Съдържание 15 Въведение

1. 
   Въведение
   

• 
  над десетгодишния опит във връзка с междуправителствената Адриатическо-йонийска инициатива. Успешното сътрудничество вече създаде силни връзки между участващите държави и позволи да се установи регионално сътрудничество между градове, търговски палати и университети;
  

• 
  морската стратегия за Адриатическо и Йонийско море, приета от Комисията на 30 ноември 2012 г.², в която се предлага да се използват възможностите за син растеж в морския басейн;
  

• 
  възможностите, които предлага съвпадането на момента на нейното стартиране с началото на програмния период 2014—2020 г. Това позволява стратегията да бъде систематично интегрирана в европейски, национални и регионални програми, както и да се мобилизират всички политики и програми в подкрепа на възприетия в нея подход;
  

• 
  поуките от съществуващите макрорегионални стратегии³, т.е. стратегията на ЕС за региона на Балтийско море и стратегията на ЕС за региона на река Дунав, също и по отношение на сътрудничеството с държавите извън ЕС. Поуките например открояват необходимостта от насочване на вниманието към ограничен брой общи предизвикателства и/или възможности, както и от осигуряване на ангажираност, решимост и лидерска роля, що се отнася до участващите държави. Освен това те сочат необходимостта от укрепване на институционалния и административния капацитет.
  

2. 
   Предизвикателства и възможности
   

1. 
   Предизвикателства
   

• 
  социално-икономически различия: между държавите съществуват силни контрасти както по отношение на БВП на глава от населението, така и по отношение на равнищата на безработица. Докато в някои региони е налице положителна тенденция с БВП на глава от населението от 20 % над средното за ЕС равнище и равнище на безработицата от 4 %, в други БВП на глава от населението е 70 % под това средно равнище, а равнището на безработицата е 30 %. Заради липсата на капацитет предприятията не оползотворяват в достатъчна степен транснационалното измерение на маркетинга, иновациите или научните изследвания, по-специално в синята икономика. Клъстерите, в които участват предприятията, научноизследователският и публичният сектор, са рядкост;
  

• 
  транспорт: в региона се наблюдават значителни различия, що се отнася до наличието на инфраструктура, особено между държавите, членуващи отдавна в ЕС, и другите държави, което води до ниска достъпност. Шосейната и железопътната мрежа на Западните Балкани по-специално се нуждае от неотложна рехабилитация, премахване на местата с недостатъчна пропускателна способност и изграждане на липсващите връзки, изграждане на интермодални връзки и на системи за управление на движението по пътищата, traffic management systems, както и от подобряване на капацитета. Натоварването на морския трафик се увеличава и капацитетът за наблюдение и координация трябва да бъде увеличен. Прекалено дългите периоди за чакане и процедурите на границите допълнително затрудняват движението;
  

• 
  енергетика: взаимосвързаността на електропреносните мрежи продължава да бъде недостатъчна и това възпрепятства развитието на интегриран енергиен пазар, ограничава капацитета и затруднява рентабилната експлоатация на възобновяемите източници на енергия. Освен това инвестициите в газопреносни мрежи, включително съоръжения за втечнен природен газ, имат решаващо значение за осигуряването на ефективни и диверсифицирани доставки;
  

• 
  околна среда: засиленото използване на морското и крайбрежното пространство от страна на хората застрашава екосистемите. Неустойчивите туристически дейности оказват натиск върху водите, земята и биологичното разнообразие. Поради плиткостта и полузатворения си характер Адриатическо море⁴ е уязвимо на замърсяване. Прекомерният улов, изоставените риболовни принадлежности и неблагоприятните за състоянието на околната среда аквакултури застрашават морското биологично разнообразие, както и здравето на човека. Необработените отпадни води и твърдите отпадъци от разположени главно на сушата източници, отичането на торове от селскостопански дейности, причиняващо еутрофикация, инвазивните видове от баластните води и замърсяването от проучвания за добив на нефт и газ допълнително влошават положението. Често влошено от местните климатични и географски условия, неблагоприятно влияние върху качеството на въздуха оказват и емисиите от морски и наземни дейности (пристанища, промишленост). Незаконният лов на мигриращи птици се отразява на ЕС като цяло. Мрежите от защитени области, например „НАТУРА 2000“ и „Емералд“, все още не са завършени.
  

• 
  природни и породени от човека заплахи и рискове, произтичащи от изменението на климата: освен на сериозна сеизмична дейност, регионът е изложен и уязвим на неблагоприятното въздействие на изменението на климата. Липсата на обща оценка на риска, управление на риска от бедствия и интегрирани стратегии за смекчаване и адаптация към последиците е сериозно предизвикателство. Притежавайки различни равнища на опит, ресурси и ноу-хау, държавите не могат да се справят самостоятелно с повишаващото се морско ниво, наводненията, сушата, ерозията на почвата и горските пожари;
  

• 
  административни и институционални въпроси: капацитетите на национално, регионално или местно равнище трябва да бъдат укрепени, за да се гарантира, че структурите имат готовност за работа със съответните трансгранични партньори, както и за координация на различните политики. В процеса на постигане на съответствие със законодателството на ЕС и оползотворяване на финансовите инструменти на ЕС съществува риск държавите да работят с различни темпове, което затруднява прилагането на макрорегионален подход. Налице са и проблеми, свързани с корупцията, подкопаващи общественото доверие и спъващи развитието. Натискът на миграцията и трансграничната организирана престъпност налагат разработването на координирани политики за сигурност по границите.
  

2. 
   Възможности
   

• 
  синята икономика може да има съществен принос за растежа. Това включва както разработването на сини технологии, така и устойчивото производство и потребление на морска храна. Тя обхваща и пазарни ниши, като дейностите за отдих, развлечение и кратки круизни пътувания. Иновациите могат да позволят на уязвимия корабостроителен сектор да се насочи към производство на плавателни съдове с ниски емисии и с енергийна ефективност⁵ и да си сътрудничи със свързани сектори, включително за морско оборудване и роботика;
  

• 
  свързаност: регионът е разположен на основен европейски кръстопът. Басейнът на Адриатическо и Йонийско море е естествен воден път, вдаден силно навътре в територията на ЕС. Това осигурява най-евтиния морски маршрут от Далечния изток през Суецкия канал, като съкращава разстоянието за пътуване до пазарите на Централна Европа с 3000 км в сравнение с това през северните пристанища. Съществува потенциал за подобряване на връзката земя-море и интермодалните превози, което увеличава конкурентоспособността на икономиките в хинтерланда.
  

• 
  културно и природно наследство и биологично разнообразие: в съчетание с изключителната природна красота на региона, неговото културно, историческо и археологично наследство е един от най-силните му активи. Гордост на региона са световноизвестните му градове (Венеция, Дубровник, Мостар, Атина) и природни обекти (Плитвичките езера и Шкодренското езеро). Той се отличава и с голямо биологично разнообразие: има изключително богата флора, особено в екорайона „Арк“ в Динарските планини;
  

• 
  туризъм: като вече бързо разрастващ се сектор с основен принос за БВП, туризмът може да извлече допълнителни ползи от засиленото и устойчиво сътрудничество за разширяване на своя пазар и сезон. Регионът може да се превърне в пример за устойчиви, отговорни и диверсифицирани туристически продукти и услуги. Съществуващите търговски възможности могат да бъдат експлоатирани по-динамично, например чрез круизни пътувания, които да създават ползи за местните икономики, както и чрез любителски риболов. Устойчивото управление на туризма може да премахне бюрократичните формалности, да създаде по-добра среда за предприятията/МСП, да установи общи стандарти, правила и статистики и да стимулира публично-частните партньорства.
  

3. 
   Реакция: изработване на план за действие
   

1. 
   Син растеж
   
2. 
   Свързване на региона (транспортни и енергийни мрежи)
   
3. 
   Качество на околната среда
   
4. 
   Устойчив туризъм
   

Установени бяха и два взаимосвързани аспекта:

• 
  изграждане на капацитет, включително комуникационен, за ефективно прилагане и за увеличаване на обществената осведоменост и подкрепа;
  
• 
  научни изследвания и иновации за стимулиране на висококвалифицираната заетост, растежа и конкурентоспособността. Сътрудничеството в рамките на транснационални мрежи може да осигури идеи за пазарите и да спомогне за разработването на нови продукти и услуги.
  

Освен това смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптацията към него, както и управлението на риска от бедствия, са хоризонтални принципи и за четирите стълба.

Целта на този стълб, координиран от Гърция и Черна гора⁸, е да стимулира иновативен растеж в морските дейности и корабоплаването в региона чрез насърчаване на устойчиво икономическо развитие и създаване на работни места, както и бизнес възможности в синята икономика, включително в областта на рибарството и аквакултурите. Във връзка с това следва да се поощряват клъстерите, включващи научноизследователски центрове, публични агенции и частни компании. Координираното управление на рибарството ще подобри събирането на данни, мониторинга и контрола. Съвместните усилия за планиране и увеличеният административен капацитет и капацитет за сътрудничество ще подобрят използването на съществуващите ресурси и управлението на морския отрасъл на равнище морски басейни.

Примери за цели до 2020 г. биха могли да бъдат:

• 
  20 % увеличение — в сравнение с изходното положение — на инвестициите в научни изследвания в областта на сините технологии;
  
• 
  приемане и прилагане на многогодишни планове за управление на рибарството на равнище морски басейн;
  
• 
  обхващане на 100 % от водите в рамките на националната юрисдикция от морското пространствено планиране и на 100 % от крайбрежните зони — от интегрираното крайбрежно управление, и цялостно въвеждане на механизми за тяхното прилагане.
  

Целта на този стълб, координиран от Италия и Сърбия⁹, е да се подобрят транспортните и енергийните връзки в региона и с останалата част от Европа. Необходимо е в региона да се развият взаимосвързани и устойчиви транспортни и енергийни мрежи. Необходимо е сътрудничество за намаляване на местата с недостатъчна пропускателна способност и за разработване на инфраструктурни мрежи и регулаторни рамки. Координираният мониторинг на морския трафик и мултимодалния транспорт ще увеличи конкурентоспособността.

Примери за цели до 2020 г. могат да бъдат:

• 
  удвояване на сегашния пазарен дял на региона на Адриатическо и Йонийско море в контейнерния трафик при същевременно ограничаване на въздействията върху околната среда;
  
• 
  съкращаване с 50 % на граничния престой при преминаване на регионалните граници.
  

Целта на този стълб, координиран от Словения и Босна и Херцеговина¹⁰, е да се обърне внимание на качеството на околната среда чрез сътрудничество на равнището на региона. Той ще допринесе за доброто екологично състояние на морските и крайбрежните екосистеми, за намаляване на замърсяването на морето, за ограничаване, смекчаване и компенсиране на запечатването на почвата¹¹, за намаляване на замърсяването на въздуха¹² и за слагане край на загубата на биологично разнообразие и на влошаването на състоянието на екосистемите. Съвместните действия за опазване на екорегионите, простиращи се на територията на няколко държави, са от полза за природното наследство на Европа: те гарантират също така, че инвестициите в инфраструктура нито влошават състоянието на околната среда и ландшафта, нито причиняват допълнително замърсяване.

Примери за цели могат да бъдат:

• 
  създаване на обща за всички държави платформа за събиране на данни, научни изследвания и анализ до края на 2015 г.;
  
• 
  усъвършенстване на мрежите „НАТУРА 2000“ и „Емералд“ и създаване на съгласувана мрежа от морски защитени територии в обхвата на рамковата директива за морската стратегия до 2020 г.;
  
• 
  включване на 10 % от площта на Адриатическо и Йонийско море до 2020 г. в морските защитени територии в съответствие с международните ангажименти.
  

Целта на този стълб, координиран от Хърватия и Албания¹⁴, е да се развие пълният потенциал на региона за иновативен, устойчив, отговорен туризъм, предлагащ високо качество. Диверсификацията на туристическите продукти и услуги, успоредно с преодоляването на сезонността, ще стимулира стопанската дейност и създаването на работни места. Популяризирането в световен мащаб на адриатическо-йонийска „марка“ туристически продукти и услуги ще увеличи търсенето.

Примери за цели до 2020 г. могат да бъдат:

• 
  50 % увеличение на пристигащите туристи извън активния сезон;
  
• 
  създаване на 5 нови макрорегионални туристически маршрута.
  

4. 
   Управление и прилагане
   

По-доброто управление не е свързано с нови средства или бюрокрация, а с това как и кой изпълнява стратегията и предприема и финансира съвместните действия. Управлението трябва да има както политическо, така и оперативно измерение, като ресорните министерства и прилагащите органи определят стратегическите цели и след това осигуряват строгото проследяване на изпълнението на дейността. Така ще бъдат постигнати по-ясни резултати и по-голямо въздействие.

Необходимо е да се осигури координация между участващите държави, както и между различните министерства и равнища на вземане на решения във всяка държава. По всеки стълб двама координатори от съответните министерства, представляващи две различни държави, ще работят в тясна връзка със своите колеги в чужбина за разработване и прилагане на плана за действие.

Комисията ще действа като независим посредник и ще представя виждането на ЕС, подпомагана от група на високо равнище за макрорегионални стратегии, включваща представители от ЕС-28, както и държави извън ЕС, участващи в стратегиите.

Прилагане

Основните условия за добро прилагане включват:

• 
  потвърждаване от страна на държавите, че стратегията засяга различни секторни политики и има отношение към всички равнища на управлението;
  
• 
  пълно и ефективно участие на държавите извън ЕС на всички равнища;
  
• 
  политическа подкрепа на високо равнище, при която министрите определят цялостната посока на стратегията, като поемат водеща роля и отговорност, съгласуват политиките и фондовете и осигуряват необходимите ресурси и статут на равнищата за вземане на решения и за техническите аспекти;
  
• 
  като гарант на измерението на ЕС Комисията да осигури стратегически подход на равнището на ЕС;
  
• 
  държавите да осъществяват процес на мониторинг и оценка и да осигуряват насоки за прилагането;
  
• 
  оползотворяване на работата на съществуващите регионални организации;
  
• 
  осигуряване на надеждна подкрепа за координаторите на дейностите по съответните стълбове, по-специално чрез използване на помощта за институциите и за изграждане на капацитет от програмата за транснационално сътрудничество в региона на Адриатическо и Йонийско море за периода 2014—2020 г.;
  
• 
  ангажиране на основни целеви заинтересовани страни: национални, регионални и местни власти, членове на парламенти (регионални, национални и европейски), икономически и социални субекти, гражданското общество, академичната общност и неправителствените организации.
  

Стратегията се прилага, наред с другото, чрез мобилизиране и съгласуване на съществуващо европейско и национално финансиране, което има отношение към четирите стълба и избраните теми. С одобряването на стратегията правителствата на участващите държави се ангажират да оползотворят това финансиране за прилагането на плана за действие. По-специално европейските структурни и инвестиционни фондове и инструментът за предприсъединителна помощ за периода 2014—2020 г. осигуряват значителни ресурси и широк набор от инструменти и технически възможности.

Оценката ще се основава на работата на координаторите на дейностите по съответните стълбове, които ще отчитат напредъка по постигане на целите.

За попълване на пропуските в наличните данни, необходими за установяване на изходното положение, особено в държави извън ЕС, събирането на данни като засягащ различни области въпрос, свързан с капацитета, ще се насърчава чрез програмата за транснационално сътрудничество в региона на Адриатическо и Йонийско море. Въпреки че основният показател за успех е изпълнението на плана за действие, като първа стъпка трябва да бъдат разработени по-точни показатели.

Участващите държави ще организират годишен форум за оценка на резултатите, консултиране по преразгледаните действия и разработване на нови подходи.

4. 
   Връзки с политиките на ЕС
   

4. 
   По-широки връзки
   

Важни са координацията с програмите и инициативите, обхващащи целия регион на Средиземно море²⁰, и съгласуваността със съществуващите правни рамки²¹.

4. 
   Заключение
   

Поради това Комисията приканва Съвета да одобри настоящото съобщение. Европейският парламент, Комитетът на регионите и Европейският икономически и социален комитет също се приканват да разгледат настоящия документ.