Сокът от растението се използва при очни заболявания. Баните с миризлив аир се прилагат при измръзвания и отоци, причинени от измръзвания, а маслото от корените му успешно лекува косопад. Време на събират: всички части на растението се берат през септември. Внимание: Използван в прекалено големи количества, миризливият аир предизвиква повръщане] ПОЛСКИ хвощ (Equisetum arvense) Растението се нарича още котешка опашка. Всяка пролет от тънкото коренище израства най-напред едно сиво-кафяво стъбло със спо- роносно класче. Неспороносното зелено стъбло пониква по-късно, през лятото и наподобява миниатюрна коледна елха. За лечебни цели се използва само изсушеното зелено стъбло. Полският хвощ действа пикочогонно и кръвоспиращо, укрепва белодробните тъкани иускорява зарастването натрудно лечими рани. Време на събиране: Най-добре е да се бере през лятото, от май до август.
СЛЕЗ
(Malva neglecta)
Слезът е получил това название заради характерните си плодове. Многобройните разновидности (градински, царски, тревист, мускус полски, горски) представляват красиви малки растения с жълтеника понякога розови или виолетови цветчета. В диво състояние билка расте навсякъде.
Като лечебно растение слезът е бил ценен още в древността. Слезът оказва лечебно въздействие преди всичко при заболявания, свърза с възпалителни процеси. Има много добър ефект при отоци. Подутите тъкани омекват и оздравителният процес се ускорява. Независимо ли се прилага вътрешно или външно, слезът действа успокояващото и стимулира освобождаването на тъканите от отровните вещества. Подходящ е за лечение на плеврити, смущения на храносмилателната и отделителната система.
Слезът е традиционно използвано средство срещу запек, а дъвкането на корените му предпазва от инфекциозни заболявания. Освен това той е изключително добро средство за почистване на кожата и има много добро действие при акне и старчески петна.
Време на събиране: Най- подходящ за беритба е периодът на цъвтеж — от юни до август. Синьото обагряне на цветчетата се запазващ само ако не са изложени на светлина. Коренът се изравя през есента.
В ПАМЕТ НА МАРИЯ ТРЕБЕН Мария Требен, по баща Гюнцел, е родена на 27 септември 1907 г. в Заац в бившата Судетска област. Била средната от три сестри в семейство на будни родители. Баща й имал собствена печатница за книги, а майката била домакиня. На десет годишна възраст Мария загубила баща си, загинал при трагична злополука. Две години по-късно майката, заедно с трите си дъщери, се изселила в Прага.
Мария завършва лицей, а след това започва работа в редакцията на вестник „Пражки всекидневник". Професията отнемала цялото и време, защото освен във вестника, тя работела и за писателя Макс Брод. След 14 години, отдадени изцяло на работата, тя се омъжва за Ернст Готфрид Требен — инженер в горноавстрийските енергодобив- ни заводи, и остава до края на живота си домакиня. Съпругът й произхождал от планинската област Бьомервалд, затова младото семейство се преселило в родната му къща в Каплиц. Две години по-късно се ражда единственият им син Курт Дитер. Към края на 1945 г. семейството е изселено. Ернст Требен е арестуван, а Мария и малкият им син прекарват следващите две години в няколко лагера за германци. Когато семейство Требен се събира отново, те намират своя нов дом в Австрия. Няколко години живеят в Мюлфиртел (Горна Австрия), докато накрая се установяват в Гризкйрхен, където Ернст Требен е назначен за районен ръководител на Горноавстрийските енергодобивнй заводи. Тук семейството построява къща, в която Ернст и Мария живеят заедно до залеза на своя живот.
