Сценарий на живота послеслов ензимният фактор: от ентропия към синтропия приложения седемте ключа на д-р Шиния за добро здраве

4
Израснах в Япония в следвоенните години, когато американските технологии и обичаи бяха променили родната ми страна. Исках да уча медицина в Америка и след като получих медицинска степен в Япония, през 1963 година, заедно с младата си съпруга, се преместих в
Съединените щати. Там започнах като стажант по хирургия в
Медицинския център „Бет Израел” в Ню Йорк.
Тъй като пристигах от чужда страна, разбрах, че ще трябва да работя упорито, за да бъда уважаван хирург в САЩ. Като подрастващ бях изучавал бойни изкуства и благодарение на този опит умеех да си служа еднакво добре с двете си ръце. Тази сръчност ми позволи да работя хирургия с необикновена ефективност.
По време на стажа ми в Медицинския център асистирах на д-р Леон
Гинзбърг, един от откривателите (заедно с д-р Бърил Бърнард Крон и
Гордън Опенхаймър) на болестта на Крон. Един ден главният и старшият асистент, които обикновено работеха заедно с д-р Гинзбърг, нямаха възможност да влязат в операционната зала, така че старшата сестра на д-р
Гинзбърг, която ме беше виждала как работя, ме препоръча на водещия хирург. Тъй като съм еднакво сръчен и с двете си ръце, свърших много бързо. Отначало д-р Гинзбърг не можеше да повярва, че всичко е направено точно за толкова кратко време и беше много обезпокоен, но като видя, че пациентът се възстановява добре - без допълнително кървене и отоци, съпровождащи обикновено по-продължителната хирургична намеса, той остана наистина впечатлен. Така започнах редовно да работя с него.
Нито жена ми, нито малкото ни дете се чувстваха добре в Съединените щати. През повечето време съпругата ми боледуваше и не можеше да кърми бебето, затова давахме на дъщеричката ни краве мляко, специално преработено за кърмачета.
Чувствах се съкрушен. Бях лекар, но не бях в състояние да помогна на младата си съпруга и да облекча страданията на двете си деца. Нищо от това, което бях учил в медицинския институт, не можеше да ми помогне да установя каква точно е причината на техните страдания. Консултирах се и с други лекари най-добрите, който познавах, но никой не можа да ми помогне. Да си сръчен хирург или да даваш лекарства за симптомите на
Трябваше да работя по цял ден в болницата, а после да помагам на жена си, която отново беше забременяла. Сменях пелените и давах на бебето бутилката с мляко, но дъщеря ни плачеше мно- го и по-късно разви алергични обриви по цялото тяло. Имаше сърбежи и се чувстваше зле.
Раждането на сина ни беше радостно събитие, но не след дълго той получи кървене от дебелото черво. По това време бях получил първия си примитивен колоноскоп и имах възможност да изследвам с него сина си и така открих, че страдаше от възпаление на дебелото черво или от улцеративен (язвен) колит.

5 заболяването не беше достатъчно. Исках да зная какво точно причинява болестта.
В Япония никога не бях виждал такъв вид атрофичен дерматит, от какъвто страдаше дъщеря ми, така че започнах да изучавам какво бе способствало за развитието на заболяването й в САЩ.
В Япония не се предлагаха много преработени млечни храни и предположих, че това може да е свързано с кравето мляко в изкуствената бебешка кърма. И така, отстраних млякото и тя бързо започна да се поправя. Тогава разбрах, че тя е алергична към кравето мляко. Не можеше да го смила и непреработените частици, макар и съвсем малки, можеха да преминават от червата в кръвта й и да бъдат атакувани от имунната й система като чужди нашественици. Същото се оказа вярно и за сина ми.
Когато спряхме да му даваме мляко, колитът премина.
Накрая и болестта на жена ми бе диагностицирана като лупус*.
Червените й кръвни телца бяха силно намалели и тя бе бледа и анемична.
Постоянно влизаше в болницата, изписваха я и отново я приемаха; непрекъснато се борехме за живота й. Почина, преди да науча достатъчно за болестта й, за да мога да й помогна.
И до днес не съм в състояние да твърдя, че ми е напълно известно какво бе предизвикало нейния лупус, но знам, че генетично е имала свръхреактивна имунна система. В Япония бе учила в девически манастир, действащ по западен образец, където ги бяха хранили с много мляко.
Несъмнено тя е развила алергия към млякото, както по-късно и двете ни деца. Поради консумацията отново и отново на храна, предизвикваща алергични реакции, нейната имунна система сигурно се е изтощила, оставяйки я без защита пред опасната автоимунна болест като лупуса.
В резултат на горчивия житейски опит разбрах колко жизненоважна за нашето здраве е диетата. Това беше преди около петдесетина години и оттогава съм изследвал стомасите и дебелото черво на повече от 300 000 пациенти и съм се запознавал с хранителния им режим.
Прекарах живота си, опитвайки се да разбера какво представлява човешкото тяло, как действа по време на здраве и болест. Започнах да се съсредоточавам върху болестното състояние - какво го предизвиква и как може то да бъде лекувано - но, като започнах по-ясно да разбирам как човешкото тяло работи като единна система, промених и начина, по който лекувах конкретните заболявания. Осъзнах, че ние, медицинските професионалисти, и нашите пациенти трябва да отделяме повече време за разбиране същността на здравето, отколкото за борба с болестта.
* Лупус – кожна туберколоза(лат.)-бел. на прев.
Ние се раждаме с исконното право на здраве и е съвсем в реда на нещата да бъдем здрави. След като осъзнах какво означава всъщност здравето, добих възможността да работя истински с човешкото тяло, да му помагам

