Защитени територии и защитени зони по НАТУРА 2000

Защитените зони по НАТУРА 2000 са под средното ниво за страната – 26,5%. Единствено област Варна е с дял по-голям от средния – 46,0%. Много малък е делът на защитените зони в областите Шумен и Добрич - съответно 26,0% и 21,6%. Изключително малко са защитените зони в област Търговище – 8,3%.

РИОСВ-Варна покрива защитените територии и защитени зони в областите Варна и Добрич. На територията, контролирана от инспекцията, се намират общо 51 защитени територии с обща площ 8862,2218 ха: 2 Резервата, 5 Поддържани резервата, 34 Защитени местности, 9 Природни забележителности и 1 Природен парк .

В контролирания от РИОСВ-Варна регион попадат 22 защитени зони по Директивата 92/43/ЕЕС (за запазване на природните местообитания), както следва: «Плаж Шкорпиловци”, „Долината на река Батова”, „Галата”, „Провадийско – Роякско плато”, „Хърсовска река”, „Суха река”, „Камчия”, „Златни пясъци”, «Крайморска Добруджа”, „Побити камъни”, „Камчийска- Еменска планина”, „Река Камчия”, „Езерото Дуранкулак”, „Ез. Шабала- Езерец”, „Варненско-Белославски комплекс”, „Екокоридор Камчия – Емине”, „Голяма Камчия”, „Кардам”, „Изворово-Краище”, „Росица-Лозница”, „Комплекс Калиакра”, „Таушан тепе” и 15 защитени зони по Директивата 79/409/ЕС (за дивите птици): «Шабленски езерен комплекс”, „Варненско-Белославско езеро”, „Провадийско-Роякско плато”, „Хърсовска река”, „Камчийска планина”, „Комплекс Камчия”, «Яйлата”, «Суха река”, „Дуранкулашко езеро”, „Калиакра”, „Галата”, „Балчик”, „Батова”, „Чаиря” и „Белите скали”.

В региона, контролиран от РИОСВ-Шумен и обхващащ областите Шумен и Търговище има общо 28 Защитени територии: 1 Резерват, 3 Поддържани резервата, 1 Природен парк, 7 Природни забележителности и 16 Защитени местности.

В този регион 16-те защитени зони по Директивата 92/43/ЕЕС (за запазване на природните местообитания), са: «Хърсовска река», «Провадийско-Роякско плато», «Каменица», «Ришки проход», «Островче», «Котленска планина», «Тича», «Стара река», «Шуменско плато», «Екокоридор Камчия- Емине», «Преславска планина», «Голяма река», «Голяма Камчия», «Марина дупка», «Кабиюк» и «Ломовете» и 3 защитени зони по Директивата 79/409/ЕС (за дивите птици): «Провадийско-Роякско плато» (Мадарско плато), «Котленска планина» и «Овчарово».

• 
  Горски сектор и горски площи
  

Регионална дирекция по горите - Варна включва 7 държавни горски стопанства и 3 държавни ловни стопанства. Тя осъществява управлението на държавния горски фонд и контрола върху горите и земите от горския фонд, както и върху 7 Държавни горски стопанства и 3 Държавни ловни стопанства във Варненска и Добричка области. Площта на горския фонд е 185 559 ха. Съобразно функциите си, горите и земите на територията на РДГ - Варна се разпределят на гори и земи основно с дървопроизводителни и средообразуващи функ¬ции, защитни и рекреационни гори и гори в защитени територии. Държавните гори заемат 91 % от площта на горския фонд в РДГ - Варна. В обхвата на РДГ - Варна се намират 52 защитени територии с обща площ 8898,4 ха, сред които са: Природен парк Златни пясъци, два резервата - Камчия и Калиакра и пет поддържани резервата Киров дол, Калфата, Върбов дол, Вълчи преход и Балтата.

Регионална дирекция по горите – Шумен стопанисва горския фонд на територията на областите Шумен и Търговище с прилежащите им общини. Собствеността на горите в преобладаващата си част е държавна - 88,8%. Общинските гори са 6,5%, частните гори - 4,5% и гори на юридически лица - 0,2%. В РДГ-Шумен има и голямо разнообразие от защитени територии и обекти. Тук през 1980 г. е обособен Природен парк "Шуменско плато". Обявени са един резерват, три поддържани резервата, пет защитени местности и четири природни забележителност.

Най-важните стратегически документи в горския сектор са Националната стратегия за развитие на горския сектор, която определя целите на държавната политика за развитие на горския сектор и Стратегическия план за развитие на горския сектор, който разписва конкретните действия за изпълнение на целите, формулирани в Националната стратегия. Тези документи са основополагащи за определяне на политиката в горския сектор. За опазване горите от климатичните промени съдейства съществуващата „Програма от мерки за адаптиране на горите в Република България и смекчаване на негативното влияние на климатичните промени върху тях“.

Финансирането на дейностите в горския сектор, се извършва със собствени средства на „Североизточно държавно предприятие”, със средства на собствениците на недържавни гори, чрез оперативните програми на ЕС и чрез други финансови инструменти като LIFE+, SOUTHEAST EUROPE, INTERREG, ПРСР, по линия на трансграничното сътрудничество и др. Приходите, събирани от общините като компенсация за обществените екосистемни ползи от горите (обезпечаване на качеството на водата, екраниране и поглъщане на шум и замърсители, осигуряване на условия за рекреация и туризъм и др.) са източници на финансов ресурс за собствениците на гори.

• 
  Управление на отпадъците
  

По отношение на дела на обслуженото население от системи за сметосъбиране през 2010 г. – 95,4 %, Североизточен район е под показателя за страната – 98,2%.

Две от областите в района - Добрич и Шумен са с много по-малък дял от средния за страната. Единствено в област Варна е осигурено сметосъбиране, което обхваща на 100 % населението в населените места. Към нея се доближава и област Търговище – с 99,8% обслужено население.

Битови отпадъци

Образуваните битови отпадъци за периода 2006 г. – 2010 г. в Североизточния район значително намаляват и от 503 хил. т. достигат до 387 хил. т. Същата тенденция е характерна и за страната като цяло. Най-драстично е намалението в Шуменска област – с повече от 2 пъти.

Според РИОСВ – Варна депата отговарящи на изискванията са регионалното депо за неопасни отпадъци, с. Въглен /обл. Варна/ и депо за неопасни отпадъци на гр. Добрич при с. Богдан. Всички останали 12 общински депа в областите Варна и Добрич не отговарят на съвременните изисквания: Белослав, Ветрино, Вълчи дол, Девня, Долни Чифлик, Провадия, Суворово - обл. Варна и Балчик, Ген. Тошево, Каварна и Шабла – обл. Добрич.

На територията на Североизточния район се използват за депониране на строителни отпадъци регионално депо за неопасни отпадъци, с. Въглен - Варна, и депото за неопасни отпадъци на гр. Добрич при с. Богдан. На територията на областите Шумен и Търговище няма изградени депа за строителни отпадъци. Те се депонират или на депата за битови отпадъци, за рекултивация на кариери и нерегламентирани сметища или общините определят терени за запълване и за подобряване на релефа.

• 
  Шум
  

В област Търговище е налице обратната тенденция - и в трите града Търговище, Попово и Омуртаг нарастват най-високите шумови нива. В гр. Шумен през 2010 г. не са установени шумови нива в диапазона 58-62 дБ, но се увеличава най-високото ниво 68-72 дБ с един пункт. Акустичната обстановка в гр. Добрич е неравномерно натоварена. Тя е утежнена главно по комуникационно-транспортната мрежа. Шум от промишлени източници не е регистриран, поради локалното им значение в производствените зони.

• 
  Климатична сигурност на района
  

Използваният Регионален индекс за климатична сигурност /РИКС/, показва възможността на регионът да се справи с проблемите, свързани с изменението на климата. Индексът оценява и следи състоянието на регионите въз основа на седем тематични области: Емисиите на парникови газове на глава от населението в региона

Обобщените крайни стойности на РИКС по райони са както следва:

Северозападен район 24.20 точки
Северен централен район 25.61 точки
Североизточен район 26.92 точки

Югоизточен район 11.98 точки

Въпреки че обобщената оценка за РИКС на СИР го поставя в относително благоприятна позиция по отношение на другите райони -на трето място, след ЮЦ и ЮЗ райони, климатичната сигурност на СИР е застрашена, предвид оценките на СИР по всяка от тематичните области:

Тематична област 1 2 3 4 5 6 7 общо

СИР-точки 2.43 2.53 4.02 5.71 3.33 3.33 5.56 26.92

По отношение на тематична област 1 - Емисиите на парникови газове на глава от населението, Североизточният район е с една от най-ниските оценки -на второ място след Югоизточния. Тези резултати се дължат главно на факта, че индустрията и икономиката като цяло, са технологично по-изостанали от Югозападния район например, а и тук се намират обекти – големи източници на емисии на парникови газове.

В неблагоприятно положение е СИР и по тематична област 2 - Съотношение между емисиите на парникови газове и брутния вътрешен продукт. При средно ниво за българските региони 4,94, СИР получава оценка 2,53. Причините за това положение се свързват отново с високото ниво на емисии на парникови газове и средното ниво на брутният вътрешен продукт на района.

По тематична област 3 - Енергия от ВЕИ, Българските райони получават средна оценка 4,75, а оценката на СИР отново е под средната - 4,02. Тази оценка до голяма степен се дължи на ограниченото разпространение на водноелектрически централи в района. Трябва да се имат предвид и природните дадености – например в област Добрич съществуват силно ограничени възможности за развитие на водноенергийния сектор. Благоприятни са условията за използване на енергийната сила на вятъра и слънцето.

Тематичните области от 4 до 7 включват: Политическа рамка; Институционален капацитет; Социално - политическо положение; Финансови инструменти. Самооценката им, направена от регионалните институции, е твърде различна за шестте региона. СИР има най-висок резултат от всички региони във всички четири тематични области (средно 4,48 точки). Регионалната администрация е дала най-ниски оценки за тематични области 5 и 6: Институционален капацитет и Социално - политическо положение. Това е показателно за наличието на проблеми, свързани с общия административен капацитет, недостатъчни знания и липса на умения за интегриране на изменението на климата в регионалната политика.

• 
  Общи характеристики на урбанистичното развитие
  

Останалите центрове на общини са от 5-то ниво и играят обслужваща роля в съответните общини. Те са 21 бр.: Антоново, Опака; с. Венец, Върбица, Каолиново, Каспичан, с. Никола Козлево, Смядово, с. Хитрино; Добрич-селска, с. Крушари, Шабла; с. Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, с. Ветрино, Вълчи дол, Долни чифлик, Дългопол, Суворово.

С малки изключения в почти всички населени места в района населението намалява и то не само в селата, но и в градовете, а вече и в градовете Шумен и Добрич, които са били близо до границата на големите градове със 100 хил.д. население, но вече са под тази граница. Това е индикатор за общ спад в урбанистичното развитие както в количествено, така и в качествено отношение. В периода на индустриализация и урбанизация до 1975 г. е нараствало населението на всички градове, но след това започва да намалява населението на малките градове, а след 1985 г. и населението на средните градове. В периода 1992 – 2001 г. се увеличава населението на градовете Аксаково, Белослав, Варна, Девня, Дългопол, Балчик, Каварна, което се дължи на развитието на туристическата функция и на близостта до големия град Варна, при който се формира агломерационно образувание. В периода 2001 – 2011 г. обаче населението на всички градове с изключение на Варна намалява. Урбанизационните процеси затихват. За развитието на Варненската агломерация обаче продължава активно да влияе туристическата функция. Ако в периода на индустриално развитие агломерацията се развива в дълбочина перпендикулярно на морския бряг към Девня и Белослав, в постиндустриалния период в края на ХХ век и в началото на ХХI век агломерацията се развива интензивно чрез туристическите зони и комплекси паралелно на брега на север и на юг. Освен това агломерационно образувание от туристически тип се формира и при Балчик-Албена-Кранево.

В територията на района се проявява ярко проблемът за център и периферия. Основен полюс на растеж и развитие е град Варна, който изпреварва сериозно останалите градове-центрове. До много голяма степен Варна формира основните икономически резултати на района и определя неговото второ място по много показатели веднага след Югозападния район. Варна е “морската столица” на България и един от най-значимите културни центрове в страната със своите театри, музеи, фестивален и конгресен център, художествени галерии, библиотеки, активна читалищна мрежа и ежегодно провеждащите се национални и международни фестивали. Варна е развит туристически център. Варна е многофункционален транспортен възел с международно значение.

Другите два по-изявени центрове са Добрич и Шумен, но те са далече след Варна по степен на икономическо и общо социо-културно развитие. Още по-назад с по-скромни възможности на организиращ център е Търговище. Добрич е сравнително близо до Варна, а Търговище – до Шумен. Така се формират двойки градове, които определят ареалите на централните територии в района. Двойката Варна – Добрич е много по-изявена като урбанистичен център от тази на Шумен – Търговище. Като централни територии се определят териториите на общините на големите и средните градове от 2-ро и 3-то ниво и близко разположените до тях общини, които попадат в агломерационните ареали на тези градове. В Североизточния район централни са териториите на общините Варна и попадащите в нейния агломерационен ареал Аксаково, Белослав и Девня. Централни са и териториите на общините Добрич, Шумен и Търговище. Останалата част от територията, най-вече в северната крайгранична част на района, е типична периферия със затруднено икономическо и социално-културно развитие. Там липсват големи и средни градове, центрове на растеж и развитие. Именно тази дебалансираност на селищната мрежа по отношение на големите и средните градове предопределя неравномерното разпределение на населението върху територията на района и съответно - неравномерното социално-ико­номическо развитие или вътрешно регионалните неравенства. Неравенствата се проявяват между областите, като Варненска област е най-силно развита, а след нея са Добричка и Шуменска и накрая – Търговищка. Неравенствата между общините в района са още по-изразителни и се обуславят от големината и значението на градовете – общински центрове. На практика това са различия между малки, средни и големи градове.

Големият град Варна формира агломерационно образувание в общините Варна, Аксаково, Белослав и Девня. Това агломерационно образувание се развива от една страна в западна посока по линия на промишленото производство и транспортно-прис­танищната дейност и от друга страна в северна посока по линия на туристическата дейност. Агломерационно образувание от туристически тип освен в община Варна, се формира и в община Балчик (Балчик-Албена-Кранево) и отчасти в община Каварна.

Наченки на формиране на оси на урбанизация в района се проявяват по транспортните направления Варна – Шумен - Търговище, Варна-Шумен-Разград-Русе и по крайбрежната ивица Шабла-Каварна-Балчик-Варна-Бургас. Урбанистичното развитие по първите две оси е точково ядрено, а по третата ос, по крайбрежието – е линеарно с тенденции за достигане на непрекъсната урбанизация.

В европейските документи, поставящи акцент върху териториалното измерение на сближаването, градовете са поставени във фокуса на кохезионната политика и финансовите инструменти за икономическо, социално и териториално сближаване, като се препоръчва развитие на полицентрична мрежа от градски центрове за укрепване на връзката град-регион и интегриран подход за решаване на проблемите на градското развитие.

В духа на европейските документи, както и на постановките на българските НСРР и НКПР, при развитието на урбанизационните процеси в Североизточния район следва да се разчита на потенциала на наличните градове и да се търси оптимална полицентрична система от центрове от различно йерархично ниво. В бъдещото развитие от особено важно значение ще бъде да се тушират неблагоприятните процеси на диспропорцията между центъра и периферията и да се разширява и засилва благотворното влияние на центъра Варна и на другите областни центрове върху останалите населени места в областите чрез подобряване на транспортния и комуникационен достъп до услугите и културата, които предлагат градовете-центрове.

Равномерното разположение на малките градове в територията на района е предпоставка за оптимално доближаване на предлаганите от града работни места и услуги до селските населени места. Особено важно е да се изявят и укрепват малките градове от 4-то ниво, които осигуряват по-високо ниво на публични услуги в сферата на образованието, здравеопазването, културата. От значение е и укрепването на общинските центрове от 5-то йерархично ниво, особено в периферните и гранични райони.

• 
  Интегрирано градско обновяване и развитие в СИР
  

Началните действия за реконструкция и обновяване на градски територии, предприети през 90-те години на ХХ век и началните години на ХХI век са все още откъслечни, спорадични и обхващат строителство в отделни имоти предимно в централните части на градовете и в техните покрайнини, главно по входящо-изходящите пътища. Тези действия са далече от необходимия интегриран подход за градско обновяване и развитие. Те се осъществяваха в условията на липсващи актуални общи устройствени планове на градовете, които закъсняха прекалено много. В резултат на този дефицит на актуални устройствени планове градското обновяване върви стихийно и нанася върху градската структура и градския образ често пъти случайни и несполучливи щрихи, които носят белега на незрялост.

Производствените територии (производствените зони) в градовете заемат огромни площи, но са неблагоустроени и са застроени с остарели и непривлекателни сгради, които трудно могат да бъдат модернизирани и ефективно използвани. Разполагането на някои нови производства с подобрени технологии се ориентира на първо време навън от града, на “зелена поляна.” Това забавя решаването на проблема с преструктурирането и обновяването на производствените територии в градовете, в т.ч. и освобождаването на части от тях за други пренебрегвани градски нужди, като озеленяване и обществено обслужване, към което следва да се насочи политиката на градското развитие.

Жилищните комплекси в градовете са недоизградени и недостатъчно благоустроени, панелните сгради не удовлетворяват нормалните изисквания за жилищен комфорт и за енергийна ефективност. В някои малки градове (напр. Провадия, Балчик и др.) панелните сгради нарушават градската структура и традиционния градски образ. Налице са начални действия за планиране на преструктурирането и обновяването на панелните жилищни комплекси, предимно във Варна, продиктувано от проблемите, които породи осъществената реституция на земеделска земя в комплексите. В бъдеще ще предстои продължителен процес на преструктуриране и модернизация на комплексите и панелните сгради, което изисква своевременно и внимателно насочване на политиките, за да се съхрани достатъчно публично пространство за обществени функции и озеленяване.

Много проблеми от градоустройствено и архитектурно естество се натрупаха и в централните градски части. Частната инициатива за изграждане на нови жилищни и смесени сгради не беше своевременно съгласувана с обществения интерес в градския център. Появилите се нови сгради в много от случаите са нарушили строителните правила и норми в търсенето на всяка цена на повече разгъната застроена площ. Като резултат се появиха причудливи обеми със странни завършеци и покриви. Разбира се не липсват и сполучливи и издържани в градоустройствено и художествено естетическо отношение обекти. В периода на усилено строителство през втората половина на първото десетилетие необяснимо остават и незавършени обществени сгради в центровете на градовете (напр. в центъра на Шумен и Варна), което е голям и трудно решим проблем за общините. Не е добро състоянието на много от заварените обществени сгради за култура, образование, здравеопазване, особено в малките градове и селата.

В градовете се проявява проблемът с недостатъчно терени за детски градини и основни училища поради консумирането им за други нужди след реституция и приватизация на земята и преотреждането на терените за други нужди под натиска на собствениците на земята. Решаването на този сериозен проблем затруднява изключително много общинските органи. В големите градове се появиха големи търговски обекти на търговски вериги от типа “мол”. Те се разположиха не само в периферията, но за съжаление и в централните градски части, където убиват малкия търговски бизнес и рушат градската физическа структура. Делът на общинските имоти в градската и в околоградската територия е малък и това затруднява общината да води ефективна устройствена политика и да разширява публичното пространство на града.

Състоянието на изградените зелени системи в градовете с малки изключения е незадоволително. Обществените озеленени площи като правило са недостатъчни и са силно занемарени и подложени на сериозна агресия в резултат на реституционните и приватизационните процеси. Очевидна е необходимостта от защита, опазване, а и разширяване на обществените озеленени площи в градовете и край градовете.

Не са достатъчни грижите за културно-историческото наследство и паметниците на културата в населените места. Тяхното ново социализиране предстои и може да изиграе решаваща роля за превръщането им от обект само на пасивно опазване, в инструмент за градското развитие.

Мрежите на градската техническа инфраструктура не удовлетворяват адекватно градските нужди и това затруднява функционирането на градовете. Състоянието на градската физическа среда е сериозен проблем за общините. Амортизирана е градската физическа среда и сградният фонд в големи части от територията на градовете. По-добро е състоянието в центровете благодарение на общински и частни инициативи. Сериозни усилия в тази област са от първостепенна необходимост за всички градове в района.

Плановете на населените места и техните централни градски части са остарели и неактуални след реституционните процеси. Техните частични изменения на парче са порочна практика, която създава сериозни проблеми на управлението на процесите. Създаването на нов кадастър и нови планове за регулация и застрояване е неотложна необходимост.

• 
  Характеристика на земеползването в СИР
  

Състоянието на земеползването по области в района, представено в таблица, показва изключително големия дял на земеделските територии в Добричка област - 81,6 % при изключително малък дял на горските територии – 11,8 %. Сравнително близки са показателите за земеделски и горски територии в останалите три области. Населените места и другите урбанизирани територии заемат логично най-висок дял във Варненска област – 6,7 %. Сравнително голям е този дял и в Търговищка област – 6,0 % при средно за страната 5,0 %. Голям е делът на териториите на транспорта във всички области – от 0,7 % до 0,9 % при средно за страната 0,6 %. Защитените природни територии в района са оскъдни (1,2 %), но в сравнителен план те са най-много във Варненска област (1,9 %) и най-малко в Търговищка област (0,1 %). Заедно със защитените зони по Натура 2000 защитените територии достигат най-висок дял във Варненска област – 46,0 % и най-нисък и то изключително нисък дял – в Търговищка област – 8,3 %