РИМЛЯНИ ДЕСЕТА ГЛАВА – АБВ-ТО НА СПАСЕНИЕТО – ЧАСТ ПЪРВА

РИМЛЯНИ ДЕСЕТА ГЛАВА – АБВ-ТО НА СПАСЕНИЕТО – ЧАСТ ПЪРВА

 Преди Бог да ни промени чрез благовестието, ние трябва да признаем,

Не забравяйте, че не е нашата порочност, за която Библията казва, че е като "омърсена дреха", а нашата правда (Исая 54:6). Има нещо, което трябва да се направи, преди да може да се отдалечим от греховете си и това е, да се покаем от нашата правда, нашата собствена правда.

Ако имате чувствителна съвест, следващите няколко параграфа ще са агонизиращи за вас. Агония е да признаем, че сме паднали, безпомощни, виновни, обвинени, умиращи грешници. (След агонията ще приложим лековитият балсам.)

Ние всички сме били в тъмна стая и сме видели лъч светлина да преминава през малка дупка. Изведнъж ние виждаме нещо, което не сме видели преди.

В лъча светлина ние виждаме хиляди прашинки. Изведнъж ние виждаме, че стаята, която смятахме, че е чиста и хигиенична е пълна с прах. Без значение е колко прилежно сме избърсали праха, праха изпълва въздуха.

Скъпи приятели това е, което се случва в стаята на сърцето, когато светлината на закона я освети.

Ако проповядваш твърде много за закона

Хората, излизат през вратата

Ако проповядваш твърде много вяра

Те правят, каквото им харесва.

В първата и последна глава в Римляни ние четем относно "послушание от вяра" (Римляни 1:5; 16:26)

Не вяра от послушание, защото това, което не произлиза от вяра е грях.
Превъзхождащо широка

Новата Английска Библия превежда Псалм 119:96 така: "Твоята заповед е безгранична." KJV казва: "Твоята заповед е превъзхождащо широка."

Позволете ми да илюстрирам, "превъзхождащо широка."

Беше закон в Израел, ако видиш, че вола или магарето на съседа ти са се заблудили, не само да си кажете: "Бедният Исак, вола му се е загубил." Вие ще сте виновен, освен ако заведете вола обратно при стопанина му.

Сега, ако аз съм виновен, когато не искам да помогна на моят съсед, когато вола или магарето му се изгубят, колко виновен съм аз, ако оставя съседа ми да се заблуди? Пазач ли съм на брата си? Не бъдете като маймуната в зоологическата градина, която попитала. На моят пазач, брат ли съм? Това не е проблема. "Пазач ли съм на брата си?" - това е проблема. И отговора е този, който не искам да чуя. Отговорът е "Да."

Най-трудната заповед, която познавам в Библията, след тази да обичам Бог с цялото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила и ближният си както себе си е тази: "Не таи омраза срещу брат си в сърцето си. Изобличи съседа си откровено, за да не участваш във вината му." (Левит 19:17 NIV)

Аз не харесвам тази заповед. Но ако аз съм отговорен за изгубено магаре или вол, колко повече, ако брат ми се заблуди? А кой е моят брат? Всеки мъж. А коя е моята сестра? Всяка жена.
Смесени мотиви

След това, когато се вгледам в закона по от близко, той казва на едно място, че трябва да служа на Бог, като концентрирам погледа си само върху Него (виж Притчи 7:2 и Лука 11:34). С други думи, с цялостно, неограничено и неразделно сърце.

Но това е невъзможно. Всичко, което правим го правим със смесени мотиви, независимо дали е проповядване или молитва или дарения. Никога не сме направили нещо в живота си, концентрирайки се само върху него. Всяко нещо, което правим е със смесени мотиви.

Августин казва, че има елемент на грях в избора на всяко по-малко добро. Какво? Означава ли това, че трябва да приема буквално изказването: "да запленим всяка мисъл в покорство на Христос." (2 Коринтяни 10:5)

Трябва ли всяка моя мисъл и фантазия да бъдат толкова добри, колкото Адамовите преди грехопадението?

Аз съм застрелян. Аз се разпадам на парчета. Аз съм раздробен, когато взема под внимание дъха на Божият закон.

Бог е този, който ми помага да призная това. Бог не може да ме спаси, докато не призная.

Така че, закона е хирургическият нож, който отрязва, за да може да спаси. Той е мрежата на Рибаря, която довежда рибата при Рибаря. Той е Гръмотевицата в небето, която ми казва, че имам нужда от убежището на Канарата. Той е черното куче на Овчаря, което довежда овците при Овчаря.

Има едно нещо, което законът не може да направи; той не може да спаси. Друго нещо, което законът не може да направи е; той не може да прости. Законът обвинява и осъжда, но не прощава и не спасява.

Библията се опълчва срещу всеки, който представя своята правда. Правдата от закона е осъдена. "Всички, които се надяват на пазенето на закона, са под осъждане." (Галатяни 3:10 NIV)
Забавяне при правене на добро

Позволете ми да приложа закона дори по-остро.

Има безкрайна вина във всяка секунда, в която аз забавям моето "Да" за Бог и си играя с поканата от дявола.

Ние всички сме изкушавани хиляди пъти на ден да направим по-малката добрина. Може би няма да е нещо възмутително, тъй като то ще нарани нашата гордост, а всички ние искаме да изглеждаме добре и за това няма да направим нищо скандално.

Изкушенията често ни харесват. Ние си казваме: "Живота е тежък. Аз имам нужда от малко почивка, малко радост. За какво ми е апетита? Господи, ти си този, който ми го даде!"

Но има елемент на грях в избора на всяко по-малко добро. И всяко моментно закъснение да кажем "Да" на Божият дух е безкраен грях. Аз не си играя с червей. Аз се бавя с моето решение за моят Спасител и Създател.

Помислете за борбата, през която преминаваме, правейки нашият избор. И запомнете, че секундно закъснение да кажем "Да" на Бог е вечен грях.       
Абсолютно и относително

Всеки момент е пълен с вечни последици, което не означава, че всеки момент трябва да бъде изпълнен с религиозна дейност. Но всеки момент трябва да бъде прекаран, както Бог би го искал. Това е така, защото правдата е абсолютно предаване на абсолютното и относително на относителното.

Грях е, когато разменим тази формула и свържем относителното с абсолютното и абсолютното с относителното. Когато аз обръщам внимание на нещо повече, отколкото то заслужава, това е грях.
Християнско настойничество

Също така съществува ужасната увереност, че аз не притежавам нищо. Библията ме уверява в тази ми отговорност всеки момент. Аз не притежавам "Дез Форд", или употребата на талантите ми, възможностите ми и времето ми.

     Колко изискващ е закона! Помислете върху доктрина за християнското настойничество! Защо начина, по който използвам всяка стотинка показва дали аз обичам Бог на първо място и моят ближен, както себе си. Колко ужасна мисъл!

     Истината естествено е, защото ние сме паднали, родени в грях, родени без Святия Дух, защото проклятието на Адамовият грях е върху нас от самото начало, защото ние не можем да се подчиняваме на свят закон.

Представете си кораб. Господарят на кораба, капитана, пренебрегва изискванията на собственика на кораба. Капитанът използва кораба, като че ли е негов. Той злоупотребява с екипажа, отива с кораба, където си иска и прибира всичките пари от товара, който доставя.

     Това е илюстрация на това, какво означава обърнат грешник. Какво става при обръщането? Капитана убит ли е? Не. Не.

     Истината е, че старият капитан е все още на борда, въпреки че сега, той е обвинен капитан заключен в трюма. (Ние няма да се освободим от него, преди да пристигнем в пристанището.)

 

Стар кораб, нов капитан – битка на борда

Какво става, когато аз се обърна? Аз съм все още същият кораб и моята стара природа, старият капитан е все още на борда. Екипажът, който представя моите подсъзнателни мисли, апетит, мотиви, импулси и моите съзнателни импулси - са свикнали да се подчиняват на стария капитан.

     Въпреки че знам, че старият капитан е осъден и старата ми природа е осъдена на смърт, от време на време това убито старо морско куче ме подлъгва да правя неща, които правех преди. Аз предполагам или зная, че те са погрешни и се бунтувам срещи новият капитан, но това не променя посоката на кораба.

     Новият капитан е на кормилото и дори старият капитан да получи достъп до картите на кораба, той няма да може да ги прочете.

     Така че, дори след обръщането аз никога не изпълнявам нацяло Божият закон, дори и за един ден. Това е така, защото аз все още имам старата природа.

Когато видя това, аз разбирам какво означават думите, че Исус не дойде за праведните, но за тези, които са грешни и изгубени. Той не дойде за тези, които са здрави, но за тези, които са болни.

     Има много хора, които мислят, че са праведни и здрави. Те трябва да се сравнят с Божиите стандарти. Те трябва да признаят, че не съществува никой, който е цялостен и никой, който е праведен.