ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ДЕСЕТА

ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ДЕСЕТА

 

Но, аз не се спрях на едно нещо. Ако искате Христовата мъдрост, Неговата любов и сила, никога не бива да забравяте, че Христос също има и кръст.

Има цена, за да бъдете християнин.

Стих 17 говори относно това как "ние участваме в Неговите страдания." Христос страда за нас и ние страдаме за Него. Той страда за нашето умилостивение, разбира се, ние не можем да извършим умилостивение.

Но никой не може да бъде християнин, без да страда.
По-добре за вярващите

Позволете ми да коментирам накратко относно страданието.

Аз не харесвам страданието, което по всяка вероятност е причината, поради която обикновено проповядвам на тази тема. Опитвам се да свикна с него. Но аз мраза да страдам. Ако не си християнин, ти ще страдаш много повече. Човекът, който сее само за плътта страда най-много.

Човешкото тяло е невероятно издръжливо. Много пъти се чудя, как можем да доживеем до края на нашите тридесет години и да продължим да живеем, след като злоупотребяваме с телата си толкова много. Но след като достигнем четиридесетте, идва началото на жътвата. Хората, които искат да живеят, употребявайки цигари и алкохол, и злоупотребяват със сексуалните си възможности, ще изпитат много повече болка, отколкото един християнин.

Ян Флеминг бе най-силният атлет, който английското частно училище Итън някога познаваше. Неговите прародители бяха мулти милионери, и той беше невероятно надарен. Но, той пушеше по 70 цигари на ден, хранеше се с пържоли и пиеше руска водка. Морално, той беше разпуснат като развяващо се перде.

Флеминг започна да умира, когато беше четиридесетгодишен. В началото на петдесетте си години, той получи сърдечен удар и на 56 той бе мъртъв точно когато неговите книги за Джеймс Бонд, започнаха да носят милиони.
Роден за неприятности

Римляни 8 не говори само за слава, не говори само за Духа, не говори само относно ръководство от Бог, не говори само относно липса на обвинение. Римляни 8 говори относно страдание, смърт и въздържание.

Така че, има няколко неща, които аз трябва да запомня.

Първо, Библията казва: "Но човек се ражда за печал, както искрите, за да хвърчат на високо." (Йов 5:7) Така че, ако не очаквате трудности в живота си, ще ви бъде много трудно да понасяте трудностите, когато дойдат. Ако ги очаквате, те няма да са и на половина трудни за понасяне.

Ние сме родени за страдание. То ни е необходимо, тъй като няма по-добър учител, отколкото болката. Ти си учен на 30 неща 100 пъти от твоите родители, но то не означава нищо за теб, докато живота не те научи чрез болката. Тогава ти може би ще си спомниш.

Дори и светски човек изпитва неприятност в страданието, така че, нека да не се оплакваме, когато християните изпитват също болка. Ако християните бяха освободени от страдание, църквата щеше да е пълна с хора, претендиращи, че са християни, които щяха да разрушат духовната сграда. Християните трябва да страдат също.
В повечето случаи моя грешка

Второ:  Не трябва да забравям, че повечето от моите неприятности са последица от мои грешки.

Християните не са непогрешими. Като християни ние не винаги сме мъдри и всички сме егоисти. Старото его няма да се предаде до като умрем.

Какъв е смисъла от да се оплаквам? Повечето от моите неприятности са по моя вишна. Аз мразя да получавам главоболие. Но всеки път, когато получа такова, аз знам защо го имам. Никой друг не ми е виновен за това освен аз.

Но, има други неща, за които можем да мислим и които са успокояващи. Болката и страданието, през които християнина преминава, не са продиктувани от вина. Това е, защото, благовестието е уредило проблема с вината ни.

И нещата не натежават толкова много, ако притежавате ключа за вечността. Вие знаете, че Бог е за вас, ако сте приети във Възлюбения. Ако всемира е в унисон с вас, останалите неща са само торба с приказки. Всичките ни страдания са временни, всички те са малки, когато са сравнени с факта, че ние сме обичани от Бог. Всичко останало е много малко.

Страданието е неминуемо, дори и за християнина. Но вашето страдание не идва от вина. Вашите грехове са простени в Христос. Както Лутер казва: "Господи, няма значение какво ти ще направиш сега, след като съм оправдан пред теб."

Факт е, че по-голяма част от нашият живот преминава без силни страдания. Страданието идва на вълни.

Времето е много добър пример. Не вали всеки ден. Бурите не запълват деня, месеца или годината. Бурите ни идват на гости. И бурите от страдание ни идват на гости. 

Повечето от нас, са здрави през по-голямата част от живота си. И това е причината, че когато се разболеем ни изглежда толкова тежко. Ние се възпротивяваме. Ние не сме свикнали с него. Така че, третото нещо, което трябва да запомним относно страданието е, че то никога не продължава без прекъсване. Страданието е изключението не правилото, въпреки че се повтаря.

Опитали ли сте се да си представите, че сте много, много болен, много, много обезкуражен и нямате никой, който да ви съчувства. Това би било ужасно.

Но ние всички имаме някой, който да ни съчувства. Не само Бог и ангелите, ние имаме брачен партньор, братя, сестри, родители и деца. Те ни успокояват в нашите страдания. И вие знаете, че когато има нещо нередно с една част от тялото ви, останалата част продължава да функционира не особено зле.

Не отдавна аз помазах млад лекар - прекрасен човек - който карал на магистралата и изведнъж лека кола паднала отгоре му.

В един момент, той си карал щастливо по пътя, в следващия момент, той се видял в бърза помощ, където му било казано, че през останалата част от живота си той ще бъде сляп с едното си око. Аз няма да бъде никак радостен, ако това се случи с мен. Но Бог ни е дал две очи. Това не е ли прекрасно?

Бог беше много щедър, когато ни създаде. Вие можете да загубите голяма част от функцията на вашите бъбреци и ще продължите да живеете. Вие може да загубите голяма част от функцията на вашият черен дроб и въпреки това ще продължите да живеете. Вие можете да живеете без един дроб. Ние сме чудно и богато направени. Ако само мога да науча от Бог, че когато загубя нещо, аз трябва да броя това, което е останало и така ще бъда по-добър човек.

Аз винаги гледам на това, което съм загубил. Но Бог казва: "Събуди се Дез! Преброй това, което е останало." Винаги има повече, което е останало.
Страдание и надежда

Колкото и лоши да са страданията ни, има утеха. За това аз често казвам на приятели и близки: "Вижте, ако ние можем да ходим и ако храносмилателната ни система работи, ние не бива да се оплакваме от нищо."

Дори когато нещата станат толкова лоши, колкото може да станат, вие знаете, че съществува малката дума: "Надежда." И тя е безплатна.  В известни моменти, аз бих дал всичко, което имам за надежда. Но тя е безплатна.

Когато нещата са най-лоши, все още има надежда.

Има велико обещание в Библията, за което аз винаги се държа:

Но Бог знае как ние сме направени. Бог познава нашите странности, а ние всички имаме много от тях. Обещанието е ясно: Бог няма да позволи да бъдем опитани повече от това, което можем да понесем.

Павловият любим коментар е този:
"Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение." (Римляни 8:28)