Съдържание увод закон №1
Изтегляне 5.4 Mb. Pdf просмотр
|
| митичния Протей да приема всякаква форма или маска, за да се слее напълно със средата. Трябва да бъде гъвкав, ловък в нагаждането и умел в подмазване- то, безскрупулен, приближен, в пове- чето случаи перфи- ден и лукав, но по- някога и болезнено искрен, прикриващ повечето от това, което знае, търпе- лив, прекрасно вла- деещ лицето си, способен да остава леденостуден, кога- то другите изгарят от страст. Ако не е дълбоко религиозен (което е доста вероятно за хората от гореописаната категория), трябва поне да си придава вид на покайващ се католик. Ако обаче не одобрява право- тата на тези мои наставления, то за негово добро ще е най-разумно да на- се възползвал от все по-нарастващата му популярност, за да си осигури подкрепата както на патрициите, така и на плебеите, за да бъде избран за консул. Никой политик в историята на Рим преди него не е успявал да си създаде толкова бляскав ореол като личност, загрижена за своята популярност сред всички слоеве на населението. През 49 г. преди Христа Рим бил на косъм от избухването на поредната гражданска война между двамата съперничещи си лидери - Цезар и Помпей. Тъкмо когато противопоставянето между двамата достигнало своя апогей, Цезар, който много добре знаел ползата от ефектно изиграните роли на политическата сцена, се престорил на разкъсван от вътрешни противоречия, преди да вземе драматичното решение да премине с легионите си реката Рубикон, отделяща Италия от Галия - където Цезар бил главнокомандващ на всички римски легиони. Да нахлуе с войските си в Италия и да потегли към Рим без одобрението на Сената, означавало начало на кървава гражданска война. Пред строените легионери в блестяща реч Цезар представил аргументите на двата противникови лагера, без да спестява собствените си колебания и мъчителните противоречия, раздиращи душата му - като истински предтеча на средновековния Хамлет. Накрая, за да бъде финалът на неговия монолог още по- убедителен, Цезар посочил към най-ви- сокия воин от Тринадесетия легион, който като че ли по даден знак надул бойната тръба, след което прекосил моста над Рубикон: „Да приемем преминаването на този достоен воин през реката като знак от боговете и да го последваме, за да отмъстим на двуличните ни врагове. Жребият е хвърлен!“ След пламенния му призив легионите покорно последвали водача си, въодушевени от опиянението, ловко внушено от ненадминатия оратор Гай Юлий Цезар. На следващата година войските, предвождани от Помпей - съперника на Цезар в Първия три- умвират, били разгромени и Цезар станал пълновластен господар на Рим. Докато се редували сраженията, Цезар се стремял постоянно да изпъква на преден план. Опитен ездач, той винаги яздел начело на легионите си и 324 никога не забравял, че бил длъжен да дава личен пример с храбростта си и издръжливостта си. Втур- вал се смело в разгара на битката, на седлото на най-якия жребец, който можел да се намери в рим- ската конница, така че легионерите да могат постоянно да го виждат начело на атаките. С една дума, Цезар се е стремял да бъде за своите войни- ци пример за подражание, смел и агресивен като бога на войната, като образец за съвършен пълко- водец. От всички военачалници в римските армии никой не бил така обожаван и почитан както Гай Юлий Цезар. Години след коварното убийство на Цезар неговите войници с гордост си спомняли, че са служили под неговото командване. След разгрома на Помпей зрелищата в Рим ста- нали още по-пищни и грандиозни. Дотогава не било виждано нищо подобно - вихрени надбягвания с ко- лесници на хиподрума, кървави схватки между глади- атори на стадиона, пищни религиозни процесии и бляскави триумфални шествия на победоносни пъл- ководци. За пръв път в околностите на Рим, насред водите на просторно изкуствено езеро, било представено невиждано досе- га морско сражение между римски галери и пиратски кораби. На фона на всеобщото опиянение оставала като че ли незабелязана ожесточената раз- права на привържениците на Цезар с противопоставящите им се предста- вители на римската аристокрация. Представления били организирани и в римските провинции. В подножието наТарпейската скала бил построен ог- ромен амфитеатър. Струпвали се посетители от всички краища на репуб- ликата, околностите на Вечния град били изпъстрени с палатки, където се приютявали гостите на столицата. През 45 г. преди Христа, за да подсили блясъка на своето влас гване, Цезар поканил в Рим египетската царица Кле- опатра, чието шествие в Рим показало на смаяния римски плебс цялото ве- ликолепие на древните фараонски династии. Тези събития не били само средство за отвличане на вниманието на тълпите - те помогнали извънредно много за популярността на Цезар. Очевидно той бил необикновено талантлив, когато се касаело да се изгражда образ на виден политически водач. Цезар винаги се появявал на форума, в Сената или на стадиона облечен във великолепна пурпурна то- га. Непрекъснато внимавал около него никой да не е застанал на по-ви- соко стъпало. Изключително много се грижел за външността си. Освен това бил много добър оратор. Умеел да се изказва лаконич- но, като интуитивно усещал в кой момент е най-добре да спре да говори. Никога не се колебаел дали да се появи изненадващо сред римските граждани. Изтегляне 5.4 Mb. Сподели с приятели:
|