6 да се избави от болестите. Тялото има самоизцелителна сила. В качеството ми на лекар аз просто създавам условията за това изцеление.
В опитите ми да разбера що е заболяване, моите изследвания постепенно ме доведоха до това, което смятам за ключ към здравето. Този ключ е нашият собствен чудодеен ензим.
Човешкото тяло произвежда повече от 5000 ензима, които предизвикват, може би, 25 000 различни биохимични реакции. Може да се каже, че всяко действие в тялото ни се контролира от ензими, но все още знаем твърде малко за тях. Смятам, че ние създаваме тези различни ензими на основата на определен ензимен първоизточник, който повече или по-малко е оформен в тялото ни. Ако изтощим, ако изразходваме този първоизточник на ензими, те ще бъдат недостатъчно, за да възстановяват клетките ни, и така след време ще се развият ракови или други дегенеративни болести.
Така нареченият „ензимен фактор” е нещо грижливо скривано - като в здрава черупка - от външния, повърхностен поглед.
При лечение на пациенти, страдащи от рак на дебелото черво, първо премахвам туморното образувание, а после ги поставям на много строга диета с високоензимна, нетоксична храна и вода, така че да се осигури по- голям първоизточник на ензими, необходими за възстановяването на клетките в тялото. Не вярвам в използването на силни лекарства, които поразяват имунната система, тъй като виждам, че ракът на дебелото черво не е изолирано явление. Ракът на дебелото черво за мен е показателен, че производството на ензими в тялото е нарушено и поради това клетките не могат да се възстановяват.
Когато стигнах до извода, че сме родени с ограничен ресурс от този първоизточен ензим и не трябва да го разхищаваме с некачествена храна, токсини, лошо отделяне и стрес, осъзнах, че има нещо, заради което си струва да нарека този основен ензим „чудодеен ензим”.
Бил съм свидетел на различни случаи на внезапни и спонтанни оздравявания и ремисии от всякакви болести. След като анализирах задълбочено тези оздравявания, започнах да разбирам как се случват такива чудеса.
Открихме ДНК, но всъщност не знаем много за нея. Съществува още много скрит потенциал в нашата ДНК, който не сме проучили достатъчно.
Изследванията ми сочат, че изблик на положителна емоционална енергия, предизвикан от любов, смях и радост, може да стимулира нашата ДНК да произведе водопад от първоизточния ензим - този чудодеен ензим, действащ като биокатализатор за възстановяване на клетките ни. При това радостта и любовта могат да събудят вътрешни сили, далеч надхвърлящи границите на съвременното ни човешко разбиране.
В тази книга ще ви разкажа какво да правите всеки ден, какво да ядете и какви хранителни добавки и ензими да взимате, за да поддържате вашите чудодейни ензими и здравето си. Най-същественото обаче, което мога да

7 ви кажа, е, че за да живеете дълъг и щастлив живот, е необходимо да вършите онова, което ви прави щастливи (дори когато това означава да не следвате останалите ми препоръки).
Свирете на музикални инструменти. Любете се. Доставяйте си наслаждения. Радвайте сe на простите удоволствия. Живейте живот, изпълнен със страст. Помнете, че щастливият и смислен живот е естественият път към човешкото здраве. Радостният ентусиазъм, а не стриктното спазване на някакъв диетичен режим, е ключът, който може да накара ензимния фактор да работи за вас.
Д-р ХИРОМИ ШИНИЯ

Изтегляне 0.82 Mb.

Сподели с приятели: