във в. Труд, по повод дадените ú лично от мен, неколко месеца преди това, материали, – излезе статия на Румяна Братованова,

Изтегляне 6.19 Mb.

Сподели с приятели: