Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8

Въпрос 73 - Пренаемане

Пренаемането е съглашение, с което наемателят отстъпва цялата или част от вещта на пренаемателя срещу заплащане на някаква наемна цена.

Това е договор, с който наемателят сключва на свой ред договор за наем с трето лице-пренаемател.

Наемателят по ЗЗД може да пренаема части от вещта, без да е нужно съгласието на наемодателя, освен ако е уговорено друго.

При пренаемането традиционно се изследват три групи отношения:

1. 
   Между наемател и пренаемател - това са отношенията по един договор за наем с особеността, че пренаемателят не може да има повече права от наемателя. Така че договорът за пренаемане не може да бъде сключен за по-дълъг срок от договора за наем, нито пък този договор за пренаемане може да има сила, в случай, че договорът за наем бъде прекратен на някакво основание: правата на пренаемателя отпадат с отпадането на правата на наемателя.
   
2. 
   Между наемодател и пренаемател - те не са страни по облигационно правоотношение и затова пренаемателят няма никакви права спрямо наемодателя. Но наемодателят по силата на специалното правило на чл.234/3 ЗЗД има пряк иск за цената: Пренаемателят е задължен спрямо наемодателя само за наема, който той дължи при завеждане на иска, без да може да противопостави плащанията, които е направил преждевременно. Той може да търси цената, която пренаемателят дължи на наемателят (пренаемодател) направо от него (пренаемателя). Всъщност това е едно рефлексно действие на договора за пренаемане. Освен това пренаемателят не може да противопостави на наемодателя преждевременно направените плащания, т.е. ако той, преди задължението му да е станало изискуемо е платил наемната цена на наемателя, той ще плаща втори път, ако наемодателят поиска от него тази цена. Напр. ако е казано, че наемната цена по договора по пренаемане се плаща на първо число на месеца и ако пренаемателят е платил на наемателя на тридесето число на предходния месец, той ще плати втори път, ако от него е поиска такова плащане от наемодателя. Но пренаемателят може да противопостави на наемодателя редовните плащания, които вече е извършил и които са били извършени в срок. Това се отнася не само до плащането, но и до останалите погасителни способи: напр. ако на падежа наемателят е опростил за съответното време наемната цена и до този момент наемодателят не е предявил претенции, той не може след падежа да иска тази цена от пренаемателя.
   

3. 
   Между наемодател и наемател - Пренаемането не променя това отношение по никакъв начин. Но ако пренаемането е било забранено от наемодателя, то може да бъде основание за разваляне на договора за наем - важат всички последици от неизпълнението на едно задължение.
   

Въпрос 75 - Заем за послужване

Правна уредба:

Чл.243. С договора за заем за послужване наемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне.

Чл.244. Заемателят е длъжен да се грижи за вещта като добър стопанин, като предпочита нейното запазване пред запазването на своите вещи.

Той може да използува заетата вещ само съобразно договора, а когато ползуването не е уговорено - съобразно нейното предназначение, и не може да отстъпва другиму ползуването от вещта.

При неизпълнение на тези задължения заемателят дължи обезщетение и за вредите, настъпили поради причини, за които той не отговаря, освен ако докаже, че те биха засегнали вещта и при неговата изправност.

Ако вещта е дадена в заем на няколко лица - те отговарят солидарно.

Чл.245. Заемателят понася обикновените разноски за поддържането, запазването и използуването на вещта. Той има право да иска от заемодателя да му заплати извънредните разноски, ако те са били необходими и неотложни.

Чл.246. Когато заетата вещ е дала плодове, заемателят трябва да ги върне, освен ако е уговорено друго.

Чл.247. Заемодателят дължи обезщетение за вредите, причинени на заемателя от скритите недостатъци на заетата вещ, ако умишлено или поради небрежност не ги е съобщил на заемателя.

Чл.248. При заема за послужване намира съответно приложение чл. 233.

Чл.249. С изтичане на уговорения срок или след ползуването заемателят е длъжен да върне вещта. Но заемодателят може да иска връщането на вещта и преди това, ако сам неотложно се нуждае от нея, поради непредвиден случай или ако заемателят умре или не изпълнява задълженията си по чл. 244.

Ако времето или целта на ползуването не са определени с договора, заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта.

Определение

Заемът за послужване е договор, с който заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя определена вещ за временно ползване, която заемателят се задължава да върне.

Отграничения

Заем за послужване и влог

Договорът за влог се сключва в интерес на влогодателя - кредитор, а заемът за послужване се сключва в интерес на заемателя - длъжник.

Разлики в целия режим.

Близостта:

• 
  безвъзмездни;
  
• 
  реални;
  
• 
  едностранни и т.н.
  

Заем за послужване и дарение

3. 
   Заемът за послужване винаги е срочен договор.
   
4. 
   Дарението има вещен ефект, а заемът за послужване не.
   

Заем за послужване и наем

1. 
   Наемът е двустранен, възмезден и консенсуален договор, докато заемът за послужване е едностранен, безвъзмезден и реален.
   
2. 
   И двата договора учредяват ползване върху вещи, което право на ползване има облигационен, а не вещен характер.
   

Изтегляне 4.72 Mb.

Сподели с приятели: