1.12. Околна среда
Разходите за опазване на околната среда в страната през 2010 г. са на обща стойност 1 273 777 хил.лв. и показват увеличение спрямо 2007 г. Прави впечатление, че след 2007 г. разходите с всяка изминала година постепенно намаляват, като най-малки са те през 2010 г. - 124 881 хил. лв. Те се явяват едва 9,8% от общите разходи, направени за опазване на околната среда в страната през 2010 г. Увеличението на разходите за 2010 г. спрямо 2006 г. е 8,43%, което е малко по- висок процент от този за страната – 8,15%.
Област Варна е с най-голям дял - 58 % - от общите разходи в Североизточния район, но през 2010 г. средствата, отделени за опазване на околната среда, са намалели спрямо 2006 г. Въпреки това, през междинните три години изразходваните средства са били значително повече.
В областите Добрич и Търговище изразходваните средства през 2010г. са почти 2 пъти повече в сравнение с 2006 г. Област Шумен е разходвала почти 3 пъти повече средства през 2019 г спрямо 2006 г.
Въпреки това, като цяло средствата, които се отделят за опазване и възстановяване на околната среда, са изключително недостатъчни както в регионален, така и в национален мащаб.
Таблица 45: Разходи за опазване и възстановяване на околната среда в хил. лв.за периода от 2000 г до 2010 г. / по данни на НСИ/
Статистически райони и области
|
Общо разходи за опазване на околната среда
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
2004
|
2005
|
2006
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
България
|
433282
|
608376
|
473533
|
569750
|
658923
|
639320
|
1038544
|
1197422
|
1700329
|
1280563
|
1273777
|
Сев. и Югоизт. България
|
296153
|
372286
|
297394
|
343527
|
372511
|
271383
|
492322
|
600682
|
655863
|
706610
|
651972
|
СИР
|
54557
|
58656
|
45546
|
60205
|
77925
|
65944
|
105338
|
160353
|
131170
|
140429
|
124881
|
Варна
|
44923
|
48374
|
33967
|
45714
|
64190
|
49135
|
82949
|
130875
|
88083
|
92458
|
72544
|
Добрич
|
1183
|
1332
|
2791
|
6105
|
3539
|
4683
|
5405
|
8808
|
9421
|
12742
|
11418
|
Търговище
|
728
|
1638
|
1689
|
874
|
713
|
1059
|
6608
|
8141
|
9134
|
12214
|
12331
|
Шумен
|
7723
|
7312
|
7099
|
7512
|
9483
|
11067
|
10376
|
12529
|
24532
|
23015
|
28588
|
Източник: НСИ, 2011 г.
Разходите за опазване и възстановяване на околната среда са най-големи за оползотворяване и обезвреждане на отпадъците, за пречистване на отпадъчните води и за намаляване на емисиите на замърсители във въздуха.
-
Състояние на атмосферния въздух
На територия на СИР като големи емисионни източници на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух, са определени 8 дружества: “ТЕЦ Варна” АД, с. Езерово, “Девен” АД, гр. Девня, „Далкия Варна” ЕАД, гр. Варна, “Агрополихим” АД, гр. Девня, “Старт” ООД, гр. Добрич, “Солвей Соди” АД, гр.Девня, “Девня Цимент” АД, гр. Девня, и “Полимери” АД, гр. Девня. Седем от тях са концентрирани в агломерацията Варна.
Според степента на замърсяване на атмосферния въздух са определени зони с превишени горни оценъчни прагове /ГОП /. По данни на МОСВ към 2012 г. такива зони в СИР са агломерацията Варна /община Варна, Аксаково, Девня и Белослав/ и общини Добрич, Шумен и Провадия. Всички те са с превишения над ГОП по показателите ФПЧ10 и ФПЧ2,5.
Замърсяването на въздуха с ФПЧ все още е проблем за качеството на атмосферния въздух през зимния сезон в градовете: Варна, Белослав, Девня, Провадия Добрич и Шумен. Съпоставката на измерените концентрации на ФПЧ10 през 2011 г. с предходните 2010 г. и 2009 г. показва тенденция на увеличение на регистрираните средноденонощни концентрации над СДН - 50 mg/m3, т.е. видно е завишаване на броя на регистрираните превишения в сравнение с предходните години, като и през трите години същите са отчетени основно през зимния период.
Съществен принос за това има широкото използване на твърди горива за битово отопление и транспорт. Потвърждава се необходимостта от реализацията на програмите по подобряване качеството на атмосферния въздух за тези общини.
През 2011 г. на територията на СИР не са отчетени превишения на ПДК на серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид и озон. Продължава тенденцията от 2007 г. за задържане на нивата на тези замърсители под праговите им годишни стойности. Като основни причини за спазването на нормите са привеждането на промишлените обекти с източници на емисии в нормите за допустими емисии, въвеждането на щадящи околната среда технологии и използване на природен газ за гориво на горивните инсталации, които биха оказали въздействие върху КАВ.
-
Пречистване на отпадъчните води
Общото количество заустени отпадни води в Североизточен район, имат обем от 93,67 хил.куб.м през 2010 г.,което е слабо нарастване спрямо последните години.
По данни за 2010 г. относителният дял на непречистените отпадни води в % спрямо общия обем заустена отпадна вода за Североизточен район е бил 28%, което е по-малък дял спрямо средният за страната - 24,8%. С най-висок дял са били област Търговище – 41,3% и област Варна – 35%. Значително по-малък е делът на непречистените отпадни води в областите Шумен – 12,4% и Добрич – 4,3%.Трябва да се изтъкне благоприятното обстоятелство, че една от най-утежнените области по отношение на водните ресурси / обл. Добрич/ е с най- ниското количество непречистени отпадъчни води.
Таблица 46: Заустени отпадъчни води през 2010 г../хил. куб. м/ год./
Статистически зони/ статистически райони/
Области
|
2010
|
Отпадъчни води, отведени без пречиства-не
|
Отпадъчни води, отведени от пречиствателни станции (селищни и други)
|
Oтпадъчни води, отведени след собствено/
независимо третиране
|
Общо отведени oтпадъчни води
|
Отведени води от охлаждане във водни обекти
|
Общо
|
в т.ч.: с поне вторично пречиства-не
|
Общо за страната
|
201,03
|
544,48
|
465,91
|
65,67
|
811,18
|
3241,34
|
Северна и Югоизточна България
|
122,76
|
227,70
|
145,61
|
40,24
|
390,70
|
3681,02
|
Североизточен
|
26,31
|
60,01
|
45,45
|
7,42
|
93,67
|
321,70
|
Варна
|
22,09
|
38,10
|
33,58
|
2,92
|
63,05
|
321,43
|
Добрич
|
0,54
|
10,11
|
10,00
|
1,80
|
12,45
|
0,00
|
Търговище
|
2,04
|
1,94
|
1,69
|
0,95
|
4,93
|
0,08
|
Шумен
|
1,64
|
9,86
|
0,17
|
1,74
|
13,24
|
0,19
|
Източник: НСИ, 2011 г.
Основни замърсители в района се явяват големите промишлени предприятия. Най-голяма концентрация на такива има в Девненската низина. За три от тях е изградено общо пречиствателно съоръжение – шламоотвал “Падина”, който служи за механично пречистване (утаяване). Същият е собственост и се стопанисва от “Солвей соди” АД, гр. Девня.
По речни басейни по /данни на БДУВЧБ за 2011 г./ съпоставени с ПУРП състоянието е следното:
Речен басейн “Черноморски Добруджански реки”
Екологично състояние: Като цяло не се наблюдават съществени промени в състоянието на водните тела в речен басейн Черноморски Добруджански реки спрямо ПУРБ. Промени се наблюдават, както следва:
· Подобрявяне на състоянието - 1 водно тяло (BG2DO800R001).
· Влошаване - не се констатира.
Химично състояние: Не е констатирано превишение на стандартите за качество на данни от анализираните приоритетни вещества. Не се регистрира промяна на химичното състояние, оценено спрямо ПУРБ.
Речен басейн“ река Провадийска”
Екологично състояние: Като цяло не се наблюдават съществени промени в състоянието на водните тела в басейна на река Провадийска спрямо ПУРБ. Промени се наблюдават, както следва:
· Подобрявяне на състоянието - 1 водно тяло (BG2PR210R005).
· Влошаване - 3 водни тела (BG2PR900R015, BG2PR567R011 и BG2PR800R016). BG2PR900R015 влошаване на състоянието по показател азот нитратен. BG2PR567R011 и BG2PR800R016 влошаване на състоянието по нефтопродукти; Няма налични данни за замърсяване с нефтопродукти от съществуващите точкови източници.
Химично състояние: Не е констатирано превишение на стандартите за качество на данни от анализираните приоритетни вещества. Не се регистрира промяна на химичното състояние, оценено спрямо ПУРБ.
Речен басейн “река Камчия”
Екологично състояние: Промени в речния басейн се наблюдават, както следва:
· Подобрявяне на състоянието - 2 водни тела (BG2KA400R013 и BG2KA900R035).
· Влошаване - 7 водни тела (BG2KA600R018, BG2KA800R033, BG2KA900R037,
BG2KA900L021, BG2KA400L024, BG2KA900R019 и BG2KA578R003)
BG2KA600R018 влошава се състоянието по азот нитритен , азот нитратен, общ азот, общ фосфор и фосфати.
BG2KA800R033 влошава се състоянието по общ азот и фосфор.
BG2KA900R037 влошава се състоянието по фосфор и фосфати.
BG2KA900L021 влошава се състоянието по азот амониев и азот нитритен.
BG2KA400L024 влошава се състоянието по азот амониев.
BG2KA900R019 влошава се състоянието по нефтопродукти;
Потенциални замърсители са обектите, формиращи отпадъчни води във водното тяло -Канализационна мрежа на гр. Велики Преслав и "Автомагистрали Черно море" АД – бетонов възел гр. В. Преслав, за които има регистрирани превишения на индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО) по нефтопродукти през 2011 г.
BG2KA578R003 влошава се състоянието по нефтопродукти, СПАВ и феноли;
Обектите, заустващи отпадъчни води във водното тяло с регистрирани превишения на ИЕО през 2011 г. са:
- ПСОВ и градски канализации – ПСОВ гр. Шумен и Канализационна мрежа на гр. Търговище (зауствания 4, 5, 6 и 7) по СПАВ и нефтопродукти и Канализационна мрежа на с. Хан Крум по нефтопродукти;
- индустриални източници от хранителната промишленост и производството на спиртни напитки са с превишения на ИЕО по нефтопродукти.
Химично състояние: За две водни тела има промяна на състоянието за приоритетни вещества, както следва:
· BG2KA578R003 - средногодишни стойности за живак (Hg), в два пункта.
· BG2KA130R002 - средногодишна стойност за хексахлорбутадиен
СГС на приоритетните вещества е изчислена на база измерванията през 2011 г., които са съответно 11 за живак и 7 – за хексахлорбутадиен. В разгледаните пунктове еднократно е отчетен резултат различен от граница на определяне на приложения метод - по показателя живак (м. Май и м. Юни), по хексахлорбутадиен - м. Април.
С данните, получени до момента от проведения мониторинг през 2009, 2010, както и първо шестмесечие на 2012 г., не може да бъде отчетена периодичност на замърсяване по посочените показатели и предприемане на конкретни допълнителни действия.
По-големи пречиствателни станции за отпадъчни води от населените места са: ГПСОВ “Варна”, ГПСОВ “Добрич”, ГПСОВ “Девня”, ПСОВ “Златни пясъци” и ПСОВ “Албена”, заустващи над 5 000 м3/ден отпадъчни води. Тези с капацитет под 5000 м3/ден са в общинските градове: Генерал Тошево, Каварна, Долни чифлик, Белослав, Провадия, Балчик и т.н.
Четири от пречиствателните станции: ГПСОВ ”Провадия”, ПСОВ “Слънчев ден”, ПСОВ “Русалка” и ПСОВ “Евксиноград” осигуряват само механично пречистване на отпадъчните води, а ПСОВ “Тервел” изцяло не се експлоатира. Две от пречиствателните станции - ПСОВ “Белослав”и ПСОВ “Балчик” имат техническа възможност за отстраняване на биогенните елементи - азот и фосфор .
В ПСОВ “Варна” и ПСОВ “Каварна”, след извършена реконструкция и модернизация е осигурена възможност за отстраняване на азота.
За две пречиствателни станции – ПСОВ “Златни пясъци” и ПСОВ “Балчик”, е необходимо изграждане на дълбоководно заустване.
С изключение на градовете Варна, Добрич, Белослав, Девня и големите курортни комплекси, като съществен недостатък за цялостно обхващане на битово-фекалните води и пречистването им в пречиствателни станции се явява все още ниската степен на изграденост на канализационните мрежи в населените места.
Предвид съществуващите проблеми при ПСОВ на населените места, а именно: многогодишна експлоатация, морално остарели и амортизирани съоръжения; хидравлическа пренатовареност през пиковите часове; липса на техническа възможност за отделяне на общ азот и общ фосфор; включване на дъждовни, дренажни и води от басейни в ПСОВ, не могат да се достигнат строгите емисионни норми за заустване на отпадъчни води в чувствителни зони и райони на съществуващо и перспективно ползване на крайбрежните морски води. Това налага проектиране и изграждане на нови ПСОВ или там, където е възможно, да се извърши разширение, реконструкция и модернизация на съществуващите.
Остават проблемите с експлоатацията на ПСОВ “Златни пясъци”. През пиковите часове на денонощието през активния летен сезон постъпват залпово отпадъчни води, което води до хидравлично пренатоварване на станцията
Проблем съществува и с ПСОВ Долни чифлик, която е собственост на дървопреработвателно предприятие “Алфа УУД България” АД. За пречистването на отпадъчните води в ПСОВ - община Долни чифлик, не заплаща такси на дружеството. На “Алфа УУД България” АД има наложена ежемесечна санкция за наднормено замърсяване на р. Кривинска.
ГПСОВ Шумен през 2011 г.в експлоатация е само механичното стъпало Извършва се пречистване на смесен поток битови и производствени отпадъчни води от гр.Шумен. Частично пречистените води се заустват брегово в р.Поройна. За гр. Шумен в момента се извършва изграждането на Биологично стъпало ГПСОВ Шумен с реконструкция и изграждане на нова канализационна и водопроводна мрежа в града.
ГПСОВ – Велики Преслав е въведена в експлоатация през 2011 година. Предстои окончателно включване на Канализационна мрежа на гр. Велики Преслав в довеждащия колектор на ГПСОВ.
ГПСОВ Смядово - За пречистване на отпадъчните води от канализационна мрежа на гр. Смядово, включване в експлоатация и функциониране на ГПСОВ гр.Смядово, е необходимо извършване на промени в собствеността и цялостна реконструкция на сгради и съоръжения на бивша ПСОВ на ХЗ „Смядово” АД. Същата е била изградена за пречистване на химически замърсени води и за битово-фекалните води на ХЗ „Смядово” АД и на град Смядово. Водоприемник на отпадъчните води е р. Брестова.
ГПСОВ Търговище през 2011 г. е въведена в експлоатация и е започнало пречистването на част от отпадъчните води на гр. Търговище.
ГПСОВ-Попово – експлоатира се и функционира през 2011. Минимални превишения по показател общ фосфор
ГПСОВ-Антоново през 2011г. е приключено изграждането обекта.
ГПСОВ - Н.Пазар и ГПСОВ Каспичан не са изградени,но имат изготвен проект.
Нарушаване на земите и почвите от добивната дейност
На територията на областите Варна и Добрич, контролирана от РИОСВ – Варна, подлежащите на рекултивация нарушени терени са 768,89 ха, представляващи кариери, рудници, хвостохранилища, насипища, депа за отпадъци и други нарушени терени. На територията на двете области са регистрирани 40 находища за добив на подземни богатства, които подлежат на рекултивация след изземване на подземното богатство.
Замърсяване на почвата с тежки метали и металоиди
Общият брой на пунктовете за мониторинг на контролираната от РИОСВ –Варна територия е 31. Не са констатирани завишения на концентрациите на вредни вещества в почвите. Тенденцията е за намаляване на концентрациите спрямо базовото състояние.
През 2011 г. от територията на РИОСВ–Шумен се извърши широкомащабно пробовземане във всичките определени пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг по показатели съдържание на тежки метали. От извършените анализи не се констатира превишаване на допустимо съдържание на олово, мед, цинк, кадмий, никел, арсен в почвата. В получените резултати от съдържание на тежки метали и полициклични ароматни въглеводороди, полихлорирани бифенили и органохлорни пестициди не са установени превишаване на допустимите стойности. Получените резултати за тежки метали и живак не регистрират превишения над ПДК водещи до увреждания и замърсявания на почвите.
Оценка на замърсяването на почвите
Вкислени, ерозирали, както и замърсени с тежки метали почви в обхвата СИР не са констатирани. От извършения мониторинг на почви става ясно, че съдържанието на вредни вещества в почвата е под допустимия минимум. Прилагането на високотехнологично земеделие и изградените противоветрови пояси предотвратяват развитието на ерозионни процеси в почвите.
През последните години се наблюдава тенденция за намаляване на замърсяването на земите и почвите и поради факта, че става поетапно закриване и рекултивация на нерегламентирани сметища. На територията на СИР не са регистрирани замърсявания с негодни и с изтекъл срок на годност препарати за растителна защита.
Анализът на състоянието на почвите в пунктовете от Националната система за мониторинг сочат, че почвите в Шуменска и Търговищка области са едни от най-незамърсени и неувредени в страната.
|