ИСТИНАТА ОТНОСНО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО – ЧАСТ СЕДМА

ИСТИНАТА ОТНОСНО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО – ЧАСТ СЕДМА

 всеки един от нас в Христос.

 

Сега относно критичната точка.

Всичките учения, всичките твърдения, в доктрината за предопределението са ужасни!

Джон Стот казва, че не може да мислиш за такова нещо, като вечен ад за повече от четвърт час, без да достигнеш границата на лудостта. Той е прав. За това повечето хора отказват да мислят за това. По-добре е да ядем, да пием и да се веселим, защото утре ще умрем.

Но ако вероученията и Библията учат предопределение, тогава ние трябва да викаме относно това.  Но Калвинистите не го правят. Защо? Защото е много потискащо.

Позволете ми да кажа отново, думата "предопределение" не се намира в Библията. Но глагола "предопределен" се намира. Първо в Римляни 8 и след това в Ефесяни.

Нека погледнем в Римляни 8:
"Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бог, които са призовани според Неговото намерение. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави." (Римляни 8:28-30 NIV)

Предопределението е пълно с радост

Сега, това е критичната точка: Когато Павел използва думата предопределение тя е песен на радост. Тя е пълна с радостна музика.

В контраст, когато Калвинисткото предопределение представя доктринно изложение относно предопределението, това е най-тъжната от всички картини. (Това е така, тъй  като идеята, че повечето хора, ще страдат във вечни мъки не поради техни грешки е жестока, потискаща и садистична).

Позволете ми да повторя: Когато тези, които вярват в тази доктрина представят техните вярвания относно нея в тях има мрачност и смърт. "Повечето хора са родени, за да горят в ада завинаги" - казват те. Не поради нещо лошо във вас, но защото Бог се прозя и каза: "Добре, ще затворя очите си и ще избера следващото име."

Простете ми, но аз отново изпаднах в не евангелски дух.  Но изложена грубо, доктрината относно предопределението се сумира в карикатурата, която представих. Бог, без каквато и да е причина или действие от страна на човека каза: "Аз ще спася този човек. Но, този там, аз ще осъдя."

Моят коментар е: "Всичките доктринални твърдения на тази доктрина са ужасни, тъжни, нараняват сърцето и ви докарва до лудост ако вярвате това. Но когато Павел използва думата, тя е пълна с музика. Което показва, че той няма предвид това, което доктрината за предопределението казва.

Виждате ли това? Когато Павел използва думата, тя е пълна с музика, не садизъм.

Моля ви прочетете Римляни 8:28 отново, който стих е въведение към неговото изложение относно предопределението:

Ние знаем, че всичко работи. Да, това е законът на промяната. Но, знаейки само това е много депресиращо. Аз ще остарея. Ще загубя тези, които обичам, те ще ме загубят също. Нещата, които притежавам ще избледнеят и аз ще изчезна преди тях. Всички неща работят. Толкова много, е депресиращо.

Но стиха казва, че всички неща работят заедно.
Нашата любов към Бог е отражение

Тази дума променя всичко. Всички неща работят заедно. 

Има план за всичко, има причина, има Божествен план. Ние не сме потопени в хаоса на шанса. Нещата работят заедно и те работят за доброто на тези, които обичат Бог.

Много рядко е, когато Библията говори относно нашата любов към Бог. Писанията говорят за Божията любов към нас. Радвам се, че е така. След всичко, нашата любов е слабо ехо, на Божията любов към нас. Нашата любов е бледо отражение на Неговата.

Вие не можете да обичате Бог, преди да сте сигурни в Неговата любов за вас. Това е една от причините, поради които тази доктрина е толкова ужасна. Много прекрасни светии, са подържали тази доктрина, но те бяха светии независимо от това, не поради това. Римляни 8:28 ни показва Бог, който е много по-различен от този на Калвинистите.
Да не бъдем загубени никога

Съществува една прекалено сладка хапка в доктрината, която разглеждаме, хапка, която е много, много вкусна. Това е  завладяващата мисъл, че понеже, Бог ви е избрал, вие не можете да бъдете изгубени. Но как мога да съм сигурен, че вие сте избрани?

Хората вярващи в тази доктрина, не могат да бъдат сигурни, че те са избраните. Това намалява привлекателността малко. Но след като преминеш през тази трудност веднъж и кажеш: "Аз съм между избраните" - вие сте постигнали целта.

Истината е, че вярващият, всеки вярващ е постигнал целта. Това е поради факта, че когато гледаме към Исус ние никога не можем да бъдем изгубени.

Ние говорим относно факта, че когато Библията използва думата "предопределен" то тя е пълна с музика на радост. Не е мрак и смърт, кисело и горчиво забиващо се в сърцето ви, причинявайки депресия. Тя е пълна с музика. "Предопределен" ни казва: "Чуйте, всичките неща, лошите неща в живота ви и тези, които ви заобикалят, те всички ще работят за добро."

На нас не ни се иска да повярваме. Но, позволете ми да ви представя една илюстрация. Повечето болка е предпазваща. Аз харесвам Джордж Шихан, философа на тичащите. Той казва: "Ако сте тичач, вие преминавате през всякакъв вид проблеми. Ако има нещо, което ви дразни вие може да продължите да тичате. Но никога не бива да тичате когато изпитвате болка, защото болката е предупреждение." Това е ехо на всички учени и лекари, когато те твърдят, че предназначението на болката е да предпази.

Казах ви преди за нашата котка Луси, която скочи върху горещата печка и си изгори лапичките. Луси никога повече не скочи върху печката. Болката е предпазваща.

Ако никога не чувстваме болка, ние ще загубим пръстите си и може би живота си. Болката е предпазваща. Така че, сега ние приемаме принципа физически. Скъпи приятели, разберете това:  Нашите други болки са предпазващи също. Тези неща, които донасят главоболие и сърдечна болка, са предпазващи също. Те са част от Божия предопределен план да ни преобрази.

Ако ние нямахме никакви проблеми или никакви трудности, ние нямаше да имаме нужда от Бог. Болката е предпазваща, той като тя разбива илюзията, че всичко е наред. Животът може да ни съблазни и да каже: "Джон Доу, всичко е наред. Джейн Доу всичко е розово. Ударете го на живот."

Но болката е по-реалистична. Болката казва: "Този живот е опасен, Джон и Джейн, ние се нуждаем от помощ." Това е вестта на болката. Точно както физическата болка е предпазваща, така и другите ни болки са предпазващи.

Нашите емоционални, психически, духовни  и социални болки ни държат близко до Бог. Не трябва да ни се напомня да се помолим, когато сме в трудности. Не е трудно да сме смирени, когато имаме трудности.
Всички сме призовани

Павловият коментар, че: " всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога" - е първата част от неговата песен. След това той продължава с музиката:

Един ден ние ще бъдем като Исус.

Тези, които Бог предопредели, Той също призова. Не забравяйте, че книгата до Римляните започва с това, че всеки един от църквата в Рим е призован. Така че, да си "призован" или "избран", не е предопределение в смисъл на Калвинисткото разбиране.

Най-ясният текст в Писанията относно Божия предопределен план за спасение е Йоан 3:16. И той е великолепна музика за тези, които вярват.