Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2011)0088

60. Счита, че икономическият растеж може и трябва да бъде отделен от увеличеното използване на ресурсите;

• 
  създаване на ясно определение на ресурсите и техните аспекти;
  
• 
  разработване на ясни показатели за целия цикъл „от люлка до люлка“ за наблюдение на ресурсната производителност и при необходимост – по-нататъшно развитие на съответните стандарти, насоки и прототипи на нови подходи,
  
• 
  определяне на цели и инструменти, които да увеличават ресурсната производителност на ЕС, трайността и повторната употреба, рециклирането и преработването и развитието на промишлени системи за производство със затворен цикъл;
  
• 
  подкрепа за научноизследователските и развойни дейности за подобряване на рециклирането на продуктите и тяхното материално съдържание, както и подкрепа за научноизследователските и развойни дейности за разработване на затворени промишлени процеси с минимални загуби на материали и енергийни потоци,
  
• 
  разработване на образци за нови подходи, като напр. ресурсно договаряне,
  
• 
  разпространение на най-добри решения и насърчаване на мрежите за ресурсна ефективност, по-конкретно насочени към веригите за доставки и МСП, и подкрепа за агенциите за ефективност на материалите,
  
• 
  разработване на подходящ за МСП стандарт за доклад за устойчивостта на предприятията, който да анализира „екологичната раница” и по този начин да води до пестене на средства и съответно до по-висока конкурентоспособност на предприятията, да обединява, стандартизира и насърчава използването на доброволни системи за екологично управление като например ISO 14001 или СОУОСО;
  
• 
  включване и зачитане на националните инициативи в областта на суровините;
  

• 
  редовни оценки на въздействието на очакваното търсене, значението и рисковете за доставката на суровини и редкоземни елементи (включително и за евентуален недостиг, повишаване на цените и т.н.), както и на последствията за икономиката на ЕС като цяло и за бизнеса в частност, като списъкът на включените суровини и редкоземни елементи се актуализира редовно;
  
• 
  наблюдение и прогнози на производството на трети страни и на действащите условия на световните пазари на суровини,
  
• 
  интензифициране на повторната употреба на суровините чрез: създаване и изпълнение на амбициозни, но реалистични правила, планове, стандарти и стимули за рециклиране, стриктно изпълнение на рамковата директива за отпадъците и на правилата за възстановяване на отпадъците и износа на отпадъци, които биха могли да представляват източник на суровини, както и подходяща подкрепа за изследванията; следва да се изиска от Комисията да разгледа по-нататъшното използване на понятието „отговорност на производителя“ в подкрепа на тази цел,
  
• 
  разширяване на изследванията за замяна на рядко срещани суровини, разглеждане на ресурсите, определяни като „редки суровини“ и установяване на стратегия за техните доставки,
  
• 
  оптимално използване на наличните суровини в ЕС и подобрен достъп до тях, за което наред с другите средства е необходимо бързото въвеждане на европейска геоложка информационна система и обща база данни с обзор на наличните в ЕС суровини, полезни изкопаеми и природни ресурси,
  
• 
  гарантиране на справедлив достъп до суровини и редкоземни метали чрез свободни и справедливи търговски споразумения и стратегически партньорства и чрез сключване на споразумения за икономическо партньорство с трети страни с оглед получаването на адекватни доставки, но само при условие че това е съвместимо с целите за развитие на СИП,
  
• 
  засилване на обмена с партньори като Япония и САЩ относно достъпа до суровини чрез двустранни диалози, а също и със страни ключови производители на суровини като Китай и Русия,
  
• 
  когато това е оправдано, усилия за разрешаване на спорове в СТО по отношение на суровините от стратегическо значение за европейската промишленост,
  
• 
  редовен и по-активен диалог със страните от Африка относно суровините и редкоземните елементи,
  
• 
  започване на консултации с трети държави, чиито политики водят до нарушаване на международните пазари на суровини, с цел да бъдат убедени да не използват дискриминационни политики, които вредят на пазарната икономика,
  
• 
  подобрен достъп до възобновяеми суровини, които промишлеността да използва, премахване на дискриминацията в европейското право, която не позволява по-широкото използване на тези материали;
  
• 
  мерки срещу нарастващото пазарно доминиране от страна на национални олигополи и монополи и транснационални корпорации по отношение на добива на минерали и енергийни суровини и производството на полуготови стоки, както и търговията с тях,
  
• 
  отчитане на използването на биомаса, не само като източник на възобновяема енергия, но и като суровина за индустрията, като се насърчават критериите за устойчивост и се избягват мерки, които нарушават пазара,
  
• 
  план за извънредни ситуации в случай на внезапно прекъсване на доставките на жизненоважни суровини поради различни причини,
  
• 
  подкрепа за малките и средните предприятия, които използват местни суровини, включително суровини от селското и горското стопанство;
  

64. Изразява убеждението си, че за да се гарантира сигурността на инвестициите за промишлеността, е необходима амбициозна, но реалистична дългосрочна енергийна политика, която: гарантира конкурентоспособни цени на енергията и сигурност на доставките в ЕС, намалява зависимостта от изкопаеми горива, насърчава енергийната ефективност и енергоспестяване при производството и потреблението, дава възможност за производство с отделяне на възможно най-малко вредни емисии и възпрепятства „изместването на въглеродните емисии“; посочва, че правната сигурност, стабилните рамкови условия, подходящите инвестиции и допълнителното хармонизиране на вътрешния енергиен пазар са от ключово значение за прехода към нисковъглеродно производство и доставки и намаляването на промишлените разходи; подчертава, че инфраструктурата за трансевропейска енергийна мрежа, която включва отоплението и се възползва също от цифровата инфраструктура и инфраструктурата на транспортната мрежа, трябва да бъде обновена и разширена бързо и разходно ефективно, а „интелигентните мрежи” („smart grids”) и интелигентното отчитане да бъдат насърчавани, по-специално с помощта на финансиране от Европейската инвестиционна банка;

65. Настоява върху важността на това, европейският автомобилен сектор да заеме водеща позиция при последващото разработване и производство на електрически автомобили; призовава в тази връзка Европейската комисия да гарантира, не по-късно от втората половина на 2011 г., рамкови условия за разработването на електрически превозни средства, по-специално във връзка със стандартизацията на инфраструктурите и технологиите за презареждане, които ще гарантират оперативната съвместимост и безопасността на инфраструктурите; призовава освен това Комисията да изготви хармонизирани изисквания за одобряването на електрическите превозни средства, като се обърне особено внимание на здравето и безопасността както на работниците, така и на крайните потребители;

66. Припомня огромния потенциал за създаване на работни места и ползите по отношение намаляването на цените, които се очаква да бъдат постигнати посредством подобренията в енергийната ефективност; счита, че във връзка с това приемането на мерки, в това число цели, стандарти и механизми за сравнение, които гарантират подобряването на енергийната ефективност, трябва да подкрепя инициативи във всички промишлени сектори;

67. Призовава за иновации в сектора на здравните грижи и социалния сектор, така че промишлеността да не бъде изправена пред недостиг на работна ръка и пред по-високи разходи за труд през следващите десетилетия;

68. Обръща внимание на потенциала на интелигентните технологии по отношение на пестенето на енергия;

69. Счита, че е нужна политика на засилване на устойчивостта на транспортните системи и инфраструктура чрез мерки като по-ефикасни технологии, оперативна съвместимост, новаторски решения за мобилност, а също и местни политики за ресурсно осигуряване, с цел гарантиране на това веригите за доставка да могат да функционират с по-устойчиви логистични системи и с намалени оперативни разходи;

70. Счита, че модерните ИКТ предоставят голям потенциал за нововъведения в подкрепа на устойчивостта и екологичната ефективност, например интегриране на технологии чрез добавяне на слоеве от интелигентни системи към физическите слоеве с цел постигане на по-ефикасно управление на системите (например при водоснабдяването, транспортните системи); подчертава нуждата от наличие на отворени стандарти за ИКТ за подобни решения; във връзка с това настоятелно призовава Комисията да изисква отворени стандарти, а заинтересованите страни да дадат тласък на разработването на подходящи отворени стандарти за подпомагане на ефективното използване на ресурсите;

• 
  институционализиран диалог между компетентните органи, представители на промишлеността и социалните партньори с оглед обновяване на учебните планове, така че да включват предприемачески дух и подобрена бизнес осведоменост, и разработване на ефективни начини за преход от образование към професионална заетост, особено чрез насърчаването на индивидуалните програми за мобилност, като „Еразъм за млади предприемачи“ и „Еразъм за обучаващи се работници“,
  
• 
  както подобряване в цяла Европа на обучението чрез участие в работния процес с оглед по-тясно свързване на системите за професионално обучение с пазара на труда, така и засилване на привлекателността на професионалното обучение в Европа посредством достъп до висше образование за завършилите професионално образование,
  
• 
  обезпечаване на правото на обучение през целия живот за всички граждани, на които трябва да се предостави възможността за повторно обучение през професионалния им живот, което е от изключително значение за равнопоставеността и солидарността, а също и за конкурентоспособността във времена на икономически трудности,
  
• 
  новаторско обучение на млади студенти като бъдещи служители, готови да посрещнат очакваните технологични промени, и по-близки връзки между университети, научни институти и промишленост,
  
• 
  подобряване и по-широк достъп на всички равнища до образование и обучение, по-специално по отношение на точните науки и техническите предмети (наука, технология, инженерство и математика), посредством координирани инициативи и обмен на най-добри практики в областта на образованието, обучението и новаторските мерки за съвместяване на професионалния и семейния живот, насърчаване на равенството между половете и социалната справедливост,
  
• 
  координирани действия за подобряване на преподаването и на информираността за икономическата роля на европейските промишлени сектори и необходимостта от тяхното новаторско трансформиране в рамките на нисковъглеродната и ефикасна от гледна точка на ресурсите икономика,
  
• 
  допълнителни съгласувани и целенасочени програми за повишаване на квалификацията, които да са ползотворни както за работодателите, така и за работниците, с по-широкообватно използване на Европейския социален фонд в тази връзка;
  
• 
  създаване на европейско равнище на сравнителни критерии за работните места и професионални умения, които да отразяват равнището на професионалните сектори, предприятията и най-развитите промишлени региони,
  
• 
  създаване на обсерватории на промишлените професии на регионално, национално и европейско равнище, така че да се установи какви ще бъдат професиите и търсенето на професионалисти в бъдеще,
  
• 
  откриване, модернизиране и финансово укрепване на висши училища, които да предлагат повишаване през целия живот на специализираната квалификация, преквалификация (на инженери, информатици, техници и др.) или задълбочено сътрудничество между научните университети и университетите, развиващи приложни науки, и образователните институции, които са насочени по-скоро към професионално обучение;
  
• 
  създаване, в сътрудничество с образователните органи и социалните партньори, на основаващо се на труда специализирано и професионално обучение/преквалификация и на програми за обучение през целия живот, както за работниците, така и за работодателите;
  
• 
  повече мобилност и гъвкавост при професионалното образование и обучение както за работодателите, така и за служителите, като се вземат предвид индивидуалните изисквания, най-вече по отношение на МСП;
  
• 
  проучване на създадените от развитието на нови работни места в зелената икономика нови нужди в областта на трудовата заетост и квалификацията, с оглед на това, те да бъдат посрещнати чрез подходящо обучение;
  
• 
  насърчаване на по-тясно взаимодействие между университетите и бизнес културата и стопанските субекти с научна насоченост,
  
• 
  стимули за насърчаване на идването в ЕС на инженери и квалифицирани научни работници от трети държави,
  
• 
  създаване на стимули за висшето образование, така че програмите да бъдат съответно пригодени,
  

73. Счита, че за икономическото, социално и екологично бъдеще на Съюза е от изключително значение младите хора да осъзнаят високото равнище на специализирано и общо образование, което е необходимо за тяхното последващо наемане на работа в промишлеността;

74. Подчертава, че относителното нежелание за започване на стопанска дейност в качеството на самостоятелно заети лица може да бъде превъзмогнато чрез създаването на по-привлекателна среда за лицата, започващи стопанска дейност, чрез по-интегрирани схеми за подпомагане като ENTRE:DI и чрез конкретни програми като „Еразъм за млади предприемачи”;

75. Приветства предложението на Комисията за проучване на нови източници на финансиране за мащабни европейски инфраструктурни проекти и подкрепя създаването на проект за облигации на ЕС в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка;

76. Изразява своето убеждение, че е необходимо инструментите на вътрешния пазар да се поставят в служба на европейската промишлена политика, така че да се насърчи появата на мащабни „европейски първенци”, които определят критерии за сравнение на глобално равнище в своите сектори на дейност, като например „Галилео“ или „SESAR“; призовава ЕС да не налага крайно асиметрични ограничения за своите стопански субекти в сравнение със съществуващите в другите държави;

77. Подчертава необходимостта, ЕС да гарантира за своите стопански субекти реципрочен достъп до обществени поръчки при договарянето на двустранни и многостранни споразумения с трети държави, като същевременно подобрява ефективността на използването от МСП на инструментите за защита на търговията с цел борба с практиките на дъмпинг в паричната, социалната и екологичната сфера и с пиратството, подправянето и незаконното копиране;

78. Призовава ЕС, подобно на Канада, САЩ, Китай или Япония, да изисква обозначаването на страната на произход на някои продукти, внасяни от трети държави, така че изискванията за качество и безопасност по отношение на възможността за проследяване да се прилагат за тях, както това се прави за изготвените в ЕС продукти;

79. Счита, че, за да се укрепи европейската промишленост и в частност да се подобри конкурентоспособността на дружествата в рамките на световната икономика, е необходимо да се въведат европейски разпоредби относно обозначаването на произхода („произведено в“); счита, че това би дало възможност на обществеността и потребителите да направят информиран избор и би насърчило производството в рамките на Европейския съюз, което в много случаи се предшества от репутация за качество и високи производствени стандарти;

80. Счита, че едно многостранно споразумение относно климата би било най-добрият инструмент, за да се намали вредното въздействие на CO₂ върху околната среда, но че съществува риск такова споразумение да не бъде постигнато в близко бъдеще; във връзка с това счита, че ЕС следва да продължи да разглежда възможността за въвеждане на подходящи инструменти за околната среда за онези отрасли, които са реално изложени на „изместване на въглеродните емисии“, в допълнение към търгуването с квоти за СО₂ в рамките на схемата на ЕС за търговия с емисии, по-специално на „механизъм за включване на въглерод“, който да съответства на правилата на СТО, тъй като подобен механизъм би позволил борба с риска, емисиите на CO₂ да бъдат прехвърлени на трети страни;

81. Настоятелно призовава ЕС да проучва икономическите практики на трети държави, преди да изготвя своите собствени политики, и по-специално призовава Комисията да прави оценка на международната позиция на европейските предприятия в качеството на критерий за тяхната конкурентоспособност, когато извършва мониторинг на държавните помощи;

Устойчива промишлена култура

82. Подчертава важността на създаването на правилна рамка, така че промишлеността да остане в Европа и допълнително да увеличи своята конкурентоспособност в световен план; счита следователно, че политиките на ЕС следва да се основават на солидни оценки на въздействието, които анализират всички аспекти на икономическите, обществените и екологичните ползи от политиките на ЕС;

83. Призовава за инициативи на ЕС, които да определят факторите на растежа, иновациите и конкурентоспособността в различни сектори, последвани от представянето на по-силни, съгласувани, технологично неутрални и пазарно ориентирани политически решения и инструменти за тези сектори, които да се използват напълно; счита, че за тази цел следва да бъде доразвито по разходно ефективен начин законодателството относно конкретните продукти, като напр. директивата за екологичното проектиране, директивата за посочване на консумацията на енергия върху етикетите следва да бъде напълно приложена и да бъдат предприети инициативи за насърчаване на промишлеността, като напр. инициативата за „зелени“ автомобили; във връзка с това призовава за дългосрочна кампания за устойчиво потребление с цел повишаване на информираността и промяна на поведението, като по този начин се предостави подкрепа за нови иновационни продукти и дизайн;

84. Изразява увереност в необходимостта да се поддържат и засилват позициите на Европа на световната промишлена карта, особено като се има предвид, че се появяват нови възможности в сферата на промишлеността вследствие на инвестиционните ангажименти на ЕС, например в области като изменението на климата и енергетиката, което ще даде възможности за създаване на трудова заетост в области, изискващи висока квалификация;

85. Призовава Комисията да включи недвусмислено тази промишлена политика в разработването на Пътната карта за икономика с ниски въглеродни емисии до 2050 г., Европейския стратегически план за енергийните технологии и концепцията за 2050 г. в Пътната карта за Европа за ефективно използване на ресурсите;

86. Призовава за запазване и увеличаване на едно финансиране на иновациите, което е близо до пазара, като например действащата Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (CIP);

87. Подчертава необходимостта от системни проверки на качеството на новото законодателство съобразно следните критерии:

• 
  научни становища: качество на данните и на тяхното тълкуване,
  
• 
  консултации: да се задават въпроси на „потребителите“ относно опита им с действащата нормативна уредба,
  
• 
  международни сравнителни анализи: сравнения със законодателството в основните конкурентни държави,
  
• 
  съгласуваност на предложението със свързаното законодателство на ЕС,
  
• 
  постигнато опростяване (включително алтернативни решения с незадължителен характер);
  

89. Призовава за увеличени усилия за преодоляване на текущите затруднения и за възможно най-бързо създаване на единен патент на Общността, който да осигури ефективна, висококачествена правна защита на ниска цена, както и на хармонизирана европейска система за решаване на спорове, свързани с патентите, с цел подобряване на рамковите условия за правата на индустриална собственост, за повишаване на правната сигурност и борба с подправянето, като в същото време свързаните с бюрокрация разходи се подържат на минимално равнище, особено за МСП; приветства широката подкрепа в Съвета за решението на Комисията през 2011 г. да започне процедура на засилено сътрудничество относно общ патент на ЕС; също така призовава за реформа на процедурите по стандартизация (по-конкретно в сектора на ИКТ), като стандартите следва да са отворени, прозрачни, основани на принципа за оперативна съвместимост и гарантиращи конкурентоспособността на европейската промишленост; счита, че насърчаването на международна стандартизация ще запази водещата роля на Европа в технологиите;

90. Отбелязва, че доизграждането на вътрешния пазар е от съществено значение за конкурентоспособността и растежа на европейската промишленост; подчертава, че европейската промишленост се нуждае от подходяща рамка за създаването и разработването на стоки и услуги на европейско равнище и в този контекст приветства предложенията, съдържащи се в Акта за единния пазар; призовава Комисията да определи обхвата на хармонизацията, която да води до повишаване на ефективността и до по-добро управление в рамките на Акта за единния пазар, по-специално по отношение на ДДС, правата на интелектуална собственост и патента на ЕС, международната стандартизация, етикетирането и специфичните секторни стандарти;

91. Насърчава държавите-членки да поемат по-голяма инициатива при управлението на единния пазар чрез подобряване на сътрудничеството между националните органи и подобряване на транспонирането, прилагането и изпълнението на правилата на единния пазар на място; изисква от държавите-членки да намалят разходите по сделките чрез допълнителни мерки, като например по-ефективно електронно управление;

92. Изтъква необходимостта от това, публичните органи да подкрепят развитието на технологии с ключово значение и подчертава, че разработването на стандарти трябва да се ускори, тъй като това е много важно за запазването на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС и стимулирането на нов растеж, както и че това важи по-специално за разработването на стандарти, стимулиращи нововъведенията, като средство за справяне с възникващи екологични и обществени предизвикателства;

93. Подчертава необходимостта от отчитане на специфичните особености на МСП и занаятчийските предприятия в рамките на европейската система за стандартизация, по-специално във връзка с намаляването на разходите за достъп до стандарти, разпространяването на стандарти (чрез публикуване на резюмета) и получаването на финансова подкрепа; подчертава ключовата роля на националните органи по стандартизация за насърчаване и увеличаване на участието на МСП и занаятчийските предприятия в процеса на стандартизация, при спазване на принципа за „делегиране на правомощия на национално равнище“;

94. Подчертава, че е важно да се вземат под внимание аспектите, които понастоящем не са обхванати от европейското патентно право, като „търговските тайни“, така че европейската промишленост да може да се възползва от преимуществата на една действителна защита на правата върху интелектуалната собственост, свързани с продукти и процедури, по примера на САЩ и Япония;

95. Припомня, че с цел повишаване на конкурентоспособността и технологичното лидерство на европейската промишленост е желателно:

• 
  да се избере за основа Европейската система за стандартизация (ЕСС), чиито предимства са доказани, и да се консолидира по такъв начин, че да отговаря възможно най-ефективно на потребностите на иновативните предприятия, и по-специално на потребностите на МСП,
  
• 
  да се увеличи участието на предприятията, особено МСП, в процеса на стандартизация и да се гарантира висока степен на популяризиране за стандартите;
  

97. Призовава държавите-членки – като отбелязва, че преструктурирането е основна отговорност на дружествата и социалните партньори, да създадат работни групи за операциите по преструктуриране, които да наблюдават процесите на преструктуриране и да гарантират плавен икономически преход, например посредством подобряване на мобилността на пазара на труда, повторно обучение и други мерки, които биха могли да предоставят новаторски и устойчиви алтернативи както за работниците, така и за дружествата; призовава за засилване на ролята на европейските структурни фондове и на научните изследванията и разработки в помощ на процесите на преустройство;

98. Призовава за подновяване на инвестициите в работната сила от сферата на промишлеността, като се поставя силен акцент върху секторния социален диалог, като начин за справяне със структурните промени, предизвикани от глобализацията, и върху насърчаването на енергийно и ресурсно ефективна икономика; насърчава социалните партньори в сектори, в които трудовата заетост намалява, да се изправят рано пред предизвикателствата и да подкрепят както отделните работници, така и сектора по време на преходния период; подчертава значението на сигурността по време на прехода посредством работещи системи за социално осигуряване, тъй като това може да помогне на хората да се преместят в сектори, където се създава трудова заетост;

99. Призовава Комисията да поеме инициативата да предложи подкрепа за професионален преход, да намали социалните неравенства, да насърчи програмата за достоен труд на МОТ и да използва насоките на ЕС за заетостта, за да определи гаранциите, които следва да бъдат осигурени през целия период на всеки вид професионален преход;

100. Призовава за по-активна роля на Европейската комисия в преструктурирането на дружества чрез европейски работнически съвет; счита, че когато се извършва подобно преструктуриране, цялата съответна информация следва да се предоставя на Европейската комисия във възможно най-кратки срокове, така че тя да може пълноценно да изпълнява ролята си на европейски партньор и координатор за държавите-членки; счита, че това ще постави също така Комисията в по-добра позиция за наблюдение и оценка на всички случаи на ползване на държавна помощ за подпомагане на преструктурирането;

101. Призовава Европейският фонд за приспособяване към глобализацията да бъде внимателно оценен и реформиран, за да се ускори достъпът до него, както и за увеличаване на неговия бюджет в следващата финансова перспектива; освен това предлага създаването на Европейски фонд за екологично приспособяване;

102. Подчертава, че световната икономическа криза засяга равнищата на заетост в цяла Европа, като по този начин влошава социално-икономическите перспективи на ЕС и увеличава регионалните неравенства; във връзка с това изтъква, че наличието на конкурентоспособен, диверсифициран, обещаващ и устойчив промишлен сектор, който се опира именно на динамичните и конкурентоспособни МСП, е от съществено значение за бъдещето на работниците в цяла Европа; препоръчва използване на опита и уменията на по-възрастните работници при подготовката на младите поколения;

103. Признава регионалните различия в индустриалното развитие, преди всичко по отношение на процесите на деиндустриализация в новите държави-членки, и призовава те да бъдат взети предвид и в новата устойчива промишлена политика и при разпределянето на средства от структурните фондове, така че да бъде укрепено териториалното сближаване;

• 
  да отчита в по-голяма степен отличителните характеристики на МСП и специфичните трудности, които те срещат, като ускори прилагането на „Small Business Act“, предприема действия по отношение на недостатъците при изпълнението на приетите насоки и изпълнява подходящи конкретни мерки, като напр. намаляване на административните разходи (а също и други аспекти на регулаторна тежест, като например разходи за постигане на съответствие) и последователно прилагане на „теста за МСП“, за постигане на задоволителен напредък за европейските МСП,
  
• 
  да подкрепя МСП в достъпа им до изследователски услуги и експертни умения посредством университетски консорциуми и фондации, структури, действащи като „посредници” между изследователската дейност и пазара,
  
• 
  да не пренебрегва въпроса за статута на европейското частно дружество, който е ключова тема в европейския дебат от много години,
  
• 
  да продължи да работи за подобряване на достъпа до възможности за финансиране за МСП, по-специално да разработи надеждни възможности за рисков капитал, да подобри краткосрочните и дългосрочните възможности за финансиране на МСП, както и предпочитаните от тях източници на финансиране, в новата архитектура на финансовия пазар; да отвори пазарите и да създаде справедливи предварителни условия за конкуренция, като даде възможност на повече предприемачи и малки дружества да растат и да се развият в предприятия, осъществяващи дейност в цяла Европа;
  
• 
  да проучи определението на ЕС за малки и средни предприятия с оглед по-голяма гъвкавост в конкретни сектори на промишлеността, в които МСП не отговарят на специфичните прагове за продажби и заетост поради особеностите на пазарните структури, но въпреки това по характера си остават средни предприятия, като промените в определението за МСП не трябва да понижават неговата ефективност,
  
• 
  да развие предоставянето на консултации на МСП, занимаващи се с износ, по-специално по отношение на получаването на достъп до пазарите на страни извън ЕС, гарантиране на дългосрочно присъствие на тези пазари и защита на интелектуалната собственост и повишаване на нейната финансова и технологична стойност,
  
• 
  да засили мерките по интернационализиране с цел МСП да станат по-конкурентоспособни и по-добре подготвени за вътрешния и световния пазар,
  
• 
  да увеличи участието на МСП в рамковите програми за изследвания и развитие, като опрости съответните процедури и създаде по-ефективна система за информация и подпомагане на местно равнище,
  
• 
  да изпълнява проекти, които улесняват създаването на мрежи между МСП и по-големи предприятия по цялата верига за създаване на стойност,
  
• 
  да създаде инструменти за насърчаване на развитието и растежа на иновационни в екологично отношение МСП, както и на развитието на екологични индустриални паркове,
  
• 
  да проучи дали средните и семейните предприятия, които не изпълняват критериите на действащото определение за МСП, могат да използват по подходящ начин съществуващите и бъдещите възможности за финансиране на изследователска и развойна дейност, насочени специално към малките и средните предприятия;
  
• 
  да гарантира по-голямо сближаване между предлагането и търсенето по отношение на патенти, по-специално за МСП, и да намали разходите за достъп до стандарти за МСП;
  

106. Призовава за подобряване на развитието на публично-частните партньорства;

107. Счита, че за да бъдат постигнати целите на „Европа 2020“ и целите за климата и енергетиката до 2020 г., политиката на предоставяне на секторни помощи не следва да бъде разглеждана единствено в контекста на конкурентното право, а трябва да бъде използвана активно в интерес на Европа за укрепване на иновациите, конкурентоспособността и въвеждането на устойчиви продукти на пазара или при преструктурирането на промишлеността, по прозрачен начин и при ясни правила; противопоставя се на специфични национални схеми за държавни помощи, които не отговарят на правилата и вследствие на това създават неравностойни условия на конкуренция;

108. Счита, че политиката на конкуренция трябва да отговаря на нуждите на една амбициозна промишлена политика, при спазване на правилата на вътрешния пазар;

109. Подчертава, че устойчиво и лоялно развитие в промишления сектор може да бъде по-добре постигнато от държавите-членки на принципа на взаимността на търговските политики; отбелязва, че регионалните мрежови структури и конкурентни клъстери не бива да бъдат засягани отрицателно от нееднообразни търговски правила и разпоредби, които засягат в особена степен МСП;

110. Подчертава, че както беше посочено в много проведени наскоро изследвания, предоставянето на помощи стимулира растежа, когато е в съответствие със запазването на конкуренцията в съответните сектори и е свързано с механизми за гарантиране, че проектите, оказали се неефективни, няма да получават по-нататъшно финансиране; настоятелно призовава в случай на научноизследователски и развойни дейности предоставянето на такива помощи систематично да бъде обуславяно от изискването, подкрепяните дейности да се извършват в ЕС в продължение на най-малко 10 години;

111. Отбелязва във връзка с това, че европейските предприятия трябва да бъдат конкурентоспособни в международен мащаб, особено в областта на главните базови технологии;

112. Счита, че свободната търговия остава крайъгълен камък на икономическия растеж в Европа и поради това призовава бъдещите многостранни и двустранни търговски споразумения да се изготвят така, че да формират част от промишлено-политическата стратегия, основана на лоялна световна конкуренция и взаимност от страна на европейските търговски партньори; счита, че с цел да се вземе предвид принципът на устойчивото развитие, в търговските споразумения следва да се отчита загрижеността относно въпроси на околната среда и социални въпроси и да се включат съответни стандарти; счита, че следва да се предприемат мерки, за да не бъде застрашена европейската промишленост от нелоялни практики, както е случаят понастоящем в сектора на слънчевата енергия; припомня, че трябва да бъдат засилени диалозите за регулиране с ключовите търговски партньори, за да се предотвратяват и премахват бариерите пред търговията; призовава Комисията строго да наблюдава законодателството, свързано с околната среда, политиките за обменния курс, правилата за предоставяне на държавни помощи и други програми за подпомагане, приети от трети страни, конкуриращи се с ЕС; призовава за обмисляне на стратегия на ЕС за преките чужди инвестиции на пазарите на държави с бързо развиваща се икономика, за да се създаде възможност за по-добър достъп до новите пазари и развитието на местното производство;

113. Счита, че търговската политика на ЕС в многостранната рамка на СТО и в условията на един прозрачен и ефективно регулиран пазар се нуждае от ефективна производствена база, подкрепена от подходящи секторни политики и насочена към растеж и устойчиво развитие;

