СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ И АБРЕВИАТУРИ
|
|
АЕЦ
|
Атомна електрическа централа
|
|
АМ
|
Автомагистрала
|
|
АПИ
|
Агенция “Пътна инфраструктура”
|
|
АТЕ
|
Административно-териториални единици
|
|
АУЕР
|
Агенция за устойчиво енергийно развитие
|
|
БВП
|
Брутен вътрешен продукт
|
|
БДС
|
Брутна добавена стойност
|
|
БТК
|
Българска телекомуникационна компания
|
|
ВЕИ
|
Възобновяеми енергийни източници
|
|
ВЕЦ
|
Водноелектрическа централа
|
|
ВтЕЦ
|
Вятърна електрическа централа
|
|
ВУЗ
|
Висше учебно заведение
|
|
ГИС
|
Географска информационна система
|
|
ГКПП
|
Граничен контролно-пропускателен пункт
|
|
ЕВРОСТАТ (EUROSTAT)
|
Статистическа служба към Европейската комисия
|
|
ЕК
|
Европейска комисия
|
|
ЕКАТТЕ
|
Единен класификатор на административно-териториалните и териториалните единици
|
|
ЕО
|
Европейска общност
|
|
ЕС
|
Европейски съюз
|
|
ЕФРР
|
Европейски фонд за регионално развитие
|
|
ЗАТУРБ
|
Закон за административно-териториалното устройство на РБ
|
|
ЗБР
|
Закон за биологичното разнообразие
|
|
ЗЗТ
|
Закон за защитените територии
|
|
ЗООС
|
Закон за опазване на околната среда
|
|
ЗУТ
|
Закон за устройство на територията
|
|
ИКОМОС (ICOMOS)
|
Международен съвет за паметниците на културата и забележителните места
|
|
ИКТ
|
Информационни и комуникационни технологии
|
|
ИПГВР
|
Интегриран план за градско възстановяване и развитие
|
|
ИТ
|
Информационни технологии
|
|
МБАЛ
|
Многопрофилна болница за активно лечение
|
|
МЗХ
|
Министерство на земеделието и храните
|
|
МОСВ
|
Министерство на околната среда и водите
|
|
МПС
|
Моторно превозно средство
|
|
МРР
|
Министерство на регионалното развитие
|
|
МС
|
Министерски съвет
|
|
МСП
|
Малки и средни предприятия
|
|
МТИТС
|
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
|
|
НЕМ
|
Национална екологична мрежа
|
|
НИМХ
|
Националния институт по метеорология и хидрология
|
|
НИНКН
|
Национален институт за недвижимо културно наследство
|
|
НКН
|
Недвижимо културно наследство
|
|
НКЦ
|
Недвижима културна ценност
|
|
НПО
|
Неправителствена организация
|
|
НСРР
|
Национална стратегия за регионално развитие
|
|
НСТР
|
Национална стратегия за териториално развитие
|
НЦТР
|
Национален център за териториално развитие ЕАД
|
ОЕТК
|
Общоевропейски транспортен коридор
|
ОПОС
|
Оперативна програма “Околна среда”
|
ОПРР
|
Оперативна програма “Регионално развитие”
|
ОУП
|
Общ устройствен план
|
ОЧИС
|
Организация за Черноморско икономическо сътрудничество
|
ПРСР
|
Програма за развитие на селските райони
|
ПСОВ
|
Пречиствателна станция за отпадъчни води
|
ПТП
|
Пътнотранспортни произшествия
|
ПЧП
|
Публично-частно партньорство
|
РПМ
РДГ
|
Републиканска пътна мрежа
Регионална дирекция по горите
|
СЗР
|
Северозападен район
|
СИР
|
Североизточен район
|
СП
|
Скоростен път
|
СПА (SPA)
|
Sanus Per Aquam Здраве чрез вода
|
СПТ
|
Специфични природни територии
|
СЦР
|
Северен централен район
|
ТГС
|
Трансгранично сътрудничество
|
ТЕ
|
Териториални единици
|
ТЕЦ
|
Топлоелектрическа централа
|
ТРАСЕКА (TRACECA)
|
Транспортен коридор Европа – Кавказ – Азия
|
ФЕЦ
|
Фотоволтаична електрическа централа
|
ФЛАГ
|
“Фонд за органите на местното самоуправление в България” ЕАД
|
ЧИЗ
|
Черноморска икономическа зона
|
ЮЗР
|
Югозападен район
|
ЮИР
|
Югоизточен район
|
ЮНЕСКО (UNESCO)
|
Организация на обединените нации за образование, наука и култура
|
ЮЦР
|
Южен централен район
|
AGR
|
Европейско споразумение за главните международни пътни артерии
|
ESPON
|
European Spatial Planning Observatory Network
Европейска мрежа за наблюдение на пространственото планиране (териториалното развитие)
|
FUA
|
Functional Urban Area
Функционален урбанистичен ареал; зона на влияние на голям град
|
LAU
|
Local Administrative Units
|
MEGA
|
Metropolitan European Growth Area
Метрополен европейски ареал на растеж; голям метрополен град (агломерация) с общоевропейско значение според категоризацията на ESPON
|
NUTS
|
Nomenclature des unités territoriales statistiques
Номенклатура за териториална единица за статистически цели
|
PHARE
|
Programme Harmonisé d'Appui au Renforcement de l'Education Програма ФАР
|
TEN-T
|
Trans-European Transport Network (Трансевропейска транспортна мрежа)
|
въведение
Регионалният план за развитие на Североизточен район от ниво 2 за периода 2014-2020 г. е документ за стратегическо планиране, който, като отчита специфичните характеристики и потенциала на района, определя средносрочни цели и приоритети за устойчиво и интегрирано регионално и местно развитие в съответствие с предвижданията на Националната стратегия за регионално развитие и другите структуроопределящи политики. Регионалният план за развитие определя необходимостта от реализация на дейности в различни сектори, създаване на по-добри условия за балансирано и устойчиво социално-икономическо и териториално развитие и преодоляване на съществуващите междурегионални и вътрешнорегионални диспропорции. Регионалният план за развитие е съобразен с Националната програма за развитие: БЪЛГАРИЯ 2020” и Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.), които определят националните ангажименти за изпълнение на целите на Стратегията на ЕС „Европа 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж”.
Проектът на Регионалния план за развитие на Североизточен район за периода 2014-2020 г. е двукратно обсъден и одобрен от Регионалния съвет за развитие в Североизточен район.
С Решение № 5.1/Протокол №15/04.12.2012 г., на свое заседание, Регионалният съвет за развитие в Североизточен район, на основание чл. 49, т. 1, т. 4 от ППЗРР, обсъди и одобри проекта на Регионалния план за развитие на Североизточен район 2014-2020 г. и перспективите за развитие на района в контекста на плана и във връзка с отразяване на целите и приоритетите на интегрираната морска политика. Обсъдените становища и предложения са отразени в проекта на плана.
С Решение № 4.1/Протокол №17/29.05.2013 г. на свое заседание, Регионалният съвет за развитие в Североизточен район, на основание чл. 49, т. 4 от ППЗРР, одобри проекта на Регионалният план за развитие на СИР 2014-2020 с направените допълнения, в съответствие с Предварителната, в т.ч. Екологичната оценка на плана (обсъдени на заседание на Регионалния съвет за развитие в Североизточен район, Протокол №16/07.03.2013 г.) и Становище № 2-1/2013 г. по екологичната оценка на плана от компетентния орган - министъра на околната среда и водите.
I. АНАЛИТИЧНА И ОЦЕНЪЧНА ЧАСТ
1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И ИДЕНТИФИЦИРАНИ ПРОБЛЕМИ В РАЗВИТИЕТО НА СЕВЕРОИЗТОЧЕН РАЙОН.
