Съдържание І. Увод ІІ. Профил на община стралджа ІІІ. Общ swot анализ ІV. Визия, приоритети

Флора и фауна

• 
  Община Стралджа попада в тракийската горско-растителна област с преобладаващи иглолистни и широколистни гори и нискостеблена растителност. Горите на територията на общината са 14% от общата територия или 91 421 дка, като са разположени по южните склонове на Стара планина, Бакаджиците и по северозападните разклонения на Странджа планина. Преобладават гори за реконструкция – 31 595 дка, издънкови гори – 17 782 дка, иглолистни гори – 14 668 дка, широколистни гори – 1 861 дка, нискостеблени гори – 6 505 дка и др. Тези ресурси предполагат използването им за развитието в Общината на дърводобив и дървообработване.
  

• 
  Според биогеографското райониране на България община Стралджа попада в Среднобългарски район, подрайон на Тунджанската хълмиста низина.
  
• 
  Във фитогеографско отношение районът се отнася към Македоно-тракийската провинция. Характеризира се с разнообразна растителност, която е част от фитогенофонда на страната ни. Тук се срещат едновременно средноевропейски и средиземноморски видове.
  
• 
  Разпространени са ксеротермни екосистеми, формирани от цер, благун, горун, келяв габър, явор, полски клен, драка, глог, върба, дива круша и др.
  
• 
  Голямо е разнообразието на билки, гъби и тревна растителност. Възможности за развитие на билкосъбиране и екологично ориентирани дейности.
  
• 
  В зоогеографско отношение общината попада в Горнотракийския район. Като цяло голяма част от фауната има преходно-средиземноморски облик. Сред животинските видове има редица застрашени от изчезване, които под различен статут подлежат на опазване.
  
• 
  На територията на Община Стралджа от бозайниците се срещат: заек, лисица, дива котка, чакал, вълк, дива свиня, благороден елен, елен-лопатар, сърна, язовец, пъстър пор, белка, невестулка, таралеж и др. Има ловна фауна, която би могла да се използва за ловен туризъм.
  
• 
  През територията на общината преминава един от основните пътища за миграция на прелетните птици - Via pontica.
  

• 
  Икономиката на общината се характеризира с преобладаващ дял на селското стопанство спрямо промишленото производство. Тяхното съотношение в края на 2004 год. е 8:2, като делът на селското стопанство продължава да се увеличава. Община Стралджа е класифицирана като район в индустриален упадък;
  
• 
  През 2003 година за общината БВП на човек е 1298.34 лв., докато за страната е 3 725 лв.;
  
• 
  Структуроопределящите отрасли на местната икономика са: селско стопанство, хранително–вкусова промишленост, керамична промишленост, производство на строителни материали, машиностроене, мебелна промишленост;
  
• 
  Местните ресурси не се използват пълноценно и не са достатъчно обвързани с производството. Има добра обезпеченост от местни суровини в областта на керамичното производство, производството на строителни материали /вар, облицован камък/ и в хранително-преработвателната промишленост на зърнени култури, зеленчуци и плодове. Големи резерви има в оранжерийното производство на базата на термалните води;
  
• 
  Селското стопанство е застъпено във всички населени места на общината и има важна функция по отношение на цялостното и развитие. В общината през 2004 г. се развиват паралелно три големи земеделски структури арендатори - 33 бр. и наематели - 74 бр. и земеделски кооперации- 12 бр. Голям ръст бележат регистрираните земеделски производители, които за 2003 г.са били 145, а през 2004 год. са 297;
  
• 
  През 2004 год. земеделските земи възлизат на 545 452 дка, като обработваемата земя е 436 923 дка, което е 80,10%;
  
• 
  Растениевъдството е главен селскостопански подотрасъл за общината. Природо-климатичните условия в региона благоприятстват производството на зърнено-житни, технически и фуражни култури. Приоритетно място в растениевъдството заемат пшеницата, ечемикът и слънчогледа. Сравнително малък е делът на зеленчуците;
  
• 
  Доказаните потенциали и проявените пазарни инициативи утвърждават следните основни подотрасли като сфера за нови инвестиции и ускорено развитие: трайни насаждения и по-точно лозя и овощни масиви; индустриално зеленчукопроизводство и развитие на билкопроизводсвото;
  
• 
  Изключително малък е делът на използваните поливни площи (само 5.8% от наличните);
  
• 
  Производителите и фирмите в общината показват ниска предприемчивост по отношение на усвояване на средства по програма САПАРД;
  
• 
  Животновъдството в общината се развива главно в личния сектор, причина за което е високата безработица в региона и установените традиции. От район със силно развито овцевъдство, през последните години се наблюдава пренасочване към птицевъдството, свиневъдството и пчеларството;
  
• 
  В общината като селскостопански район се развива главно хранително-вкусовата промишленост - мелничарство, хлебопроизводство, производство на безалкохолни напитки;
  
• 
  Добри условия и перспектива има в развитието на керамичната промишленост, поради наличие на подходящи глинени запаси и металообработването - фирма “Керамична къща Стралджа” ЕООД и “Завод за поливна техника”АД гр.Стралджа;
  
• 
  В структурата на промишленото производство преобладава делът на малките и микро-предприятия.
  

• 
  Финансовите ресурси на Община Стралджа за периода 2000-2004 г. варират. Спрямо 2003 г. са се увеличили с 11 %. Характерно за общината е високия дял на предоставените средства от държавата, спрямо собствените приходи, което като съотношението през 2003 г. е 70:30, а през 2004г. е 82:18.
  
• 
  Данъчните приходи от съпоставими данъци през 2004 година са нараснали с 14% спрямо 2003г., което се дължи на увеличаване приходите от данък за придобиване, поради зачестилите сделки с недвижими имоти.
  
• 
  Общинските разходи за периода варират в резултат на структурните промени в общинския бюджет. Най-голям е делът на разходите за образование, който през 2003 г. е 39 %, а през 2004г. – 41 % от общите разходите. След тях са разходите за социални грижи -21 % за двете анализирани години, разходи за общинската администрация - 16 % за 2003 и 18 % за 2004г., за жилищно строителство 8% за 2003г. и 7% за 2004г., за икономически дейности - 7 % за 2003г. и 6 % за 2004 г., за култура 6 % за 2003г. и 4 % за 2004г.