Как да бъдем изпълнени със Святия Дух

Святият Дух е този, който поема човека, чийто живот е бил обновен и преобразен чрез Божията сила, и Той ще направи посветеното и предадено тяло храм, в който Бог ще обитава. Ще използва това тяло и този живот по начин, който човешкият ум не може да схване. Да сме кръстени в Святия Дух означава Той да обитава в нас. Чрез Святия Дух придобиваме нова сила и увереност. Ще видим духовния плод, който Духът дава и вярвам с цялото си сърце, че всички плодове и дарби на Святия Дух, които Бог даде на новозаветната църква, ще бъдат възстановени, когато наближи завръщането на Христос. Христос никога не е имал намерение да остави църквата Си безсилна, затова Писанието казва, че Той „възлюби църквата и предаде Себе Си за нея… за да я представи пред Себе Си църква славна, без петно или бръчка” (Ефесяни 5:25-27). Стигаме до въпроса, който си задаваме отново и отново: Как можем да бъдем изпълнени със Святия Дух? Ако сте новороден християнин, това второ преживяване - изпълването със Святия Дух - е важно за вас, то е жизнено необходимо за вашия духовен растеж и е благословена част от вашето наследство в Христос. Божият план е вие да приемете това изпълване с Неговия Дух.

В Ефесяни 5:18 апостол Павел заповядва: „И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но изпълвайте се с Духа”. Това е заповед. Това е задължително. Прочетете го сами: „изпълвайте се с Духа!” Какво има предвид Павел, когато казва: „изпълвайте се с Духа”?

Думата изпълнен може да се употреби с две определени значения. В оригиналния текст има две различни гръцки думи, които са преведени като изпълнен. Едното значение на изпълнен е напълнен, както можете да вземете една чаша и кана с вода и да изливате вода от каната в празната чаша, докато водата напълни чашата. В деня на Петдесятница учениците бяха изпълнени - така е, те бяха изпълнени със Святия Дух. Духът влезе в тях, дойде да обитава в тях и Неговото присъствие беше проявено чрез вярващите. Това е разбираемо. Обърнете внимание, че второто значение на думата включва не само присъствието на Святия Дух, а и силата, която се проявява чрез личността, изпълнена от Него. Водата не само е излята в празната чаша. Има нещо повече от това. Има сила, която се проявява при напълването на чаша с вода. И така, ние се изпълваме не само с присъствието на Святия Дух, а и със сила, която се проявява така, че чрез нас се разкрива Христос. Силата и присъствието на Святия Дух пораждат нов живот. Виждаме, че ние можем да се предадем напълно на силата и личността на Святия Дух, така че Той да контролира живота ни и цялото ни същество. Често задаван въпрос е, как можем да разберем, дали човек е изпълнен със Святия Дух. Духът произвежда в нас нова походка, нов говор, нов начин на живот. В такъв живот има сила. Този живот е контролиран и управляван от Святия Дух. Това може да предизвика във вас други въпроси: Как мога да бъда изпълнен с Духа? Ще ви отговоря само с няколко думи - предайте себе си и всичко, което имате на Исус. Може би ще попитате, толкова ли е просто?

Някои хора напълно грешат, когато казват, че посвещават това или че предават онова. Не става въпрос за посвещаване на вещи! Изисква се да предадем самите себе си!

Святият Дух изпълва този, който се е предал на Него. Всичко, което Той иска, сте вие. Не е нужно да се мъчите да Го откриете. Не е нужно да търсите доказателства. Предайте Му себе си, поверете Му себе си, посветете Му се! Това е вътрешно самоотдаване на Исус, и когато Му се предадете изцяло, Святият Дух ще изпълни вашия съд. Не само ще сте изпълнени догоре, но ще има и външно проявление на силата на Този, който ви е изпълнил със Себе Си. Толкова е просто да бъдеш изпълнен със Святия Дух! Няма по-велика сила на света от силата на Святия Дух и когато кръвта на Христос и силата на Святия Дух са свързани заедно, ние получаваме мощ, която нищо не може да спре. Ние имаме сила, която прави чудеса!

Моля се, да познаете тази благословена радост в живота си!

По същия начин, когато някой мъж или някоя жена дойде при Господ Исус Христос, този човек не се спасява чрез някакво емоционално преживяване. Познавам хора, които идват пред амвона всеки път, когато се отправя призив за покаяние. Без значение кой евангелизатор или кой проповедник говори, те си проправят път по пътеката между редовете в залата. Ако попитате такъв човек: „Вие не приехте ли Христа за свой Спасител миналата седмица?”, той отговаря: „Дойдох, но нищо не се случи. Не почувствах нищо.” Този човек ще прекара живота си в търсене на някакво емоционално преживяване. Запомнете, че емоционалното преживяване или усещане идват, след като осъзнаете какво се е случило в действителност, но първо трябва да приемете чрез вяра това, което Исус направи за вас на кръста. Ние с вас сме спасени и това е факт, който не се основава на емоции. Тези, които основават живота си на своите чувства, се лутат и разколебават, когато ветровете на съмнението и бурите на живота дойдат. Можете да срещнете хора, които се опират на емоциите си в приповдигнато настроение, а на следващия ден да ги намерите в депресия. Един ден си мислят, че са спасени, а на следващия не са сигурни дали е така. Те са пропити с неверие и винаги, когато се проповядва някаква нова доктрина, се хващат за нея като риба на въдицата. В крайна сметка те не знаят в какво вярват. Но вижте живота на мъж или жена, които са приели Исус Христос въз основа на чисти факти. Това действително е най-великата промяна, която може да стане с човешко същество. Такъв човек е спасен въз основа на факти - факти, които той приема чрез вяра. Когато някой знае в какво вярва и защо вярва, той може да посочи към Божието Слово и да каже: „Това се намира точно тук в Библията.” Никога няма да видите такъв човек да се колебае. Той е непоклатим и знае, че неговото спасение е реално.

Искам да насоча вниманието ви към друг резултат от новорождението. Можете да видите външни доказателства за спасението на даден човек. Как можем да разберем, че някой наистина е новороден и вече е ново създание в Христос Исус? Ще познаете по факта, че неговото мислене и начинът му на живот са променени. Новороденият християнин има нова ценностна система, има различно разбиране за живота и за всичко, което се отнася до живота. „Старото премина; ето, всичко стана ново” (ІІ Кор. 5:17). Най-чудното е, че човек може да не осъзнава тази огромна промяна, която е станала с него при новорождението, но семейството му ще я забележи. Съседите ще я видят. Мъжът, който е проклинал и ругал, може да не осъзнава, че вместо това върви напред назад и си подсвирква. Никой до тогава не го е чувал да си тананика, никога не са го виждали толкова щастлив. Той не осъзнава, че гори от желание да отиде на църква, а никога преди това дори не е забелязвал вратата на църквата. Ето един действителен случай, който е типичен за такива хора. Един от разпоредителите ни дойде при мен и каза: „Знаете ли, един от нашите нови разпоредители се здрависа с мен шест пъти тази сутрин и всеки път ми казваше: Бог да те благослови.” Познавам този човек от години и никога преди това чудесно преживяване - неговото спасение - той не е казвал на когото и да било „Бог да те благослови”. Виждате, че човек обиква това, което е мразел. Вярващият обича Божието Слово и можете да видите в поведението му доказателства за това, което го изпълва отвътре. Ето това е новорождението.

Сега стигаме до изпълването със Святия Дух. Някой може да попита, защо човек не се изпълва със Святия Дух още, когато се новороди. Ще бъда съвсем честна с вас и ще ви отговоря: Не мисля, че някой от нас, би могъл да издържи. Искате ли да знаете защо казвам това? На първо място нашите стари физически тела не са готови за такава сила и за такава радикална промяна. Помислете сами за това. Ако следите моите радиопредавания, може би сте чули свидетелството на еврейския равин, който на едно събрание слушал моето послание за Святия Дух. Всичко било ново за него и му изглеждало чудесно. Една неделя на платформата на Шрайн Аудиториум в Лос Анжелис, той вдигна ръката си, за да приеме публично Исус за истинския Месия. Седмица по-късно той ми писа: „Моля ви, продължавайте да се молите за моя приятел Джон, но ви моля да спрете молитвите си за мене.” Това беше всичко, което той пишеше и аз бях ужасно обезпокоена. Когато следващия месец се върнах в Шрайн Аудиториум, моят скъп приятел, равинът, беше там. Той дойде при мен точно преди началото на събранието и каза: „Искам да ви обясня нещо. Сигурен съм, че сте получили писмото ми, в което Ви помолих да се молите за Джон, а не за мен. Разбирате ли? Помолих Ви да спрете молитвите си за мен само за малко, за да мога да свикна повече с този нов живот. Тази чудесна духовна промяна, която стана с мен, е толкова смайваща. Тя дойде с такава голяма сила върху мен, че не мога да поема нищо повече за сега. Затова не се молете повече за мен, докато не привикна напълно към новия си живот. Тогава ще можете отново да започнете да се молите за мен, за да мога да получа повече.” Човек не може да вземе всичко, което Бог има за него, наведнъж. Това преживяване, изпълването със Святия Дух, е толкова конкретно, колкото преживяването на новорождението, и няма нищо общо със спасението на човек. Забележете, че изпълването със Святия Дух е дадено със съвсем различна цел от тази, на спасението на душата. Когато човек е новороден, той приема чрез вяра това, което Исус направи за него на кръста. Когато смъртта дойде, душата напуска това старо тяло от пръст и изминава целия път от земята до славата, а духът отива при Господ. Второто преживяване, изпълването със Святия Дух, няма нищо общо със спасението. Неговата цел е служението. Ние, като християни, сме спасени, за да служим. Тези от нас, които са родени от Духа, които са наследници на Бог, родени в тялото на Христос, трябва да бъдат екипирани със сила за служение.

Може би сте чували да казвам това и преди. Често оприличавам нашите сърца на къща, в която има много отделни стаи. Когато се обръщаме към Бог, ние приемаме прощение и отваряме вратата на една от стаите на сърцето си с думите: „Влез, скъпи Исусе.” Тогава кръвта на Исус Христос, Божият Син, ни изчиства от всеки грях. Обръщането е мигновено, но Христовият живот представлява духовен растеж. Вие не получавате всичко наведнъж, като резултат само от едно единствено преживяване. Скоро след като отворите първата врата за Исус, откривате, че отваряте вратата на друга стая от сърцето си, после - на още една. Когато продължавате да посвещавате себе си и да вървите в светлината, както Исус е в светлината, идва момент в този духовен растеж, когато поглеждате нагоре и искрено казвате: „Нищо от мен, но всичко от Теб, Господи.” Накрая, когато Му предадете всичко, Святият Дух влиза във вас и преживявате кръщението със Святия Дух.

В разговора си с Никодим Исус сравни новорождението с начина, по който се раждат децата. Никодим се усъмни в това и попита: „Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди отново?” (Йоан 3:4). Бебето, това мъничко същество, може да се роди напълно здраво, това вързопче от плът може да няма никакъв недостатък, но ако не се храни, или ако не му се дава подходяща храна, то ще започне да слабее и неговият растеж ще се забави. Точно това става и с духовния растеж. Вътрешният духовен човек трябва да бъде хранен и за него няма по-добра духовна храна от Божието Слово - то е духовната храна на човек, необходима за духовния растеж. Духовният човек трябва постоянно и непрекъснато да израства, но растеж не може да има, ако човек не е новороден. И когато тялото, духът и душата са предадени на Христос, вярващият получава това славно изпълване със Святия Дух.

Помнете, че в природата няма вакуум. Ще илюстрирам това с едно сравнение. Представете си красива ваза за цветя, пълна с вода. Ако обърнете вазата надолу, цветята и водата от вазата ще паднат на земята. След като и последната капка вода изтече, ще кажете: „Ето, вазата е празна.” Но в действителност не е така. В секундата, в която цветята паднат, и в която водата изтече, въздухът се втурва и изпълва вазата, защото в природата няма вакуум. По същия начин, когато човешкото „аз” започне да отстъпва в сърцето ни и в живота ни място на Бог, когато предадем на Бог умовете и телата си като жива жертва, Святият Дух ни изпълва. Ние предаваме тялото си като съд за Святия Дух, за да бъде използвано за Божия слава. Това става в момента, в който предадем волята си и своите егоистични желания и мотиви на Бог и вече не действаме според своята воля. Ние живеем, за да Му служим. Тялото ни става храм на Святия Дух. Ставаме съд, изпълнен със Святия Дух. Дотолкова сме отдадени на Бог Отец, че ние с Бог имаме една воля и това е Неговата воля. Сега Святият Дух упражнява волята на Отец чрез живота ни. Изпълването с Божия Дух, е преживяване, което наричаме кръщение в Святия Дух. Това е дело на Самия Свят Дух, което Той извършва в нас, за да може Неговата сила за служение да се изяви чрез нас. Не е възможно да получим това изключително важно преживяване и да не го разпознаем. Ние не получаваме кръщението в Святия Дух, изпълването със Святия Дух, чрез вяра, а когато предадем себе си. И така, какво каза Исус точно преди да замине? Той обеща: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух” (Деяния 1:8). Тази сила не получавате чрез вяра. Този славен динамит, този великолепен огън не получавате чрез вяра. До тази великолепна сила не се докосвате чрез вяра. Нека обясня това. Прочетете втора глава от книгата Деяния. Когато учениците се бяха събрали в горницата, те не приеха Святия Дух чрез вяра. Отидоха в горницата поради вярата си и чрез вяра приемаха обещанията на Исус, но когато излязоха от горницата, кръщението на нито един от тях не беше основано само на вяра, а на действително преживяване. Нещо наистина стана!

Имаше ли някакво външно доказателство за това? По-горе подчертах, че за новорождението има точно определени видими доказателства. Такъв човек става ново създание в Исус Христос и ако наистина си бил новороден, всеки ще разбере това. Точно по същия начин, ако сте преживели изпълването със Святия Дух, ще има видими доказателства. Нека използвам конкретен човек за пример. Може би се досещате, че имам предвид Петър, като разказвам за страхливия, нерешителен човек, който се изплаши до смърт от една девойка и отрече, че познава Исус.

Във втора глава от Деяния обаче, виждаме доказателството за това, че Петър е бил изпълнен със Святия Дух. Той излезе от горницата със смелост от Святия Дух и започна да проповядва: „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Святия Дух!” (Деяния 2:38). Има ли доказателство за това, че Петър е бил изпълнен със Святия Дух? Не можем да отречем! Забележете смелостта от Святия Дух, която Петър прояви. В Деяния 2:41 четем: „И тъй, тия, които с радост приеха словото му, бяха кръстени, и в същия ден към тях се прибавиха около три хиляди души”.

Петър не получи обещания Свят Дух чрез вяра. Чрез вяра той прие Словото на Исус. Петър чакаше Святия Дух и получи видими проявления на Божията сила. Когато излезе от горницата, той знаеше, че е бил изпълнен и за неговото преживяване имаше библейско доказателство. Петър имаше дързост от Святия Дух, който говореше чрез него - Святият Дух в него го използваше.

Позволете ми да споделя с вас едно свое преживяване, което вярвам, ще направи моето изказване по-ясно. Ще започна с част от Писанието, с думите на Исус, които означават много за мен: „Който изгуби живота си заради Мен, ще го намери” (Матей 10:39). Проповядвала съм много пъти върху първата част от стиха - „който изгуби живота си заради Мене”, но никога не съм наблягала на последната част - „ще го намери”. Помня много добре края на улица Мак Чесни в Портланд, Орегон. По това време тя беше улица със задънен край. Беше около четири часа през един съботен следобед, когато буквално почувствах, че съм изгубила живота си за Христос. Това беше часът, когато преди четири години наистина и завинаги предадох своята воля на Божията воля. Тогава, един ден в Цивик Аудиториум в Портланд, същия град, в който загубих волята си заради Божията воля, аз стоях на стълбите и видях как един човек стои на краката си - човек, който е бил в инвалидна количка с множествена склероза в продължение на девет години. Бях свидетел на това, как изцелителната сила на Господ Исус Христос премина през неговото тяло и го направи напълно здрав. Станахме свидетели на действието на Божията сила и преживяхме огромна радост. Хората, които видяха това велико чудо обаче, не знаеха какво ми откри Святият Дух. Той ми каза: „Ти изгуби живота си заради Мен, но го намери в Него”.

Възлюбени, аз намерих живота си, защото изгубих волята си заради Неговата воля.

Същата великолепна сила е достъпна и за всеки от вас. Святият Дух ще използва всички, които се предадат на Исус - ще използва всички, които Го поканят и Го помолят да ги изпълни със силата Си, за да свидетелстват и да слушат. Алелуя!

Павел е един от най-великите светии, които са живели някога, и затова Бог му повери духовни откровения, които се простират отвъд всичко, давано някога на човешко същество. Бог му доверяваше тези тайни. Във ІІ Коринтяни 13:11-14 Павел пише: „Най-после, братя, здравейте! Усъвършенствайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир; и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас… Благодатта на Господ Исус Христос, и любовта на Бог, и общението на Святия Дух да бъде с всички вас. Амин.” С тези редове Павел увещава всички християни да растат в зрялост в Бог, да бъдат съвършени въпреки болката и скръбта, въпреки страданията и изкушенията. Ние сме все още в света, но не сме от този свят. Въпреки, че още живеем в старото си тяло от плът, ние сме предизвикани да бъдем съвършени. Как е възможно това?

Знаем, че не може да съществува съвършено човешко същество, но Павел говори за съвършенството на Исус Христос, Сина на Живия Бог. Можем да Му посветим всичко, можем да Му дадем всичко, което имаме и всичко, което сме, но запомнете нещо: нашето съвършенство е в съвършенството на Исус Христос и го придобиваме, когато продължаваме да стоим съвършени в любовта на Бог.

Утешавайте се с това, въпреки страданието и изкушенията, които понасяте. Той е с вас и във вас, за да ви даде победа! Павел продължава: „бъдете единомислени, живейте в мир”. Казано по друг начин, това означава, че каквото и да се случва с вас, вие сте дете на Бог. Принадлежите на Бог. Божията воля е да продължаваме да се усъвършенстваме. Ние можем да се утешаваме с това и да бъдем единомислени, като имаме ума на Христос, а не се опираме на своя ум. Словото на Бог ни заповядва да бъдем непоколебими, да знаем в какво вярваме и да останем верни. Човешкият ум се успокоява единствено, когато намери мира на Бог. Ние трябва да се върнем отново към истинските ценности на духовните неща. Стигаме до заключителните думи на Павел: „благодатта на Господ Исус Христос, любовта на Бог и общението на Святия Дух да бъдат с всички вас. Амин.” На всяка неделна служба тази част от Писанието се повтаря в хиляди святи храмове и въпреки това малко са хората, които разбират пълното значение на тези думи. И най-великият светия, който живее в наши дни, не би могъл напълно да разбере истинската дълбочина на тяхното значение, защото кой може да проумее дълбочината на Господ Исус Христос? Неговата благодат е по-голяма от всички наши грехове - по-голяма от всичките ни провали. Колкото по-дълго живея, толкова повече усещам благодатта Му. Неговата благодат ме удивява. Вземете за пример мъж или жена, които никога, нито ден в живота си, не са служили на Бог. Виждала съм как силата на Бог славно изцелява такива хора само за един миг. Не само тялото им е докоснато, но и техните грехове са простени и радостта от Господ напоява телата и душите им. Това не става заради някаква заслуга на този човек или защото той е добър, а заради благодатта и милостта на Господ Исус Христос. Също така не можем да проумеем любовта на Бог. Нито с човешки език, нито с перо не може да се разкаже или да се опише дълбочината на Божията любов. Бог ни обича с вечна любов - любов, която прощава, любов, която закриля, любов, която обгражда, любов, която осиновява, любов, която ни е направила Негови наследници и сънаследници с Единородния Му Син. Само, ако можем да си представим любовта на Бог, и ако ние като християни и като Божии деца съумеем по някакъв начин да послужим на света за пример за Божията любов (защото ние сме част от Бог, ние сме част от Божието естество), то други хора непрестанно ще идват при Исус. Ние Го представяме пред света, защото „за мене да живея е Христос” (Фил. 1:21). Вие и аз често представляваме единственият Исус, когото грешникът вижда, затова за нас „да живеем е Христос” и чрез живота си ние трябва да показваме Неговата любов във всичко, което правим.

Павел обаче, не спира до тук. Той продължава: „И общението на Святия Дух да бъде с всички вас” (ІІ Кор. 13:14). Ако следващата неделя всеки, който стои в присъствието на Бог и повтаря тези думи, разбере тяхното пълно значение, то нацията ни ще се промени. Това, от което хората се нуждаят, е да осъзнаят пълното значение на всичко, включено в този стих: „общението на Святия Дух да бъде с всички ви”. Разбирате ли какво означава това? Ние, слабите създания от пръст, да имаме взаимоотношения със Святия Дух! Поради тази причина по-горе казах, че само тези, които са получили кръщението в Святия Дух и са били изпълнени с Него, имат истинско знание за Святия Дух. Това е едно постоянно общение. В среднощния час, сред тъмнината вие лежите будни и осъзнавате Неговото присъствие толкова близо до вас. Знаете, че Той е жизнено важен дори за вашето дишане и тогава не изпитвате никакъв страх. Не чувствате никакво притеснение. Осъзнавате, че сте в близки взаимоотношения с една личност - Святия Дух. Неговото присъствие е по-близо до вас дори от биенето на сърцето в тялото ви.

Случвало ли ви се е, да стоите пред отворения гроб на обичан от вас човек, когото Бог е взел и вместо отчаяние, да чувствате мир и надежда? Дори, когато сълзите ви се стичат върху цветята, които покриват ковчега, вие може да усетите радост - Неговата радост, която прониква дълбоко. Дори, когато напускате гробището и се прибирате в празната къща, имате съзнанието за Помощника, за Утешителя. Със сигурност има тъга. Ние сме хора. Но няма страх. Има надежда. Има мир. Възлюбени, това е общението с Утешителя, с нашия Помощник - Святия Дух.

Святият Дух е не само велик Утешител. Той издига знаме срещу враговете ни и нито едно от децата на Бог не трябва да бъде победено. Словото на Бог обещава: „Така ще се убоят от името на Господ от запад и от Неговата слава от изгрева на слънцето. Когато врагът дойде като потоп, Духът на Господ ще издигне знаме срещу него” (Исая 59:19).

Нашият Господ и Спасител е осигурил победа за всеки, който Му принадлежи. Нито един от нас не трябва да живее в поражение нито за секунда, защото, когато врагът дойде като потоп, Духът на Господ, Святият Дух, ще издигне знаме срещу него. Не вие водите вашите битки. Не аз водя моите битки. Святият Дух се бие в нашите битки за нас!