114. Счита, че икономическото възстановяване, стимулирано чрез решенията на ЕС и осъществявано съвместно с държавите-членки, ще осигури нови възможности за европейските предприятия, на които все повече се налага да се конкурират в условията на открити и прозрачни световни пазари;

115. Счита също така, че в насоките за търговската политика на ЕС следва да се обърне специално внимание на прилагането на по-съгласуван митнически контрол като важно средство за борба срещу подправянето на продукти и за защита на европейските потребители; счита, че промишлената политика следва също така да гарантира хармонизацията на митническите системи на страните, граничещи с ЕС, за да се избегне евентуално неравностойно третиране и накърняване на интересите на вносителите и развитието на структурата на европейската промишленост;

116. Подчертава ключовото значение на свободната търговия за развитието на европейската промишленост;

117. Призовава Комисията да заложи насоките за европейската промишлена политика в основата на планирането на конкретни законодателни инструменти за насърчаване на търговията в ЕС;

118. Призовава Комисията не само да подобри екологичните показатели на промишлеността на ЕС в своите законодателни предложения, но и същевременно да гарантира, че за продуктите, внасяни в единния пазар на ЕС, се прилагат същите екологични стандарти, както за произведените в Европейския съюз продукти, като се съсредоточи не само върху определянето на тези правила, но и върху тяхното поддържане;

119. Призовава Комисията да изпълни целите, заложени в съобщението относно глобална Европа и предстоящото съобщение относно търговската политика, по-специално чрез нов и амбициозен достъп до пазара в кръга от преговори в Доха, включително секторни споразумения, например за химическата и машиностроителната промишленост;

120. Призовава за запазването на ефективни инструменти за търговска защита, предназначени за борба с нелоялните търговски практики, като например двойното ценообразуване по отношение на доставките на суровини и субсидиите за местната промишленост;

121. Подчертава, че идеите и уменията на работниците трябва да бъдат използвани при преструктурирането на промишлеността, и във връзка с това посочва, че следва да се осигури тяхното възможно най-голямо участие;

122. Призовава Комисията да създаде правна рамка за трансгранично колективно договаряне, за да се допринесе за въвеждането в сила на трансгранични споразумения и за да се посрещнат предизвикателствата, свързани с организацията на работата, условията на обучение, работа и наемане;

123. Подчертава необходимостта при формулирането и прилагането на промишлената политика в ЕС да се разгледат условията за депониране и предназначението на отпадъците от промишлени продукти и по-специално отпадъците от токсични продукти, за да се гарантира, че промишлените отпадъци няма да се превърнат в екологично, икономическо или социално бреме за общностите в рамките на ЕС и в трети държави;

124. Твърди, че ефективното наблюдение на целия вътрешен пазар е от ключово значение за защитата на европейската промишленост от нелоялна конкуренция; насърчава Комисията да представи амбициозни предложения за реформа на съществуващата система за наблюдение на пазара, като се засили ролята на ЕС в координацията на надзора по отношение на пазарите и митническите органи на национално равнище и като се гарантира предоставяне на достатъчно ресурси за всички държави-членки;

125. Призовава Комисията да продължи стратегията за по-добро регулиране и да подобри управлението на единния пазар, по-специално чрез създаването на схеми от типа „едно гише“ и насърчаване намирането на трансгранични решения за онлайн управление, като се отчетат специфичните потребности на МСП;

126. Подчертава, че във време на криза разширяването на сивата икономика и недекларираните дейности е важен фактор за нарушаване на конкуренцията; изисква от компетентните администрации на държавите-членки да вземат необходимите мерки за борба с това явление;

127. Подчертава значението на приноса на работниците за увеличаването на икономическия растеж и напредък;

Сектори

128. Изразява убеждението си, че успоредно с хоризонталния подход трябва да се стартират секторни инициативи за насърчаването на модернизирането и повишаването на конкурентоспособността в още по-голяма степен, подобряване на конкурентоспособността и устойчивостта на отделните сектори на промишлеността, техните вериги за доставки и свързаните с тях услуги, посредством споделяне на най-добри практики, определяне на стандарти, сравнителни критерии и сходни политически инструменти с незадължителен характер; призовава:

• 
  да се приложат и доразвият препоръките на съществуващите подходи за отделните сектори (работни групи, групи на високо равнище, технологични и иновационни платформи, като напр. Cars 21), по начин, който да отговаря на нуждите на конкретния отрасъл, разработен от Комисията с участието на заинтересованите страни, и да се създадат нови секторни инициативи в други подходящи сектори,
  
• 
  да се осигури проверка на устойчивостта на специфичните секторни подходи в съответствие с целите на ЕС по отношение на политиката за климата и енергийната политика и амбициозните цели за ресурсна ефективност,
  
• 
  да бъде разгледан целият набор от възможни политически мерки, включително критерии и стандарти и постоянни усилия по отношение на научноизследователската и развойна дейност и иновациите,
  
• 
  да се обърне особено внимание на ключовите европейски отрасли и онези сектори, които са изправени пред големи обществени предизвикателства, но които все още имат потенциал за осъществяване на бизнес и създаване на заетост,
  
