Сакар” /BG0000212/, „сакар” /BG0002021/ и Радинчево” (BG0002020)


Въздействие върху животинските видове, включени в предмета на опазване за защитена зона „Радинчево” (BG0002020)



страница18/20
Дата11.02.2018
Размер3.5 Mb.
#58053
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20


5.1.3. Въздействие върху животинските видове, включени в предмета на опазване за защитена зона Радинчево” (BG0002020).
Инвестиционното предложенвие не засяга пряко територията на защитена зона „Радинчево” (BG0002020).

Предвид сходния, до голяма степен, състав на орнитофауната, включена в предмета на опазване, с вече разгледаната и приблизително същото отстояние от имота, ще представим в табличен вид статусът на видовете птици, спрямо площадката за изграждане на ФВЦ. Изготвен е на база литературни данни за района, основно по Янков, П. (отг. ред.). (2007. Атлас на гнездящите птици в България. Българско дружество за защита на птиците) и собствени наблюдения и изследвания, представени в следната таблица, където видовете са разгледани в тяхната таксономична последователност.



Вид

Species

Статус спрямо терена


Видове по чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие

Разред Гмурецоподобни (Podicipediformes)

ушат гмурец

Podiceps auritus

не се среща.

Разред Пеликаноподобни (Pelecaniformes)

малък корморан

Phalacrocorax pygmeus

не се среща.

Разред Щъркелоподобни (Ciconiiformes)

голяма бяла чапла

Egretta alba

не се среща.

малка бяла чапла

Egretta garzetta

не се среща.

нощна чапла

Nycticorax nycticorax

не се среща.

ръждива чапла

Ardea purpurea

не се среща.

черен щъркел

Ciconia nigra

не се среща.

бял щъркел

Ciconia ciconia

не се среща.

Разред Гъскоподобни (Anseriformes)

поен лебед

Cygnus cygnus

не се среща.

Разред дневни хищни птици (FALCONIFORMES)

египетски лешояд

Neophron percnopterus

не се среща.

малък крес. орел

Aquila pomarina

прелита над района

малък орел

Hieraaetus pennatus

прелита над района

орел змияр

Circaetus gallicus

прелита над района

черна каня

Milvus migrans

не се среща.

осояд

Pernis apivorus

не се среща.

белооп. мишелов

Buteo rufinus

прелита над района

късопръст ястреб

Accipiter brevipes

не се среща.

ливаден блатар

Circus pygargus

не се среща.

степен блатар

Circus macrourus

не се среща.

Разред Жеравоподобни (Gruiformes)

ливаден дърдавец

Crex crex

не се среща.

дропла

Otis tarda

не се среща

Разред Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)

турилик

Burhinus oedicnemus

не се среща.



Вид

Species

Статус спрямо терена

Разред КОЗОДОЕПОДОБНИ (Caprimulgiformes)

козодой

Caprimulgus europaeus

не се среща.

Разред Кълвачоподобни (Piciformes)

сирийски пъстър кълвач

Dendrocopos syriacus

не се среща.

Разред Врабчоподобни (Passeriformes)

горска чучулига

Lullula arborea

не се среща

дебелоклюна чучулига

Melanocorypha calandra

установяван в близост

късопръста чучулига

Calandrella brachydactyla

установяван в близост

полска бъбрица

Anthus campestris

установяван в близост

червеногърба сврачка

Lanius collurio

прелита над района.

белочела сврачка

Lanius nubicus

прелита над района.

голям маслинов присмехулник

Hippolais olivetorum

прелита над района.

градинска овесарка

Emberiza hortulana

прелита над района.

Видове по чл. 6, ал.1, т.4 от Закона за биологичното разнообразие


Разред Гмурецоподобни (Podicipediformes)

голям гмурец

Podiceps cristatus

не се среща.

Разред Пеликаноподобни (Pelecaniformes)

голям корморан

Phalacrocorax carbo

не се среща.

Разред Щъркелоподобни (Ciconiiformes)

сива чапла

Ardea cinerea

не се среща.

Разред Гъскоподобни (Anseriformes)

ням лебед

Cygnus olor

не се среща.

зимно бърне

Anas crecca

не се среща.

зеленоглава патица

Anas platyrhynchos

не се среща.

кафявоглава потапница

Aythya ferina

не се среща.




Вид

Species

Статус спрямо терена

Разред дневни хищни птици (FALCONIFORMES)

обикновен мишелов

Buteo buteo

прелита над района

черношипа ветрушка

Falco tinnunculus

прелита над района

Разред Жеравоподобни (Gruiformes)

зеленоножка

Gallinula chloropus

не се среща.

Разред Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)

обикнов. калугерица

Vanellus vanellus




речен дъждосвирец

Charadrius dubius

не се среща.

малък зеленоног водобегач

Tringa stagnatilis

не се среща.

Разред Синявицоподобни (Coraciiformes)

пчелояд

Merops apiaster

не се среща.

Очакваното или вероятно въздействие върху видовете птици, включени в предмета на опазване на защитена зона „РАДИНЧЕВО» (BG0002020) сме определили на база представения вече статус, след проведени теренни наблюдения и отчети. Взели сме предвид и кумулативния ефект от изграждането на други ФВЦ, землището на село Оряхово и района. Представено е в следната таблица, както по време на изграждането, така и по време на експлоатацията на ФВЦ:




Вид

Species

Оценка за степента на въздействие при изграждане на ФЕЦ

Оценка за степента на въздействие на ФЕЦ при експлоатацията

Видове по чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие:

Разред Гмурецоподобни (Podicipediformes)

ушат гмурец

Podiceps auritus

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

Разред Пеликаноподобни (Pelecaniformes)

малък корморан

Phalacrocorax pygmeus

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

Разред Щъркелоподобни (Ciconiiformes)

голяма бяла чапла

Egretta alba

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

малка бяла чапла

Egretta garzetta

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

нощна чапла

Nycticorax nycticorax

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

ръждива чапла

Ardea purpurea

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

черен щъркел

Ciconia nigra

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

бял щъркел

Ciconia ciconia

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

Разред Гъскоподобни (Anseriformes)

поен лебед

Cygnus cygnus

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

Разред дневни хищни птици (FALCONIFORMES

египетски лешояд

Neophron percnopterus

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

малък крес. орел

Aquila pomarina

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

малък орел

Hieraaetus pennatus

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

орел змияр

Circaetus gallicus

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

черна каня

Milvus migrans

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

осояд

Pernis apivorus

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

белоопашат мишелов

Buteo rufinus

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

късопръст ястреб

Accipiter brevipes

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

ливаден блатар

Circus pygargus

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

степен блатар

Circus macrourus

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

Разред Жеравоподобни (Gruiformes)

ливаден дърдавец

Crex crex

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

дропла

Otis tarda

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

Разред Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)

турилик

Burhinus oedicnemus

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

Разред КОЗОДОЕПОДОБНИ (Caprimulgiformes)

козодой

Caprimulgus europaeus

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

Разред Кълвачоподобни (Piciformes)

сирийски пъстър кълвач

Dendrocopos syriacus

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

Разред Врабчоподобни (Passeriformes)

горска чучулига

Lullula arborea

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

дебелоклюна чучулига

Melanocorypha calandra

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

късопръста чучулига

Calandrella brachydactyla

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

полска бъбрица

Anthus campestris

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

червеногърба сврачка

Lanius collurio

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

белочела сврачка

Lanius nubicus

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

голям маслинов присмехулник

Hippolais olivetorum

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

градинска овесарка

Emberiza hortulana

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

Видове по чл. 6, ал.1, т.4 от Закона за биологичното разнообразие

Разред Гмурецоподобни (Podicipediformes)

голям гмурец

Podiceps cristatus

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

Разред Пеликаноподобни (Pelecaniformes)

голям корморан

Phalacrocorax carbo

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

Разред Щъркелоподобни (Ciconiiformes)

сива чапла

Ardea cinerea

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

Разред Гъскоподобни (Anseriformes)

ням лебед

Cygnus olor

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

зимно бърне

Anas crecca

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

зеленоглава патица

Anas platyrhynchos

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

кафявоглава потапница

Aythya ferina

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

Разред дневни хищни птици (FALCONIFORMES)

обикновен мишелов

Buteo buteo

1

слабо отрицателно въздействие.

0

липсва въздействие

черношипа ветрушка

Falco tinnunculus

1

слабо отрицателно въздействие.

0

липсва въздействие

Разред Жеравоподобни (Gruiformes)

зеленоножка

Gallinula chloropus

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

Разред Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)

обикновена калугерица

Vanellus vanellus

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

речен дъждосвирец

Charadrius dubius

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

малък зеленоног водобегач

Tringa stagnatilis

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

Разред Синявицоподобни (Coraciiformes)

пчелояд

Merops apiaster

0

липсва въздействие

0

липсва въздействие

Както вече подчертахме, не се засягат площи от защитени зони САКАР» (BG0002021) и „РАДИНЧЕВО” (BG0002020). Двете зони имат имат много близък състав на орнитофауната, включена в предметите им на опазване и са разположени почти на еднакви отстояния от имота. В тази връзка се налагат изводи, свързани с въздействието върху видовете, идентични за двете зони.

Площта на имота е под доста силен антропогенен натиск. Тя е разположена сравнително близо до регулационните граници на селото, непосредствено до единия от двата основни полски пътя в северната част на землището, над единствения четвъртокласен асфалтов път, осигуряващ достъпа до републиканската пътна мрежа. Пашата е интензивна през ранна пролет, а в последствие имотът отново е обект на масирано и ежедневно присъствие на стада домашни животни, опазващите ги кучета и хора, във връзка с водопоя от микроязовира зо пресъхването му.

Предвид на всички представени характеристики на територията и описаните биологични особености на вероятните и установените видове птици се вижда, че преобладаващата част (80 %) от видовете птици, предмет на опазване в Защитените зони не са свързани с площадката. Гнездящи в UTM квадрата, в който е разположено село Оряхово, са 15 вида птици от предмета на опазване на защитена зона „САКАР» (BG0002021) и 13 вида от предмета на опазване на защитена зона „РАДИНЧЕВО” (BG0002020).

Във връзка с разгледаните биологични особености на видовете, характеристиките на площадката и спецификата на инвестиционното предложение може да се очаква много слабо отрицателно въздействие само върху обикновен мишелов (Buteo buteo) и черношипа ветрушка (Falco tinnunculus), предвид високата им плътност в зоните и евентуалното засягане на хранителните им участъци.

За всички птици ще се прояви известно безпокойство през периода на изграждането, което ще липсва в периода на експлоатация на централата.

Не очакваме засягане на гнездови местообитания, предвид особеностите на терена, размерите на гнездовите участъци (територии) на видовете и установените плътности на популациите и гнездящите двойки по цитираните литературни данни.Засягат се минимално терени от хранителната база, както за пойните, така и за хищниците. Временно ще се увреди растителната тревна покривка, осигуряваща местобитания на насекоми, дребни земноводни, влечуги и птици, всички включени в хранителния спектър на цитираните видове птици. При изграждането на обекта присъствието на техника и хора ще затрудни временно използването на тези ресурси. След пускането в експлоатация, птиците свикват с внесените антропогенни елементи и могат да използват свободните площи около фотоволтаичните панели.

Благоприятно влияние ще окаже изграждането на предпазна ограда, която ще възпрепятства навлизането в площадката на централата на хора, домашни животни, скитащи кучета и котки, но няма да е препятствие за всички представители на херпетофауната, гризачи и други дребни бозайници. Осигурява се 20-25 годишен период на покой на тревната ценоза, което също благоприятства развитието на техните популации. За наличните в района ще се осигури по-добро развитие, за останалите - възможности за това. Отнетата площ от хранителната база е с минимална стойност спрямо наличните свободни площи, а щрихираните очаквани промени на терена ще имат компесаторно значение.



Не се очаква въздействие по време на миграциите на видовете птици, включени в предмета на опазване на защитените зони, тъй като височината на структурните елементи на централата не надхвърля реално 3 м, а кабелната мрежа ще се положи подземно. Създава се известен бариерен ефект за дребните пойни въпреки малката височина на съоръженията и се редуцира до някъде количествено и качествено потенциала на екологичните им ниши в по-широк район. В последствие птиците свикват със съоръженията като продължение на жилищната зона, но без наличието на подплашващи фактори и преминават свободно през тях и кацат за почивка по платформите и модулите.

Предвид на ограничената площ поставена под антропогенен натиск, цитираните в съответствие с изискванията на принципа на предпазливостта, възможни въздействия върху птиците не могат да доведат до забележимо отражение върху благоприятното им природозащитно състояние в зоните или снижаване на неговата степен.


5.2. Описание и анализ на въздействието на проекта/инвестиционно предложение върху целостта на защитените зони с оглед на тяхната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.)
5.2.1. Описание и анализ на въздействието на инвестиционно предложение върху целостта на Защитена зона „САКАР” / BG0000212/ - за хабитатите, с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели.
5.2.1.1. Въздействие върху структурата на защитената зона.

Разглежданият ПУП-ПЗ за изграждане на Фотоволтаична централа устройва общо 229.883 дка, които попадат в защитената зона или 0.008 % от нея.

Реално ще се засегнат около 120 дка, като изцяло незастроени ще останат площите, заети от камъни и храсти в най-северната част и на най-стръмните терени към микроязовира на запад. За дейността се изисква смяна предназначението на земята, но тя няма да бъде увредена допълнително, въпреки че ще бъде отнесена към класа земно покритие „Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти)”, заемащ 2 %” от територията на зоната. На практика имотът ще бъде със съхранено тревното покритие.

Площадката на практика ще измести линията на урбанизираните части незначително навътре и в защитената зона, без да компроментира структурата й.

Въздействието е напълно обратимо и след 20-25 години, ако липсва стопански интерес съоръженията ще бъдат демонтирани и рециклирани, без да се инсталират нови.

Предвид на всичко това, не може да се очаква забележимо нарушаване на балансите, характеризиращи структурата на защитена зона.

Няма да се нарушат други баланси, характеризиращи структурата на защитена зона „Сакар” / BG0000212/.

При разглеждане на хипотетичната ситуация, че всички големи и малки инвеститори осигурят финансиране и реализират своите проекти при сегашното ниво на утвърденост в процедурите, ще бъдат засегнати 10 305.122 дка площи от защитена зона „Сакар” (BG0000212) или малко по-малко от 0.779 % от нейната територия.

При положение, че бъдат утвърдени по реда, определен от ЗООС и ЗБР, всички подадени до момента инвестиционни предложения, то ще бъдат засегнати общо 15 174.384 дка или 1.147 % от зоната.
5.2.1.2. Въздействие върху функциите и природозащитните цели на защитената зона.

Реално панелите ще бъдат разположени над около 120 дка земи. Както вече изяснихме дейността изисква смяна предназначението на земята, но тя няма да бъде увредена в свободните, от фундаменти (набити метални носещи елементи) площи, в степен, която да я компрометира спрямо изискванията на животинските видове.

Въпреки, че ще бъде отнесена към друг клас земно покритие на практика тя ще бъде със съхранено тревно покритие. Това обстоятелство не я изключва функционално от зоната и запазва ролята й на буфер към консервационно значими територии. За това допринася и липсата на местообитания, предмет на опазване и местообитания на видовете, включените в предмета на опазване. Въздействието е напълно обратимо и след 20-25 години, ако липсва стопански интерес съоръженията ще бъдат демонтирани и рециклирани, без да се инсталират нови. Ще бъде съхранена изцяло по-голямата част площа на имота.

Предвид това не могат да бъдат очаквани загуба на местообитания и фрагментация на популациите на видовете, предмет на опазване и влошаване на структурата им.

Може да се очаква безпокоене, което е съизмеримо с това, причинено от традиционните селскостопански практики, установени в района. Избраната и описана технология не предизвиква промени в геоложката основа и не засяга подземни води. Няма емисии на химически вещества във въздуха, водите и почвите.

Реализацията на фотоволтаичната централа няма да предизвика сукцесионни процеси, водещи до промяна на видовия състав на орнитофауната или в условията на средата - химически, хидроложки, геоложки промени, климатични или други промени.

Не се очаква въздействие по време на всички видове миграции на животинските видове, тъй като структурните елементи на централата и сечението на оградната мрежа няма да представлява препятствие.

Може да се очаква, засилване на антропогенния натиск, но в рамките на емкоста на формираните екосистеми и на популациите на видовете от предмета на опазване.

Очакваното въздействие може да бъде минимизирано при спазване на препоръките, дадени в т. 6. Не са необходими специални компенсиращи мерки.

Няма да бъдат засегнати по никакъв начин ключовите елементи и отнети местообитания на видове безгръбначни, земноводни, влечуги и бозайници, предмет на опазване в Защитена зона Сакар(BG0000212). При реализацията на ПУП-ПЗ не може да се очаква въздействие в размери, които да повлияят отрицателно върху функциите и природозащитните цели на защитената зона.


5.2.2. Описание и анализ на въздействието на инвестиционно предложение върху целостта на Защитени зони „САКАР” / BG0002021/ и „РАДИНЧЕВО” (BG0002020) - за птиците, с оглед на тяхната структура, функции и природозащитни цели.
5.2.2.1. Въздействие върху структурата на защитените зони.

Разглежданият ПУП-ПЗ за изграждане на Фотоволтаична централа заема общо 229.883 дка, които не попадат в границите на двете защитени зони за птици.

ПУП не предвежда смяна предназначението на земи, включени в зоните и инвестиционното предложение не променя площното разпределение по класове земно покритие в тях.

Въздействието е напълно обратимо и след 20-25 години, ако липсва стопански интерес, съоръженията ще бъдат демонтирани и рециклирани, без да се инсталират нови. Реално засегната площ ще е само около 120 дка, като останалите земи ще останат изцяло свободни от панели.

От защитена зона „САКАР” (BG0002021) при моментното състояние се засягат общо 5 190.844 дка или 0.413 %. Заедно с инвестиционните предложения, неутвърдени по реда, определен от ЗООС и ЗБР, се засягат 5 967.855 дка или 0.475 %.

За защитена зона „Радинчево” (BG0002020) са утвърдени пр едложения, засягащи 128.499 дка или 0.222 % от нея.

За защитени зони САКАР” (BG0002021) и Радинчево” (BG0002020) настоящото инвестиционно предложение не внася изменение в площното разпределение на териториите в тях.

Аналогични на настоящото, предложения ще бъдат редуцирани допълнително и значително от новоприетия Закон за енергията от възобновяеми източници и новите по-ниски преференциални цени на изкупуваната енергия. Наложената със заповедта за обявяване забрана стопира разширяването в бъдеще на площите, заети с такива съоръжения.

Предвид на всичко това, не може да се очаква забележимо нарушаване на балансите, характеризиращи структурата на защитена зона.

Няма да се нарушат никакви баланси, характеризиращи структурите на защитени зони САКАР” (BG0002021) и Радинчево” (BG0002020)


5.2.2.2. Въздействие върху функциите и природозащитните цели на защитените зони.

На практика земята под панелите (120 дка) ще бъде със съхранено тревно покритие. Това обстоятелство не я изключва функционално от околната среда и запазва ролята й на буфер между селото и двете консервационно значими територии. За това допринася и липсата на гнездови местообитания на птиците, предмет на опазване в тях. Въздействието е напълно обратимо и след 20-25 години ако липсва стопански интерес съоръженията ще бъдат демонтирани и рециклирани, без да се инсталират нови. Ще бъде съхранена изцяло по-голямата част площа на имота. Предвид това не могат да бъдат очаквани загуба на местообитания и фрагментация на популациите на видовете, предмет на опазване и влошаване на структурата им.

Може да се очаква слабо отрицателно въздействие върху два вида, изразено най-вече в евентуално редуциране на хранителната база в района , което е съизмеримо с това, причинено от традиционните селскостопански практики, установени в района.

Избраната и описана технология не предизвиква промени в геоложката основа и не засяга подземни води. Няма емисии на химически вещества във въздуха, водите и почвите.

Реализацията на фотоволтаичната централа няма да предизвика сукцесионни процеси, водещи до промяна на видовия състав на орнитофауната или в условията на средата - химически, хидроложки, геоложки промени, климатични или други промени.

Не се очаква въздействие по време на всички видове миграции на птиците, тъй като височината на структурните елементи на централата не надхвърля 3 м, а за видовете с наземно движение сечението на оградната мрежа няма да представлява препятствие.

Очакваното въздействие може да бъде минимизирано при спазване на препоръките, дадени в т. 6. Не са необходими специални компенсиращи мерки.

От реализацията на ПУП-ПЗ не може да се очаква въздействие в размери, които да повлияят отрицателно върху функциите и природозащитните цели на защитената зона. Няма да бъдат засегнати по никакъв начин ключовите елементи и отнети местообитания на видове, предмет на опазване в двете защитени зони за птиците.. Може да се очаква, засилване на антропогенния натиск в буферен, като функция и значение, район на зоните, но в рамките на емкоста на формираните екосистеми. Очакваното въздействие има временен характер и не противоречи на поставените цели и въведен режим, а именно:



  • Опазване и поддържане на местообитанията на видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние;

  • Възстановяване на местообитания на видове птици, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.

Реализацията на инвестиционното предложение не нарушава и въведеният, със заповедите за обявяване, режим:

• Премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета), при ползването на земеделските земи като такива;

• Залесяването на пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;

• Използването на пестициди и минерални торове в пасища;

• Разкриването на нови и разширяването на площта на съществуващи кариери, рудници и мини, с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник” има започната процедура или са съгласувани по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.


  • изграждането на нови фотоволтаични системи и вятърни генератори за производство на електроенергия, с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.

Режимът не се прилага за изграждане на:
- фотоволтаични системи, свързане с разпределителната мрежа, в имоти с начин на трайно ползване според Единния класификатор на кадастъра и съответстващите им кодове от групите „стопански дворове и производствени бази на селското стопанство”, „животновъдни комплекси и ферми”;

- вятърни генератори, както и наземни, покривни и фасадни фотоволтаични системи, използвани като собствени източници на електрическа енергия.

• Изграждането на необезопасени за птици въздушни електропреносни мрежи.

Очакваното въздействие върху този район с буферна функция спрямо зоните и поддържаща за популациите на включените в предмета на опазване видове птици, може да бъде минимизирано при спазване на препоръките, дадени в т. 6. Не са необходими специални компенсиращи мерки.



5.3. Кумулативен ефект.

За трите защитени зони за периода 2007-2011 година /м.юни/ са представени инвестиционни предложения, отнемащи трайно площи от тях, представени в т 2. Те очертават фактическото състояние за евентуалната бъдеща натовареност в зоните и подчертават икономическата изостаналост и липсата на близка перспектива за реализация на проекти, свързани с трайна заетост на населението и икономическо развитие. В таблицата по долу са обобщени данните за площното разпределение на всички инвестиционни предложения, засягащи площи от защитените зони по общини, съобразени, в рамките на възможното, с етапа на процедурите:




община

САКАР”(BG0000212)

САКАР” (BG0002021)

«РадинчевО (BG0002021)

с краен акт

/дка/


без краен акт

/дка/


с краен акт

/дка/


без краен акт

/дка/


с краен акт

/дка/


без краен акт

/дка/


Тополовград

2 129.164

4 480.662

1 737.997

527.629

-

-

Елхово

-

-

11.993

-

-

-

Свиленград

3 896.488

52.131

793.343

19.500

8.499

-

Харманли

536.931

-

258.024

-

120

-

Любимец

3 742.539

336.469

2 436.297

229.883

-

-




10 305.122

4 869.262

5 190.844

777.012

128.499

-




0.779 %

0.368 %

0.413 %

0.062 %

0.222 %

-

При разглеждане на хипотетичната ситуация, че всички големи и малки инвеститори осигурят финансиране и реализират своите проекти при сегашното ниво на утвърденост в процедурите, ще бъдат засегнати 10 305.122 дка площи от защитена зона „Сакар” (BG0000212) или малко по-малко от 0.779 % от нейната територия.

При положение, че бъдат утвърдени по реда, определен от ЗООС и ЗБР, всички подадени до момента инвестиционни предложения, то ще бъдат засегнати общо 15 174.384 дка или 1.147 % от зоната.



С реализацията на настоящия ПУП-ПЗ не се засягат площи от защитени зони „САКАР” (BG0002021) и Радинчево” (BG0002020). Планът не внася изменение в площното разпределение на териториите в тях.

От защитена зона „САКАР” (BG0002021) при моментното състояние се засягат общо 5 190.844 дка или 0.413 %. Заедно с инвестиционните предложения и планове, неутвърдени по реда, определен от ЗООС и ЗБР, се засягат 5 967.855 дка или 0.475 %.

За защитена зона „Радинчево” (BG0002020) са утвърдени инвестиционни предложения и планове, засягащи 128.499 дка или 0.222 % от нея.

С достатъчна достоверност можем да приемем, че всички терени са почти равнозначни по отношение на физични и биотични дадености и при изграждането на фотоволтаичните системи не се засягат ключовите елементи на защитените зони – подлежащи на опазване местообитания и местообитания на видовете безгръбначни, земноводни, влечуги, птици и бозайници, включени в предметите на опазване. Като абсолютна стойност и като процент от територията, тя е все още твърде малка, за да окаже въздействие върху структурата на зоните, а предвид описаното количество и качество на наличното биологично разообразие, въздействието от засенчването върху нея не можем да очакваме да подейства отрицателно в значителна степен на популациите на видовете, предмет на защита. Разглежданият масов процес на искания за смяна предназначението на земи в Защитените зони е вече ограничен с влизането в сила на забраната за ветрогенераторни и фотоволтаични централи в земеделски и горски площи в зоните по Директива 79/409/ЕЕС (за птиците), чиято територия до голяма степен се припокрива с тази на хабитатната. Положително и еднопосочно в тази посока влияе и промяната в изкупните цени и забраната за разкриване на нови кариери. Несъвпадащите площи от хабитатната зона са разположени в обработваеми, по-висококатегорийни земи, за които са в сила ограниченията, определени от промените в Закона за опазване на земеделските земи.

Тя определя земите от първа до четвърта категория включително, както и поливните площи да не могат да променят предназначението си и на тях не могат да се изграждат вятърни и фотоволтаични паркове.

Силно ограничаващ фактор е и възможностите на електропреносната мрежа и съпътстващите я съоръжения. Реализацията на големи паркове ще е свързана и с изграждането на електропроводи до по-големите подстанции в Тополовград, Свиленград, Харманли или Любимец - изключително скъпо съоръжение, а при преноса се очакват и големи загуби, което прави реализацията на грандомански проекти неизпълнима.

На територията на Община Любимец има изградена сравнително добра електропроводна мрежа от 110 kv и 20 kv. Нейното състояние обаче е такова, че може да поеме очакваното до момента увеличение на товарите и съответното електропотребление, но мрежите с ниско напрежение се нуждаят от ремонт и модернизация и най-вече от въвеждане на изолираните и усуканите проводници за намаляване на аварийността. Изградеността на трафопостове със средна мощност 160 kv може да се счита за задоволително, но и те се нуждаят от текущ ремонт. В град Любимец има изградена сравнително нова и модерна подстанция 110/20 kv. Цялата Община може да се каже, че има добре резервирано от Харманли и Свиленград електрозахранване и може да се поемат увеличените, в бъдеще, товари с малки неголеми реконструкции на мрежовото стопанство. Значителна част от съоръженията средно и ниско напрежение са в експлоатация повече от 20 години. Част от стълбовете и проводниковата мрежа е с изтекъл срок на годност. Съществуват проблеми в отделни селища и квартали с пад на напрежението над допустимите норми, произтичащо от дълги мрежи с малки сечения и недостатъчен брой трафопостове. Предвид на всичко това може да се направи изводът, че мрежата е в състояние да поеме товари, свързани с мощност до нива, около до сега подадените.

Реално реализацията на проектите ще има още по малко въздействие, свързано със засягане на територия, тъй като част от описаните инвестиционни предложения няма да бъдат реализирани по редица причини, основно технико-икономически, а за тези, касаещи възобновяеми енергийни източници реално засегнатата територия е много по-малка. Средното производство на енергия за 1 KW отговаря на площ около 10 м². В този смисъл заявените до момента площи, попадащи под фотоволтаичните модули, се редуцират и засягат реално много по-малки от тях.

Не се очаква едновременна реализация на всички обекти и от там мултиплициране на силно отрицателно действащи фактори като присъствие на машини, хора, завишени нива на шум, вибрации, вредни емисии...

До момента са изградени само няколко малки ФВЦ в землищата на селата Лисово, Оряхово и др..

Предвид гореизложеното, считаме, че при така очертаните природни и инфраструктурани дадености, схема, местоположение, конфигурация и параметри очакваният кумулативен ефект от реализацията на инвестиционното предложение с всички останали в защитените зони ще е минимален и няма да окаже неблагоприятно въздействие върху целите и ключовите елементи на защитени зони „Сакар” /BG0000212/, „Сакар” /BG0002021/ и „Радинчево” / BG0002020/.
6. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СМЕКЧАВАЩИ МЕРКИ, ПРЕДВИДЕНИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, НАМАЛЯВАНЕ И ВЪЗМОЖНО ОТСТРАНЯВАНЕ НА НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ОТ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПЛАНА, ПРОГРАМАТА И ПРОЕКТ / ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТЕПЕНТА ИМ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ПРЕДМЕТА НА ОПАЗВАНЕ НА ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ В РЕЗУЛТАТ НА ПРИЛАГАНЕТО НА ПРЕДЛОЖЕНИТЕ СМЕКЧАВАЩИ МЕРКИ.
Прогнозираният антропогенен натиск може да бъде смекчен с поредица от мерки. Те са свързани, на първо място, с показателите, които трябва да бъдат заложени в ПУП – ПЗ и техническия проект.

При изготвяне на предложените смекчаващи мерки сме се постарали да бъдем пределно конкретни, въпреки фазата на разглеждане и оценка на ПУП-ПЗ на най-ранен етап, определено от изискванията на хармонизираното българско екологично законодателство. Считаме, че е редно те да очертаят рамката, осигуряваща параметри, най-благоприятни за околната среда и ключовите елементи на защитената зона при изготвянето на техническите проекти. Взети са предвид всички възможни въздействия в двете фази – изграждане и експлоатация, развити в досегашното изложение.




6.1. По време на проектирането и изграждането на централата.

  • Разполагането на панелите на фотоволтаичните модули е необходимо да бъде проектирано така, че максимално да дава възможност за свободни миграции на животинските видове и използване на хранителната база под тях. Диспозициата от няколко метра задоволява тези изисквания, а площта позволява това. При изготвянето на проекта е целесъобразно да се предвиди разстояние между редиците не по-малко от 3 метра.

  • Монтажът на модулите трябва да се осъществява на височина от земната повърхност не по-малка от 1.5 м, за да бъде осигурена възможност за преминаване и ползване на площта под тях от различни, по големина, животни от предмета на опазване.

  • Модулите да бъдат поставени така, че да се осигурява целодневно осветление под тях не по-малко от 30 % от осветлението на откритите площи, което приблизително се равнява на горска склопеност от 0.6-0.7, под която нормално се развива подлес и тревна растителност.

  • Проектът да се изпълни така, че да остане свободна от модули поне 45 % от площта на имота, с оглед на осигуряване на възможности за развитие на популации на херпетофауната, дребни пойни птици и бозайници.

  • Да се предвидят и маркират местата за временно депониране на материали от строителните дейности.

  • Оградата да се предвиди и изпълни с лека конструкция, ограничаваща достъпа на едри пашуващи или преминаващи домашни животни и хора. Отворътна мрежата не трябва да е препятствие за дребните диви животни, в.т.ч. и включените в предмета на опазване, т.е. не по-малък от 40 см на всяка една от страните. Целесъобразно е да се предвидят проходи за диви животни – полувкопани бетонови или метални пръстени с диаметър не по-малък от 40 см, пропускащ видовете, предмет на защита. Мероприятието допълнително осигурява миграциите им и използване на трофичната база при положение, че долните части от мрежата обраснат с растителност и станат непропускливи за тях. Така площта ще се реинтегрира по-бързо и удачно в изградените, в зоната, хранителни вериги и пирамиди на птиците от предмета на опазване.

  • При проектирането и изграждане на инфраструктурата на обекта да се използват най-добрите европейски практики. Рехабилитацията на полския път да е с параметри, засягащи минимално околната среда и защитената зона. Кабелните връзки между модулите, трафопоста и мястото на включване към националната електропреносна и електроразпределителна мрежа да са подземни.

  • Препоръчваме, при възможност, да се използват тракери на водещи световни фирми, което е най-надеждната и доказала се днес технология. Това позволява на соларния панел автоматично да следва движението на слънцето през целия ден, което увеличава улавянето на слънчева светлина до 25 % над традиционните системи с фиксиран наклон, значително намалявайки изискванията към използване на грунда.

  • Препоръчваме производителят да е член на PV Cycle или друга индустриална група, която работи с цел постигането на “Зелена Енергия за Планетата” и чрез създаване на доброволна програма за pецикилиране на ФВ-модули и поема отговорност по цялата верига. Индустриалните процеси за рециклиране на силиконови модули все повече се налагат в наши дни и ценните суровини могат да бъдат възстановени, което намалява отпадъците и цената за производство на нови панели.

  • При монтирането на модулите да се заложи система за набиване на металните носещи елементи без циментиране.

  • С оглед туширане на въздействието върху ландшафта, е възможно площта на имота да се загради със зелен пояс от местни и характерни, за Сакар и зоните, нискорастящи видове дървета и храсти, които да не засечват панелите и да не хвърлят сянка върху тях при никакви обстоятелства и същевременно визуално да изолират и смекчат внесения антропогенен ландшафтен елемент. Възможно и добро решение е изпълнението със средиземноморски вид кукуч (Pistacia terebintus), съчетан с друг, също южен вид - смин (Jasminum fruticans). Подобна роля могат да играят и обраствания от добре развиващите се в района други храсти.

Такива са драка (Paliurus spina-christi), червен глог (Crataegus pentagyna), шипка (Rosa canina), къпина (Rubus sр.) и трънка (Prunus spinosa), както и обикновеният габър (Carpinus betulus). Това би изолирало територията от навлизане на домашни животни, но няма да наруши миграциите на дивите животински видове.Такава практика ще предпазва до голяма степен съоръженията и същевременно ще създаде нови екологични ниши, като изпълни и до голяма степен ролята на една от мерките за предпазване на терените около централата от рудерална и синантропна инвазия.

  • При строителството да се използва съвременна строителна техника и машини., съобразени с габаритите на монтираните панели и други елементи. Не бива да се допуска навлизането на машини и увреждането на съседни терени. Използването на възможно малогабаритни подемни и транспортни машнини ще минимизира максимално отрицателното въздействие върху околната среда и зоната.




  • Да се вземат всички възможни мерки за предотвратяване на разпиляването на материали при товаро-разтоварните процеси. Строителството да бъде изпълнено по съвременен начин, с подходящи материали. Да се ограничат емисиите от прах по време на строителните работи, чрез редовно почистване и оросяване на площадките чрез технологична вода от незамърсен водоизточник. По никакъв начин да не се допуска разгръщане на СМР, депониране на строителните материали или отпадъци, земни маси, извън територията на площадката.

  • Необходимо е строителството да бъде извършено в извънразмножителния период на птиците и останалите животински видове (април-юни). Това минимизира действието на фактора безпокойство, причинен от шум и вибрации, в близки територии, евентуално обитавани от видове, предмет на опазване в зоните. Подчертаването и извеждането на птиците спрямо останалия животински свят е свързано със специфичните особености на класа, свързани с голяма мобилност и обширни гнездови участъци за консервационно значимите видове хищници. Мярката превантивно осигурява липсата на условия за проява на видовете въздействия, описани в т.3, свързани основно с безпокойство и до някъде от увреждане на местообитания в съседни територии, резултата от случайно или преднамерено навлизане на хора и техника.

  • За нуждите на обслужващия персонал да не се изграждат трайни постройки, а да се използва свободен сграден фонд в село Оряхово.

  • Строителните отпадъци, колкото и малки да са те, следва да бъдат изнесени на определено, от Кмета на община Любимец, сметище.

  • Стриктно да се спазват правилата за противопожарна и аварийна безопасност и да се разработи авариен план.

  • Да се проведе подробна разяснителна кампания сред строителните работници за целите и предмета на защитените зони, с оглед предотвратяване на смъртност на животински видове и щети от всякакъв характер върху растителния и животински свят в района. В съответствие с изискванията на хармонизираното българско законодателство, това може да бъде част от периодичните инструктажи, провеждани от оторизирания ръководител на обекта, отговорен за всички дейности, извършвани на територията му.

  • При намиране, преди започване и по време на строителството, на малки птици, сухоземни костенурки, таралежи, змии и други животински видове, те да бъдат пренесени и освободени на безопасно разстояние от обекта, с оглед опазването на защитени видове и недопускането на загуби от хранителната база на птиците, предмет на опазване в защитената зона.

  • Отговорностите, свързани със спазване изискванията на природозащитното законодателство, да се впишат в длъжностните характеристики на работещите на обекта, с оглед осигуряване на тяхното изпълнение в рамките на работната програма и да се оказва пълно съдействие на представителите на компетентните по ЗООС и ЗБР органи, следящи изпълението на издадените решения, съгласувания, предписания...


Сподели с приятели:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница