Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8

Въпрос 39 - Упражняване на правата на длъжника от кредиторите му

Изтегляне 4.72 Mb.

страница	39/90
Дата	23.12.2016
Размер	4.72 Mb.
	#11383

1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 90

Въпрос 39 - Упражняване на правата на длъжника от кредиторите му.

Правна уредба:

Чл.134. Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.

Когато кредиторът предяви иск по предходната алинея, призовава се като страна и длъжникът.

Ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете.
Възможно е длъжникът да бездейства и да не упражнява правата си. В такъв случай кредиторът разполага с едно средство, което е уредено в чл.134 ЗДД, т.нар. косвен иск или суругационен иск, който се нарича още и actio obliqua. Това средство за защита на кредитора е алтернативно на две други възможности, които са уредени в чл.320 и чл.393 ГПК. Но тези процесуални средства за защита, които пак са предявяване на искове са като че ли по-благоприятни за кредиторите от косвения иск по следните причини:

Не е необходимо кредиторът да доказва наличието на правен интерес. Искът по 320 ГПК се предпоставя от налагането на обезпечителен запор, а действията по чл.393 ГПК от акт на съдия-изпълнителя за възлагане.
Средството по чл.393 ГПК е по-удобно за кредитора, защото вземането може да бъде възложено на кредитора и вместо плащане, т.е. кредиторът става негов титуляр, а това не може да стане при косвения иск.

Би могло да се приеме, че по чл.134 ЗЗД кредиторът разполага с едно непритезателно, овластително, материално право да упражнява правата на длъжника. Това материално право възниква ex lege, при наличието на посочените в закона предпоставки. Но това право, за разлика от представителната власт дава възможност на кредитора да упражнява правата от свое име.

Предмет на правото по чл.134

Кредиторът може да упражнява само действителни права, които принадлежат на длъжника. Ако длъжникът е прехвърлил правото си на трето лице кредиторът не може да го упражнява, освен ако не отмени прехвърлителния акт с иска по чл.135 ЗЗД.
Кредиторът може да упражнява само имуществени материални права:
1. вземания;
2. вещни права;
3. преобразуващи права (чл.87, чл.19).
Кредиторът не може да упражнява неимуществените права на длъжника, защото това няма да увеличи шансовете му да се удовлетвори (право на име, семейни права, авторски права).
Изключено е упражнението на имуществените права, които имат чисто личен характер. Тези права поначало са непрехвърлими и несеквестируеми, макар че са имуществени и затова кредиторът няма интерес да ги упражнява (възможностите му да получи изпълнение няма да се увеличат):
1. правото да се отмени дарение;
2. вземането за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД: Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.;
3. правото на издръжка и т.н.
Няма отношение към несеквестируемите права, независимо, че са прехвърлими и може да нямат строго личен характер. Това е така, защото кредиторът не може да насочи изпълнението към тези права и затова няма интерес да ги упражнява вместо длъжника:
1. чл.339 и 341 ГПК - ограничения относно секвестируемостта на трудовото възнаграждение и пенсията - кредиторът няма право да упражнява вземането по чл.134, т.е. да събира заплата или пенсия в тези размери.

Фактически състав на правото по чл.134

Той е сложен, но не смесен.

Само лице, което е кредитор на длъжника може да го упражни. Без значение дали е хирографарен (необезпечен) и обезпечен.
Правото на длъжника да е валидно възникнало и фактическият състав на това право да е завършен. В противен случай липсва право.
Кредиторът трябва да има интерес да изпълни правото на длъжника (останалото имущество на длъжника не е достатъчно за удовлетворяване).

Въпрос 40 – Отменителен иск (Павлов иск – actio Pauliana).

Правна уредба:

Чл.135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.

Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността.
Длъжникът действа във вина на своите кредитори - начинът, по който кредиторите мога да се защитят в такава ситуация е Павловият иск (отменителен иск, Actio pauliana).

Правото по чл.135 е преобразуващо, което се упражнява по съдебен ред, то е вид обезпечение. Искът по чл.135 е конститутивен.

Фактически състав, от който произтича правото по чл.135

Елементите му са установени в закона, т.е. когато са налице тези елементи правото възниква ex lege:

Необходимо е да е налице вземане - т.е. само кредиторът на длъжника мое да атакува действията му по чл.135. Но кредиторът може да има както парично, така и непарично вземане. Според практиката на ВС дори и купувачът по предварителен договор може да се ползва от чл.135 (това е съмнително, защото правото по чл.19,3 е може би преобразуващо право). Правото на кредитора трябва да е действително и да не е прекратено или погасено по давност.

Има спорове по отношение на това дали правото на кредитора трябва да е изискуемо и ликвидно. Според ВС това не е необходимо, тъй като законът не посочва такива изисквания. Проф. Апостолов смята, че е необходимо: тъй като, за разлика от чл.134 намесата на кредитора по чл.135 е по-интензивна (Калайджиев).

Упражняването на правото по чл.135 не се предпоставя от наличието на влязло в сила решение или на изпълнителен лист.

Кредиторът може да бъде както хирографарен, така и обезпечен.

Искът по 135 може да се предявява и по отношение на длъжник, който е обявен в несъстоятелност.
Вземането на кредитора трябва да е възникнало преди извършването на действието, което се атакува, защото кредиторът е разчитал на онова имущество, което длъжникът е имал в момента на възникването на вземането на кредитора. Затова и интересите на третите лица трябва да бъдат предпочетени пред интереса на кредитора - кредиторът не би следвало да може да отменя действия, които са извършени много време преди той да стане кредитор - това би било намеса в чужда правна сфера. Но това правило познава едно изключения, уредено в чл.135/3: ако длъжникът и лицето, с което той е договарял са действали с цел да увредят кредитора кредиторът може да атакува това действие, дори и то да е извършено преди възникването на вземането на кредитора (достатъчно е наличието на намерение за увреждане, а не е необходимо наличието на измама). Кога има такова намерение трябва да се докаже от кредитора с всички допустими от закона доказателствени средства.

Наличието на действие, което уврежда кредитора. Действието може да бъде всякакъв гражданскоправен акт:

едностранна сделка;
договор;
юридическа постъпка (плащането на чужд дълг).

Действието може да бъде възмездно и безвъзмездно.

Допустимо е дори да се атакуват и съдебни решения - ВС: ТР 106/64 г. ОСГК.

Действието, което се атакува обаче, трябва да е действително. Ако това действие е нищожно за кредитора има друг ред за защита, той ще води иск за установяване на нищожността.

Действието трябва да има и увреждащ характер: увреждането е обективен факт, който не зависи от субективните отношения на длъжника или на кредитора. Увреждане е налице, когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника намалява. Най-често това са хипотези, при които длъжникът обеднява: напр. намаляват се неговите права или се увеличават неговите задължения.

Възможно е обаче да има увреждане и в случаите, при които се затруднява удовлетворяването на кредитора: напр. длъжникът има недвижим имот и го продава. Това действие уврежда кредитора, защото той много по-трудно може да се удовлетвори от паричната сума, отколкото от недвижимия имот - паричната сума може да бъде заровена и скрита. Наличието на увреждане се установява с оглед на останалото имущество на длъжника. но в редица случаи няма увреждане и кредиторът не може да атакува напр. действията, които засягат неимуществени, несеквестируеми права или строго лични права.

Кредиторът не може да засяга и действие, при които в полза на трето лице възниква право, което не е принадлежало на длъжника: уредена в чл.324/5 ЗЗД (отм.): Ако кредиторите на застрахования отменят договора за застраховка, те могат да искат от третото лице само връщане на платените от застрахования премии, но най-много до размера на получената от него сума.

Сключен договор в полза на трето лице може да уврежда кредиторите на уговарящия и той може да бъде отменен, но уговарящият е дал на застрахователя напр. 5000 лв. Третото лице е получило застрахователна сума 100 000 лв. - кредиторите могат да искат само 5000.

Кредиторът не може да атакува и действията, които осуетяват увеличаването на имуществото на длъжника. Може да атакува само действията, с които се намалява имуществото или се намаляват шансовете му да се удовлетвори.

Нямат увреждат характер изпълнението и обезпечаването на задължение, което е възникнало преди вземането на кредитора (по правило).

Субективен характер на предпоставката: когато действието е било безвъзмездно кредиторът може да го атакува, ако длъжникът е знаел за увреждането. Не е необходимо да се съзнава увреждането на точно този кредитор, който води иска по чл.135. Достатъчно е длъжникът да е знаел, че има задължения и че действието му може да увреди неговите кредитори. Не е необходимо наличието на намерение за увреждане, нито на измама - достатъчно е знание. От друга страна трябва да е налице знание. Небрежността, поради която длъжникът не е узнал не дава право на кредитора да атакува действията: т.е. макар че длъжник е бил длъжен и е могъл да узнае, че уврежда кредиторите, ако той не е знаел, искът по 135 не може да се води.

Когато действието е възмездно (такива могат да бъдат само договорите) насрещната страна трябва да е знаела за увреждането. Знанието, че длъжникът има дългове не е достатъчно, трябва да се съзнава увреждане. Небрежността на третото лица да узнае увреждането не е основание да се води иска по чл.135.

Знанието се доказва от кредитора с едно изключение: чл.135/2 урежда оборима презумпция за знанието за увреждане в тежест на съпруга, низходящите, възходящите, братята и сестрите на длъжника. Тези лица могат да доказват, че не са знаели.

Изтегляне 4.72 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 90