Североизточният район обхваща северната част на българския бряг на черноморското крайбрежие, част от източния дял на Стара планина, част от Лудогорието и Добруджа. Районът е съставен от областите Варна, Добрич, Шумен и Търговище и 35 общини:
-
Варненска област с 12 общини: Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, Варна, Ветрино, Вълчи дол, Долни чифлик, Девня, Дългопол, Провадия, Суворово.
-
Добричка област с 8 общини: Балчик, Генерал Тошево, Добрич – селска, Каварна, Крушари, Тервел, Добрич, Шабла.
-
Шуменска област с 10 общини: Венец, Върбица, Хитрино, Каолиново, Каспичан, Никола Козлево, Нови пазар, Преслав, Смядово, Шумен.
-
Търговищка област с 5 общини: Антоново, Омуртаг, Опака, Попово, Търговище.
Площта на района е 14 487 км² или 13.05% от територията на страната. Той е най-малкият по площ от всички райони в страната.
Териториална структура и ресурси. Разпределението на земята по видове земеползване е следната: земеделските територии са 68.8%, горските 23.3%, урбанизираните 5.9%. Районът е на първо място в страната по количеството обработваема земя на човек от населението (9,3 дка). Степента на лесистост обаче е по-ниска от средната за страната. Макар и ограничени, минерално-суровинните ресурси в района следва да бъдат отчитани при насоките за бъдещото му развитие. Такива са находищата на манганови руди (край с. Оброчище и с. Църква -111 млн. тона, запаси), солното находище край гр. Провадия (с 4,4 млрд. тона запаси), находищата на каолин в общ. Каолиново (със запаси от 48 млн. тона,), черни каменни въглища на северозапад от гр. Каварна (с балансови запаси от 1,2 млрд. тона.) и др. Широкото разпространение на черноземните, тъмносивите и наносните почви е подходящо за отглеждане на зърнени и нетоплолюбиви технически култури, трайни насаждения и лозя, а върху напоявани площи – зеленчуци, дини и пъпеши.
Ландшафтът в района е твърде разнообразен - в северната му част е равнинен, а в южната – хълмист. Равнинният добруджански ландшафт преминава на юг към силно раздвижения и богат на гори крайбрежен ландшафт на Варненското крайбрежие и още по-на юг - на Източно Старопланинското крайбрежие. Във вътрешността характерни и силно изразителни са ландшафтите на Провадийското и на Шуменското плато.
Природно защитените територии, включително тези по Натура 2000, обхващат общо 22.3% от територията на района, значително под средното за страната. С най-висок дял са областите Варна -1,87% и Добрич - 1,47%. Изключително нисък е делът на защитените територии в Шуменска област-0,89% и Търговищка област – 0,09%. На територията на района има 79 защитени територии, които включват 3 резервата, 8 подържани резервата, 2 природни парка, 50 защитени местности, и 16 природни забележителности. В района попадат 38 защитени зони по Директивата 92/43/ЕЕС (за запазване на природните местообитания) и 18 защитени зони по Директивата 79/409/ЕС (за дивите птици).
В общата оценка на регионите на ЕС по степен на уязвимост към предизвикателствата пред развитието до 2020 г. - глобализацията, климатичните промени, демографските промени и енергийната зависимост, Североизточният район се класира на шесто място сред европейските региони с най-висока степен на уязвимост и по четирите предизвикателства. Неговият общ индекс на уязвимост е 82 от 100 възможни. СИ район е особено силно уязвим на климатичните промени. Повишен е рискът от засушаване, ветрова ерозия, морска абразия и ново активизиране на свлачищната дейност. Адаптацията към климатичните промени е от съществено значение за СИР, защото те могат да повлияят негативно на селското и горското стопанство, на развитието на туризма, на рибарството, на производството на енергия, на състоянието на водните ресурси и на общото биологично равновесие в района.
Населението на района според преброяването от февруари 2011 г. е 966 097 души или 13.12% от населението на страната. Районът е на второ място в страната след Югозападния по гъстота на населението - 66.68 д/км2, по-висока от средната за страната. Разпределението на населението по области обаче показва значителни разлики, което е индикатор за различия и в общото социално-икономическо развитие в района – с най-голям брой, почти половината от населението на района, е област Варна – 475 074 д., област Добрич е с 189 677 д, област Шумен е с 180 528 д., а област Търговище е с най-малък брой население – 120 818 д. В град Варна е съсредоточена една трета от населението на района (334 870 д).
Демографските данни от преброяването през 2011г. показват намаление на населението на района с 53200 жители спрямо предходното преброяване през 2001г. Намаляло е населението на всички области с изключение на област Варна, където има минимално нарастване с 13 061 души (2.8 %). Това нарастване се дължи на град Варна, който увеличава населението си с 21981 д. и компенсира намаляването в останалите общини на областта. Естественият прираст на населението в района е отрицателен (– 3206 бр. за 2010 г.), но в по-малка степен, отколкото в другите райони на страната. Възрастовата структура може да се окачестви като относително добра на фона на преобладаващата картина в страната.
Степента на урбанизация (градското население) в Североизточния район е 72.7%, почти колкото средната за страната - 72,5%. На територията на района са разположени 721 населени места, от които 30 са градове. Единственият голям град е Варна, от 2-ро йерархично ниво (според йерархизацията на градските центрове в НКПР), с население 334 870 д. (трети по големина град в страната). От 3-то йерархично ниво са градовете Добрич – 92 030 д., Шумен 80 855 д. и Търговище – 37 611 д. Няма други средни градове, които да допълват и балансират областните центрове. Малките градове от 4-то йерархично ниво в района са 10 бр.: Балчик, Генерал Тошево, Тервел, Каварна, Девня, Провадия, Велики Преслав, Нови Пазар, Омуртаг, Попово. Много малките градове и села – центрове на общини от 5-то йерархично ниво са 20 бр.: с.Крушари, Шабла; с.Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, с.Ветрино, Вълчи дол, Долни чифлик, Дългопол, Суворово; с.Венец, Върбица, Каолиново, Каспичан, с.Никола Козлево, Смядово, с.Хитрино; Антоново, Опака. Център на община Добрич-селска е градът Добрич.
Големият град Варна формира агломерационно образувание в общините Варна, Аксаково, Белослав и Девня. Това агломерационно образувание се развива от една страна в западна посока по линия на промишленото производство и транспортно-пристанищната дейност и от друга страна в северна посока по линия на туристическата дейност. Агломерационно образувание от туристически тип освен в община Варна, се формира и в община Балчик (Балчик-Албена-Кранево) и отчасти в община Каварна.
Основните оси на развитие в района се развиват по транспортните направления Търговище-Шумен-Варна, Варна-Шумен-Разград-Русе и по крайбрежието Шабла-Каварна-Балчик-Варна-Бургас. Тези оси са сравнително слабо изявени като оси на урбанизация. По-активно урбанизирани са техните отсечки в обхвата на Варненската агломерация.
В района много от общините са с висока степен на критичност на проблемите и могат да бъдат отнесени към категорията на райони за целенасочена подкрепа съгласно критериите и показателите, посочени в чл.6 на ЗРР. На 5 и над 5 показателя отговарят 18 общини, а на 4 и над 4 показателя - 24 общини. Всичките 24 общини с изключение на Провадия, Омуртаг и Ген.Тошево са с центрове много малки градове и села от 5-то йерархично ниво. Тези общини обхващат териториален ареал, който се простира от южната периферия в Старопланинската част на района до северната гранична периферия в Добруджа и Лудогорието. Там се формират периферните територии на района със затруднено социално-икономическо развитие.
Икономическото състояние на Североизточния район е на сравнително добро равнище. Той споделя положителната динамика в развитието на страната през периода 2007-2008 г., изразяваща се в нарастване на БВП с по-бързи темпове от средните темпове за ЕС 27. Създаденият в Североизточния район БВП на глава от населението през 2008 г. е 7 231 лв. – 80.3% от средния за страната и трети след ЮЗ и ЮИ райони.
Размерът на БВП на човек (в PPS) в района за 2008 г. е 37.0% от средния за регионите на ЕС-27. Средният размер за страната е 43,0%, което се дължи на по-високата стойност на ЮЗ район – 73,0%. През 2009 г. обаче БВП на човек в СИР спада на 35.7 % от средното за ЕС-27, но в абсолютна стойност се увеличава от 7231лв през 2009 г. на 7612 лв. през 2010 г. По този показател районът отново е трети в страната след ЮЗР и ЮИР.
Средната стойност на БВП на човек в областите за 2009 г. (няма публикувани по-нови данни за областите) в област Варна (9 622 лв./човек) е над средната стойност за района (5942 лв./човек), както и за страната (9 007 лв./човек), въпреки че, в сравнение с 2008 г. тя намалява. В останалите области – Добрич, Търговище и Шумен тя е значително под средното ниво за страната и района.
Североизточният район има 10.64% принос в БДС на страната. Отчетенaтa стойност на брутната добавена стойност за 2010 г., 6 461 хил. лева, нарежда Североизточния район на четвърто място след ЮЗР, ЮЦР и ЮИР.
В икономиката на Североизточния район селското стопанство е един от приоритетните отрасли. За неговото развитие съществува изключително благоприятно съчетание на природно-климатичните условия.
Промишлеността е основен структуроопределящ отрасъл на регионалната икономика с водещо значение по редица показатели. Структурата на промишлеността е разнообразна, което е добра предпоставка за икономически растеж чрез коопериране и заздравяване на междусекторните връзки на отраслите вътре и извън областта. Сруктуроопределящите производства са химическата промишленост, транспортното машиностроене, производството на изделия от минерални суровини, както и хранително-вкусовата промишленост на основата на добре развития земеделски сектор.
Икономиката на района и по-специално на област Варна има един уникален елемент, чието значение все повече ще нараства, това е т. нар. ”Морска индустрия”. В нея се включват корабоплаване, пристанища, корабостроене и кораборемонт, морски ресурси, морска наука и образование, всички дейности и услуги, обслужващи морския бизнес. Всички те имат своя история, развитие и настояще във Варна. Характерно е, че всички дейности в "морската индустрия" са взаимно обвързани и развитието на една от тях води до развитие и на другите и по този начин формира клъстер “Морска индустрия”.
Районът притежава силно развит сектор на обслужващите дейности в областта на публичните услуги, бизнеса, финансово-застрахователната сфера, транспорта и туризма. През 2009 г. в сектора на услугите се формират 64,48% от брутната добавена стойност на района, в сектора на индустрията – 28,07 %, а в сектора на селското стопанство – 7,44 %. През периода 2007 г.- 2009 г. в СИР се наблюдава тенденция на намаляване на дяловете на аграрния сектор и сектор индустрия за сметка на увеличаващия се дял на услугите, което е отчетено и в национален план.
Североизточният район заема водещо място сред районите в страната в развитието на туризма за 2011 г. с дял 30,4% от общите приходи от туризъм и 29,2 % от легловата база на страната с 82 650 легла. Съществуват обаче значителни диспропорции в развитието на туризма на ниво области и общини. Туризмът се развива основно в областите Добрич и Варна (97,36% от легловата база) и то разположени по крайбрежието, а хинтерландът изостава, въпреки наличието на интересни природни и антропогенни ресурси за развитие на алтернативен туризъм – познавателен, екологичен, селски, поклоннически и др.
Североизточният район се нарежда на трето място в страната за 2010 г. по размер на акумулираните преки чуждестранни инвестиции, като в сравнение с 2009 г. те са нараснали с 19 004.1 хил.евро. Водещи области по привличане на инвестиции са Варна - с най-голям дял от 1 531 539.3 хил.евро и Добрич с 301 906.2 хил.евро, следвани от Търговище – 180 850.9 хил.евро. С най-нисък размер на ПЧИ - 88 626.8 хил.евро, е област Шумен.
Сподели с приятели: |