ИСТИНАТА ОТНОСНО ПРЕДЕПРЕДЕЛЕНИЕТО – ЧАСТ ВТОРА

ИСТИНАТА ОТНОСНО ПРЕДЕПРЕДЕЛЕНИЕТО – ЧАСТ ВТОРА

 

Нека поговорим относно историята на доктрината за предопределението.

Може би си казвате: "Вярващите в тази доктрина са толкова малко, защо да си губим времето и да говорим за нея?"

Това не е истина. Числото на вярващите в тази доктрина се увеличава непрекъснато. Позволете ми да ви запозная с историята и и след това ще говорим за доктрината.

През първите 400 години от историята на християнската църква, доктрината за предопределението беше непозната.

През първите 400 години от историята на християнската църква, християните казваха:
"Христос умря за всеки." (2 Коринтяни 5:14-15) "Който пожелае, може да дойде." (Откровение 22:17) "Не забравяйте, този, който устои до край, ще бъде спасен." (Матей 10:22) "Внимавайте да не се съпротивявате на Святия Дух, не го огорчавайте и не го угасяйте." (1 Солунци 5:19)
Това са някои от стиховете, които опровергават четири от петте доктрини, съставящи доктрината за предопределението.
Августин от Хипо

В петия век, се появи прекрасен човек, казващ се Августин (354 - 430).  (Трябва да бъдете внимателни с надарени мъже и жени. Много често те са тези, които създават еретичество. Никога еретичество не се е появило от скромни мъже и жени.)

Августин беше велик мъж. В ранните си години той беше много похотлив. Моника, неговата майка християнка, се молеше за него. Той каза на себе си. "Аз трябва да отида далеко от майка си. Тя е лош пример за мен. Тя е християнка."

Първо той отиде в Рим и след това в Милано. Но молитвите на неговата майка го следваха и той бе покръстен от епископа на Милано.

Августин взе решението си, когато се разхождаше в една градина, размишлявайки. Изведнъж той чу детски глас, който приканваше: "Вземи и прочети. Вземи и прочети." Тъй като той бе теолог, той имаше част от Новият завет със себе си. Той го отвори и прочете: "Облечете се с Господ, Исус Христос и не мислете как да задоволите желанията на грешната си плът." (Римляни 13:14 NIV)

Въпреки че живееше с наложница в този момент той се обърна. Той стана най-важният човек в църквата за следващите 1 000 години. От Августин води началото си почти всичко, което е най-добро в теологията след Павел, а също така и най-лошото.

По това време се появи мъж, който се казваше Пелагий (в края на четвърти и началото на пети век). Есенцията на това, което той каза е:

"Вижте какво, няма извинение за начина, по който християните се държат. Ние знаем, какво трябва да правим. Нека да започнем да го правим. Не използвайте извинението за първоначалния грях и това, че сте родени лоши.

Всяко дете е малък ангел и малък светия, всеки човек е роден така, че може да се подчини на Бог, ако пожелае. Няма извинение за никого.

Всички имаме свободна воля и можем да правим правилните неща ако пожелаем. Ние нямаме причина да грешим и  трябва да бъдем съвършени."
Отговора на Августин

Августин беше велик полемист. Той се включи в борбата и каза нещо подобно:

Господин Пелагий, не е точно така!

Библията казва, че аз съм роден в грях, заченат в неправда, престъпник от утробата. Въображението на сърцето ми е непрекъснато само зло, тъй като от сърцето идват зли мисли, прелюбодейство, разврат, кражба и магьосничество. (Псалм 51:5; Битие 6:5; Матей 15:19)

Господин Пелагий, не знаете ли, че дори желанието за грях е грях? Десетата заповед всъщност говори относно грешни желания: "Не пожелавай погрешно." Ако законът е толкова дълбок и ако нашият Спасител каза, че ние можем да нарушим седмата заповед с поглед и шестата заповед с невнимателна мисъл, в такъв случай господин Пелагий, това, което казвате е съвършено погрешно.
Августин и предопределението

Борбата беше разгорещена. Пелагий не беше идиот. Възможно е да имате добро съдебно дело, започващо с нещо лошо.

Августин в неговата старост защитаваше величието на Божията благодат, и подчертаваше безпомощността на човешката природа.

Той се огледа около себе си и видя, че не всеки един в църквата прави правилните неща. Той не се подведе към универсализъм (доктрината, че всеки ще бъде спасен). Той каза, че само някои ще бъдат спасени. И така се появи доктрината за предопределението. Той каза:

"Истината е, че ние сме отишли толкова на далеко, ние сме толкова мъртви в нашите грехове и престъпления, че никой от нас не може да намери пътя, обратно до Бог. Бог трябва да го направи. Бог трябва да дойде а да се засели в нас."

Всичко това е истина. След това Августин каза:

"И това, което Бог прави, той го прави добре. Когато Бог дойде във вас, вие само трябва да вървите с течението и вие ще бъдете спасени. Въпреки това аз съжалявам, но има само няколко такива хора."
Ужасната присъда

В този си вид, доктрината остана за векове. След това се появи Готсшалк, който пречисти учението за предопределението.

