Съдържание глава първа: увод 3

3. Данъчно събитие

По смисъла на ЗДДС данъчното събитие е доставката на стоки или услуги, извършени от данъчнозадължени лица и с място на изпълнение територията на страната, износът съгласно чл. 14, както и вносът на стоки по чл. 11. Това е правният факт, по силата на който се пораждат права или задължения по ЗДДС. С оглед даденото понятие може да се каже, че то има широк обхват, от който могат да бъдат изключени само онези случаи, които Закона е регламентирал.

Определянето на датата на възникване на данъчното събитие е от съществено значение, защото това е датата, от която данъкът по този Закон става изискуем и регистрираното лице трябва да го начисли или възниква основание за неначисляването на такъв за освободените доставки. По правило тя е по-ранната от двете дати:

1. 
   Датата на прехвърляне правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършване на услугата. Съгласно текста на чл. 31 от ППЗДДС, услугата е завършена на датата, на която съгласно Закона за счетоводство и действащите счетоводни стандарти възникват условията за признаване на прихода от нея;
   
2. 
   Датата на плащането ( цялостно или частично авансово плащане ).
   

Специфични хипотези за определяне датата на възникване на данъчното събитие са на лице при наличието на някои специални договорни условия за изпълниние на доставки. Те са регламентирани в чл. 26 от Закона, а именно:

• 
  при доставки на стоки, свързани с прехвърляне на собственост при отлагателно условие или срок-датата, на която при нормални обстоятелства правото на собственост ще се прехвърли;
  
• 
  при предоставяне на активи по договор за финансов лизинг-датата на всяко плащане или датата, на която то е станало дължимо.Тоест обезсилва се фактическото предаване на стоките поради други специфики на този договор;
  
• 
  при периодични доставки или такива с непрекъснато изпълнение-датата на всяко отделно плащане, ако то не се прави на датата, на която е станало дължимо;
  
• 
  при извършване на продажби чрез пощата-датата, на която продавача получи плащането;
  
• 
  при доставки осъществени чрез автомати за продажба или други подобни уреди, задействащи се с монети или жетони-датата, на която продавача извади монетите или жетоните;
  
• 
  при получаване на авансово плащане от нерегистрирано лице по повод доставка и я извърши след регистрацията си по този Закон-датата на фактическото прехвърляне на собствеността върху стоките или завършването на услугата.
  

В чл. 29 на действащия сега ЗДДС данъчната основа се определя като “ сума, дължима на доставчика от получателя или от трето лице за доставката, определена в левове и стотинки, без данъка по този закон “¹⁴. Към договорената между страните сума се включват и други суми в посока на увеличение на данъчната основа. Това са:

• 
  Всички други дължими данъци и такси, включително акцизи;
  
• 
  Всички получени и усвоени от доставчика финансирания, когато са пряко свързани с доставката;
  
• 
  Лихви за забава и неустойки, ако са пряко свързани с доставката. Изрично се изключват от облагане с ДДС неустойките, дължими по повод разваляне на договор на основание чл. 39 от ППЗДДС;
  
• 
  Съпътстващи разходи, които могат да бъдат комисионна, опаковане, транспорт и застраховка, начислени от доставчика на получателя.
  

Така формирана данъчната основа подлежи и на корекции в посока на намаление. Те са регламентирани в чл. 29, ал. 3-търговски отстъпки, отбив или рабат, ако се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие. Изключения съществуват за доставките по чл. 23 от Закона за тютюна и тютюневите изделия¹⁵.

В случай, че те се предоставят след датата на възникване на дънъчното събитие, посоченото облекчение е неприложимо, а тяхната сума се включва в увеличение на данъчната основа на доставката, по повод на която са направени.

При доставки на стоки или услуги срещу насрещна престация в чуждестранна валута данъчната основа се определя на база левовата равностойност на съответната валута по централния валутен курс на БНБ към датата на възникване на данъчното събитие.

В ЗДДС не се допуска данъчната основа при облагаеми доставки на стоки да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или себестойността на произведената продукция по смисъла на Закона за счетоводството, а в случай на внос-от данъчната основа при осъществяването на вноса.

Съществуват изключения от посоченото правило, при което е възможно данъчната основа да е и по-ниска от тази регламентирана в чл. 29, ал. 5 при придобиване на стоката. Те са законово определени в ал. 6 на същия член, а именно:

1. 
   При продажба на стока по пазарна цена, определена чрез метода на сравнимите, неконтролирани цени между независими търговци или метода на пазарните цени;
   
2. 
   При продажба на стоки с фиксирани цени с нормативен акт;
   
3. 
   При продажба на стоки с финансиране от държавния или общинския бюджет;
   
4. 
   При продажба на бракувани стоки, за които е приложена разпоредбата на чл. 82;
   
5. 
   При продажба на вестници и седмични списания;
   
6. 
   При износа по смисъла на чл. 14.
   

Стойността на услугата по последващо безвъзмездно гаранционно обслужване също се прибавя в увеличение на данъчната основа. След като гаранционното обслужване е включено в цената на предоставяната стока и изпълнението му зависи от проявата на определени дефекти по доставката, логично е стойността на услугата, свързана с отразяване на дефектите на гаранционния срок да бъде част от данъчното основа на доставката.

В чл. 30 от ЗДДС са посочени и някои специфични случаи, свързани с определяне на данъчната основа при доставка на някои стоки или услуги.

При прехвърляне на собственост върху сграда или част от нея за данъчна основа се взема по-високата от договорената между страните, увеличена с дължимите данъци и такси по самото прехвърляне и данъчната основа, определена съгласно чл. 46 от ЗМДТ¹⁷.

Когато се прехвърля соственост на МПС за данъчна основа се приема по-високата между данъчната основа, определена съгласно чл. 29 от Закона и застрахователната му стойност.

За данъчна основа се приема пазарната цена на предоставената стока или услуга, когато:

1. 
   Плащането се извършва със стоки или услуги;
   
2. 
   Доставката е между свързани лица, с изключение на доставките по чл. 14 от КТ, чиято данъчна основа се определя сагласно чл. 29, ал. 5;
   
3. 
   При плащания изцяло или частично със земя;
   
4. 
   При безвъзмездни доставки на стоки или услуги. Тук не се включват услуги финансирани от държавния или общинските бюджети.
   

Данъчната основа при осъществен внос на стоки представлява митническата стойност съгласно Закона за митниците, определена в левове и увеличена с дължимите митни сборове, такси, вноски и акциз.

Тези доставки имат статут на доставките облагаеми с основната данъчна ставка и дават право на данъчен кредит за платения данък за ресурсите и услугите, свързани с доставката.

Основен момент в Закона е начисляването и определянето на данъка върху добавената стойност. Начисляването му се извършва от:

1. 
   Доставчика на стоката или услугата, когато е регистриран по ЗДДС и извършената доставка е облагаема-в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие;
   
2. 
   Митническите органи при осъществен внос на стоки, които не са освободени по реда на чл. 59 от Закона;
   
3. 
   От получателя на услугата при спазване на хипотезите на чл. 61 от Закона;
   
4. 
   От данъчните органи при извършване на ревизия за установяване на данъчни задължения.
   

Размерът на данъка за всяка отделна доставка се определя като данъчната основа се умножи по процента на данъчната ставка. Използва се следната формула:

където:

Данъкът се смята за начислен, когато доставчика издаде документ, в който посочи данъка и отрази този документ в отчетните регистри, отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената Справка-декларация.

Така начисления данък се дължи за данъчния период, включващ датата на издаване на документа, с който данъка е начислен, ако не е издаден такъв за данъчния пероид, включващ датата на възникване на данъчното събитие.

В някои случаи определяне на данъка се извършва по специфични начини и те са описани в чл. 56 от ЗДДС:

1. 
   Един от тях е при прехвърляне на собственост върху сграда или част от нея- в този случай от размера на начисления данък се приспадат дължимите за прехвърлянето държавни и местни данъци и такси и така получената разлика представлява размера на дължимия данък. Тук трябва да се отбележи, че не се приспадат нотариалните такси, дължими на нотариуса по тарифата към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, които по своя характер са възнаграждение за нотариалните услуги, а нямат характер на държавни или местни такси по смисъла на Закона за държавните такси или на Закона за местните данъци и такси.
   
2. 
   Когато в договора за доставка, данъка не е бил изрично посочен, се приема че е включен в договорената цена;
   
3. 
   Данъка се приема за включен в обявената цена при продажби на стоки на дребно в търговската мрежа.
   

В чл. 59 са изброени изчерпателно случаите на внос на стоки, при които не се начислява данък. Контролът и освобождаването от данъка при внос по този член се извършва от митническите органи и по реда на Закона за митниците и Правилника за неговото прилагане¹⁸.

Със ЗДДС е възприет “ методът на приспадането ” за установяване на добавената стойност. Най-общо казано, при него ДДС се установява непряко по счетоводните данни, а коствено-от начисления данък за продажбите се приспада платения данък за покупките и разликовият данък е резултат за периода, съответстващ на добавената стойност, създадена от осъществяваната дейност.

При този метод, възприет от всички страни от Европейската общност, особенно значение придобива въпроса за признаване на правото на данъчен кредит. Съгласно чл. 63 данъчният кредит предтавлява сумата от начисления данък добавена стойност на регистрираното лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, или за внос на стоки в рамките на данъчния период, която сума лицето има право да приспадне. За да ползва правото на данъчен кредит за регистрираното лице следва да са изпълнени условията на чл .64, ал. 1 от Закона за ДДС.

Първото условие заложено в този член е, че лицето, което е получател на доставката трябва задължително да е регистрирано по този закон към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаване на данъчната фактура или датата на издаването на митническата декларация при внос.

Второ условие за правото на ползване на данъчен кредит е изпълнителят по доставката-доставчикът, да е начислил данък най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка.

Третото важно условие е, че доставката, по която е начислен данъкът, следва да е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие.

Задължително условие при вноса на стоки е начисленият данък по митническата декларация да е внесен в Републиканския бюджет.

Важен момент за правото на приспадане на данъчен кредит е т.5 на чл. 64. Тази разпоредба дава право на регистрираното лице да ползва данъчен кредит за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, когато те са използвани, използват се в момента или ще бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки.

Друго задължително условие е притежаването на данъчна фактура, данъчно дебитно известие, чиито реквизити отговарят на Закона за счетоводството и на изискванията на този Закон или митническа декларация, заверена от митническите органи.

Тук трябва да обърнем внимание, че данъчен кредит не се признава, ако не е налице някой реквизит на фактурата, че няма основни и не основни, важни и маловажни реквизити. Всички реквизити трябва да съществуват на фактурата, за да се признае правото на данъчен кредит.

Не е коректно ползването на данъчен кредит от получателя да се обвързва с действията на доставчика. Доставчикът и получателят са два различни стопански субекта със съответни права и задължения, регламентирани от Търговския закон и от данъчните закони. Редовният и изряден получател по доставката е изпълнил всички изисквания за ползване на данъчен кредит, но въпреки това той няма да има право на такъв ако доставчикът му не е отразил в счетоводството си даанъка по фактурата. Отговорността и санкциите за неосчетоводяването трябва да носи прекият виновник-доставчикът.

Същевременно действа и забранителен режим, при който независимо, че е налице изпълнение на условията по чл. 64 или чл. 68 правото на приспадане на данъчен кредит не се разрешава в случаите, когато:

1. 
   Стоките или услугите са за представителни мероприятия;
   
2. 
   Придобит е мотоциклет или лек автомобил, в който броя на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5, освен в случаите, когато лицето извършва основна дейност. Условията, при които лицето ще има право на данъчен кредит тъй като извършва с тях основна дейност са посочини в чл. 65 от ППЗДДС¹⁹;
   
3. 
   Стоката или услугата са предназначени за поддръжката, ремонта и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по предходната точка;
   
4. 
   Стоката или услугата се използва за извършване на освободени доставки;
   
5. 
   Стоката е отнета в полза на държавата или сградата е разрушена като незаконно построена.
   

• 
  Доставчик е данъчен субект, който не съществува или осъществява търговска дейност без данъчна регистрация;
  
• 
  Доставчикът не е начислил данък в законноустановените срокове;
  
• 
  Доставчикът е начислил данък без наличието на основания за това;
  
• 
  Доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в оказания му от данъчен орган срок.
  

където:

където:

1. 
   Получените лихви по разплащателни и депозитни сметки;
   
2. 
   Доставките по прехвърляне на предприятие съгласно чл. 44 от Закона;
   
3. 
   Доставките по повод безвъзмездното разпореждане с активи от държавата или общините по смисъла на чл. 46 от ЗДДС;
   
4. 
   Правните действия по обезпечаване на вземания съгласно чл. 47 от ЗДДС;
   
5. 
   Даренията по чл. 49 от Закона;
   

Формулата за извършване на корекцията е следната:

където:

Правото на данъчен кредит възниква за данъчния период, през който е издадена данъчната фактура, данъчното дебитно известие или митническата декларация и се упражнява чрез осчетоводяването му в Дневника за покупки и Справката-декларация за този или в един от следващите три данъчни периода. Това право на получателя по доставката е регламентирано в чл. 67 от ЗДДС. С изтичането на упоменатия срок се погасява правото на данъчен кредит по данъчната фактура. Изключение съществува само за особените режими за ползване на правото на данъчен кредит съгластно глава 12 от ЗДДС.

Корекция на ползван данъчен кредит може да се извърши и при други обстоятелства. Такава корекция се налага в случаите, когато регистрирано лице, което изцяло или частично е присподнало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити, или придобити по друг начин от него стоки получени по облагаема доставка услуги и в последствие използва стоките или резултата от услугите за извършване на освободени доставки. Корекцията в този случай се състой в начисляването на данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Датата, на която се начислява е датата на извършване на освободената доставка.

Друг случай, при който се налага извършването на корекция на ползвания данъчен кредит се съдържа в чл. 82 от ЗДДС. При установяване на липси или при бракуване на стоки, при придобиването на които е приспаднат като данъчен кредит начисления за тях данък, регистрираното лице трябва да начисли данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Данъкът се начислява, на датата на установяване на липсата или на бракуване на стоката.

Това правило не се прилага и не се начислява данък в случаите регламентирани в ал. 3 на същия член, а именно:

• 
  при липси и брак причинени от непреодолима сила;
  
• 
  при липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири, и липси на стоково-материални ценности при тяхното съхранение и транспортиране съгласно утвърдени стандарти и други нормативни актове;
  
• 
  при технологичен брак в допустимите норми, определени на базата на действащите държавни стандарти, отраслови и заводски нормали и с технологичната документация за съответното произвадство или дейност;
  
• 
  при брак на ДМА, когато балнсовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност.
  

Резултатът за определен данъчен период може да бъде данък за внасяне или данък за възстановяване.

При внос на стоки, задължението за внасяне на данък възниква а всеки осъществен внос отделно, а не за данъчния период. Ефективното внасяне на начисления от митническите органи данък е предпоставка за освобождаване на внасяната стока от митнически контрол и за регистриранита и за нерегистрираните лица по този Закон. В резултат на това възниква правото на данъчен кредит за лицата, които са регистрирани по ЗДДС.

Дължимият ДДС при внос на стоки се внася:

1. 
   По сметка на съответното митническо учреждение оформящо вноса;
   
2. 
   По сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса, или в касата на митническото учреждение, когато вносител е нерегистрирано по този Закон физическо лице , което не е едноличен търговец.
   

Съществува забранителен режим по отношение на процедурата по прихващане, регламентирана в ал. 4 на чл. 77. Съгласно нея данъчните органи нямат право да извършват прихващане на данък за възстановяване с други държавни вземания по време на процедура по приспадане на същия.

Приспадането се извършва само от регистрираното лице в рамките на три едномесечни данъчни периода.

Възстановяването на данък се извършва от данъчния орган след приключване процедурата по приспадане, ако има остатък. То се извършва в 45-дневен срок от подаването на последната Справка-декларация. При забава от страна на данъчния орган данъкът се възстановява ведно със законната лихва за периода на просрочие. Същевременно в чл. 78 от Закона изчерпателно са регламентирани случаите, при наличието на които сроковете за възстановяването на данъка спират и могат да се възобновят.

Съществува и кратка процедура за възстановяване на ДДС. За да се ползва това право за възстановяване в краткия срок, който е 30-дневен, регистрираното лице трябва за последните 12 месеца да е извършило износ по смисъла на чл. 14 и доставки по чл. 92 на обща стойност повече от 30 на сто от цялата стойност на всички извършени от него доставки за същия период и да няма неизплатени данъчни задължения. Той също трябва да удостовери писмено пред съответната ТДД обстоятелствата, които пораждат това му право.

ЗДДС е предвидило и специални процедури за възстановяване на платен данък при условията на взаимност от:

1. 
   Дипломатически представителства;
   
2. 
   Консулства;
   
3. 
   Представителства на междуправителствени организации;
   
4. 
   Членовете на персонала на изброените.
   

1. 
   Доставки при условията на комисионен договор;
   
2. 
   Доставки на стоки втора употреба, произведения на изкуството, на предмети за колекции и на антикварни предмети;
   
3. 
   Доставки, свързани с инвестиционно злато;
   
4. 
   Доставка на туристически услуги;
   
5. 
   Доставки по силата на международни договори, спогодби, конвенции и други.