Съдържание увод закон №1

туално извисените
личности. Всъщ-
ност такива нат-
рапници въобще не
би трябвало да се
гордеят с подобни
просташки постъп-
ки. За да се отър-
вават от типове от
този сорт, хората
са способни да
измислят какви ли
не потайни ходове,
за да ги унижат и
отблъснат, но ако
досадниците
упорито продъл-
жават да се нат-
рапват, те само
усложняват собст-
веното си положе-
ние. Човек трябва да
се стреми да живее,
колкото е възможно
по- скромно, и да не
се старае много да
доказва интелекту-
алното си превъз-
ходство над окол-
ните. В своята
прочута поема
„Градината с рози-
те“ великолепният
персийски поет Са-
ади ни припомня
древната мъдрост:
„Не трябва да се
забравя, че глупакът
стократно повече се
радва да се срещне с
някой мъдрецът,
докато мъдрецът
никак не е склонен
да се срещне с някой
глупак. “
От друга стра-
раво заявили, че нямали доверие на никого от Ню Йорк, камо ли на някакви хитри бижутери от Манхатън... Какво можело да им гарантира, че онзи там, Тифани, не бил в комбина с Харпъндинг и Рал- стън - явно решени на всичко, само и само да измъкнат диамантената мина изпод носа на Арнолд и Слек, които съвсем сами, само те двамата, открили съкровището и следователно те и само те притежавали всички права върху него? Ралстън се опитал да уталожи опасенията им, като им предложил залог от 100 000 долара, а освен това бил готов да депозира още 300 000 на тяхно име в банка по избор - след като онези отсреща категорично отказали да вложат дори един цент в неговата банка. Ако сделката се окаже успешна, заявили двамата банкери, златотърсачите щели да получат още 300 000 долара. Смаяни от нечувано щедрите суми, Арнолд и
Слек смутено кимнали с глави в знак на съгласие.
Малобройната група потеглила към Ню Йорк, където се провела делова среща в имението на Се- мюел JI.
Барлоу. Присъствал цветът на нюйоркското висше общество - генерал Джордж Бринтън Маклелън (герой от
Гражданската война), генерал Бенджамен Бътлър, Хоръс
Грийли (собственик на Ню Йорк Трибюн), Харпъндинг,
Ралстън и Чарлз Луи Тифани, основател на легендарната бижутерс- ка компания. Липсвали само главните герои -
Арнолд и Слек, защото обикаляли големия град, смаяни от невижданите гледки.
Когато Чарлз Тифани обявил пред присъстващите, че диамантите са истински и че струват цяло състояние, финансистите едва не се разкрещели от възбуда. Веднага изпратили телеграма до барон Ротшилд и другите всесилни магнати да се включат в замисляното акционерно дружество за разработването на находището.
В същото време съобщили на златотърсачите, че искат да се извърши още една проверка - за целта Арнолд и Слек трябвало да се съгласят да отведат до диамантената мина още един експерт, който на място да провери залежите.
Арнолд и Слек се съгласили, но с едва прикрито не- желание. Междувременно те заявили, че ще се върнат в
Сан Франциско. Донесените за пробата необработени диаманти, подложени на изключително
272

грижлива експертиза от самия Тифани, били оставени за съхранение в сейфа на Харпъндинг.
След няколко седмици някакъв мъж, който се представил като Луис Дженин, най-опитния геолог- експерт в цяла Америка, се срещнал с двамата зла- тотърсачи в Сан Франциско. По характер този Дже- нин бил непоносим скептик - това проличало още от първите минути на срещата, понеже той заявил открито пред
Арнолд и Слек, че е решен да провери още веднъж достоверността на находката. Дженин, воден от
Харпъндинг, потеглил към диамантената мина заедно с още няколко от силно заинтересованите местни банкери.
Отново се повторило същото мъчително лутане както при предишния експерт - провиране през труднопроходими каньони, прекосяване на буйни планински потоци, досадно редуване на гористи възвишения и мрачни долини, поставяне и сваляне на черни превръзки на очите, докато накрая пътниците напълно изгубили ориентация.
Никой вече не се надявал, че ще може да посочи на картата местонахождението на диамантената мина. Но щом се добрали до заветната цел, финансистите били възнаградени за неимоверните усилия, защото пред смаяните им погледи Луис Дженин изкопал от земята изумруди, рубини, сапфири и диаманти от още няколко разновидности. Копали като луди цели осем денонощия и накрая дори крайно скептичният, винаги намусен Дженин бил убеден в истинността на приказната находка. Дори заявил пред онемелите кандидати за инвеститори, че не си спомня в цялата история на минното дело да е бил откриван по-богат залеж на толкова богата гама от най- различни диаманти. „Дайте ми само стотина миньори и необходимите машини и аз ще ви нося диаманти за един милион долара месечно!“
Щом се върнали в Сан Франциско, Ралстън и
Харпъндинг основали компания за разработване на находището. От частни инвеститори събрали общо 10 милиона долара. Но първо трябвало да се отърват от
Арнолд и Слек. Това означавало да се престорят, че никак не са въодушевени от предстоящата сделка. Двамата банкери Харпъндинг и Ралстън започнали да измислят всевъзможни претексти, за

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: