Съдържание увод закон №1
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО v
Изтегляне 5.4 Mb. Pdf просмотр
|
| ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО v. Доста рядко се налага да разкриете пред някого своята интелигентност в пълния й мащаб - почти през цялото време ще ви се налага да се преструвате на по-глупав, отколкото сте всъщност. Ако хората поради някаква случайност все пак узнаят истината за вас - че вие сте доста по- умен, отколкото изглежда на пръв поглед, - те ще ви приветстват повече заради умението ви да оставате дискретен независимо от обстоятелствата, а не толкова затова, че сте им поднесли едно майсторско представление. Разбира се, не е разумно да се правите на глупак в самото начало на кариерата си - всички новаци изгарят от нетърпение да докажат на шефовете си, че са по-умни от конкурентите си. Но колкото повече се издигате, толкова по-често ще ви се налага да сподавяте брилянтните изяви на вашата необикновена интелигентност. Обаче има ситуации, при които се изисква да се изиграе напълно противоположното представление - например, когато ви се удава възможност да прикриете опита си да измамите някого, като се покажете необикновено интелигентен. При измамите, както и при редица други области на човешкото творчество, външността е от решаващо значение. Ако внушавате доверие, ако сте авторитетен и ерудиран, хората ще вярват на всяка ваша дума. Това може да се окаже много полезно, ако поради нещастно стечение на обстоятелствата ви се наложи да търсите отчаяно как да се измъкнете от някоя крайно неудобна за вас ситуация. Прословутият търговец на картини Джоузеф Дювейн веднъж бил поканен на прием в дома на нюйоркски магнат - именно този банкер наскоро за баснословна цена купил от Дювейн едно платно на Албрехт Дюрер. Сред гостите бил млад критик, пристигнал неотдавна от Франция, който поразявал публиката с познанията си и със самоувереността си. Подразнена от предвзетия французин, дъщерята на банкера решила да го впечатли, като му показала картината на Дюрер, която дори още не била окачена на стената. Критикът се приближил към платното, разгледал го внимателно и накрая надуто отсякъл: „Не може да има съмнение, че този Дюрер е фалшификат!“ Банкерската дъщеря се сепнала, след което се обънала и изтичала при баща си, за да му съобщи ужасното разкритие. Обърканият милионер веднага се обърнал към Джоузеф Дювейн, който обаче за всеобщо удивление само се изсмял презрително: „Колко забавно! Знаете ли, млади човече, че преди вас н,е един, не двама, а цели двадесет и трима експерти от Америка и дори от Европа също като вас не успяха от пръв поглед да преценят, че имат пред себе си оригинала на Дюрер? Ето че и вие не се оказахте по-добър от останалите...“ Самоувереният му тон и несмутимият му вид така силно впечатлили французина, че последният побързал да се извини за досадната си грешка. Никой не знаел по-добре от самия Дювейн, че пазарът бил наводнен с фалшификати и че повечето от платната на старите майстори всъщ 279 ност били изработени през последните десетина години. Разбира се, опитният търговец не жалел време и средства, за да се подсигури с най- достоверни експертизи за всяка от картините, които предлагал на елитните си клиенти. Но все пак понякога се случвало да възникнат съмнения за произхода на едно или друго платно. Но най-важното за Дювейн било неговият клиент нито за миг да не се усъмни, че притежава оригинала, а не някакъв долнопробен, макар и майсторски изпипан фалшификат. Освен това ловкият и „изпечен“ търговец отлично съзнавал, че най-важно- то в играта било да умее да внушава на всички около себе си, че никакви експерти - както истинските, така и самозваните - не могат да повлияят на неговата оценка, която за нюйоркските ценители на живописта била най-меродавното мерило. С този инцидент Дювейн още веднъж припомнил колко е важно човек да умее да си придава важност и всяко негово изказване да звучи абсолютно достоверно и компетентно, нетърпящо никакви възражения. 280 |