Виетнамци напират за университетите ни

Виетнамци напират за университетите ни

Тази година гимназия завършва най-малкият випуск в новата ни история - децата на Виденовата зима. И ако досега на един кандидат-студент се падаха две места в университета, тази година цифрата може да скочи нагоре. Тъй като битката ще бъде за всяка бройка, ректорите отсега обмислят как да отворят вратите на висшите училища за студенти от чужбина. Някои от тях вече го правят успешно от години. Други засега посрещат чужденци предимно по програмата за обмен "Еразъм плюс". Всички обаче са единодушни в едно - за да привлечеш чужденци, ти трябват програми на английски. Защото отмина времето, когато чужденец ще загуби една година от живота си, за да учи български и след това да слуша лекции на нашия език.

В битката за ректорски постове тази година много от кандидатите имаха ключово послание - привличане на чужденци. Това бе част от платформата на повечето настоящи ректори, на които предстои да покажат как ще приложат тази идея на практика. До момента у нас най-голям е броят на чуждите студенти от Турция, които са около една трета от чужденците, избрали да вземат диплома тук, сочат данни на НСИ. Техният брой обаче намаля в сравнение с този от преди няколко години, след като в Турция избухна скандал по повод дипломите от някои наши висши училища и бяха поставени допълнителни изисквания спрямо българските дипломи.

Според ректорите един от големите резерви за увеличаване на студентите във висшите ни училища са младите хора от страните, които най-често изпращаха учащи у нас по времето на соца. Редица висши училища са се насочили към държави от бившия Съветски съюз, ренесанс в очите на родните висши училища преживяват и виетнамците.

По думите на проф. Стати Статев, ректор на УНСС, във Виетнам дори са направили фонд, където се набират средства именно за обучение на техни студенти в България. "Те имат представа от качеството на нашето обучение. В момента

наши възпитаници са и премиерът им, и вицепремиерът, и вицепрезидентката им

разказва Статев. Виетнам е готов да изпрати свои младежи не само в УНСС, а и в Техническия, интерес проявява и към Софийския университет.

Повечето ни висши училища, които не са медицински, логично се интересуват предимно от чужденци, които не са част от Европейския съюз. Причината е, че гражданите на ЕС плащат у нас такси, равни на тези, които плащат и българските студенти, докато при студентите от други страни тарифите са далеч по-високи. Проблемът при тях е издаването на визи, но според ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков този проблем може донякъде да бъде разрешен с въвеждането на дистанционно обучение по специалности, в които това е възможно. Така младите хора ще получават повечето от нужните им знания онлайн, но все пак ще се налага да идват дотук, макар и за по-кратко време.

В Софийския университет чужденците проявяват интерес към програмите по медицина, психология, икономика. Имало е и запитвания дори за специалности, каквито университетът в момента не предлага - например клинична психология. "В момента имаме 1000 чужди студенти от различни страни, около 100 от тях са турските. Начините да ги увеличим са два - програми на английски и дистанционно обучение", казва проф. Герджиков. По неговите думи има готови вече 10 проекта за дистанционно обучение, но все още не се знае кои от тях ще стартират първи. Алма матер ще се стреми да привлича повече млади хора от Турция, както и от страните около Русия, Индия и Китай. Техническият пък освен на виетнамци залага най-много на турските студенти. "Виетнамците засега са единични бройки, но неотдавна имахме срещи, които вероятно ще променят това", казва ректорът проф. Георги Михов. Турските им студенти са най-много - имат дори и съвместна програма с турски университет, при която студентите учат две години у нас и две - в Турция. "Турция няма проблеми с дипломите от нашия университет. Освен това се ориентираме и към Гърция, Кипър, страните от Латинска Америка.

но искаме тази бройка да бъде увеличена и вече да идват за целия период на обучение", казва проф. Михов. Университетът по архитектура, строителство и геодезия също иска да увеличи броя на чужденците, които в момента идват в него предимно по линия на "Еразъм плюс".

С най-много чужденци се славят медицинските ни университети. Този в столицата има някои факултети, в които броят на чужденците дори превишава този на българите. Младите хора от чужбина само в него са 2800, или около една четвърт от всички студенти на МУ - София, който има и център за изнесено обучение в Швейцария и Кипър. Ректорът на Медицинския проф. Ваньо Митев се гордее с факта, че е успял да обърне тенденцията и вместо студенти от трети страни да привлече повече учащи от Европа, заради което висшето училище се е придвижило напред с 500 места в една от международните класации. Според него чужденците от европейски държави носят със себе си друг манталитет, по-мотивирани са да четат. "Най-много са италианските ни студенти, които дори си купиха един блок и построиха собствено общежитие в центъра на столицата", казва проф. Митев. В университета му има над 200 италианци. Тази година висшето училище направило пробив и в Англия, като е увеличило значително бройките на студентите от Острова. Медицинският в Плевен също залага на англичани, като след тях най-висок е броят на индийците. Във Варненския медицински университет учат чужденци от 44 държави, като най-висок е броят на немци, англичани и испанци. Таксите, срещу които чужденци учат медицина у нас, са 8000 евро, затова и приходите на медицинските ни университети са в пъти по-добри от тези на останалите. Медицинският в София

дори се кани да построи луксозно общежитие

в което ще може да живеят всички чужденци.

Дали наистина чуждите студенти ще бъдат панацеята, която да спаси университетите ни, ще стане ясно в следващите няколко години. При всички положения обаче техният брой ще се отрази добре и на мястото на висшите ни училища в класациите по света - може дори да ги придвижи напред. Остава обаче открит въпросът как ще се промени качеството на обучението на български, с което университетите ни трябва да привлекат основния си контингент - нашите гимназисти.