ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ШЕСТА

ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ СЕДМА

 

Когато първият стих на Римляни 8 казва: "Сега няма никакво осъждане", забележете, че не казва: "Сега няма нищо в нас, което да заслужава осъждане."

В нас има много неща, които заслужават осъждане.

Също така не казва: "Сега няма никакъв грях в нас."

Не казва: "Сега няма да има никакво страдание за нас." Ние трябва да виждаме само това, което този стих казва. Също така той не казва: "Няма да има повече страдание за нас в бъдещето." Спомнете си отново изказването на Лутер, което аз често използвам: "Господи, сега моите грехове са простени. Направи това, което искаш." Ние трябва да виждаме само това, което този стих казва. Той казва: "Сега, няма никакво осъждане." Никакво осъждане.
Закона няма сила

Когато трети стих в Римляни 8 казва: "Това, което законът бе безсилен да извърши", той ни напомня, че закона не е движеща сила. Законът е описателен. Законът няма сила. Религия, която се върти около закона е безсилна религия.

Това е проблема с култовете. Основно те се съсредоточават върху това, което хората трябва да правя, за да бъдат приети от Бог и да бъдат допуснати до небето. Но благовестието казва: "Вижте това, което Христос е направил за нас."

Когато видиш това, което Христос е направил за теб, ти ще бъдеш щастлив да вървиш в пътя на Неговите заповеди. Това е така, защото нашите дела са резултат. Те са плода, а не корена.

Много важно е да разберем това, което Павел има в предвид когато казва: "Това, което законът бе безсилен да извърши, защото бе отслабнал чрез грешната природа...." (Римляни 8:3) Грешната природа е това, което други преводи на Библията наричан нашата "плът."

Спомнете си успокояващите думи на Исус (въпреки че те могат лесно да бъдат изкривени). Когато апостолите заспаха, Той каза: "Духът е бодър, а тялото немощно." (Матей 26:41; Марк 14:38) Това ни е толкова познато!

Помислете си за вашите амбиции, за вашите добри новогодишни решения, след това си помислете за тяхното изпълнение. Духът е бодър, но плътта е много слаба. "Това, което законът бе безсилен да извърши, защото бе отслабнал чрез грешната природа...." (Римляни 8:3)

Все пак в четвърти стих ние четем: "Така, че праведните изисквания на закона да се изпълнят напълно в нас." (NIV) Не казва: "От нас." Казва: "В нас." Това е, защото когато Христос дойде за пръв път в нас, любовта започва да изпъжда навън старите ни навици. Когато Христос дойде за пръв път в нас, част от небето идва в нашия живот.

Великата цел на закона е само това: да доведе самопожертвователност, добрина, доброжелателство и любов. И този стих обяснява, че когато чуете благовестието тази цел е постигната. Основната цел на закона, която е любов, е установена. Несъвършена! Да! Но е тук.
Двама господари

Обърнете внимание на следващия стих:

Ние говорим за свобода, но нито един от нас не е напълно свободен. Ние служим на дявола или на Бог. Вчера прочетох най–изразителното изказване, които съм чел в последните шестдесет години. Това изказване е на Рон Алън, мой добър приятел, от GNU в Австралия.

Искам да споделя с вас това, което той казва, тъй като говорим за нещо, което се случва, когато нещо доминира  нашия живот. Често ние говорим за това, какво мъжът прави, когато е влюбен. Неотдавна срещнах един приятел, който  обикновено е много твърд, така нареченият карате мъж. Сега, той е омекнал и е станал добродушен. Аз открих, че той е влюбен и ще се жени. Той е различен от преди.

Когато нещо доминира мъжа, било любов или алкохол или Духа, то го променя.

Това е, което Рон Алън написа:

"Исус каза на Симон Петър: "Симоне, сине Йонов, обичаш ли ме? (Виж Йоан 21:15–17)

Най–важният въпрос, за всеки един от нас е: Какво искаш? Какво обичаш?

Ако не обичаме истината, красотата и добрината такива, каквито са в Исус, ние ще обичаме някаква друга добрина, друга истина или реалност. Ако нямаме Христос за наше добро, ние сме принудени да намерим по–добър или по–лош от Него.

Много малко са тези, които могат да живеят истински атеизъм. Да няма нищо, за което да живееш е ад.

Когато мъж или жена, живеят за нещо, което Христос няма да одобри те губят времето си. Не съществува никой, който е видял всичко, което Христос означава. Всички прилагаме на практика само фрагмент от това, което е Той. Ние струваме толкова, колкото сме разбрали от Него. Не повече.

Нашето общество изразходва суеверната си енергия за активности, които щяха да изглеждат много странни, ако не сме толкова много свикнали с тях. Помислете за милиардите долари, които са използвани в конни надбягвания и в други спортни състезания.

Не можем да избягаме от нуждата, която имаме за Христос. Ако се откажем от Него, ще останем с нуждата да открием друг, по–добър от Него. Светът ще продължи да бъде в мизерия с добрина, по–малка от Христовата.

Има ненадмината добрина в Христос. Христос притежава морална висота, която ни помага да видим истинската грозота на злото, в света и себе си. Да Го видим, е да познаем, че нашата крайна нужда е да се освободим от злото.

Толерирането на жестокост, нечистота и неправда не е случайност, след като сме срещнали Христос. Присъствието на Христовият Дух е, който споделя Неговото възмущение срещу всякакво деградиране. Не може да се въргаляме в лукс, след като знаем, че две трети от света гладува. Не можем да спим дълбоко, след като знаем, че има много хора, които спят без завивки на улиците.

На въпроса на Исус: "Обичаш ли ме?" е окачено бъдещето на Петър и нашето. Да отговорим утвърдително, значи да станем част от велико приятелство, приятелство с дълбока морална енергия, за която светът чака."

Какво изказване! Това е, за което Римляни 8 говори: "В плътта ли си или в Духа?"
Божият печат на Духа

Моля ви обърнете внимание на този много силен стих:

Овчарят слага знак на овците си. Златарят слага знака си на това, което е истинско. Цар, поставя печат на писмата си, за да може хората да знаят, че това е истинско писмо от царя.

Когато станем християни, Бог ни поставя знак. Той ни запечатва. Когато Библията говори за вярващия, когато получава Духа, нарича Духа "залог за нашето наследство." (Ефесяни 1:14) Залог е обвързване или гаранция.
Божият Дух изпраща небето в нас            

Когато Духът на Бог, дойде в живота ни, ние опитваме част от небето, в нашия живот.  

Христос каза: "Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас." (Йоан 14:18) Идването на Духа е идването на Христос. Това е, което прави християнина, християнин.

Злоупотребява се много с някои термини и термина "християнин" е станал почти безсмислен. Днес той не е пикантното определение, което беше в първия век. Тогава християните бяха смятани за  бунтовници, мога да кажа със сигурност, те бяха  свободомислещи. Те бяха съвършено различни, поради това, че бяха внимателни и любвеобилни, не жестоки и егоистични.  

Да бъдеш Християнин, означава да притежаваш Божията слава. И ако не притежаваме тази слава ние не принадлежим на Христос.
Не съвършени, но по–сладки                   

Разбира се, ние не говорим относно съвършенство. Римляни 8 вече обясни, че няма осъждане за грешниците, но не казва, че няма грях.

За нещастие, греха остава, за да ни дразни и притеснява. Той не може да ни разруши, тъй като ние притежаваме Христовият Дух. Ние намерихме нещо по–добро.

Както някой каза: "Ти винаги чувстваш това привличане. Знаеш, че има нещо по–високо, по–сладко, по–трайно в Христос отколкото навсякъде другаде."