Съдържание увод закон №1



Pdf просмотр
страница128/400
Дата07.11.2022
Размер5.4 Mb.
#115489
ТипЗакон
1   ...   124   125   126   127   128   129   130   131   ...   400
48 Закона на властта
ки прасенца. Всяка
утрин орлицата
излитала от гнез-
дото, за да дири
храна за своите
орлета, а свинята се
втурвала сред
гъсталака, за да
открие нещо, с кое-
то да засити лако-
мите си прасенца.
Така си живеели
като добри съседи -
щом паднел нощ-
ният мрак, двете
майки се скътвали до
рожбите си. Но един
мършав лешояд,
бродещ наоколо,
измъчван от глад,
най-сетне скроил
пъклен замисъл как
да засити стомаха
си с орлетата и
прасенцата. Кацнал
на клона до орлицата
и заговорил с най-
приятел- ски глас:
„Орлице, по-добре ще
е за теб да не летиш
много надалеч, за-
щото трябва да се
пазиш от онази не-
наситна свиня там,
долу. Не виждаш ли,
че тя не спира да
рине корените на
дървото, за да го
събори на земята и
да налапа твоите
рожби?“ После се
приземил до
стъблото и
зашепнал на дивата
свиня: „Не си
случила със съседи-
те, сестрице. Ето,
261


снощи чух с ушите
си, докато дремех
горе сред клоните,
как орлицата разп-
равяше на орлета-
та си, че ще им
домъкне едно малко
прасенце сукал че."
От този ден на-
сетне нито орли-
цата летяла над
върхарите, нито
дивата свиня ровела
със зурлата си сред
коренищата.
Двете майки не
смеели да изоста-
вят рожбите си,
изплашени до смърт
от мисълта да не
бъдат изядени от
съседа. Така че
орлетата измрели
от глад, а същата
зла участ сполетяла
и прасенцата.
Спечелил само
лешоядът, който
здравата натъпкал
търбуха си.
„БАСНИ", ЛЕВ ТОЛ-
СТОЙ (1828-1910 г.)
ЦЕНАТА НА
ЗАВИСТТА
Веднъж една бедна
женица се появила
на пазара да продава
своето сирене. Ала
изневиделица
изскочил
един
котарак, подскочил
пъргаво и задигнал
бучка сирене. Ня-
оцеляло, но и укрепнало - спечелвайки си завистта на цяла Италия. Мантуа останала независима и богата през цялото столетие след 1539 г., когато приключил земният път на неуморимата херцогиня Иза- бела д’Есте.
ТЪЛКУВАНЕ
Изабела д’Есте разбирала особеностите на по- литическата ситуация в тогавашна Италия много по-добре от мнозина свои съвременници мъже, въпреки че сред тях били най-знатните владетели от онази епоха.
Интелигентната херцогиня отлично помнела старата мъдрост: ако се присъедини към едната от двете враждуващи страни, ще постъпи много глупаво. Накрая неминуемо ще победи по- силният, а съдбата на по-слабия ще бъде за окайва- не. Всеки нов съюз поражда появата на нови противници и този цикъл ще се повтаря отново и отново, като предизвиква допълнителни конфликти, които се задълбочават все повече, докато накрая се стигне до задънена улица. Дори може да се очаква най-лошото, ако бъдат изчерпани всички резерви за изнамиране на нови влиятелни покровители.
Изабела се стараела да управлява владенията си, ръководена от един-единствен принцип: да опази трона си. Не можела да си позволи да бъде победена, а Мантуа - прегазена от враговете, само защото тя е обещала на някой крал или херцог да му бъде вярна до гроб. Нито пък било възможно тя да разреши някой конфликт, като се намеси на страната на един от съперниците - това само би предизвикало ненавистта и мъстта на пренебрегнатия от нея противник. От всеки конфликт Изабела била длъжна да търси максимално възможната полза за себе си, за короната си, за поданиците си. Ако се е стигало до извънредно ожесточени политически борби - красноречив пример е бурната история на съседна Флоренция, - благоразумната Изабела д’Есте се опитвала преди всичко да не допусне вражески войски да нахлуят в нейната столица Мантуа. Източникът на силата на Изабела била ясно осъзнаваната възможност да разграничава собствените си интереси от интересите на останалите играчи, като
262

на практика не се подчинява на никого, освен на самата себе си.
След като се намесите в борбата, но не по ваш избор, а по силата на драматични обстоятелства, вие сте обречени да бъдете лишени от каквито и да било възможности за поемане на инициативата във вашите ръце. Интересите на борещите се страни ще станат ваши интереси, а вие ще се превърнете в оръдие в ръцете на всемогъщите политически сили. Затова от изключителна важност е да се научите да се владеете, да ограничавате надигащия се в гърдите ви напълно естествен стремеж да се намесите в ожесточената борба, за да подкрепите някой от сражаващите се противници - кой точно, това не е най- важното в момента. Трябва да се държите привет- ливо и обаятелно с всеки от съперниците, а когато те се вкопчат в смъртоносна схватка, благоразумно да се отстраните от бойното поле. С всяко ново сражение те ще се омаломощават все повече, докато вие ще ставате все по-силен след всяка битка, при която сте успели да предотвратите вашето пряко участие.
„Когато се бият бекасът и мидата, печели
само рибарят.“
ДРЕВНА КИТАЙСКА МЪДРОСТ


Сподели с приятели:
1   ...   124   125   126   127   128   129   130   131   ...   400




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница