Saxenda, inn-liraglutide
Фигура 3: Промяна спрямо рандомизирането (седмица 0) на телесното тегло (%) във
Изтегляне 0.81 Mb. Pdf просмотр
|
| Фигура 3: Промяна спрямо рандомизирането (седмица 0) на телесното тегло (%) във времето в изпитване 4 Преди седмица 0 пациентите са лекувани само с нискокалорична диета и упражнения. През седмица 0 те се рандомизират за получаване на Saxenda или плацебо. Имуногенност В съответствие с потенциалните имуногенни свойства на фармацевтичните продукти, съдържащи протеини и пептиди, пациентите може да развият анти-лираглутид антитела вследствие на лечението с лираглутид. В клинични изпитвания 2,5% от пациентите, лекувани с лираглутид, развиват анти-лираглутид антитела. Образуването им не е свързано с намаляване на ефикасността на лираглутид. 18 Сърдечносъдова оценка Големите сърдечносъдови нежелани събития (Major adverse cardiovascular events, MACE) са разгледани от външна независима група експерти и определени като нефатален инфаркт на миокарда, нефатален инсулт и сърдечносъдова смърт. Във всички дългосрочни клинични изпитвания със Saxenda има 6 MACE при пациентите, лекувани с лираглутид, и 10 MACE при тези, приемащи плацебо. Коефициентът на риск при 95% CI е 0,33 [0,12; 0,90] за лираглутид спрямо плацебо. Наблюдава се средно увеличение, спрямо изходното ниво, на сърдечната честота с 2,5 удара в минута (в диапазон от 1,6 до 3,6 удара в минута, за различните проучвания) за лираглутид в клинични изпитвания фаза 3. Сърдечната честота бележи връх след около 6 седмици. Дългосрочното клинично въздействие на това средно повишаване на сърдечната честота не е установено. Промяната в сърдечната честота е обратима след преустановяване на лечението с лираглутид (вж. точка 4.4). Изпитването The Liraglutide Effect and Action in Diabetes Evaluation of Cardiovascular Outcome Results (Ефект и действие на лираглутид при диабет - Оценка на сърдечносъдови резултати; LEADER) включва 9 340 пациенти с незадоволително контролиран диабет тип 2. По-голямата част от тези пациенти имат установено сърдечносъдово заболяване. Пациентите са рандомизирани на случаен принцип на лираглутид с дневна доза до 1,8 mg (4 668) или плацебо (4 672), и в двата случая в допълнение към стандартна терапия. Продължителността на експозиция е между 3,5 и 5 години. Средната възраст на пациентите е 64 години и средният ИТМ е 32,5 kg/m². Средният HbA 1c на изходното ниво е 8,7 и се е подобрил след 3 години с 1,2% при пациенти на лираглутид и с 0,8% при пациенти на плацебо. Първичната крайна цел е времето от рандомизирането до първата поява на сериозно нежелано сърдечносъдово събитие (MACE): сърдечносъдова смърт, нефатален миокарден инфаркт или нефатален инсулт. Лираглутид значително намалява честотата на сериозни сърдечносъдови нежелани събития (събития, които са първична крайна цел, MACE) в сравнение с плацебо (3,41 спрямо 3,90 на 100 пациентогодини наблюдение съответно в групите на лираглутид и плацебо) с понижение на риска от 13%, HR 0,87, [0,78, 0,97] [95% CI]) (p=0,005) (вж. фигура 4). Пац ие нти с ъс съб ити е (% ) Време от рандомизацията (месеци) Пациенти в риск FAS: анализ на цялата популация, включена в изпитването. Плацебо Лираглутид HR: 0,87 95% CI 0,78; 0,97 p<0,001 за не по-лош ефект p=0,005 за превъзходство Плацебо Лираглутид 4672 4668 4587 4593 4473 4496 4352 4400 4237 4280 4123 4172 4010 4072 3914 3982 1543 1562 407 424 Изтегляне 0.81 Mb. Сподели с приятели:
|