• 
  да бъде поставен акцент върху допълващия характер на различните видове взаимосвързани технологии, както и върху сближаването на засегнатите сектори, което стана възможно благодарение на прехода към цифрова икономика,
  
• 
  да бъде насърчавано развитието на нови дейности, като например възобновяемите енергии и творческите индустрии – сектори, в които ЕС има предимство и които имат потенциала да създадат голям брой работни места,
  
• 
  Комисията да представя редовни доклади за напредъка;
  

130. Отбелязва, че европейската промишленост зависи все повече от предоставянето на бизнес услуги и че следователно трябва да се обърне специално внимание на всички основни елементи от производствената верига; в този контекст приветства желанието на Комисията да отдаде по-голямо значение на тази взаимовръзка;

131. Потвърждава необходимостта от постигане на бърз напредък по отношение на взаимната свързаност на Европейския търговски регистър, за да се гарантира прозрачност и надеждност на информацията за производителите и за потребителите;

132. Подчертава значението на туристическия сектор в Европейския съюз, който е първа в света туристическа дестинация, а в някои региони представлява първи стълб на стопанската дейност; поддържа стратегията на Комисията за повишаване на конкурентоспособността на туристическия сектор с мерки за качество, устойчивост и подобряване на имиджа на Европа като туристическа дестинация;

133. Призовава Комисията да спазва пътните карти и заключенията, изготвени в рамките на подходите за отделните сектори; счита, че тези пътни карти дават на промишлеността дългосрочна сигурност на планирането и са ценен инструмент за запазването на конкурентоспособността;

Отговорност

134. Счита, че европейската промишленост и заинтересованите страни следва да засилят своите инвестиции, корпоративни, социални и екологични ангажименти, както и да си сътрудничат тясно с цел развитие на добри рамкови условия; счита, че промишлеността следва да поддържа инвестиции и производство в Европа, да увеличи собствените си усилия в областта на изследванията и да се стреми към устойчив растеж, новаторство и справедливо заплащане на труда; счита, че промишлеността има роля в развитието на новата култура на придобиване на квалификации, в предоставянето на добри възможности за висококачествено обучение и разработването на още по-новаторски, устойчиви продукти и процеси, както и че следва да се включва в стратегически партньорства в Европа винаги, когато има възможност за това;

135. Призовава Комисията и държавите-членки да разработят нови подходи на посредничество за мониторинга и изграждането на нова инфраструктура и да ги прилагат с цел увеличаване на участието на гражданите, така че бързо да се осигури инфраструктурата, която е необходима за устойчивото подновяване на промишлената база (например интелигентни мрежи, вятърни паркове, нови железопътни линии);

136. Изразява убеждението си, че световната икономическа криза ясно показа необходимостта, дружествата да действат добросъвестно в пълно съответствие с принципите на корпоративната социална отговорност както по отношение на доброто корпоративно управление, така и по отношение на опазването на околната среда и социалните постижения,

137. Подчертава, че регионалните структури представляват важен принос за засилването на промишлеността в Европа; счита, че конкурентните клъстери и иновационните мрежи (предприятия, университети, изследователски центрове, технологични служби, институти за обучение и др.), както и изграждането на връзки между предприятията с други актьори (вериги за създаване на добавена стойност, засилено взаимодействие) са от съществено значение за инвестиционните решения; поради това счита, че:

• 
  иновационните клъстери и мрежи, по-конкретно европейските клъстери за конкурентоспособност и новите партньорства за иновации, които ще стартират през 2011 г. в рамките на инициативата „Съюз за иновации“, по-специално в областта на главните базови технологии, следва да получават по-голяма подкрепа, с цел координирано насърчаване на трансфера на технологии и знания, изследванията, подобряването на обучението и на инфраструктурата, което също така следва да е приоритет на Европейския фонд за регионално развитие,
  
• 
  регионалните мрежови структури и селските региони следва да бъдат подпомогнати от ЕС в подкрепата за развитието на тяхната промишлена база,
  
• 
  клъстерите и мрежите следва да бъдат обединени под „чадъра“ на европейските платформи, за да може подкрепата за тях да бъде засилена,
  
• 
  инициативите, като например Съветът на кметовете и интелигентните градове, следва да бъдат подкрепяни, тъй като промишлеността и МСП също имат полза от тях,
  
• 
  Европейската инвестиционна банка следва да укрепи връзката между промишлената политика и териториалното сближаване;
  

139. Във връзка с това приканва да се използват и обогатяват по последователен начин научните и технологични умения, съществуващи в регионите, по-конкретно в областта на ключовите технологии, както и да се насърчава още повече политиката на конкурентните клъстери;

140. Изтъква, че разгръщането на подходящи цифрови инфраструктури и новаторски технологии е стратегически елемент от подобряването на конкурентоспособността на регионите и промишлените отрасли на Съюза; че секторът на ИКТ играе ключова роля за повишаване на производителността на други промишлени сектори; че модерните комуникационни инфраструктури с висок предавателен капацитет би трябвало да се инсталират приоритетно в недостатъчно обхванатите региони; че тази мярка би могла да допринесе за създаване на благоприятен за публичните и частните инвестиции климат и – нещо важно, да спомогне за повишаване на стандартите за цифрова грамотност на предприятията;

o

o o