Saxenda, inn-liraglutide
Фармакокинетични свойства
Изтегляне 0.81 Mb. Pdf просмотр
|
| 5.2 Фармакокинетични свойства Абсорбция Абсорбцията на лираглутид след подкожно приложение е бавна и достига максимална концентрация приблизително 11 часа след прилагане. Средната стационарна концентрация (AUC τ/24 ) на лираглутид достига приблизително 31 nmol/l при пациенти със затлъстяване (ИТМ 30–40 kg/m 2 ), след прилагане на 3 mg лираглутид. Експозицията на лираглутид нараства пропорционално на дозата. Абсолютната бионаличност на лираглутид след подкожно приложение е приблизително 55%. Разпределение Средният привиден обем на разпределение след подкожно приложение е 20–25 l (за лице с приблизително тегло 100 kg). Лираглутид е свързан в значителна степен с плазмените протеини (>98%). Биотрансформация 24 часа след прилагането на еднократна доза [ 3 H]-лираглутид при здрави участници, основният компонент в плазмата е неразграден лираглутид. Открити са два второстепенни плазмени метаболита (≤9% и ≤5% от общата плазмена експозиция на радиоактивното вещество). Елиминиране Лираглутид се метаболизира ендогенно по начин, подобен на големите протеини, без да има конкретен орган, като основен път на елиминиране. След прилагане на доза [ 3 H]-лираглутид не се открива неметаболизиран лираглутид в урината или в изпражненията. Само малка част от приложеното радиоактивно вещество се екскретира в урината или в изпражненията под формата на метаболити на лираглутид (съответно 6% и 5%). Радиоактивното вещество в урината или в изпражненията се екскретира предимно през първите 6–8 дни и съответства на три второстепенни метаболита. Средният клирънс след подкожно приложение на лираглутид е приблизително 0,9–1,4 l/h с елиминационен полуживот приблизително 13 часа. Специални популации Старческа възраст Възрастта не оказва клинично значим ефект върху фармакокинетиката на лираглутид въз основа на резултатите от популационен фармакокинетичен анализ на данните за пациенти с наднормено тегло и затлъстяване (между 18 и 82 години). Не е необходимо адаптиране на дозата въз основа на възрастта. 21 Пол Въз основа на резултатите от популационен фармакокинетичен анализ жените имат 24% по- нисък свързан с теглото клирънс на лираглутид в сравнение с мъжете. Данните от отговора към експозицията не показват необходимост от адаптиране на дозата въз основа на пола. Етнически произход Въз основа на резултатите от популационен фармакокинетичен анализ, включващ пациенти с наднормено тегло и затлъстяване от бяла, чернокожа, азиатска и латиноамериканска/нелатиноамериканска етнически групи, е установено, че етническият произход не оказва клинично значим ефект върху фармакокинетиката на лираглутид. Телесно тегло Експозицията на лираглутид намалява с увеличаване на телесното тегло на изходното ниво. Дневната доза от 3,0 mg лираглутид осигурява достатъчна системна експозиция за целия диапазон на телесното тегло от 60 до 234 kg, оценено за отговор към експозицията в клиничните изпитвания. Не е изследвана експозицията на лираглутид при пациенти с телесно тегло >234 kg. Чернодробно увреждане Фармакокинетиката на лираглутид е оценена при пациенти с различна степен на чернодробно увреждане при изпитване с еднократна доза (0,75 mg). В сравнение със здравите участници експозицията на лираглутид при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане намалява с 13–23%. Експозицията при пациенти с тежко чернодробно увреждане (скор по Child Pugh >9) е значително по-ниска (44%). Бъбречно увреждане В сравнение с пациентите с нормална бъбречна функция, експозицията на лираглутид при пациентите с бъбречно увреждане е намалена при изпитване с еднократна доза (0,75 mg). Експозицията на лираглутид при пациенти с леко (креатининов клирънс CrCl 50–80 ml/min), умерено (CrCl 30–50 ml/min) и тежко (CrCl <30 ml/min) бъбречно увреждане и при терминална бъбречна недостатъчност, изискваща диализа, е намалена съответно с 33%, 14%, 27% и 26%. Педиатрична популация Фармакокинетичните свойства на лираглутид 3,0 mg са оценени в клинични проучвания при пациенти в юношеска възраст със затлъстяване на възраст 12 до под 18 години (134 пациенти, телесно тегло 62-178 kg). Експозицията на лираглутид при юноши (на възраст 12 до под 18 години) е подобна на тази при възрастни със затлъстяване. Фармакокинетичните свойства също са оценени в клинично фармакологично проучване в педиатричната популация със затлъстяване на възраст съответно 7-11 години (13 пациенти, телесно тегло 54-87 kg) . Експозицията, свързана с 3,0 mg лираглутид е сравнима между деца на възраст от 7 до 11 години, юноши и възрастни със затлъстяване, след корекция спрямо телесното тегло. Изтегляне 0.81 Mb. Сподели с приятели:
|