ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ ГЛАВИ 9 - 11

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ ГЛАВИ 9 - 11

 

Сега ние ще направим бърз преглед на следващите няколко глави от Римляни. С това аз нямам намерение да бъда непочтителен към Павел.

Позволете ми да започна с глава 9.

Джон Калвин използваше тези глави и по специално глави 9 - 11, за да учи доктрината за индивидуално предопределение. Според тази доктрина, някой хора са предопределени от Бог за вечно страдание и някои за да се радват на вечно спасение. Тези хора нямат участие в това решение. Това е, което Бог е решил преди много време.

Това не е, за което глави 9 - 11 говорят. Те са относно избор за служба.

В глави 9 - 11 Павел говори за това как Бог избра Израел за служба на Бог. Също, той търси отговор на въпроса: "Защо по-голяма част от избраната нация отхвърля благовестието?"
Национален избор за служба

Когато Павел пише относно Яков и Исав (Римляни 9:10-14), той цитира от Малахия 1:2-3: "Яков възлюбих, а намразих Исав." (Римляни 9:13) Ако прочетете пасажа в Малахия, вие ще разберете, че пророка не говори относно Бог обичащ или мразещ личности. Пророкът използва личности, за да представи чрез тях цели нации - Израел и Едом.

Фараонът беше издигнат, за да прослави Бог. (Римляни 9:17-18). Фараона направи това чрез освобождаването на Израел или  противопоставяне на тяхната свобода. Бог щеше да накара Фараона да Го прослави независимо от неговото решение!

Трябва да запомним, че ако разберем глави 9 - 11 правилно, ние ще знаем, че те не са относно индивидуално спасение. Те са относно избор за служба. (сравни с 3:2)

Проблема, с който Павел се бори тук е: "Защо Евреите, като нация отхвърлиха благовестието?" Когато Калвин написа своят коментар върху тези глави, той смяташе че темата, която Павел разглежда е защо едни са спасени а други изгубени. Не, не. Темата в тези глави е защо избраната нация отхвърли Месия.

Нека видим вдъхновения отговор:
"И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване; а Израел, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон. Защо? Затова че не го търси чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват; " (Римляни 9:30 - 32)
"Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израел. Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание. Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога. Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва." (Римляни 10:1 - 4)
Моля ви забележете Павловата дума "покориха." Изисква се смирение, за да получите Божият подарък. Израел не пожела да се покори на Божията правда, предложена в Исус.

Защото Христос е краят на закона, като метод за спасение. Тези, които вярват в Христос, се доверяват на Неговата правда. Те не се доверяват на тяхната правда или тяхното усилие, за да пазят Божият закон.

В тези стихове Павел отговаря на въпроса си: "Защо Израел като нация отхвърли Месия?" Поради тяхното законничество. Поради това, че гледаха в собствените си успехи. Защото не вярваха в благодатта, до степента да я приемат като подарък. Защото искаха да изработят собствен път до Бог, смятайки, че са достатъчно добри.

За да бъда спасен, на мен ми трябва противоположният на този дух. Аз трябва да знам, че автора на песента беше прав, когато написа: "Нищо в ръката си аз не донасям."  Спърджън цитираше тази мисъл толкова често, че един ден, някой му изпрати бележка: "Ние сме уведомени достатъчно, относно празнотата на вашата ръка."

Чудя се дали небето мисли, че ние сме достатъчно информирани относно празнотата на нашите ръце.

Просто за кръста се хващам

"Те не се покориха на Божията правда."

Скъпи приятели, ние трябва да бъдем на мястото на просяка. Ние трябва да бъдем на мястото на сляп човек. Ние трябва да бъдем на мястото на прокажения. Ние трябва да признаем нашата недостатъчност, нашата инвалидност и нашето духовно заболяване. Като грешници ние сме недостатъчни пред Бог и виновни.

В покорност ние трябва да кажем: "Господи, ти си единствената ми надежда. Единствената ми надежда, Господи." Това е покоряване на Божията правда.

Забележете причината, поради която Павел казва, че ние трябва да се покорим: "Защото Христос е краят на закона, така че всеки който има вяра да бъде оправдан." Христос е краят на закона като средство за добиване на правда.

Христос не е краят на закона. Вие не можете да анулирате вечните десет заповеди и това, което те ни учат относно живота. Вие никога не можете да ги премахнете. Те са вечни.

Павел използва "краят на закона", в смисъл на придобиване на правда чрез закона.

Христос е краят на закона за правда, само за тези, които вярват. Това е начина, по който Христос става край на закона.  Единствено Той, чрез рождение е нашата правда.

Забележете, че Павел говори отново за това в глава 11. Той обобщава защо Израел, като нация отхвърли Месия.

Писанията ни обещават, че накрая всичкият Израел ще бъде спасен.

Повечето християни всред фундаменталистите в САЩ мислят, че обещанието, "Целият Израел ще бъде спасен" е свято обещание и че всеки Евреин ще бъде спасен. Това не е така.

Няма дори и намек, никъде в Библията, че всеки един в някоя определена нация ще бъде спасен. Със сигурност не и Австралийците!
Избраните

Библията не обещава, че всеки Евреин ще бъде спасен. "Обаче не всички хора в Израел са истински Божии последователи." (Римляни 9:6 CEV)   С други думи:

Забележете, че тук няма нищо относно Палестина, новият храм, жертвена система или антихриста. Метода на Библейско изследване, който открива всичко това в Римляни 9 - 11 е без каквато и да е тълкувателна помощ. Позволете ми да кажа, че такива думи сигнализират  твърдо неодобрение.

Няма нищо тук относно Палестина и храма. Тези стихове просто казват, че древният Израел загуби поради неверие в Месия. Но тези, които повярват, ще бъдат присадени обратно и в последните дни много ще дойдат при Христос, чрез вяра. Те ще съставят целия Израел. Но, запомнете, че не всички, които са родени в Израел са израилтяни. "Не всички, които са Израел, принадлежат на Израел." (Римляни 9:6)

Запомнете това. Не случайността на рождението, но благородният отговор на поканата на благодат е, което донася спасението.