Сценарий за многосериен филм Приключенията на групата юнаци-смешни изтърсаци с нанизи от масали и майтапи гласът на актьора
Изтегляне 1.29 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ТРЕТИ МАЙТАП
- ЧЕТВЪРТИ МАЙТАП
ВТОРИ МАЙТАПВИЖ КАКВО ИМАШ ОТЗАД Една жена върви и си върти задника. Аз я спирам: - Виж какво имаш отзад. Тя се завърта , попипва се и пита: -Какво имам? Аз отговарям самодоволно: -Задник
ТРЕТИ МАЙТАПЕдин мой приятел юрист се развежда.. Това го казвам на една позната, т ми отговаря: -Ама той не се е развел! Аз подскачам: - Ама аз му бях на бракоразводното дело1 Разведе се! А позната пак настоява: - Не се е развел, а саморазвел! Нали е юрист!
Сядам в колата на една позната и казвам: - Ти знаеш ли, че Иван има кола Пежо 19. А познатата ми се скарва: - Не Пежо 19, а Рено 19! А аз казвам: - Голяма работа! А тя ми отвръща: - Не е голяма работа! Викам си на акъла – нейната кола е Пежо, тя затова така се впрегна! И затова продължавам: - Нали и аз това казвам – голяма работа!..са... френските коли! Ти да нямаш нещо напротив?!
- Иска да го чуеш! – обаждам се аз. Той взема gsm-а, натиска нещо по него и го оставя пак на нощното шкафче. Но gsm-ът отново пропява. - Мръсник! – този път пропява мъжът ми. И пак го оставя. Но не би! Gsm-ът отново пее. - Гад! – разярява се мъжът ми. Отново го натиска и слага на шкафчето. Но отново не би – пак пропява! - Ще го изхвърля на улицата! –извън себе си виква той. Аз нещо казвам. - Ти не се обаждай, ще го урочасаш! Няма да спре. – отново го оставя на шкафчето. А аз не се ли кискам, почти се давя! Хеле този път gsm-ът млъкна. - Запуши му устата! – почти през сълзи казвам аз. А цялата истина е в това, че си имаме папагалче. Което вечно писка! Някакъв човек, първият му стопанин, поради тази причина сигурно го е изхвърлил през прозореца, после папагалът кацнал на един приятел на рамото пред отворения прозорец, той го погледал малко и ни го предложи – и ние го взехме у нас. Сега го храним и той не спира да писка, когато е гладен. И репликата на мъжа ми – и него са го изхвърлили през прозореца. А на мен това ми звучи –и аз ще го изхвърля през прозореца! А се оказва, че папагалите живеят дълго. Този път gsm-ът замести нашия нахален папагал! Искаш ли да ти купя gsm? АМА ТОВА ЛИ Е КРАЯТ? КАРО КАРОВ (Скача развеселен:): - Не, това не е краят!.- Я аз да вдигна капака и да сипя морковите в тенджерата, които обелих с новокупеното китайско ножче за белене на картофи. Но защо през цялото време имах усещането, че подострям моливи, а не беля моркови! КАРО КАРОВ (Запява.): КРАЙ, КРАЙ, КРАЙ... Тра-ла-ла, Тра-ла-ла- Ла-ла-ла, ла-ла –ла..
- Знаеш ли, че пееш добре?! За първи път ти го казват, нали? КАРО КАРОВ (Също се захилва.): - Благодаря ти за комплимента, но да не мислиш, че това ще отложи края, е, нали знаеш само саламът има два края. - Изобщо няма да става дума за салами. А чуйте за какъв, да бъде масал или майтап - е добре.
