Съдържание увод закон №1

да омаловажат значението на откритието: не били напълно уверени в експертизата на Луис Дженин; нищо не можело да гарантира на инвеститорите, че находището наистина ще се окаже толкова обещаващо; че не било редно да се уповават само на непроверени слухове и т. н. Както можело да се очаква, двамата простовати, но сприхави златотърсачи побеснели от ярост. На банкерите се наложило на бърза ръка да сменят тактиката - заявили на Арнолд и Слек, че ако чак толкова настояват да притежават свои акционерни дялове от диамантената мина, ще бъдат погълнати на един залък от безмилостните финансови акули, а добронамерените и честни инвеститори веднага ще изтеглят капиталите си и акционерното дружество ще фалира още преди първата копка. По-разумно ще бъде, продължили двамата банкери, златотърсачите да се примирят с вече предложените им 700 000 долара - все пак това за времето било невиждана сума - и да престанат да се лакомят за повече печалби. Едва сега двамата простодушни златотърсачи като че ли започнали да проумяват в каква клопка са попаднали и неохотно склонили да подпишат документите, прехвърлящи всичките права за собственост върху диамантеното находище в ръцете на двамата банкери. Консултантите на банкерите не забравили да напомнят на Арнолд и Слек, че като приложение към договорите е редно те двамата да оставят картите си.
Новината за баснословно богатата диамантена мина се разпространила като пожар. Златотърсачите Арнодл и Слек за една нощ се превърнали в кумирите на
Уайоминг. Междувременно Харпъндинг и Ралстън започнали да харчат милионите, събрани от акционерите, за покупка на оборудване, да наемат най- опитните миньори. Дори обзавели луксозни офиси в Ню Йорк и в Сан Франциско.
Но след няколко седмици - още при първите сондажи на находището - въодушевените банкери застинали, понеже се сблъскали със суровата истина: нямало дори помен от диаманти или рубини. Всичко било измама! Те били разорени. Харпъндинг за един ден се превърнал ог един от най-богатите мъже в
Америка в последен просяк.
ТЪЛКУВАНЕ
Арнолд и Слек успели да изиграят много по-опитните от тях в измамите
Харпъндинг и Ралстън, без да подкупват геолозите експерта или бижутера
Тифани. Не, всичко било напълно достоверно - тези експерти наистина вярвали в съществуването на диамантена мина сред дебрите на Скалистите планини в труднодостъпния щат Уайоминг. Но тяхната наивност бледнеела пред наивността на Харпъндинг и Ралстън. Изключително заблуждаващи били външностите и поведението на Арнолд и Слек
- никой нито за миг не допускал дори, че такива простовати златотърсачи са способни да замислят такава грандиозна измама. Но мошениците просто спазвали свято принципа да изглеждат много по-глупави от тези,
274

които трябва да се уловят в капана - първата Божа заповед на всички измамници.
Планът на Арнолд и Слек всъщност бил много прост - няколко месеца преди да обявят за своето „откритие“, те отишли в Париж, където купили истински необработени диаманти за 12 000 долара - това било част от печалбите им като златотърсачи. Укрили диамантите в находището, така че всеки геолог-експерт би могъл да ги изкопае и да ги занесе в Сан Франциско. Бижутерите, които огледали камъните с лупи на очите си, и самият Тифани, останали във възторг от находката и дори прекалили с паричната оценка на камъните. След това Ралстън връчил на златотърсачите първата вноска от 100 000 долара - а те на бърза ръка
„прескочили“ до Амстердам, за да купят нова партида необработени диаманти, този път, без да жалят парите. После веднага потеглили за Сан Франциско и оттам
- за своята диамантена мина, за да я заредят със следващата партида диаманти.
Но ефективността на този измамнически план се базира не само на добре замисления трик, но и на завидните актьорски умения на Арнолд и Слек. По време на пътуването си до Ню Йорк те трябвало да се срещнат с милионери и финансови магнати, да мънкат и подсмъркват пред тях като напълно реални простаци, като недодялани копачи на злато в дивите планински клисури. Не само че се били навлекли в окъсани дрехи, но дори ги подбрали с един номер по-къси и затова минувачите по нюйоркските улици се заливали от смях, щом ги зървали да се оглеждат като диваци насред тротоарите. Никому не минавало през ума нито за миг дори, че такива невъобразими тъпанари могат да преметнат най- видните банкери в страната - всесилните магнати, пред които треперела цяла Америка. А след като в съществуването на диамантената мина повярвали такива прочути банкери като Харпъндинг, Ралстън и дори самият Ротшилд, останалите по-дребни риби на финансовия пазар веднага налапали въдицата и трескаво започнали да купуват акции.
Накрая се стигнало дотам, че репутацията на Харпъндинг била окончателно стъпкана и той никога не успял да я възстанови. Ротшилд си извлякъл ценна поука от случая и повече никой не успял да го измами. Слек си прибрал своя дял и изчезнал яко дим - никога не го открили. Арнолд просто се прибрал в дома си в
Кентъки. В края на краищата неговите права на собственост върху диамантената мина били напълно законни. Банкерите сами влезли в капана и ако по-късно се оказало, че в „мината“ няма пукнат диамант, това вече било техен проблем.
Арнолд използва парите съвсем разумно - разширил фермата си, а накрая, след като забогатял още повече, побързал да основе своя банка.

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: