Сборник закони апис, кн. 10/2004 г., стр. 413 Глава първа общи положения

3.1. Вземането на проби и изпитването за основно охарактеризиране на

отпадъците, както и за установяване на съответствието се извършват от

лаборатории, акредитирани от Изпълнителната агенция "Българска служба за

акредитация".

3.2. Допуска се:

а) вземането на проби да се извършва от притежателите на отпадъци или

от операторите при условие, че се гарантира достатъчно надежден контрол от

независими проверяващи, акредитирани от Изпълнителната агенция "Българска

служба за акредитация", за постигане изискванията на това приложение;

б) изпитването на отпадъците се извършва от притежателите на отпадъци

или от операторите, ако те са въвели надеждна система за контрол на

качеството, която подлежи на периодични независими проверки.

3.3. Вземането на проби и изпитването за основно охарактеризиране на

отпадъците, както и вземането на проби и изпитването за установяване на

съответствието се извършват съгласно съответните:

3.3.1. европейски стандарти, въведени като български стандарти;

3.3.2. международни стандарти, въведени като български стандарти -

когато липсват стандарти по т. 3.3.1;

3.3.3. национални стандарти - когато липсват стандарти по т. 3.3.1 и

3.3.2;

3.3.4. международни и национални стандарти на други страни - когато

3.3.5. методи, одобрени при акредитация на лабораториите от

Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация" - когато липсват

стандарти по т. 3.3.1, 3.3.2, 3.3.3 и 3.3.4.

3.4. За вземането на пробите по т. 3.3 се изработва план за вземане на

проби в съответствие със съответния стандарт или одобрени методи по реда на

т. 3.3.5.
ЧАСТ II. ОЦЕНЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТТА ЗА ПРИЕМАНЕ НА ОТПАДЪЦИ ЗА

ПОДЗЕМНО СЪХРАНЯВАНЕ

всички видове

1.1. Значение на геоложката бариера:

1.1.1. Обезвреждането на отпадъците чрез подземно съхраняване се

извършва за изолиране на отпадъците от биосферата. Отпадъците, заедно с

геоложката бариера и кухините (подземните пространства), вкл. всички

инженерни съоръжения към тях представляват система, която заедно с всички

други технически аспекти трябва да отговаря на изискванията на тази наредба

и изискванията на другите нормативни актове, поставящи изисквания към

подземните хранилища и техните елементи.

1.1.2. Обезвреждане на отпадъците чрез подземно съхраняване се допуска

при условие, че се докаже безопасността на подземното хранилище за

качеството на водите в дългосрочен аспект в съответствие с изискванията на

Закона за водите и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.

1.1.3. Забранява се директното изхвърляне на замърсители в подземните

води, освен в случаите, когато това се допуска с разрешителното за ползване

на воден обект.

1.2. Специфична оценка на риска от подземните хранилища:

Специфичната оценка на риска от подземните хранилища трябва да

идентифицира:

а) опасността от депонираните отпадъци;

б) изложените на риск компоненти на околната среда, в т.ч. биосферата и

подземните води;

в) пътищата, по които вещества от отпадъците могат да достигнат

биосферата;

г) оценка на въздействието на веществата, които могат да достигнат

биосферата.

Критериите за приемане за подземно съхраняване на отпадъци следва да

бъдат изведени на база на комплексен анализ на вместващата скала, като

трябва да се потвърди, че не е налице нито едно от ограничителните и

забранителните обстоятелства, свързани с площадките, определени в наредбата

по чл. 13 ЗУО.

С критериите за приемане на отпадъци за подземно съхраняване се доказва

пригодността на пласта за извършване на съхраняване, т.е. оценка на

рисковете за капсулирането, имайки предвид цялостната система, състояща се

от отпадъците, от инженерните съоръжения и кухини и от тялото на вместващата

скала.

Специфична оценка на риска от всяко подземно хранилище се извършва

следексплоатационния период. Въз основа на оценката се определят

необходимите мерки за контрол и безопасност и критериите за приемане на

отпадъците.

При извършване на специфичната оценка на риска от подземните хранилища

задължително се извършва интегриран анализ за оценка на състоянието, който

включва:

а) геоложка оценка;

б) геомеханична оценка;

в) хидрогеоложка оценка;

г) геохимична оценка;

д) оценка на влиянието върху биосферата;

е) оценка на риска за периода на експлоатацията на подземното хранилище;

ж) дългосрочна оценка на риска от подземното хранилище;

з) оценка на въздействието от надземните съоръжения на подземното

хранилище.

1.2.1. Геоложка оценка:

Геоложката оценка включва пълно изследване или запознаване със

съществуващите проучвания на геоложките условия на подземното хранилище

(площадката). Изследването обхваща проучвания и анализи на видовете скали,

почви и топографията.

Геоложката оценка трябва да докаже пригодността на хранилището

(площадката) за подземно съхраняване. Тя включва проучване и оценяване на

местоположението на подземното хранилище, честотата и структурата на всеки

разсед или разлом на заобикалящите хранилището геоложки пластове и

потенциалните въздействия на сеизмичната активност върху подземното

хранилище и неговите инженерни съоръжения. При възможност геоложката оценка

включва изследване на алтернативни варианти за подземни хранилища.

1.2.2. Геомеханична оценка:

С геомеханичната оценка чрез подходящи изследвания и прогнози се

доказва стабилността на подземните кухини. Оценката обхваща и депонираните

отпадъци. При извършване на геомеханичната оценка процесите трябва да бъдат

анализирани и документирани по систематичен начин.

С геомеханичната оценка трябва да се докаже, че:

а) по време и след формиране на кухините не се очакват големи

деформации в кухините и на земната повърхност, които биха могли да влошат

експлоатационната пригодност на съоръжението за подземно съхраняване или да

създадат път за разпространение в биосферата на вредни въздействия;

б) носещата способност на кухината е достатъчна, за да се предотврати

нейното деформиране по време на експлоатацията;

в) депонираните отпадъци се характеризират с необходимата стабилност,

която е съвместима с геомеханичните свойства на вместващата скала.

1.2.3. Хидрогеоложка оценка:

С хидрогеоложката оценка се извършва пълно изследване на хидравличните

свойства, като на тази основа се оценява моделът на потока на подземните

води в заобикалящите подземното хранилище пластове въз основа на информация

за хидравличната проводимост на скалните маси, разломите и хидравличните

градиенти.

1.2.4. Геохимична оценка:

С геохимичната оценка се извършва пълно изследване на състава на

скалните маси и подземните води, като на тази основа се оценяват настоящият

състав на подземните води и потенциалните им промени във времето, природата

и наличието на минерали, запълващи разломите, както и количествено

минероложко описание на вместващата скала. С геохимичната оценка се оценява

и влиянието от промените на геохимичната система.

1.2.5. Оценка на въздействието върху биосферата:

Оценката на въздействието върху биосферата включва изследване на

биосферата, която би могла да бъде засегната от подземното съхраняване. Във

връзка с оценката се извършват базови проучвания за определяне на

естествените нива на фона на съответните вещества.

1.2.6. Оценка на експлоатационната фаза:

Анализите при оценката на експлоатационната фаза трябва да потвърдят за

времето на експлоатационния период:

а) стабилността на кухините съгласно т. 1.2.2;

б) липсата на неприемлив риск от създаване на миграционни пътища между

отпадъците и биосферата;

в) липсата на неприемливи рискове, които влияят върху експлоатацията на

съоръжението.

Когато се доказва безопасната експлоатация, трябва да се извърши

систематичен анализ на експлоатацията на съоръжението въз основа на

специфичните данни за натрупаните отпадъци, управлението на съоръжението и

схемата на експлоатация. Анализът трябва да докаже, че отпадъците няма да

встъпят в каквито и да било химични или физични взаимодействия със скалата и

по такъв начин да влошат нейната здравина и цялост, както и да застрашат

самия процес на подземно съхраняване. Поради тези причини (освен забранените

за депониране отпадъци по чл. 14, ал. 1 от наредбата) за подземно

съхраняване не трябва да се приемат и отпадъци, за които има вероятност от

спонтанно самозапалване в условията на съхраняване (температура, влажност),

газообразни продукти, летливи отпадъци и отпадъци, събирани под формата на

неидентифицирани смеси.

С оценката на експлоатационната фаза трябва да се идентифицират и

специфичните случаи, които по време на експлоатационния период биха довели

до създаване на миграционни пътища между отпадъците и биосферата. Различните

видове потенциални рискове при експлоатацията трябва да бъдат обобщени в

специфични категории. Техните вероятни последици трябва да бъдат оценени,

като трябва да се покаже, че няма неприемлив риск, при който по време на

експлоатацията капсулирането може да бъде нарушено. С оценката трябва да се

определят и мерки за случаите на непредвидени ситуации.

1.2.7. Дългосрочна оценка:

Дългосрочната оценка на риска трябва да докаже, че са изпълнени целите

за устойчиво депониране за достатъчно продължителен период от време.

Оценката трябва да установи, че няма да се създадат пътища за миграция на

замърсявания към биосферата в дългосрочния аспект на следексплоатационния

период на подземното съхраняване.

Бариерите на подземното хранилище (например качествата на отпадъците,

инженерните съоръжения, обратното запълване и запечатване на шахтите и

сондажите), характеристиките на вместващите скали, околните и лежащите

отгоре пластове трябва да бъдат оценени количествено в дългосрочен аспект

въз основа на специфичните данни за хранилището или въз основа на

задоволителни обичайни допускания. При оценяването трябва да се вземат

предвид геохимичните и хидрогеоложките условия като дебитът на подземни води

(т. 1.2.3 и 1.2.4), ефективността на бариерите, естествената задържаща

способност, както и излужването на депонираните отпадъци.

Дългосрочната безопасност на подземното съхраняване трябва да бъде

доказана чрез оценка на безопасността, която съдържа оценка на безопасността

в момента на закриване на подземното хранилище, и оценка на определени по

сценарий възможни важни промени, които се очаква да настъпят с течение на

геоложкото време. Накрая трябва да се оценят и последиците от изпускането на

съответните вещества в резултат на подземното съхраняване за различни

сценарии, които отразяват вероятните дългосрочни промени на биосферата,

геосферата и подземното хранилище.

При оценка на риска от депонираните отпадъци в дългосрочен аспект не

трябва да се вземат предвид контейнерите, в които са поставени отпадъците, и

изолацията на кухините на подземното хранилище поради техния ограничен живот

във времето.

1.2.8. Оценка на влиянието на надземните съоръжения за приемане:

Оценката на влиянието на надземните съоръжения за приемане трябва да

докаже безопасната експлоатация на съоръженията на земната повърхност,

предназначени за разтоварване, изпитване и временно съхраняване на

предназначените за подземно съхраняване отпадъци. Съоръженията за приемане

трябва да бъдат проектирани, изградени и експлоатирани така, че да осигурят

защита срещу увреждане на човешкото здраве и на околната среда в района на

площадката. Съоръженията трябва да отговарят на всички изисквания, отнасящи

се и за другите съоръжения за приемане на отпадъци.

1.2.9. Оценка на други рискове:

В съответствие с конкретните условия и местоположението на подземното

хранилище се извършват и оценки на съществуващите други потенциални рискове.

При необходимост се извършва оценка на безопасността на работниците,

извършващи минни дейности в близост до подземни хранилища. В тези случаи

депонираните отпадъци трябва да бъдат надеждно изолирани от минните дейности.

За подземно съхраняване не се приемат отпадъци, които съдържат или

могат да генерират опасни вещества, които биха могли да увредят човешкото

здраве, например патогенни микроби на заразни болести.
Раздел 2. Критерии за приемане за подземно съхраняване - всички видове

2.1. Отпадъци, които не се приемат за подземно съхраняване

По смисъла на т. 1.2.1 - 1.2.8 за подземно съхраняване не трябва да

бъдат приемани отпадъци, които могат да претърпят нежелани физични, химични

и биологични трансформации след тяхното депониране. Такива са:

а) отпадъците, посочени в чл. 14, ал. 1 от наредбата;

б) отпадъци и контейнерите, в които са поставени, които биха могли да

реагират с вода или с вместващата скала при условията на подземно

съхраняване и когато това може да доведе до:

- промяна в обема на отпадъците;

- протичане на самозапалими, токсични или взривоопасни вещества или

газове;

експлоатацията и/или целостта на бариерата на подземното хранилище.

Отпадъците, които биха могли да реагират един с друг, се определят и

класифицират по групи на съвместимост. Различните групи на съвместимост

трябва да са физически разделени в хранилището на:

а) биоразградими отпадъци;

б) отпадъци с остър мирис;

в) отпадъци, които могат да образуват токсични или взривоопасни

газо-въздушни смеси, в т.ч. отпадъците, които:

- причиняват образуването на токсични газови концентрации поради

парциалното налягане на техните компоненти;

- формират концентрации при насищане в контейнер, по-високи от 10 % от

концентрацията, съответстваща на долната граница на взривоопасност;

г) отпадъци с недостатъчна стабилност спрямо необходимата, за да

отговорят на геомеханичните условия;

д) отпадъци, които са самозапалими или са предразположени към спонтанно

запалване в условията на съхраняване, газообразни продукти, летливи

отпадъци, отпадъци, събирани под форма на неидентифицирани смеси;

е) отпадъци, които съдържат или от които могат да се образуват

патогенни микроби на заразни болести съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от

наредбата.

2.2. Списъци на отпадъци, които са подходящи за подземно съхраняване:

Подходящи за подземно съхраняване са инертни, опасни и неопасни

отпадъци, които не са изключени с т. 2.1 и 2.2.

Списъците на отпадъците, които са подходящи за подземно съхраняване се

определят според допустимостта за депонирането им на съответните класове

депа, определени с чл. 11, ал. 1 от наредбата.

2.3. Специфична оценка на риска от подземни хранилища:

Приемането на отпадъци за подземно съхраняване в конкретно хранилище е

предмет на специфичната оценка на риска от хранилището.

Специфичните оценки от подземни хранилища, посочени в т. 1.2, за

отпадъците, които ще се приемат за подземно съхраняване, трябва да докажат,

че нивото на изолация на отпадъците от биосферата е приемливо. Критериите

трябва да бъдат изпълнявани при условията на съхраняване.

2.4. Условия за приемане:

Отпадъците могат да бъдат депонирани само в подземни хранилища, които

са надеждно отделени от минните дейности.

Отпадъци, които могат да реагират помежду си, трябва да бъдат

определени и класифицирани по групи на съвместимост, като различните групи

на съвместимост задължително се отделят физически в хранилището.

3.1. Значение на геоложката бариера:

В принципите на безопасност за подземно съхраняване на отпадъци в солни

рудници, скалата, която заобикаля отпадъците:

а) играе ролята на вместваща скала, в която се капсулират отпадъците;

б) заедно с горния и долния непропусклив скален пласт (например

анхидрит) изпълнява ролята на геоложка бариера, предназначена да предотврати

навлизането на подземни води в подземното хранилище, а където е необходимо, и

ефективно да спре изпускането на течности или газове от зоната на депониране;

когато тази геоложка бариера е прорязана от шахти и сондажи, те трябва да

бъдат запечатани преди началото на експлоатацията, за да се предотврати

навлизане на вода, и следва да бъдат херметически затворени след прекратяване

експлоатацията на подземното хранилище; когато добивът на минерални ресурси в

рудника продължава по-дълго от експлоатацията на подземното хранилище, след

прекратяване на експлоатацията на подземното хранилище зоната на депониране

задължително се запечатва херметически с непропусклива преграда; преградата

се проектира и изгражда по изчисления за работното хидравлично налягане в

съответствие с дълбочината така, че водата, която би могла да проникне в

експлоатиращия се рудник, да не може да проникне в зоната на подземното

хранилище за отпадъци.

При солните рудници се счита, че солта осигурява пълно капсулиране. В

тези случаи отпадъците могат да имат контакт с биосферата само в инцидентни

случаи или при събития в течение на геоложкото време, като тектонски

движения или ерозия (например свързани с повишаване на морското равнище).

Наличието на малка вероятност за промяна на качествата на депонираните в

хранилището отпадъци изисква да се анализират и последиците от възможните

такива неблагоприятни инциденти.

3.2. Дългосрочна оценка:

Доказването на безопасността на подземното съхраняване в солни рудници

в дългосрочен аспект може да се предприеме, когато солните скали са

предназначени да служат като скална бариера. Солните скали изпълняват

изискванията за непропускливост на газове и течности и са пригодни да

капсулират депонираните отпадъци поради тяхната способност да слягат и да ги

задържат напълно до края на процеса на преобразуване.

Способността за слягане на солните скали не противоречи на изискването

за стабилност на кухините по време на експлоатацията на хранилището

(стабилността е от значение за гарантиране на безопасна експлоатация и

поддържане на целостта на геоложката бариера за неограничено време така, че

да има продължителна защита на биосферата). Отпадъците трябва да бъдат

изолирани постоянно от биосферата. Контролирано пропадане на лежащите отгоре

пластове или други дефекти в дългосрочен аспект са допустими, ако се докаже,

че ще възникнат само трансформации без разкъсвания, целостта на геоложката

бариера ще бъде запазена и няма да се образуват пътища, по които може да

навлезе вода в отпадъците или техни компоненти да мигрират в биосферата.

Дълбочинното съхраняване в твърди скали представлява подземно

съхраняване на дълбочина неколкостотин метра, където твърдата скала включва

различни магмени и метаморфни скали - например гранит или гнайс, като тя

може да съдържа и седиментни скали, като варовик и пясъчници.

4.1. Принципи на безопасност.

4.1.1 Дълбочинното хранилище в твърди скали трябва да представлява

хранилище с устойчива конструкция, която не се нуждае от поддръжка. Освен

това конструкцията не трябва да пречи на оползотворяването на отпадъците или

на възможността да се предприемат бъдещи корективни мерки. Дълбочинното

хранилище в твърди скали следва да бъде проектирано така, че да гарантира,

че отрицателните природни ефекти или задълженията, произтичащи от дейностите

на настоящото поколение, няма да се прехвърлят върху идните поколения.

4.1.2. В принципите за безопасност на подземното обезвреждане на

отпадъци основната концепция е изолиране на отпадъците от биосферата, както

и естествено задържане на всички замърсители, отделящи се от отпадъците. За

определени видове опасни вещества и отпадъци е установена нуждата да се

предпазят хората и околната среда от непрекъснато излагане на опасност за

продължителен период от време, който се предполага, че е няколко хиляди

години. Такова ниво на защита може да се постигне чрез дълбочинно

съхраняване в твърди скали. Хранилища за дълбочинно съхраняване могат да се

разполагат в закрит рудник, където минните дейности са приключили, или в

ново съоръжение за дълбочинно съхраняване.

4.1.3. При съхраняване в твърди скали не е възможно да се постигне

пълно капсулиране. В този случай подземното хранилище трябва да бъде

конструирано така, че естественото задържане на заобикалящите пластове да

смекчи въздействието на замърсителите до степен, че те да нямат необратими

вредни въздействия върху околната среда. Това означава, че установеният

капацитет на близката околна среда да задържа и разгражда замърсителите ще

определи дали емисиите, отделяни от отпадъците в подземното хранилище, са

допустими и приемливи.

4.1.4. Спазването на изискванията на Закона за водите по отношение

опазване качествата на водите се преценява чрез доказване на безопасността

на подземното хранилище в дългосрочен аспект (виж т. 1.2.7). Поведението на

системата за подземно съхраняване следва да бъде оценена по комплексен

начин, взимайки под внимание взаимосвързаните функции на различните

компоненти на системата. При дълбочинно съхраняване в твърди скали

отпадъците трябва да са разположени под нивото на подземните води. Забранява

се директно изхвърляне на замърсители в подземните води освен в случаите,

когато това се допуска с разрешителното за ползване на воден обект. Изисква

се предприемане на мерки за предотвратяване влошаването на състоянието на

всички подземни води. При дълбочинно съхраняване в твърди скали това

изискване се спазва, като не се допускат изпусканията на опасни вещества от

хранилището в количества или концентрации, които биха причинили вредни

въздействия, да достигнат до биосферата, вкл. по-горните части на системата

от подземни води в контакт с биосферата. В тази връзка се оценяват

възможните пътищата за навлизане на вода към и в биосферата. На оценка

подлежи и въздействието на промените в хидрогеоложката система.

4.1.5. Когато при дълбочинни хранилища в твърди скали, протичащите за

продължителен период от време процеси на гниене на отпадъците, на опаковките

и на инженерните съоръжения се образуват газове, се извършва оценяване на

образуването на газовете и на тяхното въздействие, като резултатите от

оценката се вземат под внимание при проектирането на подземните пространства

за дълбочинно съхраняване в твърди скали.

към чл. 23

(Доп. - ДВ, бр. 27 от 2011 г.)
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОЕКТНИТЕ РЕШЕНИЯ НА ТЯЛОТО НА ДЕПОТО