А за бананите, най-сладки били тия с чупка под 30 градуса и, разбира се, не едри.Намерих у внуците такъв триъгълник. Взех го от Гогините триъгълници. Беше се запасил за всичките видове банани, нали все са под ъгъл. Гоги много обича банани. Банани, бе, не триъгълници, както вие си помислихте погрешно. И защото като инженер си падам по пастелните тонове, обичам бледожълти банани. Най-вече, защото не се мерят със слънцето. Но това е съвсем друга любов. В дадения случай се явява слънчева. И то само когато слънцето се появи.Иначе за какво да се хабим, като с ябълките и бананите ежедневно, вижте, казва се ежедневно, а не еженощно, защото слънце има само през деня. За разлика от ябълките и бананите, защото те са по-щедра природа... от слънцето.
Първа европейска пролет Няма КРАЙ в... Европата, защото в Българската национална телевизия има рубрика ”Сладък живот”.
МОН ВАГОНОВ (Тогава се обажда.): - А, бе, Каро, не разбра ли, че Марио Наров, да я приемем Мария така и завинаги, не пада по гръб, все пада от стола и все на ръце, не сме ние от нейния отбор юнаци, ние смешни, смешни, но изтърсаци ни нарича, схващаш ли? К’ви ще ги дъвчеш тогава? И сега се е наканила отново да ни затъкне в миша дупка! МАРИЯ (Обявява.):: - Предишният масал или майтап беше пред... последен, сега е последния масаломайтап:
Но първо трябваше да избера име на издателството. Проучих имената на вече съществуващите издателства. Но за това кой какво издава не съм се интересувала. Открих едно с име "Перо". И веднага ми дойде на ум – моето издателство ще се нарича “Химикалка”. Синя ли ще е, червена ли, жълта или зелена, за това няма да говорим. И така се спрях само на заглавието – “Химикалка”. Да не обидя някого. Така е по-обобщаващо. Като – “Перо”. Често и перата имат цвят, като стопаните им. Е, химикалката не е като някои пойни птички, или не пойни, “Колибри” се казва издателството, аз ако бях първа, щях да го кръстя – “Глухар”, също е птица, -в заглавията, не, бе, в названията на някои издателства. Били първи, измислили го. И "Химикалка", а и “Глухар”не са лоши названия, че няма да си кръстя издателството на папагала ми Коко. Я какви хубави имена – кеф ти “Папагал”, кеф ти “Коко”, кеф ти “Папагалът Коко”. А какво ще кажете за име като – “Кремава мравка” – по имената на моите близки. Но стига! Аз книги ли ще издавам, като “По следите на изгубеното ... време”, ще следя ли или ще се гавря със... себе си. Или както е казал Ръдиър Киплинг – “Не вземай себе си на сериозно, вземай другите на сериозно”. Това е така и ето защо аз се гавря с ... другите! От всичко казано досега си личи, че съм най-първият ученик на Алеко Константинов – той ли беше написал “До Чикаго и назад след сто години”, от сегашна гледна точка – “До Чикаго и назад преди сто години”, а съвсем в сегашното наболяло време само – “До Чикаго.” – О, времена, о, нрави! Дайте ми един билет отиване и връщане - До Чикаго и назад до... Европата, франко – България. КРАЙ... КРАЙ.. КРАЙ...НАЛИ НЯМАШЕ ДА ИМА КРАЙ?... КЪДЕ? И КОГА? И КОЙ КОЙ Е? Ама аз нали съм Мара Нарова. А и още се казвам Барбаронова Джонова. И съм и дъщеря на татко Барба и внучка на дядо Иван. Защо пък и не, ще кажете вие! Смешно ли ви е? Добре, така да бъде! Нали съм завършила инженерно образование в Москва, Русия, а колкото до Барбароните... Още е смешно, нали? Така е. Най-важното е да е смешно!? Нали?! КРАЙ КРАААААА... Й...Й...Й...И... Ама то имало още едно И!
- Ти защо не се смееш? Виж, всички останали се смеят. А той: - Не ми е смешно! А аз: - На всички им е смешно,, само на теб – не! Аз този виц вече го разказвам за десети път. И всички се смеят! А той: - Едно време за този виц щеше да лежиш до десет пъти в затвора! А аз: - Ама целият народ вече се смее, само ти – не! Защо? Да не излизаш от затвора? А той: - Не, но не се смея, защото аз съм потърпевшият! Този твой виц е за мен. Още не съм бил в затвора. А аз: - Ами да, затова не му било смешно! Ами да ти помогнем! А, така ли? Целият народ се смее, а той – не! Не бил ходил в затвора! Ами да ти помогнем! И следващият смешен сценарий. Ама аз вече го написах следващия смешен сценарийй:: ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ДОН КИКОТ И ПАПАГАЛА КОКО ДОН КИ’КО’Т КАТО ДОН КИХОТ ПАПАГАЛЪТ КОКО – ГОВОРИТЕЛ НА ДОН КИКОТ А ето и по-следващият смешен сценарий: ТАТКО БАРБА И ДЯДО ИВАН С един въображаем и с един истински герой. А КАЖЕТЕ СЕГА ... КРАЙ! НЕ КАЗАХТЕ НАВРЕМЕ КРАЙ! Затова още един нов разказ – вече извън масалите и майтапите: ГЕВРЕЦИТЕ КАТО ЦВЕТЯ Селяните не купуват неща, които не се ядат! Та затова не купували и цветя! А и защо да купуват?! Имат си на перваза мушкато в саксия, красно краси прозореца и е услада дори за съседката като гледка! А и в двора му тук-таме да си обади някой и друг божур, посаден от кумова срама пак заради съседката. А и селянинът си мислеше: – “Да подарявам цветя на съседката!?” Които да хапне! Които не са за ядене! Аз вече измислих нещо ново! Гевреци във вид на цветя! Например – искаш да подариш на съседката лалета! Какво по-лесно от това! Замесваш тесто, дори с повечко захар и моделираш три-четири листенца. После ги слепваш, в долната им част, после моделираш едно като пръчка и него лепваш в долната част на получената чашка гевречена на лалето. Може и малко червен пипер да сипеш за цвят! И цялата тази галиматия, демек лалето-геврек, го опичаш! После го поднасяш на съседката, забучено в чаша с вино!
И аз казвам и още: “Отиде та се не видя” – мечо Пуховия нов възглед – “Колкото по-добре, толкова по-лошо”, не, бе, “Колкото по-лошо, толкова по-лошо”. И мечо Пух почука на магаренцето Йорик и викна: “Йорик, ти, гаден череп, - разбирай – черепът на Йорик – ти ли разнасяш тия лоши възгледи!! А зайчето викна: “Колкото по-добър мечо Пух, толкова по-лош черепът на Йорик”, на което Йорик викна: “Аз не съм черепът на Йорик, а магаренцето Йорик – това нали е на мосьо Шекспир, да живее! Да живеят: мечо Пух, неговият създател, забравих му името, зайчето – къде си бе, страхливецо, и възгледът на тази стара като света, дама... така ти се пада, има само имейл – маме29маймунско@ (ама в книгата “Мечо Пух” няма маймуни, те са в “Доктор Дали Тъй”, не бе, името доктор Дали Тъй е на Роза Кожев, книгата се казва – “Доктор Дулитъл”) пък на ... без Мария Нарова Безкожева, Безрозова вода и така нататък, abv.bg, или както е казал мечо Пух: моят имейл е: маме29@abv.bg - До скоро кликане! (това за хипера се получи от самосебе си от компютъра!) – Новият възглед на мечо Пух – “Да живее Интернет – международното “не” – на мечо Пуховия клан – така е – клан недоклан, все е международно “не”- новият възглед на клана мечо Пух “Колкото по-Интернет, толкова по-Интерда!” –много здраве от мамето! – както е казал мечо Пух! 28 април 2008 г. НЯМА КРАЙ... КОЕ? СВЕТЪТ! СВЕТЪТ НЯМА КРАЙ – както е казал мечо Пух или Числото Пи! Това е краят на смешния ми сценарий “Смешно отделение или момче с плитка” И ОЩЕ: ... да ушием гащи на мечока Ашли – ето че има и друг мечок, мечо Пух да не се прави много на важен! И другото: Днеска купих, че ми требат гащи втора употреба. Сега идва времето на нов девиз на новия мечок Ашли – може би това е прикритото – Аз ли? Кой какво е завършил, зашил и шил – Ашли – Аз ли? – псевдонимът на мечока Ашли е “Аз ли?” Или: “Аз ли сторих това?” – “Кое?” Отговор – “Което питате!” – нов девиз на мечока Ашли – Аз ли? е – “По-добре навреме, отколкото късно!” И ето – Ашли – Аз ли? идва тъкмо навреме!) – това всичко вече е нов смешен разказ.) И ОЩЕ ОЩЕ: devant пред (avant tout – преди всичко) AVANT TOUT CHOSES ПРЕДИ ВСИЧКИ НЕЩА Дьованмодернистично стихотворение (дьован – в противовес на пост) ((дьованмодернизъм – постмодернизъм) 05:54 – шест без шест часа НОВА КИКИМО’РА Така’ е! У’трото е по’ мъ’дро от вечерта’! Глава’та ми се изпра’зни от вся’какви събла’зни и напи’сах нещо’ на жарго’н!
К’во се е’жиш, бе! К’ви ми ги ре’диш! Разка’рай сe! Чу’пката! Чупи’ се
О’ди се пе’ри! Скива’ ли к’ва стана’ та’а! К’во чаткисва глупендърската ти чутора от духова музика! Чат ли си? 06:16 шест и шестнайсет часа, КРАЙ
- В края на краищата, ако някой ме попита сама ли съм писала всичко това, няма как да не отговоря съвсем честно: разбира се, че в комбина с Антоша Чехонте – Антон Павлович Чехов; с Алеко Константинов – щастливеца; с Чудомир и с плеядата световни хумористи. Или както е казал господин Уилям Шекспир – “Както ви се хареса”! А за това - да има ли КРАЙ този сценарий или не – може и да се направи и референдум. Аз съм против... всички краища, та ако ще и на салама, който, и само той, има два края! Или ако ви харесва, сценарият може да има и три края.
куче като два картофа, взех с мен, но за беля скри на баба ми пантофа. Дълго търсих за беда цял ли е пантофа, парцал намерих за беля и казах тежко – оф, а-а-а… Изтичах бързо за беда - ах, как ще го науча – на три картофа за беля и стана туй ми куче. КАК ГО ЗАКОПЧАХА Видя ли, видя ли, видя ли кучето до нас, случи му се нещо лошо, сложили са му намордник, а това какво е – закопчаха му устата – каза тъжно Гоги. - А ако и ти не спреш да бъбриш – и твоята уста ще закопчаем!
ТРИ НАПРЪСТНИКА Седях си мирно в кафенето, похапвах стилно кроасан. Не би! Слетя врабче с небето и грабна моя стилен сандвич! От масата почти го смъкна, но сграбчих го и се спасих – попроседях додето мръкна, кафенце с мляко само пих! Само да не настъпва КРАЙ! И така, до следващия смешен сценарий –“Приключенията на Дон Кикот и папагала Коко, негов говорител” край (с малки букви, и защо трябва да е с големи, като че ли той е герой на сценария и има реплика.) Спокойно, не се ядосвайте с КРАЯ. Всеки има право на глас, ако има какво да каже. КРАЙ: !.. – мълчание – краят може да говори със знаци – с удивителна и многоточие КРАЙ I А ето “И още, и още, и още...” ла-ла-ла-ла-ла... пее Георги Христов
БЕБЕТА С ПАНПЕРСИ ЦВЕТНИ И БИБЕРОНИ Посвещава се на всички познати и непознати чуждоземни и родни бебета Колко весело и колко чудно – бебета голи с памперси и с биберони в устата – танцуват танца на веселчаците. Едното бебе – момче навярно, е с червен петльов гребен на главата гола! Модерна раса от памперсни бебета! Само френските аниматори могат да измислят подобна гледка – чудна мадона като на картинка – и с биберон в устата! Това е танцът на чудната раса – голи гольоци бебета с памперси цветни и с биберони. И накрая – една мадона с бонбон в устата – нс, с биберон в устата! КРАЙ II Париж, 25 юни 2008 година ПОСТИГНАТИЯТ УСПЕХ -КЪСМЕТ– СТРАДА ОТ ГИГАНТОМАНИЯ Искам чаша чай – носят ми малка кана, не каничка, а малка кана! Нали усещате разликата. Ако ще е картоф, то ще е колкото малък пъпеш! Ако ще е пъпеш, то ще е колкото голям плондир! Ако ще е плондир, то ще е колкото дирижабъл! Разказът ми стана къс, колкото дълга въздишка! Нямам успех-късмет като на гигантомана! КРАЙ III Париж, 18 ноември 2008 година СЛЕД КРАЙ III ИЗЯДЕНАТА ДЪРВЕНА РОМАНТИКА Гледам урок по български език. Момиче и момче, симпатяги, разиграват словесни – нарочно – гегове. В планината са, зимата, на Витоша: ТОЙ (мисли си.): “Колко е красиво, борове, сняг, всички дървета са в бяла премяна, - ще напиша стихотворение, каква романтика...” ТЯ (Върви зад него.): - Яде ми се! ТОЙ (Мисли.): “Изчезна романтиката, каква проза, какво ти стихотворение!...” ТЯ (гласно, на себе си): - Аз съм родена за принцеса, да живея в палат... ТОЙ (към нея): - Ела тук, да ядем. Тя се обръща, вижда... и възкликва: - Какъв ти палат... Пред тях е износена дървена беседка! Париж,11 декември 2008
Влизам през широката врата,, качвам се на етажа, влизам си в стаята (да не забравя да ви кажа, че на връщане не издържах и добре се почерпих с уискито, нали разбирате, по стар навик.). и в стаята беше камериерката. Да почисти, да подреди, нека да остане. викам си. И я питам, на английски, как се казва. А тя – Елисавета. Казвам й зарадвано – Лиза, Лизечка, ела, седни при мен, ще си пийнем, ще си хапнем (под ръка на масата имаше две стъклени чаши, тъкмо навреме, викам си, вадя ножчето и то винаги ми е под ръка), започвам да режа кашкавала, салама... и разливам уискито..., но усещам, че Лиза,, камериерката, нещо нервничи! Снове насам-натам из стаята и нещо бързо говори! А аз й викам – ще закусим, ще хапнем... и после ще полегнем... накрая. Имай търпение, Лиза! И чак когато ме изхвърлиха, аз разбрах, че съм бил попаднал в Бъкингамския дворец.
Така ли!? Викам си – ти само стой и гледай! Изчаках го, късно към полунощ, той спеше, взех една пръчка, обиколих го от всички страни, омагьосвам го, един вид. На сутринта мъжът ми се събужда, понечва да стане, а аз му виквам: - Не мърдай! Ти през нощта падна от кревата и си счупи гръбначния стълб. Цяла седмица беше в безсъзнание и докторът тази сутрин ми каза, че ще умреш след два часа. Така и така си отиваш, поне кажи къде криеш парите. Няма да ги погребваме и тях с теб! Мъжът ми бързо казва: - Бръкни в шкафа, под... Вземам аз парите. В това време и съседката се включва: - Носят ковчега! На това аз все пак се разсмях и казах: - Това беше инсценировка!
Та:
В едни от българските разкопки - през древността – пак за тия златни траки беше май – открили печат - и той беше май златен – на един от тогавашните златни владетели, който печат бил превърнат в тежест за ловене на риба (че тия, дето са го превърнали в златна тежест – златната рибка ли са щели да ловят? И какво ли им е било обяснението по този златен повод, или по-скоро сигурно са казали: “Ама това за нас беше златен шанс!) И после защо да не го гръмна въпросния Антоша Чехонте в качеството си на - била или е - Мара Нарова – по настоящем – М. М. – със златната класика на композитора Йохан Щраус-син – “Ловджийска полка”, в която полка (не в полка, военния полк, ) като музикален инструмент е използвана и... ловджийска пушка, един вид – манлихера! (Защото със Светла Шубарова, не – Шуберова – от шубе – а то си беше и шубе – една нощ на вилата на леля й във Владая, нещо ни се стори пред външната врата и викнах – “Давай манлихерата!” - защото аз и друго име на пушка и не знаех...) Та тогава в този концерт гръмна и... манлихера ли беше? Защото в същия този концерт пак на въпросния син - Йохан Щраус-син гръмна два пъти – както ловджийска пушка, така и пистолет – но заглавието този път май не беше – “Полицейска полка”. То по негово, сигурно, време, имало ли е полиция или пистолети? Стана много с - питанки, полка, пушка, пистолет, само да не се усети полицията, че покрай концерта има и гърмежи, но ще има и нещо като паника – пусто да опустее дано – ама има и хор “Планинарска песен”! Нерде Ямбол, нерде Стамбул! Привет... е... и да попее! 11 януари 2009 Париж
1 януари 2009 Париж
(палиндром) Разбор на комичната ситуация, която е (останала) станала на Земята – римата е – замята. Тоест къде го замята Земята? Вие не усещате ли, ей, хора от Земята, къде ще ни замята зимата. Защо? Ами на Земята са останали само – Сахара – свине – лисан. Следствие от глобалното затопляне. Свинята била най-умното животно (по умна от човека, защото ядяла всичко), а човекът вечно е на диета – ето защо той не е оцелял! Диета във всичко и на всяка цена! И за всичко е виновна зимата и глобалното затопляне! А лисан? - Крадливата сврака с двата крака! А, бе, а как беше за лисицата? Кума лиса се улиса и... според палиндрома – тя и (идва от – пали – какво сте запалили пак, бе!) попадна в Сахара! С двата крака? Не, бе, това беше за свраката! Така е, като краде – къде? И попада в Сахара! Не, бе, там лисан – предрешена лиса – какво да я правиш, улисала се е... И, бам! В Сахара! Че и умниците свине е повела чак там! И там с техните умни глави какво ще дъвчат? Ще ядат сухари – нали са в Сахара! Сухари – Сахара - все тая манджа не с грозде, а с пясък! Ето, видяхте ли, в Сахара ядат пясъчни сухари! Дори без да ги пекат или сушат... защото май само Слънцето е останало, щом има Сухари! Не, бе, Сахара! И къде ще ги пасе лисан тия свине в Сахара? Ще ги пасе в пустинята? И ние само кожа и касти ли ще ядем? И това ще ни бъде новата диета? Свинско в собствен сос – вече ще се нарича – Само кожа и кости... с пясък от Сахара! И дори без сухари и хитри лисици с двата крака в Супата! Не, бе, в Сахара... и останаха там само свински опашчици и вино, не, бе, свинско! Палиндрома кой захапа за лапата – лапал -.. Ето новият палиндром –ЛАПАЛ! Направете разбор и вие, и разберете какво е излапал този – ето че трябва да се добави – зи – на края на думата излапал – излапалзи! И така – за другите нови палиндроми ще си го измисляте вие! И така – от ляво надясно четете и обратно. Привет – зевзеци и кияци, наздраве! НОВ КРАЙ – VI 7 януари 2009 Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 1.29 Mb. Сподели с приятели:
|