Съдържание увод закон №1

спазил дословно обещанията си - изпратил войската си до тази от крепостните врати на Пистоя, която била охранявана от войници, верни на Черните. Те посрещнали с възторг подкрепата от съседите си от град Лука. Но не подозирали, че в същия час втората половина от войската на Лука навлизала откъм другия край на крепостта, през противоположна- та врата на крепостта, където пазели воините на Белите. Двете половини от войската на Кастручо Кастракани се срещнали в средата на площада в центъра на Пистоя и първата им работа била да изтребят местните офицери и войници, без да си създават излишни главоболия, като питат кой бил от Белите и кой - от Черните. Така бил сложен край на братоу- бийствената война, а за хитрия Кастручо Кастракани останала най-голя- мата награда - ключовете на крепостта Пистоя.
Като опазвате независимостта си, вие ще се сдобиете с неподозирани възможности, когато се стигне до военен конфликт - можете да изиграете ролята на миротворец, дипломат, арбитър и прочие, докато всъщност ще браните единствено собствените си интереси. Може да обещавате подкрепата си на всяка от враждуващите страни, при това без да пестите обещанията си. Или - също като
Кастручо Кастракани - да се присъедините едновременно към двете страни, но накрая да се възползвате ловко от непримиримостта между яростните съперници.
Много често при избухването на поредния конфликт вие ще бъдете изкушаван от мисълта да се присъедините час по-скоро към по-силния. Или към този, който ви обещава по-щедра отплата в бъдеще, след края на войната. Това обаче е доста рискована игра. Първо, почти винаги се оказва доста трудно да се предскаже коя политическа сила ще надделее в упоритата надпревара за властта.
Дори и да успеете да предскажете крайния победител и да се присъедините навреме към неговата кауза, пак няма да бъдете стопроцентово застрахован от провал, защото нищо не ви гарантира, че вашите доскорошни съюзници няма да ви забравят, или просто загърбят, когато се доберат до властта. Но ако пък застанете на страната на по-слабия, вие неминуемо ще се окажете в лагера на победените.
Най-малко ще загубите, ако решите да се ограничите с бла- горазумно изчакване.
През 1830 г. във Франция, на третия ден след стихването на уличните вълнения, породени от Юлската революция и окончателното детрониране на
Бурбонската династия, застарелият маркиз Дьо Талейран се показал на прозореца, заслушан в ехтежа на камбаните, възвестяващи на парижаните, че е сложен край на метежа. Дипломатът се обърнал към камериера си с думите: „Ах, тези камбани!
Вече няма съмнение, че ние победихме!“ „Кои са тези ние, Ваше
Превъзходителство?“ - учудил се камериерът. Но Талейран нетърпеливо му махнал с ръка да не говори повече, след което тихо промълвил: „Да не съм чул нито дума повече... Утре ще ти кажа кои са тези ние. Нека само да се поогледам и всичко ще ми се изясни.“ Опитният дипломат прекрасно знаел, че само глупаците
266

се хвърлят през глава в политическите водовъртежи. Всеки прибързан и необмислен ангажимент с която и да е политическа сила застрашава с евентуална загуба на възможности за дипломатическо лавиране и маневриране. Но и другата крайност не е за препоръчване - ако сменяте с лекота ориентацията си, хората ще ви уважават все по-малко, защото ще си мислят, че можете да им измените така бързо, както доскоро сте стори- ли с техните опоненти. Съдбата, макар и невинаги, все пак може да се окаже неочаквано капризна и да издигне едни лидери или партии за сметка на тези, които до вчера са били на върха. Обвързването ви с конкретна кауза може да ви лиши от възможността да изчаквате спокойно драматичния развой на събитията и накрая да се възползвате от благоприятните шансове да направите избора си без никакъв риск за вашето бъдеще. Оставете другите да се прехласват по тази или онази идея. Помнете, че който не се хвърля през глава във водовъртежа на политическите междуособици, никога няма да изгуби главата си.
Но понякога може да се стигне до напълно противоположни ситуации - когато ще е най-разумно да изоставите всякакви претенции за по- ловинчата подкрепа на някоя от враждуващите сили и да заявите на всеослушание, че държите на всяка цена да останете неутрален и независим, като ще разчитате занапред единствено на собствените си преценки. Аристократичната поза на напълно независим наблюдател е особено необходима за тези, които искат да спечелят респекта на обществото. Джордж Вашингтон ясно е осъзнавал тази истина, когато е настоявал да се положат колкото е било възможно по-стабилни основи на младата американска република. Затова е успял да избегне съблазните от сключването на съюзи с Франция или Англия, въпреки че е бил подлаган на неимоверно силен политически натиск. Разбира се, в онази епоха един съюз с Франция би се оказал доста полезен за прохождащите Съединени щати, обаче дълготрайният ефект би бил вреден за най-важната кауза - осигуряването на пълната автономия на новообразуваната държава. В противен случай надменната Европа никога не би признала Съединените американски щати за равноправен партньор.
Помнете следното: вие разполагате само с вашата енергия и с времето, което ви е отредила съдбата. Ако се ангажирате прекалено много с чужди дела, няма да ви останат нито сили, нито време да се занимавате с вашите собствени. Затова бъдете предпазлив с хора, които не се уморяват да ви заклеймяват като безсърдечен само защото не взимате присърце тяхната кауза, ала въпреки това не се отказвайте да браните своята независимост и свобода на действие, понеже именно така ще си осигурите бъдещите успехи - с много по-голяма сигурност, отколкото ако предпочетете да действате само като следвате чуждите инициативи.
267

АСОЦИАЦИЯ
В девствените гори храстите растат толкова нагъсто, така
плътно се сплитат клоните им, които са обилно осеяни с
бодли, че е невъзможно да преминете през тях. Единственото
спасение е да останете, колкото е възможно по-далеч от
този непроходим гъсталак.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Няма да са рядкост случаите, когато от вас ще се изисква повече
мъжество и смелост, за да предотвратите една кръвопролитна
битка, отколкото да се нахвърлите срещу врага с яростни викове и
да изтръгнете победата.
Ако в някаква бъркотия вече се е замесил един глупак, не е разумно
да се присъединявате и вие, за да станат глупаците двама.“
БАЛТАЗАР ГРАЦИАН (1601-1658 г.)

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: