Съдържание глава първа: увод 3

1. Същност на данъка върху добавената стойност. Основни понятия 4

2. Регистрация и дерегистрация 20

3. Данъчно събитие 25

4. Данъчна основа 27

5. Данъчна ставка 31

6. Обхват и начин на определяне на данъчен кредит 33

7. Специфични режими 42

1. Основни документи свързани с данъка върху добавената стойност 43

2. Други документи свързани с начисляването и отчитането на ДДС 47

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА:

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ ПРИ РЕГИСТРИРАНИ ЛИЦА 52

1. Характеристика на стопанската дейност на СД “ Строил-Емануил и Лидия Кирилови “ гр. Видин 52

2. Организация на отчитане на разчетните взаимоотношения по

отношение ДДС в СД “ Строил-Емануил и Лидия Кирилови “

гр. Видин 53

3. Възникнали проблеми по прилагането на ЗДДС в СД “ Строил-

Емануил и Лидия Кирилови “ гр. Видин 67

ГЛАВА ПЕТА:

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 68

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 70

ПРИЛОЖЕНИЯ

ГЛАВА ПЪРВА

УВОД
Интеграцията между страните от ЕС и функционирането на Единния пазар като “ Пространство без вътрешни граници, в което се осигурява свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали “¹ изисква хармонизация на националните законодателства в областта на данъчното облагане, включително относно данъка върху добавената стойност. На ниво първично законодателство правното основание за провеждането й се съдържа в чл. 99 от Договора за създаване на Европейската общност², който препоръчва хармонизиране на онези косвени данъци, които имат отношение към функционирането на Общия пазар и могат да окажат пряко въздействие върху неговото развитие.

Основният европейски документ, очертаващ правната рамка на данъка върху добавената стойност, е Шестата директива на Съвета 77/388/ЕЕС от 17 май 1977 г. за уеднаквяване на законодателството на страните – членки, уреждащо данъка върху оборота – обща система на данъка върху добавената стойност: унифицирана база за оценка. Директивата дава най-обща уредба на облагането с данък върху добавената стойност с оглед на разбирането, че всяка от държавите в общността има суверенното право да определя системата на данъчното си облагане.

Съгласно Директивата приложното поле на данъка върху добавената стойност обхваща възмездните доставки на стоки и услуги, извършени на територията на страната от данъчнозадължено лице, както и вносът на стоки. Уредени са някои изключения от общото правило, както и начина на формиране на данъчната основа. Европейският законодател предоставя на държавите-членки правото да определят във вътрешното си законодателство продължителността на данъчния период в рамките на една година. Шестата Директива посочва реда, който следва да се спазва при уреждането на правния институт на данъчното приспадане във вътрешното законодателство. Уредени са и някои изисквания, които трябва да бъдат съблюдавани от страните – членки при определяне на конкретните размери на данъчните ставки за облагане с ДДС.
ГЛАВА ВТОРА

ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ И ДАНЪЧЕН КРЕДИТ
1. Същност на данъка върху добавената стойност. Основни понятия
През 1917 г. Т. Адамс пръв разработва основните принципи на облагане с ДДС. Началото на този данък е поставено в Европа, където през 1919 г. в Германия е въведен под първоначалното наименование “ облагороден данък или още наричан нетен данък върху оборота “. През 1921 г. Ф. фон Сименс чрез своите трудове се нарежда на челно място сред пионерите в разработването на същността на този данък заедно с Адамс. След Германия, през 1936 г. Франция втора въвежда този данък, но под друго наименование “ данък върху производството “. Това различно наименование е обусловено от факта, че обектите на облагане са се облагали само веднъж – при тяхното производство. С развитието на данъчното законодателство и практика във Франция този данък е заменен от т. нар. “ единен ДДС “. С развитието на икономиката от средата на ХХ в. се постига и развитие на данъчните закони. Във всеки един момент данъчното законодателство в една страна трябва да е съобразено ида отговаря на икономическите условия и тенденции на развитие на икономиката на страната. От тази гл. т. като “ баща “ на съвременния вариант на ДДС се явява Морис Лоре. Този нов, усъвременен вариант на ДДС за пръв път е въведен във Франция. Изключителната роля на М. Лоре му е отредена и във връзка с това, че този негов вариант е възприет от Европейската общност като моден и база, на чиято основа страните членки да хармонизират своите законодателства.

В България ДДС е въведен от 01.04.1994 г. като заедно с нас и Швейцария въвежда този данък за пръв път. В Унгария този данък започва да действа от 1988 г. като страна от току що разпадналия се Източен блок. С този процес на последователно въвеждане на данъка от страните в Източна Европа може да стане ясно какъв курс са предприели за бъдещото си развитие, а именно курс на приобщаване към ЕО.

ДДС има за цел да бъдат обложени оборотите, които реализират предприятията. Облагат се всички обороти реализирани от стопанските субекти, с изключенията предвидени в закона, независимо от броя на етапите на покупко-продажба. Особеност на този данък е това, че съществува разлика между платец и реален носител на данъка. Предприятията в процеса на своята дейност внасят в полза на Републиканския бюджет съответния размер на данъка за периода, а потребителите на произведените стоки и услуги са крайни носители на данъка. С течение на развитието на законодателствата си много страни извън Европа направиха крачка към усъвършенстване на своите данъчни закони. Това му отрежда място на един от водещите данъци в много страни в света. Той се явява един важен приходоизточник за бюджетите на тези страни.

Данъка върху добавената стойност има две важни характеристики:

-неутралност;

-осигуряване на значителни приходи в бюджетите.

Като се има в предвид, че ДДС е един от основните видове данъци, залегнал във фискалната политика на Република България, законодателят ( НС ) е приел широк обхват, чрез който се цели да се обхванат всички събития подлежащи на облагане. В чл.1 на Закона за данъка върху добавената стойност³ е определен предметният обхват. Той включва следните видове данъчни събития: 1. това са доставките на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, освен това този доставка трябва да е извършена от данъчнозадължено лице; 2. износът, когато е осъществен от данъчнозадължено лице; 3. вносът на стоки на митническата територия на страната. В предметният обхват на закона откриваме две важни особености характерни за данъка върху добавената стойност. Първата особеност е, че с този данък се облагат всички събития извършени на територията на страната, т. е. разпоредбите на закона не се прилагат за доставки с място на изпълнение извън територията на Република България. Втората особеност е,че на облагане с този вид данък подлежат лицата, които са регистрирани по ЗДДС. Като изключение от правилото е отделен вносът. При внос данъчнозадължени са всички субекти независимо дали са регистрирани или не по този закон.

Всички данъчни събития, които са извършени извън териториялния обхват на страната не са обект на данъчно облагане. Териториялният обхват съгласно ЗДДС включва географската територия на РБ, констиненталния шелф и изключителната икономическа зона, с изключение на свободните зони, свободните складове и търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия.

За по-доброто разбиране на Закона за ДДС е необходимо да се разгледа понятийния апарат, съдържащ се в него. Едно от понятията разгледани в Закона е “доставка”. Съгласно чл. 6, ал. 1 доставката се определя като прехвърляне на собственост върху стоки или на други вещни права върху стоката, както и извършването на услуги. Поставено е условие, това прехвърляне на собственост или вещни права или пък извършването на услуги да става срещу насрещна престация. Доставката се извършва на основата на сключена сделка или с цел такава да се сключи.

Насрещната престация е дефинирана като “ цената или възнаграждението, платено или дължимо на достовчика, определено в пари, стоки или услуги “.

Данък се дължи за събития везникнали в резултат на независима икономическа дейност. Съгласно чл. 4 тази дейност се определя като:

-всяка дейност, извършвана редовно или по занятие, включително всяка интелектуална дейност, упражнявана като свободна професия;

-дейност, свързана с производството, търговията, селското стопанство;

-предоставянето на услуги;

-извличането на суровини;

-извършването на подготвителни и спомагателни работи осъществявани за използване или консумация от потребителите;

-използването на материална и нематириялна собственост с цел получаването на приход от нея, когато има тряен хяряктер.

1. Държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт;

2. Физическите лица за осъществяваната от тях дейност по трудов договор;

3. Физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.

В ал. 3 от същия член е регламентирано,че държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление също могат да бъдат данъчнозадължени субекти по отношение на своята дейност, когато тя има не обществен, а икономически характер. В тези случаи държавният или местен орган влияе на пазарните условия и по същество нарушава конкуренцията, а оттам създава нереавнопоставеност на пазара. Те са данъчнозадължени лица, когато :

• 
  извършинете от тях доставки имат за резултат значително нарушение на свободната конкуренция, ако законно могат да се осъществят от данъчнозадължено лице по този закон;
  
• 
  извършва дейности посочени в Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност.
  

Наред с облагаемите доставки в ЗДДС са регламентирани и всички случаи на доставки,при които не се начислява и дължи ДДС-това са освободените доставки. При освободените доставки не се начислява данък и доставчика няма право да ползва данъчен кредит за доставените ресарси и услуги за осъществяването на доставката. Освободаните доставки са посочени в чл. 33 – 52б.:

-доставки свързани със земя;

-Наем на сгради за жилище;

-Финансови услуги;

-Застрахователни и презастрахователни услуги;

-Социално- и здравноосигурителни услуги;

-Доставка на социални помощи;

-Здравни услуги;

-Лекарствени средства;

-Образователни и културни услуги;

-Правни услуги;

-Приватизационни зделки;

-Разпореждане със стоки, отнети или изоставени в полза на държавата;

-Безвъзмездно разпореждане с активи от държавата или общините;

-Правни действия по обезпечаване на вземания;

-Дарения с изключение на акцизните стоки или услуги в полза на посочените учреждения съгласно чл. 49, ал. 1;

-Хазарт;

-Доставка на културни ценности и продажба на билети;

-Доставка свързана с метални отпадъци.

В чл. 33, ал. 2 са посочени като освободени и доставките с място на изпълнение извън територията на страната, с изключение на износа, както и такива извършени извън рамките на независимата икономическа дейност и доставки на стоки, намиращи се в антрепозитен склад под митнически контрол.

Към освободените доставки от данък, законодателят е предвидил и вносът на стоки съгласно чл. 59 от Закона.

Едновременно с понятията облагаема доставка и освободена доставка бе въведено понятието “ недоставка “.

Според Ивайло Кондарев “ най-значимата хипотеза за “недоставка”е тази, която е свързана със социално-битовото и културно обслужване на персонала”⁴. На основани е чл. 6, ал. 4 не се счита за доставка по смисъла на ЗДДС безвъзмездната доставка на стоки и услуги, предоставени от работодател на работник или служител по глава 14 от Кодекса на труда⁵, свързани с дейността на предприятието. Това означава, че от освободена сделка законодателят е превърнал това предоставяне на стоки и услуги в недоставка за целите на ДДС. За да не се намалява стопанския и финансов интерес на работодателите от извършването на посочените важни за заетите лица мероприятия, законодателят е предвидил да се запази правото на данъчен кредит, въпреки че доставката е обявена за недоставка.

Друг вид недоставки са доставките по гаранционно обслужване на стоките, когато по силата на договора е за сметка на чуждестранно лице, което няма седалище или клон на територията на страната и което няма регистрация по тази Закон. Гаранционното обслужване включва предоставянето на труд или резервни части от оправомощен от производителя на стоката търговец за отстраняване на фабричен дефект. Приема се, че разходите по гаранционното обслужване са включени в цената на продаваната стока и така са били обект на облагане с ДДС. По действащия до края на 2003г. ЗДДС, въпросната сделка с услуга беше облагаема с 20 на сто ДДС, подлежащ на начисляване от оторизирания местен търговец на чуждестранния производител-негов клиент. От 1 януари 2004г. услугата се третира от ЗДДС като “недоставка”. Което, разбира се, означава, че местния търговец-сервизна фирма, няма да има задължението да начислява ДДС; едновременно с това обаче той не ще има правото на данъчен кредит за резервните чести и други стоки ( и услуги ), които използва за извършване на услугата по отстраняването на фабричния дефект.

Чл .6а регламентира като недоставка прехвърлянето на собственост или ограничени вещни права върху стоки или извършването на услуги в резултат на: преобразуване на търговски дружества по реда на глава 16 от Търговския закон⁶; прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон; извършване на непарична вноска в търговско дружество.