Той учеше предопределение на спасените и предопределение на изгубените.

Всъщност, вие не може да имате едното без другото. Ако аз съм медицинската сестра отговорна за две деца и избухне пожар, и аз взема едното от децата с едната си ръка, но не и другото и по този начин спася живота на едното, то аз съм отговорна за смъртта на другото.

Августин наистина учеше доктрината за "ужасната присъда." (За това теолозите казват, че Джон Калвин изложи отново доктрината за предопределението.) Ужасната присъда е, че Бог реши от вечността: "Повечето от душите, които създадох ще бъдат изгубени."

Всъщност е много по-ужасно от това. Пълната реалност на доктрината е:  "За всеки щастлив момент, който имате в този живот, ще има трилиони години в мъка в ада, въпреки че никога не си искал да бъдеш роден!"

Виждате ли колко ужасно е това учение? Отново, аз не казвам нищо лошо, относно хората вярващи в тази доктрина, тъй като в повечето случай те са прекрасни хора. Но, ортодоксалното учение относно предопределението е, че повечето хора, които са родени в този свят, (въпреки че никой от тях не пожела да бъде роден) за всеки момент на радост в техният живот, те ще заплатят с мъчение във вечния и вечно горящ ад.
Тома Аквински

Августин положи началото на доктрината за предопределението и Готсшалк я  подсили. След това се появи Тома Аквински (1224 - 1274), великият католически теолог. Той също учеше предопределение.

Аквински беше гений. Но в краят на живота си той каза най-мъдрото нещо, през живота си: "Гледайки обратно виждам, че цялата ми теология е само слама."
Джон Калвин

Но този, който проповядваше тази доктрина толкова мощно, че тя все още има въздействие върху нас днес, беше реформатора Джон Калвин (1509 - 1564). (Калвин беше адвокат) Той също въздейства на другите реформатори.

Джон Калвин бе много умен. На 25 той написа една от най-известните исторически книги. Ако трябва да изберете 20 книги, които са повлияли най-много на света една от тях ще бъде книгата на Джон Калвин "Принципите на Християнската религия."

Тази книга премина през около 80 преработки, но бе написана, когато Калвин беше 25-годишен. Калвин беше гений, но гениите могат да бъдат опасни. В своите Принципи Калвин постави учението за двойно предопределение (някои, избрани за спасение, а други да бъдат изгубени за винаги) с много голяма яснота.

Почти всички от реформаторите вярваха в предопределението.

Мартин Лутер (1483 - 1546) написа книга, предимно библейска, наречена "Робството на духа." След това Филип Меланхтон (1497 - 1560) който в началото вярваше в доктрината за предопределението каза: "Ние трябва да изследваме тази доктрина от Библията. Ние не можем да я вземем само от Калвин, не можем да я вземем само от Августин.

Меланхтон каза: "Библията не учи "ограничено умилостивение."  Библията казва: "Бог толкоз възлюби света, че всеки който повярва..." (Йоан 3:16) Меланхтон писа срещу доктрината за предопределението и Лутер го подкрепи за това. Така че, Лутераните се отделиха от Калвин.

Англиканската църква също се разграничи от това учение.

По времето на Джон Калвин, Шотландските Протестанти изпращаха техните младежи в Женева, града на Калвин. (Аз бях в църквата, където той е проповядвал. Видях неговата статуя в университета, където той преподаваше.) Англичаните изпращаха техните синове в Женева. Хората от Холандия и Франция, изпращаха младите Протестанти в Женева. Голямо мнозинство от християните в 16 век, вярваха в двойно предопределение.
Арминиус

Доктрината за предопределението беше поставена на изпитание от Яков Арминиус (1560 - 1609) Арминиус беше прекрасен християнин, винаги учтив, винаги любезен. Той води твърде застоял живот. Той учи твърде много и неговото здраве се разпадна, когато трябваше да има още 20 - 30 години живот. Но той извърши огромна работа и неговата основна работа бе да бори срещу доктрината за предопределението.

Арминиус наблегна върху необходимостта от благодат, колкото Аугустин. Арминиус също учеше "цялостна поквара." На кратко, Арминиус каза:

От този момент има две групи в Протестантството, тези, които вярват в предопределението и тези, които приеха учението на Арминиус.

Ще спомена един съвременен мъж, който вие познавате, в сравнение с когото аз съм недостоен. Артур Пинк е Калвинист, Дж. Пакър (е все още жив и преподава в колежа Риджънт. Аз си кореспондирах с него. Той е прекрасен човек.)

Има други, които вие познавате и може би не знаете, че те са нацяло Калвинисти. Защо не знаете? Защото те не говорят относно тяхната доктрина за предопределението. Защо не? Защото е както Калвин каза, ужасно нещо, ужасна присъда.

Ужасно е да вярваме, че повечето от човечеството ще страдат вечно, за техните лични грехове, без да имат избор в това! За щастие Библията съвсем ясно учи противното: "Защото Бог толкоз възлюби света ..... така че всеки, който вярва в Него да не загине но да има вечен живот." (Йоан 3:16)