Счетоводно отчитане на разходи по иновационни проекти
Изтегляне 2.38 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
1299007149-diplomna sk tetradka bg-19doc
- Навигация на страницата:
- Третият период
- Четвъртият период
| Вторият период в развитието на счетоводната отчетност е от началото до края на XIX век. През този период основно се търсят възможности за осъществяване на контрол върху счетоводните записвания, а също така се появяват и първите устройства за механизиране на счетоводния процес (касовите апарати). Третият период е от края на XIX и първата половина на XX век. Съществено за този етап от развитието на счетоводството е, че през XIX век то се формира като икономическа наука. За нейн основател се счита юриста по професия и създател на Ломбардната школа – Франческо Вилла. Той приема счетоводството, като комплекс от икономически и административни познания, необходими за водене на книги и сметки. Четвъртият период започва от края на първата половина на XX век и продължава до наши дни. Той условно може да се раздели на два подпериода. Първият подпериод е от началото до средата на XX век. През този подпериод се разработват принципите за оценка на активите и пасивите, въвежда се нормативно регулиране в счетоводната отчетност, както и възникват националните счетоводни системи на отделните страни. Вторият подпериод започва от средата на XX век и продължава и до днес. Съществено за него е, че се свързва с хармонизацията на счетоводната отчетност в условията на интернационализация и глобализация на икономиката. В България за първи литературен източник в областта на счетоводната отчетност се смята трудът на Стоян и Христо Караминкови – „Диплография или как се държат търговски книги“ (1850 г.). Като учебна дисциплина счетоводството започва да се преподава официално за първи път през 1884 г. На настоящия етап българското счетоводство е предимно насочено към стандартизация и хармонизация в съответствие с европейските счетоводни стандарти. 2. СИСТЕМАТА „СЧЕТОВОДСТВО“ Счетоводството може да се разгледа в две основни направления. На първо място то може да се характеризира в качеството си на практическа дейност, докато на второ място (но не по значение) счетоводството следва да се дефинира и като част от икономическата наука. От гледна точка на практиката, счетоводството представлява съвкупност от дейности по наблюдение, регистриране, оценяване, обработване, анализ и представяне на данни на потребителите на информацията 87 Като част от икономическата наука счетоводството може да се характеризира като „научно изградена информационна система за непрекъснато, цялостно, документално обосновано и взаимосвързано отразяване в стойност и със специална методология на дейността на всяко 87 Башева, Сн., Е. Миланова, Б. Йонкова, Д. Петрова, Р. Пожаревска. (2013). Основи на счетоводството, ИК на УНСС, С., с. 9. 69 стопанско звено. Целта е да се осигури необходимата отчетна информация за неговото ефективно управление 88 “. Следователно счетоводството е дейност по оценяване, класифициране, регистриране, обработка, анализ и представяне в „парична форма“ на финансови действия и явления в дадено предприятие. Определяйки счетоводството като информационна система следва да се посочи, че то е част от управленската система в дадена организация с иновационна дейност. Чрез въвеждането на количествени данни на входа на счетоводната система, последващата им обработка и получаване на качествено нова информация на изхода на системата, счетоводството осигурява информация за всички управленски равнища в едно предприятие. Отчетният процес в счетоводната система преминава най-общо през три основни стадия (виж Фигура 4.5.): 1. Изтегляне 2.38 Mb. Сподели с приятели:
|