антикомунистическата съпротива и на дисидентството в България", поканиха двадесетина души на "Международна конференция и кръгла маса, на тема
"РЕЧНИК НА ДИСИДЕНТИТЕ"! От българска страна, главен представител, домакини организатор, бе Михаил Неделчев. За пряко участие в дискусиите на "кръглата маса, освен други, бяха поканени, Любо Собаджиев и Ганчо Савова останалите бяхме само слушатели. Шефът на тази инициатива (финансирана от САЩ), един поляк, между другото каза, четене се интересували, кой е бил от "ДС" и кой не Което ще рече, че искаха да узаконят агентите, представяли се за "дисиденти, и явно целяха да ги подредят на първите места в проектирания речник Разбира се, нямаше да имам нищо против, ако служители от ДС, са участвали в опозиционните групи и искрено са сее стремяли да променят тогавашния режим, но без да скриват своето минало. А друг е въпросът, какво се разбира под натрапеното ни от запад, определение "дисиденти"?
И понеже към края на конференцията се видя, че вероятността дами дадат думата, да кажа неколко изречения по въпроса за досиетата и архива на ДС, е минимална, – Собаджиев каза,
че ще ми отстъпи правото си да се изкаже пред конференцията Но организаторите така усукаха дневния ред, чене дадоха думата, нито на Собаджиев, нито на Ганчо Савов Но все пак, милостиво разрешиха, който има да каже нещо, – да го даде в писмен вид Затова се наложи да седна и на коляно да напиша това което исках да кажа, но не успях да допиша и редактирам краткото си изложение и се наложи да им го предам по-късно, чрез Ганчо Савов, в приблизително следния вид:
Изложение, написано на коляно,
- 120 - пред конференцията по "Речника на дисидентите" Днес е ясно, че дисидентството се разви като ефективно движение, след като започна да използва само законни форми на протести и изяви. Поначало, тоталитарните комунистически режими не спазваха, а и не бяха в състояние да спазват даже собствените си зкони и конституции Затова, вместо да отричат и не признават "комунистическата законност", борците против комунистическата диктатура, наблегнаха на спазването на вътрешните държавни закони и на международните договорености. Парадокс ли е обаче, че и днешната демократична власт в България, не спазва и не изпълнява някои от собствените си закони? Закона за досиетата, например! През 1997 г, най-после, се прие някакъв, макари импотемтен закон за архивите на ДС, и аз, като осъждан 6 пъти, и прекарал в затворите 13 г, по политически причини, – а след това, един от организаторите на "Независимото дружество за защита правата на човека, и негов координатор, в периода 1988 – 89 г, Сподели с приятели: |