Като друг вид недоставка в Закона е определена и доставката на стоки и услуги с рекламен характер и незначителна стойност- под 10лв.

Съществува и друг вид доставки, които се облагат с нулева ставка. Както се знае облагането с нулева ставка е най-благоприятният данъчен режим по ЗДДС. При него доставчикът няма задължението да начислява 20 на сто ДДС за извършените доставки, а същевременно се ползва с право на данъчен кредит за начисления му данък за получените стоки и услуги, които използва за тяхното извършване. До 1 януари 2004г. такъв режим имаха само доставките по чл. 92 ( освободени от данък по силата на международни договори и други подобни ) и износът. Донякъде по подобен начин се третираха и част от освободените доставки-приватизационните сделки, прехвърлянето на предприятие по чл. 15 от ТЗ, даренията по чл. 49 от ЗДДС.

От началото на 2004г. облагане с нулева ставка е на лице и при доставки на територията на страната на леки автомобили с обем на двигателя до 1800 куб. см.и мощност на двигателя до 100 конски сили, но само когато получатели са :

-лица с над 90 на сто трайно намалена работоспособност или трайно ограничена възможност за социална адаптация, които имат заболяване или увреждане, посочено в списък утвърден от компетентните органи.

В съответствие с тази разпоредба може да се придобие употребяван лек автомобил за период от три години и нов автомобил за период от пет години. Освен това нулевата ставка се прилага само за доставките, при които данъкът на леките автомобили е в размер до левовата равностойност на 900 USD.

Понятието “стока” е разгледано в Закона за ДДС⁷ като “ всяка движима и недвижима вещ с изключение на парите в обръщение като законно платежно средство “. Регламентиран е изрично и стоковият характер на електрическата енергия, газа, водата и топлинната енергия.При това тяхно включване в понятието стока следва, че при доставките им ще се прилагат общите разпоредби, касаещи доставката на стоки. В чл. 8 са посочени и случаите приравнени на доставка на стоки. Това са :

- прехвърлянето на правото на разпореждане със стока по силата на договор, по който се плаща комисионна за продожбата или покупката;

- когато данъчнозадължено лице действа от свое име и за чужда сметка за доставка на стоки, се счита, че то е получило и предоставило стоките ;

- безвъзмездното прехвърляне на собственост върху стока или други вещни права върху стока, като не е налице доставка при безвъзмездно предоставяне на стоки с незначителна стойност с рекламна цел за целите на независимата икономическа дейност на лицето;

- прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стока вследствие на изкане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон;

- предоставянето на стоки за лична консумация на собственика или за консумация от работници и служители с изключение на случайте по чл.6, ал.4.

Другият вид доставка е тази с предмет “услуга”. Съгласно чл. 9 “ услуга “ е всичко, което има стойност и е различно от стока и пари в обръщение като законно платежно средство. В чл. 10 от ЗДДС са посочени случайте, приравнени на доставка на услуги. За доставка на услуги се счита и:

-продажбата или прехвърлянето на права върху нематериални активи;

-поемането на задължение за въздържане или неупражняване на действия или права ;

-извършването на услуга по силата на договор, по който се плаща комисионна;

-когато данъчнозадължено лице действа от свое име и за чужда сметка за извършването на услуги, се счита, че то е получело и оказало услугите;

-извършването на услугите в следствие на искане или акт от или от името на държавен или местен орган или на основание на закон;

-безвъзмездна доставка на услуга, с изключение на услугите с незначителна стойност с рекламна цел за целите на независимата икономическа дейност на лицето;

-всяка физически и интелектуален труд;

-услугите на посреднически агенции за освобождаване и наемане на персонал;

-предоставянето на услуги за лични нужди на собственика или за нуждите на работници и служители, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 4.

Съгласно чл.11, ал. 1 “ внос “ на стоки е въвеждането на стоки на митническата територия на страната. Даденото определение на понятието внос на стоки е обвързано с разпоредбите на Закона за митниците. Съгласно т. 21 на § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за митниците⁸ “ митническа територия на страната “ е територията на Република България. Това не е единствения случай, които може да се окачестви като внос. Към “ внос ” според ЗДДС се отнасят също въвеждането на стоки от територията на свободна зона, свободен склад или търговски обект, лицензиран за безмитна търговия на територията на страната.

Чл. 12 от ЗДДС регламентира понятието “ обща презумпция за внесена стока “. Целта й е да доказва доставките по безпорен начин, че те са извършени извън територията на страната със съответните документи. В противен случай се приема, че тези доставки подлежат на облагане с ДДС.

След 01.01.1999г. “ износът “ също се облага, като за него е предвидена нулева ставка. Това означава, че при извършване на износ не се начислява 20 на сто ДДС, но износителят има право на данъчен кредит за данъка, начислен на стоките и услугите, използвани при звършванитао на износа. Съгласно чл. 15 от ЗДДС износ е налице, когато едновременно са изпълнени следните условия:

1. Стоките се доставят от място на територията на страната до място извън територията на страната;

2. Когато превозът на стоки се извършва от доставчика или от негово име;

3. Когато превозът на стоките се извършва от получателят или от негово име, ако получателят е чуждестранно лице, което няма обект на територията на страната. Това не се прилага в случаите, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове за развлечения, както и за частни самолети и други средства за прреваз за лични нужди;

4. Когато доставчикът прехвърли собствеността или други вещни права на изнасяните стоки на получателя.

Темата, свързана с въвеждането и използването на “ ДДС-сметката ” у нас, предизвиква смесени чувства и емоции сред хората,които са задължени да я използват и/или осъществяват контрол над нейното използване.

Следва да се отбележи, че основната причина за въвеждане на “ ДДС-сметката ” у нас се крие в недоброто законодателно решение,свързано с признаване правото на данъчен кредит на определено лице, в зависимост от действията на трети лица-негови преки и/или косвени доставчици,които действия по дефиниция не зависят от волята на претендиращия правото на данъчен кредит.

Така съгласно чл.64, ал.1, т.2 от ЗДДС правото на данъчен кредит на получателя по определена доставка е обвързано от начисляването на данъка от страна на доставчика, което съгласно чл.55, ал.6 от ЗДДС е налице, когато:”…доставчикът издаде документ,в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл.104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация “⁹.

Дадената легална дефиниция на понятието “ начисляване “ като цяло остава непроменена за времето от датата на влизане в сила на отменения ЗДДС (01.04.1994 г.) до настоящия момент. Същата отразява наложилото се в практиката разбиране за същността е на това понятие, като най-важният момент се свързва с отразяването на данъка като задължения към бюджета в счетоводството на регистрираното лице.

Основните спорове и противоречия в практиката по установяването на тази предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит са свързани с изискването да се докаже, че данъка е бил отразен като задължение към бюджета в счетоводството на регистрираното лице.

Трудността произтича основно от наличието на две обстоятелства:

Първото от тях е свързано с прекалено общата формулировка на това изискване, доколкото “ счетоводството “ на лицето е прекалено общо като понятие. Съгласно Закона за счетоводство¹⁰ дружеството изготвя първични и вторични счетоводни документи за документиране и отчитане на определени стопански операции и води счетоводни регистри, в които се обобщава и систематизира получената синтетична и аналитична счетоводна информация.

Затова възникват спорове в практиката какво точно означава изпълнителят да е отразил данъка като задължение към бюджета в своето счетоводство.

Второто обстоятелство, свързано с известни спорове при установяването на тази предпоставка, възниква в случаите когато доставчикът не може да бъде намерен на данъчния си адрес. От една страна, в тези случаи данъчният орган не е в състояние да провери дали действително данъкът е начислен съгласно изискванията на чл. 55,ал. 6 от ЗДДС, оттам и дали е налице тази предпоставка за признаване правото на данъчен кредит. От друга страна, данъчният субект е изправен пред необходимостта да доказва определени действия, в които не е и не е би могъл да участва, поради което се създава усещането, че в определени ситуации отговорността следва да се понесе не от извършилия нарушението, а от изрядната на пръв поглед лице.

Острите противоречия и реакции от приложението на текста на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 55, ал. 6 от същия закон доведе до един своеобразен компромис с въвеждането на така наречената “ ДДС – сметка “.

Първоначално, считано от 01.01.2002г. ( ДВ, бр, 109/2001г. ), “ ДДС-сметката “ бе въведена като доброволна за откриване и особена банкова сметка, която се открива в търговска банка с разрешението и под контрола на данъчната администрация. Наличните по тази сметка суми могат да се използват единствено за заплащане на задължения по ЗДДС – към бюджета или към трети лица, като сумите по нея не могат да служат за обезпечение или да са предмет на принудително изпълнение, освен за задължения по ЗДДС. В последствие с изменението бр. 45/2002г. в сила от 01.07.2002г., “ДДС-сметката” бе определена като задължителна за откриване, но доброволна за използване банкова сметка, като едва с последните изменения ( ДВ, бр. 117/2002г., в сила от 01.01.2003г. ) “ ДДС-сметката “ е определена като задължителна за откриване и за използване банкова сметка, когато са налице обстоятелствата по чл. 55,ал. 2от ЗДДС, а именно:

1. Получателят е регистрирано по този Закон лице;

2. Начисленият данък е над 1000 лв.

Съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗДДС признаването на данъчен кредит е налице, дори доставчикът да не е изпълнил задължението си да начисли данъка, стига сумата на този данък да е била преведена по неговата “ ДДС – сметка “ изцяло и най – късно до края на данъчния период, през който е упражнено правато на данъчен кредит.

В контекста на изложеното проличава целта, която се преследва с въвеждането на “ДДС – сметката” у нас. От една страна, тя “ освобождава “ получателя на стоката или услугата от отговорност за чуждо виновно поведение, а от друга страна изпълнява ролята на “ гаранция “ пред държавата, че сумата на дължимия данък, която се претендира като данъчен кредит, е постъпила ефективно по банкова сметка, която е под нейн контрол.

С оглед постигането на въпросната цел бяха заложени някои принципни правила на действие на “ ДДС-сметката”, които бихме могли да определим като положителни, а именно:

1. Чрез използването на тази сметка получателят не е обвързан пряко от действията на неговия доставчик по “ начисляването “ на данъка;

Това основно правило е свързано с основната причина за въвеждане на “ ДДС-сметката “ у нас. Тази привилегия на “ДДС-сметката” е обвързана с условието данъкът да е преведен изцяло и най-късно до края на периода, през който е упражнено правото на данъчен кредит. В практиката съществуват спорове дали това е периодът, за който се отнася упражненото право на данъчен кредит, или пък това е следващият период, когато на практика се упражнява самото право посредством подаване на справка-декларация, придружена с дневник за покупките и други документи, съгласно изискванията на ППЗДДС. Макар и не напълно логически издържано, предвид текста на чл. 64, ал. 2 във връзка с чл. 67, ал. 1 от ЗДДС, следва да се приеме, че това е периодът, когато е била подадена справката-декларация, респективно дневникът за покупки, тъй като посредством този акт е налице упражняване правото на данъчен кредит.

2. ” ДДС-сметката ” дава възможност за ускорени срокове на възстановяване на данъка;

Съгласно текста на чл.77, ал.2 от ЗДДС лицето има право на възстановяване на данъка в 45-дневен срок от подаването на справката-декларация , ако е платило над 80% от начисления му данък, за който е упражнило правото си на данъчен кредит за периода, по “ ДДС - сметката “ на своя доставчик.

3. ” ДДС-сметката ” дава известни гаранции по отношение на държавата, че сумата на претендирания данъчен кредит е преведена ефективно и е под неин контрол;

Сумите по “ДДС – сметката” могат да бъдат използвани само и единствено за заплащане на задължения по ЗДДС на титуляра на сметката към бюджета и трети лица във връзка с осъществени доставки. Това изискване, в противовес на правото на лицата да не зависят от действията на своите доставчици във връзка с начисляването на данъка, дава известни гаранции на държавата, че сумите, които се ползват като данъчен кредит, са под неин контрол и ще гарантират събирането на задължения по ЗДДС на прекия или предходен доставчик във връзка с доставката.

4. Сумите по “ ДДС-сметката ” не могат да служат за обезпечение или принудително изпълнение, освен за задължения по ЗДДС;

Това последващо правило от действието на “ДДС-сметката” би могло да се определи като поредното добро намерение, въведено в полза на данъчните субекти, като своеобразна гаранция,че сумите, които се намират по тяхната “ДДС-сметка” и с които същите могат да разполагат ограничено, няма да бъдат използвани за цели, различни от заплащане на задължения по ЗДДС.

5. ” ДДС-сметката ” дава възможност за извършване на определени анализи на базата на статистическата информация, която би могла да се изведе от нея;

“ ДДС-сметката ” се открива с разрешението и под контрола на данъчната администрация и във връзка с това данъчната администрация разполага с цялата информация за титулярите и движението по сметките, която дава възможност за извършване на определени анализи, последващи вземането на важни управленски решения.

Място на изпълнение-едно от условията за прилагане на ЗДДС е определянето на мястото на изпълнение на доставките на стоки или услуги.

Мястото на изпълнение на доставките на стоки е там, където стоката се монтира, инсталира или сглобява, мястото й където тя се намира до превоза й, а в случай, че не се превозва-местоположението й към датата на прехвърляне на собствеността или други вещни права върху нея.

По-специфични са разпоредбите от гледна точка на определяне на мястото на изпълнение на услугите, като конкретното място е свързано с характера на самата услуга. Те са посочени в чл. 22 и чл. 23 от ЗДДС.
2. Регистрация и дерегистрация
Една от основните процедури, която трябва да се изпълни от данъчнозадълженото лице е процедурата по регистрация по ЗДДС. Като ред и условия тя е дефинирана в Част пета-Процедурни правила. Регистрацията е правопораждащия факт, след осъществяването на който едно лице физическо или юридическо може да прилага разпоредбите на ЗДДС както по отношение на задълженията, така и във връзка с предвидените в него права.

Регистрацията по ЗДДС е неразделна част от общата данъчно регистрция. Първата може да се реализира единствено от лица, които вече са регистрирани за данъчни цели по реда на ДПК¹¹. Съгласно разпоредбите на ЗДДС бива задължителна и по избор. Задължителната регистрация от своя страна може да бъде извършена по инициатива на данъчнозадълженото лице или по инициатива на данъчния орган.

На задължителна регистрация подлежат всички лица с облагаем оборот 50 000 лв. или повече, реализиран за не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия период. Данъчнозадължените лица са длъжни в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който са достигнали този облагаем оборот, да подадат Заявление за регистрация. Това не означава, че непременно трябва да е изтекъл 12 месечния период, за да възникне задължението за регистрация. Срокът, през който е реализиран този оборот може да бъде и по-кратък, но най-много 12 месеца.

Друга особеност, която е съществена за тази процедура е, че лицата са задължени да изчисляват и определят облагаемите си обороти след изтичането на всеки календарен месец.

В случай, че данъчнозадълженото лице не е изпълнило задължението си да се регистрира в установения срок, възниква правото на данъчния орган, когато констатира този факт, да го регистрира по своя инициатива с данъчен акт. За дата на регистрация се приема датата на връчването на данъчния акт. Съставеният акт може да се обжалва по реда на ДПК.

Определянето на облагаемия оборот се извършва по реда на ал. 4 на чл. 108 от ЗДДС. Той е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки с изключение на облагаемите със ставка нула.

Получените аванси по облагаемите доставки с изключение на облагаемите с нулева ставка, се включват при определянето на облагаемият оборот и съответно са основания за регистрация по ЗДДС.

На задължителна регистрация подлежат и лицата, които придобиват на някое от основанията по чл. 6а, ал. 1 стоки и услуги от регистрирани по този Закон лица. Тези лица са длъжни да подадат Заявление за регистрация в 14-дневен срок от вписването в търговския регистър на обстоятелствата, които са основания за регистрацията им. За дата на регистрация се приема датата на вписване на тези обстоятелства.

Всяко лице, което не подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС, но има общ облагаем оборот над 50 000 лв. за период не по-дълъг от 12 последователни месеца преди текущия, на освнование на чл. 110 от Закона може да се регистрира по избор. Общия облагаем оборот е сумата от данъчните основи на облагаемите доставки, включително тези със ставка нула. Той се определя след изтичането на всеки календарен месец от лицето.

Следва да се изясни, че за да се включат в облагаемия оборот или респективно в общия облагаем оборот доставките трябва да са облагаеми към датата на възникване на данъчното събитие.

Самата процедура по регистрация се извършва като лицето отговарящо на изискванията на чл. 108 или чл. 110 подаде в съответната ТДД Заявление за регистрация по образец. То се подава лично от физическото лице или представляващия юридическото лице, като се прилагат и други документи, посочени в Правилника¹². Служителите на ТДД извършват в 7-дневен срок проверка за наличие или липса на основание за регистрация по ЗДДС. При становище за регистрация се издава Удостоверение за регистрация по ЗДДС до 14 дни от подаване на заявлението. Удостоверението се връчва на данъчния субект лично ( срещу подпис ) или на негов представител, разполагащ с нотариално заверено пълномощно. От датата на връчване на удостоверението лицето се счита за регистрирано по ЗДДС. Към тази дата лицето изготвя регистрационен опис по образец за наличните активи, за които има право на данъчен кредит и го подава до третия ден включително след тази дата, когато желае да се ползва от тези права. Описът се подава в съответната ТДД.

В случай на отказ за регистрация той следва да бъде писмен и мотивиран. Отказът се връчва на лицето до 14 дни от подаване на заявлението и може да бъде обжалван по реда на ДПК¹³.

При загубване, повреждане или унищожаване на удостоверение за регистрация по този Закон, регистрираното лице е длъжно в три дневен срок писмено да уведоми за това данъчния орган, който го е издал. Лицето има право да поиска издаването на дубликат.

Другата процедура, която има съществено значение от гледна точка на ЗДДС е процедурата по прекратяване на регистрацията. Тази процедура в Закона е наречена още дерегистрация. Тези две понятия се използват при едни и същи условия и с еднакво значение.

Прекратяването на регистрацията е процедура, при която след определена дата, а именно датата на дерегистрация, лицето вече няма право на данъчен кредит и съответно задължението да начислява данък върху добавената стойност. За него се запазват задълженията, които се отнасят както за регистрирани, така и за нерегистрирани лица по ЗДДС. Като такова задължение може да се посочи издаването на фискален бон при продажби в търговските обекти.

Регистрацията се прекратява по инициатива на регистрираното лице или по инициатива на данъчния орган.

Както регистрацията, така и дерегистрацията бива задължителна от страна на регистрираното лице. Задължително прекратяване на регистрацията се налага, когато общият облагаем оборот на регистрираното лице за последните 18 месеца преди текущия спадне под 50 000 лв. При настъпване на тези обстоятелства лицата са длъжни в 14-дневен срок да подадат заявление за дерегистрация в съответната ТДД. За дата на дерегистрация се счита датата на подаване на заявлението.

Съгласно ЗДДС при дерегистрация лицата са задължени да начислят данък върху пазарната цена на наличните активи, ако биха били обект на облагаема доставка. Този данък се включва при определяне на резултата за последния данъчен период.

Основание за задължителна дерегистрация е налице и в случаите, когато регистрирано лице почине, ако е физическо лице или бъде заличено от публичния регистър, ако е едноличен търговец или юридическо лице. В този случай регистрацията се заличава от деня, следващ деня на смъртта на физическото лице или от деня, в който едноличният търговец или юридическото лице е заличено от публичния регистър.

Прекратяване на регистрация по избор може да се осъществи в случаите, когато облагаемият оборот спадне под 50 000 лв. за последните 18- месеца. Регистрираното лице само избира кога да подаде заявление за дерегистрация в съответната ТДД.

По инициатива на данъчния орган може да се извърши процедура по прекратяване на регистрация, когато:

1. 
   Той констатира обстоятелства, които са основание за задължителна дерегистрация;
   
2. 
   Данъчнозадълженото лице е извършило някое от нарушенията, регламентирани в чл. 116, ал. 2, т. 2, буква “б” от Закона.